Присъда по дело №22/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 114
Дата: 23 септември 2022 г.
Съдия: Андрей Ангелов
Дело: 20221100200022
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 114
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
и прокурора Л. Т. М.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Наказателно дело от общ
характер № 20221100200022 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. М. К., роден на **** г. в гр. Мумбай, Р. Индия, индиец,
индийски гражданин, постоянно пребиваващ в Р.България, с висше образование, женен,
консултант в „П.Т.“, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. ****, с ЛЧН ********** ЗА
НЕВИНОВЕН в това, че
на 14.07.2016г. в гр.София, в офис Оборище на ТД на НАП-София град,
като управляващ и представляващ търговско дружество „М.С.” ЕООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****“ ***, **, ***
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 125 от
ЗДДС, представляващи дължим ДДС на ТД “М.С.” ЕООД за данъчен период
от 01.06.2016г. до 30.06.2016г. в големи размери - 3050,00 лева, като
потвърдил неистина чрез квалифициран електронен подпис (сериен номер на
удостоверението за КЕП № 5BFC284883D68CCD, издаден от „StampIT
Qualified CА“ на фирмата титуляр на УКЕП М.С.” ЕООД с ЕИК и физическо
лице, посочено като автор на удостоверението за УКЕП К. М. Н. ЕГН
**********), в справка-декларация за „М.С.” ЕООД с вх.
№220413415119/14.07.2016г. за месец юни 2016 г., в която ( в раздел В,
клетка № 50) отразил ДДС за внасяне „6465,01” лева, вместо действителния
размер от 95 15,01 лева ДДС за внасяне, и използвал документ с невярно
съдържание при представяне на информация пред органите по приходите ТД
на НАП - София, офис „Оборище“ - отчетен регистър по чл. 124 ал.1 т.1 от
1
ЗДДС и чл. 113 ал.1 от ППЗДДС - дневник за покупките за данъчен период
месец юни 2016 г. на „М.С.” ЕООД, в който са отразени две данъчни фактури
с посочен издател „Б.**” ЕООД, с ЕИК ****, както следва:
1. фактура №**********/14.06.2016г. с издател „Б.**” ЕООД с посочено за
вид на стоката или обхват и вид на услугата „УСЛУГА“ с данъчна
основа в размер на 7416,67 лв. и ДДС 1483,33 лв., и
2. фактура №**********/17.06.2016г. с издател „Б.**” ЕООД с посочено за
вид на стоката или обхват и вид на услугата „УСЛУГА“ с данъчна
основа в размер на 7833,33 лв. и ДДС 1566,67 лв.,
без да е налице доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла
на чл.25 от ЗДДС и с тези си деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит (упражнил
право на данъчен кредит, който не му се следва) в размер на 3050,00 лева (три хиляди и
петдесет лева), като към настоящия момент това необявено и неплатено данъчно задължение
е внесено в бюджета, ведно с дължимата лихва от 118,12лв. на 18.06.2021г., с вносна
бележка № FT 21169069982370 на ОББ, тъй като обществената опасност на деянието е явно
незначителна, поради което и на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 9, ал.2 от НК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.255 ал.4, вр.ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и т.7 от
НК.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски
остават за сметка на Държавата.

ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В 15-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 22/2022г.
по описа на СГС, НО, 23 състав

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н. М.
К. за това, че на 14.07.2016г. в гр.София, в офис Оборище на ТД на НАП-
София град, като управляващ и представляващ търговско дружество „М.С.”
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****“
***, **, *** избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по чл.
125 от ЗДДС, представляващи дължим ДДС на ТД “М.С.” ЕООД за данъчен
период от 01.06.2016г. до 30.06.2016г. в големи размери - 3050,00 лева, като
потвърдил неистина чрез квалифициран електронен подпис (сериен номер на
удостоверението за КЕП № 5BFC284883D68CCD, издаден от „StampIT
Qualified CА“ на фирмата титуляр на УКЕП М.С.” ЕООД с ЕИК и физическо
лице, посочено като автор на удостоверението за УКЕП К. М. Н. ЕГН
**********), в справка-декларация за „М.С.” ЕООД с вх.
№220413415119/14.07.2016г. за месец юни 2016 г., в която ( в раздел В,
клетка № 50) отразил ДДС за внасяне „6465,01” лева, вместо действителния
размер от 95 15,01 лева ДДС за внасяне, и използвал документ с невярно
съдържание при представяне на информация пред органите по приходите ТД
на НАП - София, офис „Оборище“ - отчетен регистър по чл. 124 ал.1 т.1 от
ЗДДС и чл. 113 ал.1 от ППЗДДС - дневник за покупките за данъчен период
месец юни 2016 г. на „М.С.” ЕООД, в който са отразени две данъчни фактури
с посочен издател „Б.**” ЕООД, с ЕИК ****, както следва:
1. фактура №**********/14.06.2016г. с издател „Б.**” ЕООД с
посочено за вид на стоката или обхват и вид на услугата „УСЛУГА“ с
данъчна основа в размер на 7416,67 лв. и ДДС 1483,33 лв., и
2. фактура №**********/17.06.2016г. с издател „Б.**” ЕООД с
посочено за вид на стоката или обхват и вид на услугата „УСЛУГА“ с
данъчна основа в размер на 7833,33 лв. и ДДС 1566,67 лв.,
без да е налице доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и данъчно
събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС и с тези си деяния приспаднал
неследващ се данъчен кредит (упражнил право на данъчен кредит, който не
му се следва) в размер на 3050,00 лева (три хиляди и петдесет лева), като към
настоящия момент това необявено и неплатено данъчно задължение е внесено
в бюджета, ведно с дължимата лихва от 118,12лв. на 18.06.2021г., с вносна
бележка № FT 21169069982370 на ОББ
- престъпление по чл.255 ал.4, вр.ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и т.7 от НК.
В проведеното на 17.02.2022г. разпоредително заседание по делото,
преди даване ход на съдебното следствие, подсъдимият Н. М. К. и неговите
упълномощени защитници са направили искане за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.1 от НПК, като са
изразили съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите (П.И.,
1
С.Т., А.М. и И.В. ) и всички вещи лица от досъдебното производство, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал.3 от НПК съгласието им е
одобрено от съда.

В хода на съдебните прения, представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение за извършено от подс. К.
престъпление по чл.255 ал.4, вр.ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и т.7 от НК, като счита, че е
установена описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, според
която подсъдимият е осъществил състава на вмененото му деяние. В тази
насока прокурорът се позовава на разпитаните по делото ( в съдебната фаза и
в д.п.) свидетели, заключенията на експертите и писмените доказателства,
като намира, че доказателствената съвкупност несъмнено установява
извършването на престъплението от подс. К.. Моли съда подсъдимият да бъде
признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по
чл.255 ал.4, вр.ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и т.7 от НК и да му бъде наложено наказание
около средния, предвиден в закона размер.
Първият от упълномощените защитници на подс. К. – адв. К. пледира за
присъда, с която подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. В подкрепа на тезата си посочва, че двете инкриминирани по
делото фактури №№ **********/ 14.06.2016г. и **********/17.06.2016 г., са
съставени въз основа на договор за извършването на доставки на стоки (
сусам), който договор представлява търговска сделка по основната търговска
дейност, с която подзащитният му се препитавал чрез собственото му
дружество „М.С.“ ЕООД, като той е очаквал доставката да бъде извършена
съгласно договореното. Декларирал е доставката, предполагайки забава на
контрагента, и се е надявал, че поръчаната стока ще пристигне, макар и със
закъснение и каквото понесе като вреди от забавата, ще бъдат възстановени
от доставчика по гражданско правен път, съгласно разпоредбите на Търговски
закон и ЗЗД. В последствие разбрал, че станал жертва на измама извършена от
„Б.**“ ЕООД, поради което защитникът счита, че цитираните фактури не са
документи с невярно съдържание или неистински такива, а се касае до чисто
търговски отношения и съответните последствия от една неосъществила се
доставка, отговорността за която е на доставчика. На следващо място сочи,че
всички вреди, нанесени от създалата се ситуация, са били възстановени,
ведно с дължимите лихви към тях, като подзащитният му през цялото време е
бил добросъвестен.Алтернативно, в случай на установено от съда умишлено
престъпление, прави искане за освобождаването на К. от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание в
минимален размер съгласно разпоредбата на чл. 78а от НК.
Вторият от упълномощените защитници на подс. К. – адв. Д., също
пледира за постановяване на оправдателна присъда. В допълнение на
2
изложеното от колегата си К., той сочи, че поведението на подзащитния му е
следствие от извършена спрямо него измама, като заявява, че в материалите
по делото са налични данни, че К. не е бил единственият клиент, който е
измамен от ф. „ Б.**“, а има поне още 15 такива. Защитникът заключава, че
подс. К. е платил определена сума, стока не е получил, а отгоре на всичко е
подведен под наказателна отговорност. Отново в условията на
алтернативност, прави искане за приложение на институтът, визиран в чл. 78а
от НК.

Подс. К., в о.с.з. проведено на 21.06.22г., се възползва от правото си да
даде обяснения по повдигнатото му обвинение, в които заявява, че негов
познат го представил на М. и съпругът й, които заявили, че търгуват със
сусам. Самият подсъдим също търгувал със сусам и те му предложили да му
доставят такъв, като му показали мостра. След два дни подсъдимият се
обадил и потвърдил сделката, като те му заявили, че искат плащането да бъде
извършено в брой. Подс. К. се съгласил, но понеже не разполагал в наличност
с цялата сума, на извършената помежду им среща в МОЛ „ Сердика“ им
платил част от договорената цена авансово, а останалата част постигнали
уговорка да бъде заплатена по – късно, като в едноседмичен срок от пълното
плащане доставката ще бъде извършена. Въпреки че извършил и двете
плащания,за които били издадени фактури и касови бонове, подс. К. не
получил стоката, а съкотрахентите му обяснявали, че имат проблеми и не
могат да освободят стоката. Тогава той декларирал плащанията, считайки че
има право на това.
В хода на съдебните прения подс. К. заявява, че не е искал да мами
държавата, но в случая не е могъл да намери измамилите го лица.
