Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,
11.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 205 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0906-001137
от 06.08.2018 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на А.П.Д.
***, административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20
лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят Д., който чрез процесуалния си представител адвокат С.С.
от ЛАК го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно издадено. Сочи, че обжалваното НП е било издадено в нарушение
на материалния закон и описаната в него фактическа обстановка не отговаря на
действителната, тъй като в постановлението е посочено, че е настъпил челен удар
между двете участващи в него МПС, докато от съставения протокол за ПТП става
ясно, че удара е настъпил в задната лява част на неговия автомобил. Твърди, че
към момента на настъпване на удара той е бил спрял управлявания от него
автомобил, т.е. контролирал го е изцяло.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адвокат С.С., който
поддържа изцяло жалбата с наведените с нея доводи и пледира за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Изтъква, жалбоподателят
се е движел в крайната лява лента, когато е предприел маневрата завой наляво,
за да се включи в насрещните ленти за движение, а около минута и половина преди
удара автомобилът е бил в покой, докато е изчаквал да преминат насрещно
идващите МПС. Сочи, че причината за настъпилото ПТП е поведението на другия
участник в него, който се е движел с несъобразена скорост, при ограничение от
50 км/час. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на
100 лева.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в
съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетеля М. А. Д. и обясненията на
жалбоподателя А.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 06.08.2018 г. началникът на
сектор Пътна полиция при ОД на МВР Ловеч издал наказателно постановление №
18-0906-001137 срещу А.П.Д. ***, за това, че на 29.08.2017 г., около 12:19 часа в
гр.Ловеч, на бул.»Освобождение», при управление на собствения си лек автомобил
«***» с регистрационен № ***, като не е контролирал превозното средство,
предприел маневра завой наляво за спиране, в следствие на което настъпил челен
удар с лек автомобил «***» с рег.№ ***, управляван от Г. Д. Т. Посочено е в НП,
че в следствие на настъпилото ПТП са били причинени материални щети и средна
телесна повреда на Т.
От така изложената в обжалваното
НП фактическа обстановка наказващият орган приел, че жалбоподателят Д., като
водач, не е контролирал ППС, което е управлявал, поради което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.185 от ЗДвП наложил на А.Д.
глоба в размер на 20 лева.
Като доказателства в НП е
посочено постановление от 15.05.2018 г. на Района прокуратура гр.Ловеч, с което
е било прекратено досъдебно производство № 566/2017 г. на РУ на МВР Ловеч.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.7-8/.
След внимателна преценка на ангажираните
по административнонаказателната преписка и събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, съдът констатира, че обжалваното
наказателно постановление е било издадено въз основа на постановление от 15.05.2018
г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Ловеч (изх.№ РП № 1912/2017 г.), с
което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
566/2017 г. по описа на РУ Ловеч. Видно от представената по делото прокурорска
преписка № 1912/2017 г. и приложеното към нея цитирано по-горе досъдебно
производство, същото е било водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” и
б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. По досъдебното производство е нямало
привлечено в качеството му на обвиняем лице. Наказателното производство е било
прекратено от наблюдаващия прокурор на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй
като получилата средна при произшествието средна телесна повреда Г. Т е
заявила, че не желае А.Д. да бъде наказван и е поискала наказателното
производство спрямо него да бъде прекратено.
Постановлението за прекратяване
на наказателното производство е било обжалвано от А.Д. по реда на чл.243, ал.4
от НПК пред Районен съд гр.Ловеч. Видно от определение № 454 от 06.06.2018 г.
по ЧНД № 570/2018 г. по описа на РС Ловеч, жалбата на А.Д. е била оставена без
разглеждане, като недопустима. Решаващият съдебен състав е приел, че Д. не е
бил активно легитимиран да обжалва постановлението за прекратяване, тъй като на
досъдебното производство не е имал качеството на пострадал или обвиняем. Определението
на районния съд е било потвърдено с определение № 420/09.07.2018 г. по ВЧНД №
347/2018 г. по описа на ОС Ловеч и е влязло в сила на 09.07.2018 година.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в
частност на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Налице е противоречие между
обстоятелствената част, цифровата квалификация на нарушението и приложимата
санкционна норма. