Решение по дело №41/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 ал.1 ГПК и е образувано по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление:гр.С.,район М. ,бул.“Ц. ш.“ №115 Е, подадена чрез упълномощен процесуален представител-юрисконсулт и насочена против разпределение на сумата,получена от публична продан на недвижим имот ,представляващ самостоятелен обект в сграда,с идентификатор 02676.501.6290.1.42 по КК на [населено място],обективирано в протокол за разпределение на постъпили суми от 06.03.2014г. по изп.д.№23/2012г. по описа на ЧСИ Г. Ц. с район на действие ОС-Благоевград.

В жалбата се сочи,че [фирма] е присъединен взискател ,тъй като е ипотекарен кредитор и изпълнението е насочено срещу ипотекиран в нейна полза имот на длъжника [фирма] .Твърди се,че при извършеното разпределение на постъпили суми от продажбата на ипотекирания в полза на банката имот с идентификатор 02676.501.6290.1.42 по КК на [населено място] ЧСИ Ц. е допуснал незаконосъобразност като е включил в привилегированото вземане на първоначалния взискател [фирма] за разноски по изпълнението с поредност на удовлетворяване по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД освен платените от този взискател такси на ЧСИ за разгласяване на проданта-157.20лв ,още и сумата 5000лв ,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.Така привилегированото вземане за разноски по изпълнението на взискателя [фирма] по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД е включено в обжалваното разпределение в размер на 5157,20лв.Според жалбоподателя разноските на първоначалния взискател за адв.възнаграждение -5000лв не са вземане,което се ползва с привилегировано удовлетворяване по реда на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД,тъй като тази разноски не ползват всички взискатели-кредитори на длъжника.Сочи се още,че по същия начин ЧСИ е разпределил суми получени от продажбата на други ипотекирани в полза на банката –жалбоподател имоти ,и предходното разпределение е отменено с решение на САС по чгр.д.№3239/2013г.,с което е отменено решение на БлОС по вгр.д.№288/2013г. Жалбоподателят твърди,че при обжалваното разпределение ЧСИ не е съобразил дадените указания в горепосоченото решение на САС,което макар да касае друго разпределение,е относимо и за настоящето досежно изясняването на въпроса кои разноски на първоначалния взискател по изпълнението могат да се включат като привилегировано вземане с ред на удовлетворяване по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.Иска се отмяна на обжалваното разпределение ,извършено с протокол от 06.03.2014г. по изп.д.№23/2012г. по описа на ЧСИ Г. Ц. с район на действие ОС-Благоевград.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК възражение е подал първоначалния взискател ,в което излага становище за неоснователност на жалбата.

От приложените към изпълнителното дело съобщения и книжа ,се установява,че с надлежно връчена на банката-жалбоподател призовка /на л.353 от делото/ ЧСИ Ц. е съобщил ,че на 06.03.2014г. в кантората си ще предяви разпределение на получени суми от проданта на описания по-горе недвижим имот.С получаване на призовката банката-жалбоподател се счита уведомена за разпределението,и срокът за обжалването му по чл.462 ал.2 ГПК тече от 06.03.2014г. Тридневният срок за обжалване на разпределението е изтекъл на 08.03.2014г.,който ден е бил неприсъствен- събота.Жалбата е подадена в първия работен ден след изтичането на срока-10.03.2014г.-понеделник,видно от пощенското клеймо на приложения към нея плик.При зачитане на срока в съответствие с чл.62 ал.2 предл.първо ГПК съдът намира,че жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на активна легитимация за жалбоподателя,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.Жалбоподателят оспорва законосъобразността на разпределението само относно включените в привегированото вземане на първоначалния взискател [фирма] по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв.