В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан, тъй като не
е виновен, а самият той е жертва.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение,
намира за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:


Подсъдимият Н. М. К., роден на **** г. в гр. М., Р. Индия, индиец,
индийски гражданин, постоянно пребиваващ в Р.България, с висше
образование, женен, консултант в „П.Т.“, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к.
*******, вх.******* с ЛЧН ********** .
Същият с влязло в сила определение на СРС на 25.09.2014г. е осъден на
наказания „ пробация“ за срок от 6 ( шест) месеца и „лишаване от право да
управлява МПС“ за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
3
Подс. Н. М. К. бил собственик и управител на ТД „М.С.“ ЕООД с ЕИК
**** и седалище в гр.София, район Оборище , ул.**** ** ** *** като основна
дейност на фирмата била внос на стоки от Р. Индия и тяхната продажба в Р.
България.
Дружеството се ръководело от неговия собственик и управител подс. К.,
който сключвал сделки от името на дружеството, осъществявал плащанията
по тях, осчетоводявал ги и в последствие предоставял необходимата
информация за сделките и дължимите данъци пред НАП. За целта той лично
обработвал счетоводно издадените и получени от управляваното от него
дружеството фактури, отразяващи сключените сделки и на база съдържащата
се в тях информация, правил съответните отразяване в дневниците за покупки
и продажби и прилагал съответните извлечения от тях към ежемесечните
справки - декларации по ЗДД, като по делото не са налични данни за
упълномощаване трето лице във връзка с оперативното ръководство на
дружеството „М.С.“ ЕООД. Към м. юли 2016г. подс. К. притежавал
квалифициран електронен квалифициран електронен подпис (сериен номер на
удостоверението за КЕП № 5BFC284883D68CCD, издаден от „StampIT
Qualified CА“ на фирмата титуляр на УКЕП М.С.” ЕООД с ЕИК и физическо
лице, посочено като автор на удостоверението за УКЕП К. М. Н. ЕГН
**********), чрез който подавал към НАП информация за дейността на
дружеството.
ТД „Б.**“ ЕООД, ЕИК **** било вписано в ТР на 01.09.2015г. със
седалище в гр. София, р-н Триадица, ул. „******* I“ № ******* със
собственик св. В. С., като от 06.10.2015г. като негов управител била вписана
св. М. Н.. Дружеството в периода от 23.09.2015г. до 11.07.2016г. било
регистрирано по ЗДДС, въпреки че реално не осъществявало търговска
дейност. Като единствен служител на дружеството била вписана св. Д. А.,
която фактически не упражнявала трудова дейност. Св. В. С. бил с алкохолна
зависимост, безработен, който се запознал със св. М. Н. и двамата заживели
на съпружески начала. Св. М. Н. била безработна, като съвместно с нейния
брат св. А.М. ( също безработен) се препитавали като се съгласявали срещу
пари ( за суми между 80 – 100 лв.) на тяхно име да бъдат регистрирани
множество фирми.
На неустановена по делото през м. 07.2016г. дата две лица – от мъжки и
женски пол, като лицето от женски пол се представило с лично име М. - се
срещнали с подс. К., като му предложили да му продадат сусам и му
представили мостра от семената. След няколко дни подс. К. се съгласил с
предложението, като условието на продавачите било плащането да бъде
извършено в брой, а доставката осъществена в едноседмичен срок след това .
Подс. К. отново се съгласил, като на два пъти ( тъй като не разполагал в
наличност с цялата сума) съответно им заплатил на 14.06.2016г. сумата от
7416,67лв и на 17.06.2016г. сумата от 7833,33 лв. За извършените от името на
„М.С.“ ЕООД плащания лицата издали от името на ф-ма „Б.**” ЕООД 2 бр.
фактури - фактура №**********/14.06.2016г. с данъчна основа в размер на
7416,67 лв. и ДДС 1483,33 лв. и фактура №**********/17.06.2016г. с данъчна
4
основа в размер на 7833,33 лв. и ДДС 1566,67 лв., които били придружени с
касови бонове за съответната стойност, издадени също от името на ф-ма
„Б.**” ЕООД. Въпреки извършеното плащане от подс. К., доставка на
уговореното количество сусам не било извършено, като при проведените
телефонни разговори между подсъдимия с неустановените по делото лица,
последните твърдели, че доставката на стока се бави по различни технически
причини.
По силата ЗДДС за управителя на „М.С.“ ЕООД – подс. К. имало
задължение до 14-то число на всеки следващ месец да декларира пред
съответната ТД на НАП резултата за данъчния период, формиран от
стойността на реализираните за периода покупки и продажби. Съгласно
ЗДДС, данъчният период бил едномесечен за всички регистрирани лица
съвпадал с календарния месец. Според установените със закона правила за
деклариране и начисляване на дължимия ДДС, регистрираното лице само
определяло резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в
републиканския бюджет, или данък за възстановяване на база извършените и
получени доставки на стоки и услуги за всеки данъчен период. Резултатът за
данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем
от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който
е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато
начисленият данък превишава данъчния кредит разликата представлява
резултат за периода - данък за внасяне. Когато данъчният кредит превишава
начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за
възстановяване. За всеки отчетен период данъчно задълженото лице подава
справка - по реда на чл. 125 от ЗДДС с приложени към нея извлечения от
дневника покупките и дневника за продажбите, който представлява
хронологичен опис на извършените сделки през отчетния период. В него се
съдържат номер на издадената данъчна фактура, дата на издаване,
наименование на издателя - доставчик, вид на стоката или услугата, нейната
цена и на включения в цената ДДС.
