РЕШЕНИЕ
Номер 507/10.04.2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на пети март, две хиляди и двадесета година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО Х.
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Л.
прокурор: Д.Х.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 419 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Териториална
Дирекция „Южна Морска“ към Агенция Митници против Решение № 409/27.12.2019г. на
Районен съд Несебър по н.а.х.д. № 1599/2019г. по описа на същия съд, с което е
било отменено наказателно постановление (НП) № 1638/2017г. от 16.10.2019г.
издадено от и.д. Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
Морска“, Агенция Митници, с което на Б. 58 ЕООД с ЕИК ********* на основание чл.123,
ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена "имуществена
санкция" в размер на 2000 лв., на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоките
– предмет на нарушението са отнети в полза на държавата, а на основание чл.
124а, ал. 1 вр. чл. 123, ал. 2 от ЗАДС
на търговеца е наложено административно наказание лишаване от право да
упражнява дейност с акцизни стоки в обект, представляващ помещение, пригодено
като склад, намиращо се в задната част на пристройка към Хотел Бенито, находящ
се в с. Равда, обю. Несебър, ул. Несебър №5, за срок от 1 месец.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на
решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна – Б. 58 ЕООД, редовно
уведомена, се представлява от адв. В., която оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за основателна по следните съображения:
С НП отговорността на
касаторът е ангажирана за това, че на 20.02.2019г. при извършена от полицейски
служители проверка в търговски обект – хотел „Бенито“, находящ се в с.Равда,
община Несебър, стопанисван от „Бенчев
58“ ЕООД е установено в скалдово помещение в пристройка зад основната сграда на
хотела, наличието на 32 бр. бутилки етилов алкохол с етикет на Поморийска
гроздова ракия, с вместимост и съдържание по 0,7 литра всяка, със замерено
намясто алкохолно съдържание по обем 37% vol. – общо 22,4 литра; 4 бр.
пластмасови бутилки етилов алкохол с надпис „Кока Кола“, с вместимост и
съдържание по 2 литра всяка, със замерено намясто с денситомер алкохолно
съдържание по обем 37% vol. – общо 8 литра, 6 бр. стъклени бутилки с етикет на
водка „Савой“ с вместимост и съдържание по 1 литър, със замерено намясто с
денситомер алкохолно съдържание с обем 31% vol. – общо 6 литра етилов алкохол.
Бутилките били предадени доброволно с нарочносъставен за удостоверяване на това
обстоятелство протокол. След назначена експертиза било установено
действителното алкохолно съдържание по обем, което за първите две групи бутилки
било 37,7%vol. , а за
третат 32,57%vоl.
За констатираното било
изготвено Постановление на прокурор от
Районна прокуратура Несебър, с което било отказано образуването на досъдебно
производство поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер,
като преписката била изпратена на Териториална дирекция Южна Морска при Агенция
Митници, където въз основа на преписката били издадени АУАН и процесното НП.
За да постанови оспореното
решение, районният съд е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен
орган, в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на НП е намерил, че всички
правнорелевантни факти били надлежноустановени, но било допуснато съществено
процесуално нарушение на разпоредбата на чл.163, ал.6 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
което обстоятелство засягало съществено правото на защита на нарушителя, тъй
като стоките не били опаковани и запечатани „на мястото на изземването им, в
случая на доброволното им предаване“, което пораждало съмнения за това дали
предаденото на експерта било идентично с иззетото.
Съгласно цитираната разпоредба на НПК „Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи,
в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на поемните лица и другите присъстващи. Когато е
необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.“
Цитираната разпоредба се намира в раздел V „Претърсване и изземване“ на Глава
четиринадесета „Способи на доказване“ от НПК. Същата урежда действията на
провеждане на процесуалния способ за събиране на доказателства „претърсване и
изземване“. Конкретната ситуация по делото не сочи на наличето на тази
хипотеза. Напротив, видно от писмените доказателства алкохолът е предаден
доброволно, с приемопредавателен протокол, поради което разпоредбата на чл.163,
ал.6 НПК , вр. чл.84 ЗАНН е неприложима. Нещо повече, законът изисква
опаковането и запечатването на мястото на изземването им не винаги, а
единственмо, „когато е необходимо“. По конкретното дело, доколкото не се сочи
от ответната страна в касационното производство конкретна причина за
необходимост от запечатването им в момента на доброволното им предаване, то не
може да бъде възприето становището, че е налице правнорелевантен пропуск, довел
до ограничаване правото на защита на нарушителя. Наред с това, не следва да
бъде пропускан факта, че е било извършено замерване и на терен непосредствено
преди доброволното предаване на течностите на служителите на РУ Несебър, като
са установени резултати несъществено отклоняващи се от тези на експертизата.
Всичко това, в съвкупност води до извод, че няма основания да се смята предмета
на нарушението за подменен.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено и
това, че в случая е неприложима и Наредба №3/18.04.2006г. за вземането на проби
и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (Наредбата),
тъй като същата касае вземането на проби от акцизни стоки, а не изземването на
цялото установено намясто количество от акцизни стоки.
При такаустановеното, доколкото основание за отмяна на
наказателното постановление се е явило прецененото като допуснато съществено
процесуално нарушение, без да са представени мотиви за съответствието на
констатираното поведение със сочената за нарушена материалноправна норма, както
и относно авторството на деянието в лицето на касатора, съдът намира за
необходимо да отмени оспореното решение и върне делото за ново разглеждане от
сруг съдебен състав, при съблюдаване на указанията по приложението на закона,
изложени в настоящото съдебно решение.
Предвид горното
настоящата инстанция намира касационната жалба за основателна, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото
производство решение на Районен съд - Несебър е неправилно, поради което и
следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивната инстанция.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.222, ал.2, т.2 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд, ХІХ-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 409/27.12.2019г., постановено по НАХД № 1599/2019г. по описа на Районен съд –
Несебър. Връща делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд, за произнасяне по същество,
при съблюдаване мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.