Решение по дело №43/2023 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 30
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Таня Генчева Спасова
Дело: 20232110200043
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. А., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора И. Анг. П.
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно
наказателно дело № 20232110200043 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Е. И. Ц.: роден на *** г. в гр.В., обл. В., български гражданин, женен,
неосъждан, ЕГН **********, с адрес: гр. Б., общ. Б., обл. Б., ***, за ВИНОВЕН в това, че на
09.07.2022 год. в гр.А. намерил чужди движими вещи – мобилен телефон „***“, модел „***“
с ИМЕИ *** на стойност 1480,00 лева и 1 брой силиконов калъф за мобилен телефон на
стойност 29,90 лева, всичко на обща стойност 1509,90 лева, собственост на И.С.С. от гр.Б. и
в продължение на една седмица не е съобщил за вещите на собственика, на властта или на
този, който ги е загубил - престъпление по чл.207, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а, ал.1 и ал.5 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА Е. И. Ц., ЕГН **********, със снета по
делото самоличност да заплати направените по делото разноски по досъдебното
производство в размер на 159,75 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд гр. Б. в 15-дневен
срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НАХД № 43/2023 г. на РС-А..
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК и е образувано по повод
постановление на Районна прокуратура А. - за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на обвиняемия Е. И. Ц.,
роден на *** г. в гр.В., общ. В., обл. В., български гражданин с постоянен адрес и адрес за
призоваване гр. Б., общ. Б., обл. Б., *** женен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на
09.07.2022 год. в гр.А. намерил чужди движими вещи – мобилен телефон „***“, модел „***“
с ИМЕИ *** на стойност 1480,00 лева и 1 брой силиконов калъф за мобилен телефон на
стойност 29,90 лева, всичко на обща стойност 1509,90 лева, собственост на И.С.С. от гр.Б. и
в продължение на една седмица не е съобщил за вещите на собственика, на властта или на
този, който ги е загубил - престъпление по чл.207, ал.1 от НК
Прокурорът поддържа фактическата обстановка, изложена в постановлението.
Пледира за минимално наказание глоба.
Защитникът на обвиняемия пледира за наличие на предпоставките по чл.78а от
НК и налагане на административно наказание глоба, което да бъде определено в минимален
размер.
Обвиняемият се явява в съдебно заседание лично и съжалява за стореното.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият Е. И. Ц. е роден на *** г. в гр.В., общ. В., обл. В., български
гражданин с постоянен адрес и адрес за призоваване гр. Б., общ. Б., обл. Б., *** женен,
неосъждан, ЕГН **********.
Ha 09.07.2022 г. свидетеля И. С., заедно със семейството си, бил в зоологическата
градина на гр. А.. По време на разходката на една от алеите С. изгубил собственият мобилен
телефон марка „***", модел „***" с ИМЕИ ***, който бил със силиконов калъф. Малко по-
късно пострадалият констатирал липсата на телефона, като решил, че някой гo е откраднал,
поради което подал сигнал във 02 РУ към ОДМВР Б..
Същият ден — 09.07.2022 година обвиняемият Ц. също посетил зоологическата
градина в гр. А.. Там обвиняемият намерил мобилния телефон марка „***", модел „***" с
ИМЕИ ***, заедно с калъфа, изгубен по-рано от пострадалия. Обвиняемият Ц. взел
телефона. След това решил да гo задържи за себе си с намерение да гo ползва. Още вечерта
на посочената дата Ц. поставил в процесната вещ СИМ-карта с № ***, която била
регистрирана на негово име и започнал да я използва ежедневно.
Обвиняемият ползвал намерения мобилен телефон до 29.09.2022 г., когато го предал на
разследващия орган, за което бил съставен протокол. В последствие мобилният телефон
марка „***", модел „***" с ИМЕИ *** заедно със силиконовия калъф бил върнат на
пострадалия.
B хода на разследването е била назначена и изготвена съдебнооценъчна
експертиза, от заключението на която се установява стойността на процесните вещи -
мобилен телефон марка „***", модел „***" с ИMEИ *** на стойност 1480,00лв. и 1бр.
силиконов калъф за мобилен телефон на стойност 29,90лв. т. е. всичко на обща стойност
1 509,90 лв.
B хода на разследването no реда на чл. 159а от НК са получени данни от
мобилните оператори, от които се установява, че за период повече от седмица, считано от
09.07.2022 г., обвиняемият Ц. е използвал намерения мобилен телефон.
Изложената фактическа обстановка се установява пo несъмнен и категоричен
1
начин от самопризнанието на обвиняемия, подкрепено от събрания в хода на разследването
доказателствен материал: протоколи за разпит на свидетелите, заключение на
съдебнооценъчна експертиза, справка съдимост, справка от мобилен оператор, протокол да
доброволно предаване, протокол за оглед на ВД.
При така установената фактическа обстановка, обвиняемият Е. И. Ц. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 207, aл. 1 от НК.
От обективна страна обвиняемият е намерил загубени чужди движими вещи -
мобилен телефон марка „***", модел „***" с ИМЕИ *** и 1бр. силиконов калъф за мобилен
телефон и в продължение на една седмица не е съобщил за това на властта или на този,
който я е загубил - собственика И. С.. Изпълнителното деяние на престьплението е
осъществено чрез бездействие, като в конкретния случай обвиняемият Ц. е намерил
телефона и калъфа на 09.07.2022 година в гр. А., поради което е следвало да съобщи за него
до 16.07.2022 година на властта или на този, който го е загубил - нещо, което същият не е
сторил, осъществявайки пo този начин изпълнителното деяние на престьплението пo чл.
207, aл. 1 от НК. Касае се за формално престьпление, осъществено чрез бездействието на Ц.,
довършено с изтичане на едноседмичния срок, предвиден в чл. 207, ал. 1 от НК.
От субективна страна обвиняемият Е. Ц. е извършил деянието при форма на
вината „пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, aл. 2 от НК. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите вредни последици и е искал тяхното
настьпване. Същият е съзнавал, че намира чужда движима вещ и не съобщава на
собственика, който е изгубил вещта или на властта в продължение на една седмица,
предвиждал е, че пo този начин лишава собственика от възможността да ползва, владее и да
се разпорежда с вещта и е искал тези последици.
Видно от приложеното по делото справка за съдимост обвиняемият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност. Имуществените вреди от престъплението
са възстановени и за него се предвижда наказание глоба от сто до триста лева. Ето защо
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба”, предвидена в чл.78, ал.1 от НК в размери от 1 000 до 5 000 лева.
Съгласно чл.78, ал.5 от НК когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба
или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба. В случая извършеното деяние се квалифицира по чл.207, ал.1 от НК,
наказуемо с глоба от сто до триста лева, следователно и предвид предвиденото в чл.78, ал.5
от НК наказанието следва да се определи именно в размерите, посочени в чл.207, ал.1 от НК.
Във връзка с определяне на размера на глобата съдът отчете невисоката обществена
опасност на дееца и добросъвестното му процесуално поведение, с което улеснява и
съдейства за своевременното приключване на наказателното производство, като определи
наказанието глоба в размер на 100 лева. Съдът намира, че така определеното по вид и
размер наказание се явяват адекватно на степента на обществена опасност на извършеното
престъпление като деяние, степента на обществена опасност на обвиняемия като личност и
напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на
специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
С оглед крайния резултат разноските следва да се възложат на обвиняемия.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
2