На 14.07.2016г. подс.К. декларирал пред НАП фактури с №№
**********/14.06.2016г. с данъчна основа в размер на 7416,67 лв. и ДДС
1483,33 лв. и **********/17.06.2016г. с данъчна основа в размер на 7833,33
лв. и ДДС 1566,67 лв. с издател „Б.**” ЕООД, вследствие на това за „М.С.“
ЕООД възниквало право за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, което
било неправомерно упражнено. Така в ежемесечната справка-декларация за
ф-ма „М.С.” ЕООД с вх.№220413415119/14.07.2016г. за месец юни 2016 г. в
раздел В, клетка № 50 отразил ДДС за внасяне „6465,01” лева, вместо
действителния размер от 9515,01 лева ДДС за внасяне. По този начин подс.
К. приспаднал неследващ се данъчен кредит (упражнил право на данъчен
кредит) в размер на 3 050 (три хиляди и петдесет лева). В хода на
образуваното производство от НАП, дължимите от ТД „М. ООД данъчни
задължения за проверявания период от 01.01.2016г. до 31.06.2016г. били
платени , с изключение на лихви върху тази сума в размер на 118.12лв., която
сума подс. К. внесъл на 21.06.2021г . по сметка на НАП София ,офис
Оборище.
5
Според заключението на съдебно почерковата експертиза по протокол
№ 10/20-23, изготвена от в.л. Н.Н., подписите за „съставил“ във фактура №
**********/14.06.2016г. и №**********/17.06.2016г., както и за „ продавач“
и „купувач“ в договор за покупко – продажба на стоки от 16.06.2016г. между
„Б.**” ЕООД и „М.С.“ ЕООД не са изпълнени от В. С., М. Н. и К. Н..
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвена
от в.л. П.А., общият размер на неследващия се данъчен кредит по ЗДДС,
ползван от „М.С.“ ЕООД е в размер на 3050 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложената фактическа обстановка, съдът намира за установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства – обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, показанията на
свидетелите П.И. /л.л. 30-32 от том 1 на д.п./, И.В. / л.л. 35-37 от том 1 на
д.п./, А.М. / л.л. 49-50 от том 1 на д.п./ и на С.Т. / л.л. 53-54 от том 1 на д.п./,
приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр. 283 от НПК, на свидетелите М. Н. / л.л.
40-42 от том 1 на д.п./ и на Д. А. / л.л. 177-180 от том 1 на д.п./, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 3 във вр. ал.1, т. 4, пр. 1 от НПК, на свидетелите Т. Т. и В.
С., дадени в хода на съдебното следствие, заключенията на съдебно
почерковата експертиза по протокол № 10/20-23 8л.л. 56-63 от т. 17 на д.п./ и
на съдебно – счетоводната експертиза / л.л. 9-26 от т. 22 на д.п./, приобщени
по реда на чл.373, ал.1, вр. 283 от НПК, както и множеството писмени
доказателства – инкриминираните по делото фактури с №№
**********/14.06.2016г. и **********/17.06.2016г. / л.л. 118 – 119 от т.1 на
д.п./, аналитични регистри на „М.С.“ ЕООД 8 л.л. 128 – 138 от т.1 на д.п./,
представени от НАП данъчни документи на „Б.**” ЕООД / л.л. 9-19 от т.2 на
д.п./,, справка от СГС за „Б.**” ЕООД / л.20 от т.2 на д.п./, справка от ТР за
„Б.**” ЕООД 8 л. 21 от т.2 на д.п./, справка от Агенция по вписванията за
„Б.**” ЕООД / л.л. 27 – 28 от т.2 на д.п. и л.л. 3-4 от т.3 на д.п./, учредителен
акт за „Б.**” ЕООД / л.л.29 – 30 от т.2 на д.п./, справка от НАП за „Б.**”
ЕООД / л. 62 от т.2 на д.п./, справка за регистрирани служители в „Б.**”
ЕООД 8 л. 112 от т.2 на д.п./, пълномощно от св. Високолийски / л. 116 от т.2
на д.п./, удостоверения от Агенция по вписванията / л.л. 47 – 97 от т.3 на д.п./,
справка от КФН за „Б.**” ЕООД / л. 101 от т.3 на д.п./, справки от НОИ за св.
С. и св. Н. / л.л. 104 – 106 от т.3 на д.п./, протоколи за насрещни проверки /
л.л. 142 – 158 от т.3 на д.п./, определение на АС Перник от 29.05.2018г. / л.л.
163 – 165 от т.3 на д.п./, справка от БНБ / л. 5 от т.5 на д.п./, справки от
кредитни институции / л.л. 6- 37 от т.5 на д.п. и л.л. 1 – 59 от т. 19 на д.п. / за
„Б.**” ЕООД и „М.С.“ ЕООД, акт за регистрация по ЗДДС за „М.С.“ ЕООД
/ л. 242 от т.10 на д.п./, ревизионен акт от 06.12.2017г. на „М.С.“ ЕООД / л.л.
156 – 161 от т.15 на д.п./, ревизионен доклад от 08.11.2017г. за „М.С.“ ЕООД
/л.л. 168 – 195 от т.15 на д.п./, пълномощно от подс. К. / л.л. 221 от т. 15 на
д.п./, оборотни ведомости на „М.С.“ ЕООД 8 л.л. 224 – 226 от т.15 на д.п./,
6
договори за покупко – продажба на стоки от 13. и 16.06.2016г. / л.л.311- 312,
314 - 315 от т.15 на д.п./ между „М.С.“ ЕООД и „Б.**” ЕООД, справки от
Имотен регистър е Агенция по вписванията относно „М.С.“ ЕООД / л.л.1 –
60 от т. 18 от д.п./, извлечение по сметка на „М.С.“ ЕООД в „Банка ДСК“
ЕАД, с преводни нареждания / л.л. 9 – 39 от т. 21 на д.п./, договор за
разплащателна сметка към „Банка ДСК“ ЕАД / л.л. 5086 от т. 21 на д.п./,
справка от НАП за задълженията на „М.С.“ ЕООД към 22.01.2021г. и
09.02.2021г. / л.л. 48 – 50 и 54 – 59 от т.23 на д.п./, учредителен акт на
22.01.2021г. 8 л.л. 69 – 74 от т.23 на д.п./, писмо от „Информационно
обслужване“ АД с приложени документи за УКЕП 8 л.л. 108 от т.23 на д.п./,
платежно нареждане от 18.06.21г. 8 л. 157 от т.23 на д.п./, справка за
съдимост /л. 111 от т.23 на д.п./.
При формирането на изводите си по фактите съдът не обсъжда
множество от писмените доказателства, събрани в досъдебната фаза на
процеса, като прие, че не съдържат данни, включени пряко или косвено към
изясняване на обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване по делото,
т.е. че не са относими към предмета на настоящото производство – такива са
цели Т.е от д.п. и отделни документи, а именно: касаещи ф-ма „ Е.П.П.К.“
ЕООД /т.6 от д.п./, ф-ми „С.Б.“ ООД, „Е.Б. ООД и „Б.С.И.“ ЕООД / л.л. 1 – 66
от т.10 на д.п./, ф-ма „С.“ ЕООД /л.л. 67 – 108 от т. т.10 на д.п./, ф-ма „ ДМ
И.Х.“ ЕООД / л.л. 109 – 116 от т.10, на д.п./, ф-ма „С.“ ЕООД/ л.л. 118 – 155
от т.10/, ф-ма „Б.-В.“ ЕООД / л.л. 155- 223 от т. 10 на д.п./, ф-ма „Е.П.П.К.“
ЕООД / л.л. 224 – 240 от т. 10 на д.п./, ф- ма „Т.***“ ЕООД / т.11 от д.п. / , ф
– ма „Е.М.“ ЕООД / т.12 от д.п./, ф- ма „ К. 2013“ ЕООД / т.13 от д.п./, ф-
ми „ДМ И.-Х.“ ЕООД, „Е.Б. ООД / т.14, л.л. 1 – 149 от т.15 на д.п./, ф-ма „
В. – 1006“ ООД /т. 20, л. 15 – 105 от д.п./.
Пред скоби, с оглед естеството на конкретното инкриминирано деяние (
включващо наличието на данъчно задължено лице, осъществени доставки по
смисъла на ЗДДС, тяхното деклариране пред органите на НАП и начисляване
на следващия се данък), обуславящи и предмета на доказване по делото,
приоритетно значение за изясняване на обстоятелствата, попадащи в обсега
на доказване имат писмените доказателства по делото и способите за
проверка на истинността им ( експертните заключения), а гласните такива –
допълващо и контролно естество. От експертите заключения най –
съществено се явява това, занимаващо се със счетоводната отчетност на
„М.С.“ ЕООД, осъществените доставки от дружеството, приспаднатият,
начислен и следващ се ДДС и разликите помежду им. При писмените
доказателства на свой ред с най – важно значение са документите с
диспозитивен характер – представляващи изявления от техния автор/автори –
в настоящия случай това са съдебни решения и данъчни документи (заповеди
и ревизионни актове – последните ползващи се със силата по чл. 127, ал.1 от
НПК при ограничението на ал.2 на с.т.), фактури ( констативни протоколи и
договор към тях), справки – декларации по ЗДДС, включително
инкриминираните по делото. Посочените диспозитивни документи са
7
конкретни, категорични и в пълна степен се подкрепят от гласните
доказателствени средства и въз основа на тях съдът прие за установени датите
на декларираните доставки и техните параметри ( стойност, съконтрахенти),
предприетите от данъчните органи действия и резултатите от тях.
Удостоверителните документи, събрани по делото, допринасят за изясняване
на фактическата обстановка и в частност на обстоятелствата, предхождащи,
съпътстващи и следващи инкриминирания период, включително данните за
наличността и операциите по банковата сметка на „М.С.“ ЕООД, активи и
фискално устройство от дружеството, липсата на трудови договори с наети
лица. От свидетелството за съдимост на подс. К. се установява обремененото
му съдебно минало към датата на деянието, което обуслови и разглеждането
на делото по общия ред, а не по диференцираната процедура, визирана в глава
28 от НПК.

По отношение на съществените обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото, съдът не констатира съществени противоречия в събран
по делото доказателствен материал. Относно фактите, релевантни за
правилния изход на делото, съдът не установи противоречия в гласните и
писмените доказателствени средства, както и между тях и експертните
заключения на изготвените съдебно – счетоводната и графическа
експертизи, като така посочената доказателствената съвкупност е
еднопосочна и еднозначна при установяване на правно – релеватните факти,
значими за правилния изход на наказателното производство.
Несъмнено установен по делото е фактът, че ф-ма „М.С.“ ЕООД е
развивала реална търговска дейност в областта на търговията, като в тази
насока са както гласните доказателствени средства (обясненията на
подсъдимия), така и писмените доказателства (извлечение от банковата
сметка на „М.С.“ ЕООД) и експертното заключение на съдебно –
счетоводната експертиза.
Също така по делото се доказа факта, че процесното по делото
дружество – контрагент на „М.С.“ ЕООД - „Б.**” ЕООД е било създадено
именно с цел извършване на данъчни измами и негови учредител, собственик
и управител са били социално слаби лица с различни зависимости, без
образование и квалификация, които фактически не са осъществявали каквато
и да било търговска дейност, а са получили еднократно парично
възнаграждение за формалното им /документно, юридическо/ участие в
дружеството, фирмата не е разполагала с материален и персонален състав,
позволяващ й осъществяването на каквито и да било доставки - в тази насока
са писмените доказателства (протоколите за извършени насрещни проверки,
справки за задължения към фиска и техническа и персонална обезпеченост),
експертното заключение и показанията на самите собственик и управител на
фирмата – свидетелите В. С. и М. Н., а така също и показанията служителите
на „К.К.“ ООД, извършили регистрацията на дружеството по ЗДДС пред НАП
8
– св. С.Т., св. П.И. и най – вече св. И..В., както и останалите събрани по
делото свидетелски показания. Заключението на графическата експертиза
потвърждават данните в гласните доказателствени средства за липса на
развивана реална търговска дейност, като установяват, че подписите за
управители на фирмата – контрагент на „М.С.“ ЕООД не са положени от
формално вписаните като такива лица. Тук следва да бъде посочено, че
договорът за покупко – продажба на стоки от 16.06.2016г. между „М.С.“
ЕООД и „Б.**” ЕООД е представен от последното дружество пред НАП,
респ. липсата на положен от подс. К. подпис в договора не може да бъде
тълкувано като индикация за недостоверност на обясненията му. В тази
насока и съдът цени обясненията на подс. К., в които той сочи, че самият той
е бил измамен от лица, представящи се за представители на „Б.**” ЕООД, с
които е постигнал уговорка за закупуване на сусам, авансово и на два пъти е
заплатил сума пари, за което са му били издадени фактури и касови бонове и
която сума впоследствие е декларирал пред НАП за целите на данъчното
облагане. Тези негови обяснения обективно не се оборват от друго събрано
по делото доказателство, житейски достоверни са и са в унисон с търговската
практика, поради което и се възприемат от съда като достоверни и годен
източник да установят правдиво интересуващите делото факти. Съдът не
споделя довода на прокурора, че липсата на подаден сигнал до органите на
реда от страна на подс. К., респ.заведено гражданско дело за дадените от него
пари, водят до недостоверност на изложената от него версия, тъй като
ноторния факт на ниско доверие в институциите в страната неминуемо влече
след себе си нежеланието да бъдат сезирани за неправомерно развитие на
правоотношенията, а и размерът на платената самата пари ( 18 300 лв.) не
предпоставя сериозна търговска загуба, съответно оправдаването й
посредством сигнализиране на компетентните органи.
В този смисъл установените по делото факти – че единствено една от
фирмите – доставчици на „М.С.“ ЕООД е била т.нар. „куха фирма“,
наличието на осъществявана реална търговска дейност от „М.С.“ ЕООД,
липсата на други констатирани от НАП нередности при декларирането на
осъществяваната от „М.С.“ ЕООД дейност, изрядната от формална/
документна гледна точка доставка на „Б.**” ЕООД, свързана с представянето
на фактури и касови бонове – не са в състояние да бъде направен извод, че е
била налична предварителна уговорка между подс.К. и представители/ или
представящи се за представители на „Б.**” ЕООД в насока ощетяване на
фиска посредстом деклариране на доставки от „М.С.“ ЕООД , които реално
не са били извършени и съответно установяването и плащането на по – нисък
размер на данък добавена стойност чрез неправомерно приспадане на
данъчен кредит.
В заключение, събраната по делото доказателствена съвкупност е
еднопосочна относно фактите, включени в предмета на доказване и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305 , ал.3 от НПК съдът не
дължи излагането на подробни мотиви кои доказателствени средства
9
кредитира, тъй като между източниците на информация противоречие не е
налично. Съдът кредитира изцяло обясненията на подс. К., показанията на
свидетелите П.И., И.В., А.М., С.Т. , М. Н., Д. А. , Т. Т. и В. С., заключенията
на съдебно почерковата експертиза по протокол № 10/20-23 и на съдебно –
счетоводната експертиза, както и приетите за относими към предмета на
делото писмените доказателства.
Приетата за установена въз основа на доказателствения материал
фактическа обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от

ПРАВНА СТРАНА:

Налице е конкуренция на основания за оправдаването на подс. К. по
обвинението, за което е предаден на съд.
На първо място следва да бъде посочено, че подс. Н. М. К. не е
осъществил състава на престъпление по чл.255, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и
т.7 от НК от обективна страна, тъй като обществената опасност на деянието е
явно незначителна.
Както бе посочено по – горе, действително на 14.07.2016г. в гр.София, в
офис Оборище на ТД на НАП-София град, като управляващ и представляващ
търговско дружество „М.С.” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „****“ ***, **, *** избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения по чл. 125 от ЗДДС, представляващи
дължим ДДС на ТД “М.С.” ЕООД за данъчен период от 01.06.2016г. до
30.06.2016г. в големи размери - 3050,00 лева, като потвърдил неистина чрез
квалифициран електронен подпис (сериен номер на удостоверението за КЕП
№ 5BFC284883D68CCD, издаден от „StampIT Qualified CА“ на фирмата
титуляр на УКЕП М.С.” ЕООД с ЕИК и физическо лице, посочено като автор
на удостоверението за УКЕП К. М. Н. ЕГН **********), в справка-
декларация за „М.С.” ЕООД с вх.№220413415119/14.07.2016г. за месец юни
2016 г., в която ( в раздел В, клетка № 50) отразил ДДС за внасяне „6465,01”
лева, вместо действителния размер от 95 15,01 лева ДДС за внасяне, и
използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация
пред органите по приходите ТД на НАП - София, офис „Оборище“ - отчетен
регистър по чл. 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл. 113 ал.1 от ППЗДДС - дневник за
покупките за данъчен период месец юни 2016 г. на „М.С.” ЕООД, в който са
отразени две данъчни фактури с посочен издател „Б.**” ЕООД, с ЕИК ****,
както следва:
- фактура №**********/14.06.2016г. с издател „Б.**” ЕООД с посочено за вид
на стоката или обхват и вид на услугата „УСЛУГА“ с данъчна основа в
размер на 7416,67 лв. и ДДС 1483,33 лв., и
- фактура №**********/17.06.2016г. с издател „Б.**” ЕООД с посочено за вид
на стоката или обхват и вид на услугата „УСЛУГА“ с данъчна основа в
10
размер на 7833,33 лв. и ДДС 1566,67 лв., без да е налице доставка по смисъла
на чл. 9 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС и с тези си
деяния приспаднал неследващ се данъчен кредит (упражнил право на данъчен
кредит, който не му се следва) в размер на 3050,00 лева (три хиляди и
петдесет лева), като към настоящия момент това необявено и неплатено
данъчно задължение е внесено в бюджета, ведно с дължимата лихва от
118,12лв. на 18.06.2021г., с вносна бележка № FT 21169069982370 на ОББ.
Съгласно разпоредбата на чл.93, т. 14 от НК „данъци в големи размери“
са тези, които са в размер от 3000 лв. до 12 000 лв., съответно наказуемостта
на престъплението по основния текст на чл.255, ал.1 от НК е обусловена от
размера на данъчното задължение. В случая подс. К. е превишил минималната
сума на неизпълненото данъчното задължение с 50 лв., което е основният
аргумент на настоящия съдебен състав да приеме, че К. формално е
осъществил състава на престъпление по чл.255 ал.4, вр.ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и т.7
от НК, но поради явната незначителност на обществената си опасност
деянието не е престъпно, поради което и на основание чл.304 от НПК, вр. чл.
9, ал.2 от НК го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.255 ал.4, вр.ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и т.7 от НК.
Пред скоби следва да бъде посочено,че след като по законодателен път
е установен запрет за осъществяване на определен вид деяние, то същото по
дефиниция се явява общественоопасно, но следва да се отбележи, че се има
предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от
гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното
въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените
отношения. Има, обаче, случаи, при които поради малозначителността на
конкретното извършено деяние или поради явната незначителност на
обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната
степен за деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да
се избегне неоправдано използване на наказателна репресия, в разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК законодателят е предвидил възможност при формално
осъществяване на признаците на състава на престъплението поради
малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност
или наличие на незначителна такава, деянието да не е престъпно.
Разпоредбата не съдържа ограничения, касаещи приложението й по
отношение на определен вид престъпления, следователно същата е
принципно приложима по отношение на всички състави.
В принципен план наказателната репресия е оправдана само тогава,
когато тя представлява реакция срещу засягането на обществени интереси
така, че именно от гледна точка на последните да е нужно нейното
използване. В противен случай, когато отрицателното въздействие на дадена
проява върху действителността е незначително, използването на
наказателната репресия на свой ред засяга обществените интереси, а оттук се
явява обществено неоправдано. На следващо място, при преценка на тези
обстоятелства - дали деянието е малозначително, а оттук не е
11
общественоопасно или е незначително общественоопасно - следва да се имат
предвид в съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички
особености, характеризиращи извършването на конкретното деяние, както и
данните за степента на обществена опасност на самия деец. От значение е и
обстоятелството, че обществената опасност е динамична величина, а не
константна, поради което е необходимо деянието да се преценява не само към
момента на извършването му, а и във връзка с всички последвали факти,
относими към него и на фона на конкретният етап на развитие на
обществените отношения.
Съобразявайки изложеното дотук принципно положение, съдът намира,
че установеното по делото деяние на подс. К. –неплащане на данъчни
задължения в големи размери - не е престъпление, защото осъществява само
формално признаците на престъпния състав, за който му е повдигнато
обвинение, но поради явната незначителност на обществената му опасност, не
е престъпно. На първо място съдът съобрази обективните характеристики на
деянието – превишаването на размера, отграничаващ административното
нарушение от престъплението с незначителната сума от 50 ( петдесет ) лева );
на следващо място – обстоятелствата на престъплението и в частност
извършеното разпореждане от страна подс. К. с инкриминираната дума и
очакваната от него доставка на стока. Събраните по делото данни сочат ( а и
самия прокурор го е отразил в обвинителния акт), че множество – още 15 –
фирми са били клиенти на ф-ма „Б.**” ЕООД, което означава, че е била
налична добре организирана схема за извършването на фиктивни доставки от
страна на представителите на дружеството, като обективно патримониумът на
„М.С.” ЕООД е бил намален вследствие на измамливите действия на лицата,
представили се като представляващи „Б.**” ЕООД. Установен по делото е
също инцидентния характер на проявата, като данни за други данъчни
правонарушения от страна на управителя на „М.С.” ЕООД не са налични. При
преценка на степента на обществена опасност на деянието не може да бъде
подминат фактът ( въпреки че предпоставя приложение на по – леко наказуем
състав на престъплението) , че подс. К. изцяло е заплатил на фиска
следващите се данъци и лихви за забава върху тях. В тази смисъл деянието на
подс. К. следва се определя като такова с явно незначителна степен на
обществената опасност с оглед обективните му характеристики. На следващо
място съдът отчете данните за степента на обществена опасност на самия
деец, която е свързана с тази на деянието и които отново водят до
благоприятстващ подсъдимия извод. Подс. К. понастоящем не е осъждан, с
висок образователен ценз, със семейство на територията на Р.България и
трудово ангажиран. Ето защо и при съвкупна преценка на двата компонента –
степен на обществена опасност на деянието и дееца – се налага извод, че
деянието на подс. К. разкрива явно незначителна степен на обществена
опасност. Следва да се има предвид и че развитието на настоящето
наказателно производство дотук ( и то за доста продължителен период) е
изиграло своеобразна репресивна роля по отношение на подсъдимия и самото
12
обстоятелство, че се явява в качеството на лице, срещу което е предприето
преследване от държавата, дефинитивно е осъществило поправително и
предупредително въздействие върху личността му. В заключение от
изложеното, съдът намира, че използването на наказателна репресия по
отношение на подс. К. в конкретния случай, с оглед естеството на
извършеното от него и с оглед данните за личността му, се явява неоправдано
на фона на целите, поставени пред наказателната политика. Деянието на
подсъдимия се определя като такова с явно незначителна обществена
опасност, а оттук и неразкриващо такава, характерна за типичната, визирана
от законодателя в разпоредбата на чл.255 ал.4, вр.ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и т.7 от
НК. Неоправдано е да се прилагат оттук насетне механизмите за
осъществяване на държавна принуда, свързани и с ненужно ангажиране на
човешки и материален ресурс в конкретния казус.
По изложените мотиви съдът изцяло оправда подс. К. по повдигнатото
му обвинение по чл.255, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и т.7 от НК.
На второ място и единствено за пълнота на изложението – тъй като
липсата на престъпление от обективна страна означава, че е невъзможно
осъществяването му от субективна страна – следва да бъде посочено, че не се
доказа наличието на изискуемия от състава на престъплението пряк умисъл у
подс. К. да накърни обществените отношения, гарантиращи правилното
установяване и плащане на данъчните задължения от управляваното и
представлявано от него юридическо лице. Съдържанието на тази форма на
вина не се предполага, а също е налице необходимост да се докаже – в
подобни случаи се извежда най – вече посредством изясняване на характера и
последователността на изпълнителната му дейност. В конкретния случай
подобни доказателства не са налични – както бе посочено по – горе в
изложението една единствена от фирмите – доставчици на „М.С.“ ЕООД е
била т.нар. „куха фирма“, фактът на осъществявана реална търговска дейност
от „М.С.“ ЕООД, липсата на други констатирани от НАП нередности при
декларирането на осъществяваната от „М.С.“ ЕООД дейност, изрядната от
формална/ документна гледна точка доставка на „Б.**” ЕООД, свързана с
представянето на фактури и касови бонове – не са достатъчни да бъде
направен извод, че е била налична съгласувана дейност между подс.К. и
представители/ или представящи се за представители на „Б.**” ЕООД в
насока ощетяване на фиска посредстом деклариране на доставки от „М.С.“
ЕООД , които реално не са били извършени и съответно установяването и
плащането на по – нисък размер на данък добавена стойност чрез
неправомерно приспадане на данъчен кредит.
При този изход на делото и на осн. чл. 190, ал.1 от НПК направените по
делото разноски следва да останат за сметка на Държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
13
Съобщи за изтекли лични данни