Установява се от данните по изпълнителното дело,че изпълнителното производство срещу длъжника [фирма] с ЕИК[ЕИК] е образувано от неговия кредитор [фирма] с ЕИК[ЕИК] за принудително събиране на вземането по издадения на основание чл.404 т.1 ГПК във вр. с чл.51 ЗМТА изпълнителен лист в полза на посочения кредитор по решение на СГС по т.д.1996/2009г. Вземанията по изпълнителния лист са за 47012.00лв главница,ведно със законната лихва от 24.09.2009г. до окончателното плащане ,за сумата 637.00лв-мораторна лихва за периода от 06.08.2009г. до 24.08.2009г. ,и за сумата 5 969,92лв-разноски по делото.Изпълнителното дело е било образувано при ЧСИ А. А. с рег.№757 на К. на ЧСИ с район на действие-ОС-Пловдив ,и препратено на ЧСИ Г. Ц. с район на действие ОС-Благоевград на 05.08.2011г.,видно от приложеното по изп.дело уведомлени -на л.38 от изп.дело. След препращането му изпълнителното производство при ЧСИ Ц. е образувано в изп.д.№23/2012г. По изпълнителното дело,отпреди изпращането му на ЧСИ Ц., е приложено само едно адвокатско пълномощно- на л.49, удостоверяващо упълномощаване на адв.А. Н. К. от АК П. от законовия представител на първоначалния взискател [фирма] с права да заведе от името на това дружество изпълнително дело срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] и да го представлява в производството по делот като извършва всички действия ,свързани с изпълнителното производство .В пълномощното е отразено,че на упълномощения от [фирма] адвокат е заплатено възнаграждение в размер на 5000лв/пет хиляди лева/ . Предвид съдържанието на пълномощното,определящо обема на пълномощията на адв. адв.А. Н. К. от АК П. не може да се направи извод,че се касае за упълномощаване по конкретно изпълнително дело / в т.ч. това,по което е извършено обжалваното действие/ ,нито има данни за принудително събиране на какво вземане е извършено упълномощаването.При тези данни от пълномощното ,което е с дата 31.05.2011г. ,съдът приема,че за отразеното в него плащане на сумата 5000лв-адвокатско възнаграждение няма данни да е във връзка с изпълнението на вземането,за което е издаден горепосоченият изпълнителен лист в полза на първоначалния взискател [фирма] .Няма други доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, извършени от взискателя [фирма] по изпълнително дело №23/2012г. по описа на ЧСИ .Само на това основание –недоказаност на извършени разноски на взискателя [фирма] за адв.възнаграждение по конкретното изпълнително производство ,не е следвало в обжалваното разпределение да се включва в привилегированото вземане на този взискател по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД сумата 5000лв,отразена като платена на адвокат К..Само когато е доказано извършването на разноски за адв.възнаграждение по конкретно производство /посочено в пълномощното и в договора за правна помощ /, може да се приеме,че разноските са извършени действително за това производство./ В този смисъл са разясненията по т.1 ТР №6/2012 г. ОСГК и ТК на ВКС.

