РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _06.11._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _шести октомври_ 2020 г. в състав:

                  Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                               

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _148_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Н.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.П., от ПАК срещу „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Т.Т..   

В исковата молба се твърди, че със Заповед №22/27.01.2020г. е прекратено съществуващо между страните трудово правоотношение, на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 27.01.2020г.

Твърди се, че на ищеца е следвало да бъдат изплатени: 

- обезщетения по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 1 брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лв. и лихва за забава 24.40 лв.

- на основание чл. 224, ал.1 от КТ – обезщетение за неизползван годишен отпуск за 15 дни в размер на 415.90 лв. и лихва за забава в размер на 16.63 лв.;

- неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 40% остатък от заплатата за м. 09.2019г., и неизплатени заплати за м. 10.2019г., м.11.2019г., м.12.2019г. е м.01.2020г.: - за м. 09.2019г. – 40% остатък от неизплатена заплата – 224 лв.; за м. 10.2019г. – 560 лв.; за месец 11.2019г. – 560 лв.; за м.12.2019г. – 560 лв.; за м. 01.2020г. – за 17 работни дни - 471.32 лв., или общо 2375.32 лв., които не били изплатени.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ, според която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, като сочи, че в отношенията им с ответника не са уговаряли друго, поради което следвало да се приеме, че падежът на всяка заплата е последното число на съответния месец. Твърди, че до момента на депозиране на исковата молба ответникът е в забава, поради което му се дължало лихва за забава върху всяко неизплатено своевременно възнаграждение, като дължимата лихва била в размер: за остатъка от заплатата за м. 09.2019г. – 44.80 лв., за времето от 01.10.2019г. до 12.03.2020г.;

за заплатата за м.10.2019г.–89,60 лв., за времето от 01.11.2019г. до 12.03.2020г. вкл.

за заплатата за м.11.2019г.–67,20 лв., за времето от 01.12.2019г. до 12.03.2020г. вкл.

за заплатата за м.12.2019г.–47,80 лв., за времето от 01.01.2020г. до 12.03.2020г. вкл.

за заплатата за м.01.2020г.–18,85 лв., за времето от 01.02.2020г. до 12.03.2020г. вкл.

Прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца 3729.42 лв. главница, представляваща сбора от начисленото му, но неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2019г. – 27.01.2020г. вкл., неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и обезщетение в размер на 1 брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и 268,25 лв. лихва, представляваща сбора от лихвите за периода от 01.10.2019г. до 12.03.2020 г. вкл.

Моли съда да постанови предварително изпълнение на решението.

Претендира направените по делото разноски, като посочва и банковата си сметка, по която ответникът може да превежда дължимите суми.   

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразено становище, не са направени доказателствени искания.

 

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

На основание чл. 214 от ГПК от страна на ищеца е направено изменение на иска, като искът по чл. 128, т.2 от КТ се счита предявен за сумата от 2065.39 лв., по чл. 221 от КТ – в размер на 566.71 лв., по чл.224 от КТ –за сумата от 178.96 лв. и по чл. 86 от ЗЗД – в размер на 60.17 лв.

          Съдът приема за безспорно, че през процесния период ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „опаковач”. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 28.01.2020г.

За установяване заплащаните на ищеца дължими му се суми от трудово възнаграждение, произтичащи от съществувалото трудово правоотношение за положения труд, и твърдението за останали неплатени суми, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, което е компетентно, пълно, обосновано, неоспорено от страните, се установява, че за месец септември 2019г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 744.61 лв., от които заплатени 346.68 лв. и са останали неизплатени 397.93 лв. За периода 09.2019 г. до 27.01.2020г. полагащото се брутно трудово възнаграждение, дължимо от ответника е в размер на 2065.39 лв.

Изчисленото обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ е в размер на 566.71 лв.

Установява се, че ищецът има неизползван платен годишен отпуск от 6  дни, за които му начислено обезщетение в размер на 178.96 лв.

Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва върху неизплатеното брутно трудово възнаграждение в размер на 60.17 лв. 

          С оглед на представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани до размера с оглед направеното изменение на иска на основание чл. 214 ГПК.

Сумите, които се дължат на ищеца представляват възнаграждение за работа и в съдебно заседание е направено искане за постановяване на предварително изпълнение на решението по чл. 242 от ГПК, съдът намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено.

 С оглед уважаване на главната искова претенция основателна се явява и акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

 

          По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД

В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си е направил изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 60.17 лв.

Установява се от заключението на вещото лице, че лихвата за забава възлиза в размер на 60.17 лв.

Ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да изплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение, което се дължи до датата на исковата молба, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения след изменението размер.

По отношение разноските по делото:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски.

Представен е договор за правна защита и съдействие от който се установява, че договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 610 лв., поради което следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски  в размер на 610 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважената искова претенция в размер на 114.87 лв., както и направените разноски за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза в размер на 150.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2065,39 лв. главница, представляваща неизплатено възнаграждение за периода от м. 09.2019г.- 27.01.2020 г., сумата от 566.71 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ и сумата от 178.96 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ,   ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 60.17 лв.  

ОСЪЖДА „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 610 лв., представляваща направените деловодни разноски.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – гр.Левски, сумата 114.87 лв.., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 150.00 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: