№ 78
гр. Велико Търново, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.ЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.
в присъствието на прокурора Т. Н. И.
като разгледа докладваното от КРАСЕН Г.ЕВ Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600123 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на
ВНОХД № 357/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422
ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348
ал.1 т.1 и т.3 от НПК.
В искането се твърди, че въззивното решение е постановено при
съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 НПК,
изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК,
тъй като въззивният съд е определил изпитателен срок по-малък от
законоустановения, което е основание за възобновяване на делото по смисъла
на чл. 422 ал. 1 т.5 вр. с чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК.
В искането се твърди, че като е намалил размера на наложеното
наказание лишаване от свобода от две години на осем месеца, въззивният съд
е определил явно несправедливо наказание на подсъдимия за извършеното от
1
него престъпление. Според Главния прокурор не могат да бъдат споделени
мотивите на съда, че влошените отношения между подсъдимия и
пострадалата следва да се отчетат в полза на подсъдимия и е основание за
драстичното намаляване размера на наказанието, тъй като от доказателствата
по делото е видно, че подсъдимият в миналото е извършвал редица
посегателства спрямо пострадалата и влошените отношения между тях са
резултат и на това негово поведение, което на 26.05.2022год. е ескалирало в
причиняването на Стоянова на средна телесна повреда. Твърди се, че
определеното наказание от осем месеца лишаване от свобода се явява
занижено по размер и очевидно не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, на установените по делото обстоятелства, които са от
значение за отговорността, както и с целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК. По тези съображения Главният прокурор счита, че с постановяване на
въззивното решение е наложено явно несправедливо наказание, което се
явява съществено нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.З НПК и е основание
по чл.422 ал.1 т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.
Освен това се твърди, че присъденото обезщетение от въззивния съд в
размер на 2 500 лв. не се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, като се
имат предвид преживените болки и страдания от пострадалата, предприетите
медицински манипулации, възрастта на гражданския ищец,
продължителността на оздравителния период и икономическата обстановка в
страната. Твърди се, че присъденото от първоинстнционния съд обезщетение
е справедливо и не е следвало да се намалява неговия размер.
Иска се на основание чл. 419, ал.1, чл. 420, ал.1, предложение
последно, вр. чл. 422, ал.1, т.5, вр. с чл. 348, ал.1, т. 1 и т.З, чл. 424, ал.1 и чл.
425, ал.1, т.1 НПК, Великотърновския апелативен съд да възобнови ВНОХД
№ 357/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, да отмени
постановеното по него решение № 30 от 18.02.2024год. и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание във ВТАС прокурорът от ВТАП поддържа
направеното искане за възобновяване на делото по изложените в искането
съображения.
Осъденият Г. К. К. изразява становище, че искането за възобновяване
е неоснователно и моли да не се възобновява производството по делото.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането на Главния прокурор основания за
възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК,
намери за установено следното:
2
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба или протест на страната в чийто интерес се предлага
отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.1 от
НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието
на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК във връзка с
допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Искането
не е в интерес на осъденото лице и е направено в законоустановения
шестмесечен срок по 421 ал.1 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване е основателно,
като съображенията за това са следните:
С присъда № 16 от 24.04.2023год., постановена по НОХД №
713/2022год. по описа на Районен съд-гр.Горна Оряховица, подсъдимият Г. К.
К., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 26.05.2022 год. в гр.
Стражица посредством нанасяне на удар с дървена сопа причинил средна
телесна повреда на Д. И. С. от гр. Стражица, изразяваща се в счупване на
четвърта дланна кост, което е причинило трайно затруднение в движението
на десен горен крайник над 30 дни, поради което и на основание чл.129 ал.2
вр. с ал. 1 вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден две години лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание две години лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 67 ал. 2 от НК възпитателните грижи през
изпитателния срок спрямо Г. К. К. са възложени на Районен инспектор при
РУ - Горна Оряховица по местоживеене на лицето.
С присъдата подсъдимият Г. К. К. е осъден да заплати на Д. И. С., с
ЕГН ********** сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, изразяващи се
в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 26.05.2022 год. до окончателното изплащане, като предявения
граждански иск за неимуществени вреди е отхвърлен в останалата му част от
уважените 5000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Г. К. К. е осъден да
3
заплати направените по делото разноски в досъдебната фаза и в
производството пред първоинстанционния съд, включително и 200 лв.
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата е обжалвана в наказателната и в граждансоосъдителната
част с въззивна жалба от подсъдимия Г. К. К., подадена от служебния му
защитник адв.М. Д. - Б. и по тази жалба е образувано ВНОХД № 357/2023год.
по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново. С решение № 30 от
18.02.2024год., постановено по ВНОХД № 357/2023год. по описа на Окръжен
съд-гр.Велико Търново е изменена присъда № 16 от 24.04.2023год.,
постановена по НОХД № 713/2022год. по описа на Районен съд-гр.Горна
Оряховица, като:
Наложеното на подсъдимия Г. К. К. наказание лишаване от свобода
от две години е намалено на осем месеца и изпълнението му е отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от две години.
Размера на присъденото обезщетение по гражданския иск е намален
от 5000 лв. на 2500 лв.
Размера на присъдената държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск е намален на 100 лв.
В останалата й част присъдата е потвърдена.
Решението на въззивният съд е влязло в сила на 18.02.2024год. и не е
проверявано по касационен ред.
Изложените в искането за възобновяване оплаквания и доводи за
допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НК са
основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на
наказанието лишаване от свобода може да се отложи за срок от три години до
пет години. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.1 от НК може да бъде
определен изпитателен срок от една до три години, но само по отношение на
лице, условно осъдено за престъпление, което е извършило като
непълнолетно. В конкретният случай Г. К. е осъден условно за престъпление,
което е извършил като пълнолетно лице, поради което изпитателния срок по
чл.66 ал.1 от НК не може да бъде по-малък от три години. Като е определил
4
изпитателен срок в размер на две години, който е под минималния възможен
съгласно чл.66 ал.1 от НК, Великотърновският окръжен съд е допуснал
съществено нарушение на закона, което е основание за възобновяване на
делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Като е намалил размера на наложеното наказание лишаване от
свобода от две години на осем месеца, въззивният съд е определил явно
несправедливо наказание на подсъдимия Г. К. за извършеното от него
престъпление. Не могат да бъдат споделени мотивите на въззивният съд, че
влошените отношения между подсъдимия и пострадалата следва да се отчетат
в полза на подсъдимия и е основание за драстичното намаляване размера на
наказанието, тъй като от доказателствата по делото се установява, че
подсъдимият в миналото е извършвал редица посегателства спрямо
пострадалата и влошените отношения между тях са резултат и на това негово
поведение, което на 26.05.2022год. е ескалирало в причиняването на Стоянова
на средна телесна повреда. Определеното от въззивния съд наказание осем
месеца лишаване от свобода е неоснователно занижено по размер и е явно
несправедливо, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност
на деянието и дееца, на установените по делото обстоятелства, които са от
значение за отговорността, както и на целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК. Допуснатото нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК също е
съществено, поради което е налице и основание за възобновяване на делото
по чл.422 ал.1 т.5 от НК вр. с чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
Настоящият състав споделя и доводите на Главния прокурор,
изложени в искането за възобновяване, че определения от въззивния съд
размер на обезщетението за неимуществени от 2500 лв. не отговаря на
критерия по чл.52 ЗЗД за справедливост на обезщетението за неимуществени
вреди. Въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен установените по
делото обстоятелства, относно преживените болки и страдания от
пострадалата, предприетите медицински манипулации, възрастта на
пострадалата, продължителността на оздравителния период и икономическата
обстановка в страната, вследствие на което определения с въззивното
решение размер на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно
занижен.
По изложените съображения настоящият състав на
Великотърновския апелативен съд намира, че следва да упражни
правомощието си по чл.425 ал.1 т.1 от НПК. ВНОХД № 357/2023год. по
описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново следва да бъде възобновено,
постановеното по него въззивно решение следва да се отмени и делото да се
5
върне на Окръжен съд- гр.Велико Търново за ново разглеждане от друг
състав на въззивният съд от стадия на съдебно заседание.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 357/2023год. по описа на Окръжен съд-
гр.Велико Търново.
ОТМЕНЯ решение № 30 от 18.02.2024год., постановено по ВНОХД
№ 357/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-
гр.Велико Търново от стадия на съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6