На следващо място за изчерпателност съдът намира за нужно да посочи ,че с право на предпочтително удовлетворяване по реда на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД се ползват тези разноски на първоначалния взискател ,извършени за обезпечение и принудително изпълнение ,и за провеждане на искове по чл.134 и чл.135 ЗЗД, които ползват и останалите кредитори ,и то от стойността на имота ,за който се отнасят при насочено принудително изпълнение върху него. С влязлото в сила решение по чгр.д.№288/2013г. по описа на БлОС ,с предмет-жалба на присъединения взискател [фирма] против друго разпределение по протокол от 12.02.2013г. по изп.д.№23/2012г. по описа на ЧСИ Ц. ,с което са разпределени получени суми от проданта на други два имота,ипотекирани в полза на банката-жалбаподател, е посочено ,че ЧСИ неправилно е включил в привилегированото вземане на първоначалния взискател с поредност на удовлетворяване по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД сумата 5000лв-заплатено адв.възнаграждение. САС е посочил в приложеното по изп.дело решение №1950/29.10.2013г. по чгр.д.№3239/2013г.,че това вземане не се ползва с право на предпочтително удовлетворение ,тъй като не е свързано с допускане и налагане на обезпечителни мерки върху трите недвижими имота,ипотекирани в полза на [фирма] ,нито във връзка с изпълнението върху тези имоти ,изнесени на публична продан,а няма данни да са направени и като разноски по предявени искове с правно основание по чл.134 ЗЗД или по чл.135 ЗЗД .Един от трите имота , ипотекирани в полза на банката –жалбоподател ,е и самостоятелен обект в сграда,с идентификатор 02676.501.6290.1.42 по КК на [населено място] ,при публичната продан на който са получени разпределените суми по обжалваното разпределение от 06.03.2014г. Вместо да съобрази указанията на САС ,дадени в горепосоченото решение,ЧСИ Ц. отново е включил сумата 5000лв-платено адв.възнаграждение в привилегированото вземане на първоначалния взискател [фирма] с поредност на удовлетворяване по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.Макар решението на САС да се отнася за разпределение на суми,получени при извършена публична продан на другите два ипотекирани имота в полза на банката –жалбоподател,постановките в съобразителната му част са изцяло приложими и за настоящия казус относно това кои вземания за разноски на първоначалния взискател за изпълнителното производство се ползват с право на предпочтително удовлетворение по реда на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД. Визираното в мотивите на ЧСИ Г. Ц. решение №487/04.03.2013г. на САС по чгрд.№ 778/2013г. е постановено по друго изпълнително дело,в производство с различен предмет ,като спорният по делото въпрос е бил дали платеният адвокатски хонорар и д.т. като разноски ,направени в рамките на заповедните производства ,по които са издадени изп.листове ,въз основа на които е било образувано изп.производство ,могат да се включат като привилегировани разноски по смисъла на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД или не.Но и в това решение на САС е дадено същото разрешение ,че разноски могат да се включат в привилегированото вземане на първоначалния или присъединен взискател по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД само ,ако адвокатската помощ е реализирана в рамките на конкретното изпълнително производство и касае извършено изпълнително действие,от което се ползва и взискателя-жалбоподател.В съобразителната част на коментираното решение на САС е посочено,че по делото е бил представен надлежен договор за правна защита и съдействие ,обективиращ платено адвокатско възнаграждение от претендиращия привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД взискател ,в който договор изрично е визирано за кое дело се отнася.Представеното по настоящето производство адв.пълномощно ,както бе посочено по-горе ,не е указано за кое изпълнително дело се отнася,или поне за изпълнението на какво вземане на първоначалния взискател, нито има данни разноските за адвокатското възнаграждение да са извършени във връзка с принудителното изпълнение върху имот с идентификатор 02676.501.6290.1.42 по КК на [населено място],от което се ползва и присъединения взискател в лицето на банката –жалбоподател.Следва да се отбележи ,че въпросът ползват ли се с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските по изпълнителното дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение,е включен в предмета на тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС по което няма постановено тълкувателно решение към момента на произнасяне на БлОС по разглежданата жалба.Поради това и предвид противоречивата съд.практика по горния въпрос ,настоящият състав на БлОС приема,че решаващо за извода за незаконосъобразност на разпределението от 06.03.2014г. по изп.д.№23/2012г. на ЧСИ Г. Ц. има отсъствието на отразяване в представеното адвокатско пълномощно за кое изпълнително дело се отнася платеното от взискателя [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв.Поради недоказаност,че разноските на взискателя [фирма] за платеното адв.възнаграждение са направени по повод и във връзка с изпълнителното производство,по което е извършено обжалваното действие на ЧСИ Ц.,то не следва да се включва в привилегированото вземане на този взискател с предпочтително удовлетворяване по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.

По изложените съображения разпределението по протокол от 06.03.2014г. по изп.д.№23/2012г. по описа на ЧСИ Г. Ц. в обжалваната му от [фирма] част следва да се отмени.

Водим от изложеното Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ извършеното разпределение на суми ,получени от стойността на продадения на публична продан имот,представляващ самостоятелен обект в сграда,с идентификатор 02676.501.6290.1.42 по КК на [населено място] , обективирано в протокол от 06.03.2014г. по изп.д.№ 20127020400023 по описа на ЧСИ Г. Ц. с район на действие ОС-Благоевград в обжалваната му част,в която сумата 5000лв/пет хиляди лева/ за платено адвокатско възнаграждение от взискателя [фирма] с ЕИК[ЕИК],е включена във вземането му за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение ,което се ползва с право на предпочтително удовлетворение по реда на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД.

Изключената от реда по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД сума -5000лв/пет хиляди лева/ да се включи от ЧСИ в общата сума за разпределение и да се разпредели, съобразно реда по чл.136 ,ал.1 т.2-6 ЗЗД.

Решението може да се обжалва с частна жалба пред С. Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: