№ 263
гр. Русе, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520104172 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.74, ал.4 от КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът твърди, че с ответното дружество са били в трудови
правоотношения, първоначално на основание трудов договор от 11.05.2015 г.,
по силата на който той изпълнявал длъжността „портиер“ в обект на ответното
дружество в гр. Русе, впоследствие с допълнително споразумение от
01.06.2015г. бил преназначен на длъжност „охранител“ със същото място на
работа. Както в договора, така и в споразумението била включена клауза за 1
срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Сочи, че с Експертно
решение № 92505 от зас. № 233 от 04.12.2023 г. на ТЕЛК при „УМБАЛ Канев"
АД, гр. Русе, влязло в сила на 21.12.2023 г., му била определена трайно
намалена работоспособност, инвалидност 66 %. Твърди се, че на 08.01.2024 г.
на ищеца било връчено и съответно подписано от него допълнително
споразумение, съгласно което било променено трудовото му възнаграждение
на 933 лв., със същото място на работа, но едва впоследствие ищецът
установил, че е променено и наименованието на длъжността му на
„организатор, охрана“, като отново била включена клауза за срок на изпитване
шест месеца в полза на работодателя. Твърди се още, че през месец май 2024 г.
ищецът представил на работодателя си болничен лист за периода от 23.05.2024
1
г. до 27.05.2024 г., при което му била връчена Заповед с № 258/16.05.2024 г., с
която на основание чл. 71, ал. 1 КТ с причини „в срока за изпитване",
трудовият му договор бил прекратен, считано от 23.05.2024 г., като
дружеството не депозирало болничния лист в ТП на ПОИ и той не получил
полагащото му се обезщетение. Сочи, че е имало предходен опит ответникът
да прекрати трудовото правоотношение, но изискал становище от ТЕЛК,
чието заключение, дадено с Експертно решение № 2476 от зас. № 095 от
03.07.2018 г. било, че ищецът е защитен при уволнение, съгласно чл. 333, т. 2
КТ. Ищецът счита клаузата, съдържаща се в допълнително споразумение от
08.01.2024 г., в т. 3 - ,,със срок на изпитване до 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя" за недействителна, тъй като противоречи на закона — чл. 70
КТ. Счита, че трудовата му функция фактически не е променяна след
подписване на допълнителното споразумение и не е било необходимо
работодателят да проверява годността му да я изпълнява. Сочи, че ал. 5 на чл.
70 КТ установява еднократност и изключителност на договора — само
веднъж, за една и съща работа в едно предприятие и включване на клауза за
срок на изпитване в случая било недопустимо. Счита също, цитираната клауза
за недействителна и поради заобикаляне на закона, тъй като в конкретния
случай с нея работодателят целял не проверка на годността на работника за
изпълняваната работа, а прекратяване на договора с него по облекчения ред на
чл. 71, ал. 1 от КT по причини, които не били свързани с изпълняваната
работа.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
недействителността на клаузата по т.3 от допълнително споразумение от
08.01.2024 г. към трудов договор № 574 от 11.05.2015 г., сключен между
„БОДУ" ООД и К. И. К.. Поради това и прекратяването на трудовото му
правоотношение с ответника на основание чл. 71, ал. 1 КT счита за
незаконосъобразно. Твърди се, че в резултат на незаконното уволнение
ищецът останал без работа, считано от 23.05.2024г. до момента и
работодателят следва да му заплати обезщетение по чл.225 от КT.
Моли съда да постанови решение, с което да признае прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца с ,,БОДУ“ ООД, гр. София, със Заповед
№ 258/16.05.2024г. за незаконно и да го отмени, да възстанови ищеца на
предишната работа и да осъди ответното дружеството да му заплати
2
обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 5942,65 лева, за периода от 23.05.2024г.
до 23.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Не се оспорват твърденията в
исковата молба, че ищецът е имал трудово правоотношение с ответника, че
длъжността на ищеца е променяна - първо на охранител, а след това на
организатор охрана, както и че трудовото правоотношение е прекратено със
заповед от 16.05.2024г. Твърди се обаче, че трудовите функции на работника
не останали непроменени, като длъжността „организатор охрана", съгласно
утвърденото щатно разписание, ръководела изцяло дейността на „БОДУ" ООД
- ЕСО МЕР, гр. Русе, а също така имало и заложени специфични изисквания за
заемането на тази длъжност. По тези съображения се иска предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от
ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Не е спорно обстоятелството, че между страните е съществувало
трудово правоотношение и че същото е прекратено. Спорно по делото е дали
работодателят е упражнил законосъобразно правото си да прекрати
едностранно трудовото правоотношение на посоченото в заповедта му
основание.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът и ответното дружество са били в трудови правоотношения,
първоначално на основание трудов договор от 11.05.2015г., по силата на който
той изпълнявал длъжността „портиер“ в обект на ответното дружество в гр.
Русе, впоследствие с допълнително споразумение от 01.06.2015г. бил
преназначен на длъжност „охранител“ със същото място на работа. В
договора и в споразумението е включена клауза за срок на изпитване шест
месеца в полза на работодателя.
Видно от Експертно решение № 92505 от зас. № 233 от 04.12.2023г. на
ТЕЛК при „УМБАЛ Канев" АД, гр.Русе, влязло в сила на 21.12.2023г., на
ищеца била определена трайно намалена работоспособност, инвалидност
66%.
3
На 08.01.2024г. на ищеца било връчено и съответно подписано от него
допълнително споразумение, съгласно което било променено трудовото му
възнаграждение на 933,00 лева, със същото място на работа. Впоследствие
ищецът установил, че е променено и наименованието на длъжността му на
„организатор охрана“, като отново била включена клауза за срок на изпитване
шест месеца в полза на работодателя.
През месец май 2024 г. ищецът представил на работодателя си болничен
лист за периода от 23.05.2024г. до 27.05.2024г., при което му била връчена
Заповед с № 258/16.05.2024 г., с която на основание чл.71, ал.1 от КТ с
причини „в срока за изпитване", трудовият му договор бил прекратен, считано
от 23.05.2024г., като дружеството не депозирало болничния лист в ТП на НОИ
и ищецът не получил полагащото му се обезщетение.
По делото са представени доказателства, които сочат на предходен опит
ответникът-работодател да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, но
тогава изискал становище от ТЕЛК, чието заключение, дадено с Експертно
решение № 2476 от зас. № 095 от 03.07.2018г. било, че е защитен при
уволнение, съгласно нормата на чл.333, т.2 от КТ.
От показанията на св.Д. К., съпруга на ищеца се установява, че ищецът
до миналата година работил във фирма „Боду“ ООД като охранител. Обекта се
намирал в Образцов чифлик до подстанцията. Работил от от 2015г. на
дежурства, като охранител, на график. Свидетелката установява, че ищецът
николга не е изпълнявал ръководни или организационни функции, като никога
не е изготвял графици за дежурствата. Свидетелката установява, че съпругът й
не работи във фирмата от 23 май миналата година, тъй като бил освободен.
Заповедта за освобождаване му връчил Драгомир Тонев, който бил титуляр за
гр.Русе. Съдът кредитира показанията на св.Д. К., тъй като същите са
последователни, логични и кореспондират със заключението на Съдебно-
графологичната експертиза.
От заключението на ССчЕ се установява, въз основа на предоставени от
ответника фишове за работна заплата, че последното начислено брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец е за месец април 2024 г. в
размер на 977,78 лева. Вещото лице установява, че общия размер на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е 5942,65 лева или за периоди/месеци
както следва:
4
За период
23.05.2024-31.05.2024г. 308,77 лева
Юни 2024г. 977,78 лева
Юли 2024г. 977,78 лева
Август 2024г. 977,78 лева
Септември 2024г. 977,78 лева
Октомври 2024г. 977,78 лева
01.11.2024-22.11.2024г. 744,98 лева
От заключението на Съдебно-графологичната експертиза се установява,
че ръкописния текст, положен в представените за изследване Графици за
охрана „Боду" ООД - обект П/ст „Образцов Чифлик" за месеци май 2024 г.,
април 2024 г., март 2024 г., февруари 2024 г., август 2022 г. и септември 2022
г., е изпълнен от Вихрен Ангелов Велков, ЕГН:**********.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове отмяна на
незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на
труда.
По правилата на чл.154, ал.1 от ГПК тежестта, т.е. процесуалното
задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят.
В съдебното производство именно работодателят следва да установи
осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение в хипотезата на чл.71, ал.1 от КТ.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си
молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение
срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да
5
посочи някои от фактите, на които то се основава.
Анализа на събраните по делото доказателства дава основание на съда
да формулира извод, че в настоящия случай клаузата, съдържаща се в
допълнително споразумение от 08.01.2024г., в т.3 - ,,със срок на изпитване до
6 месеца, уговорен в полза на работодателя" е недействителна, тъй като
противоречи на закона - чл.70 от КТ. Това е така, тъй като трудовата функция
на ищеца фактически не е била променена след подписване на
допълнителното споразумение, следвателно не е било необходимо
работодателят да проверява годността му да я изпълнява.
Нещо повече, нормата на чл.70, ал.5 от КТ установява еднократност и
изключителност на договора - само веднъж, за една и съща работа в едно
предприятие. Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
включване на клауза за срок на изпитване в настоящия казус е недопустимо.
От друга страна, цитираната клауза е недействителна и поради
заобикаляне на закона, тъй като с нея работодателят безспорно е целял не
проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване
на договора с него по облекчения ред на чл.71, ал.1 от КT по причини, които
не са свързани с изпълняваната работа.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
включването на клауза за срок на изпитване в настоящия казус е недопустимо,
поради което следва да бъде прогласена недействителността на клаузата по т.3
от допълнително споразумение от 08.01.2024г. към Трудов договор № 574 от
11.05.2015г., сключен между „БОДУ" ООД и К. И. К..
Поради това и прекратяването на трудовото правоотношение на
ответника с ищеца на основание чл.71, ал.1 от КT следва да се приеме за
незаконосъобразно, да бъде отменено, а ищецът да бъде възстановен на
предишната работа.
Безспорно в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без
работа за периода от 23.05.2024г. до 23.11.2024г., поради което работодателят
следва да му заплати обезщетение по чл.225 от КT в размер на 5942,65 лева.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1200,00 лева за заплатено от ищцата
6
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати по сметка на Русенски районен съд
разноските по платени възнаграждения за вещи лица по назначените ССчЕ и
СГрЕ в общ размер на 1000,00 лева.
Ответникът следва да заплати на съда и дължимата държавна такса за
всеки от обективно съединените искове, а именно три неоценяеми иска - по
50,00 лева за всеки или общо в размер на 150,00 лева, както и по чиска с
правно основание чл.225 от КТ в размер на 237,71 лева съгласно чл.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.74, ал.4 от КТ недействителността на
клаузата по т.3 от допълнително споразумение от 08.01.2024г. към Трудов
договор № 574 от 11.05.2015г., сключен между „БОДУ" ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София и К. И. К. с ЕГН:**********.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ уволнението на К. И. К. с ЕГН:********** извършено със
Заповед №258/16.05.2024г. на Тихомир Тотов, управител на „БОДУ" ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, с която на
основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 23.05.2024г. е прекратено трудовото
правоотношение на К. И. К. с ЕГН:********** по трудов договор № 574 от
11.05.2015г. и
ОТМЕНЯ Заповед №258/16.05.2024г. на Тихомир Тотов, управител на
„БОДУ" ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София.
ВЪЗСТАНОВЯВА по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ К.
И. К. с ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ„БОДУ"
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София да
заплати на К. И. К. с ЕГН:********** сумата от 5942,65 лева,
представляващо обезщетение по чл.225 от КТ за периода от 23.05.2024г. до
23.11.2024г., през който е останал без работа.
7
ОСЪЖДА „БОДУ" ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София да заплати на К. И. К. с ЕГН:********** сумата от
1200,00 лева представляваща разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „БОДУ" ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от
387,71 лева държавна такса.
ОСЪЖДА „БОДУ" ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата в
общ размер от 1000,00 лева представляваща платени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица по назначените и приети СГрЕ и ССчЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8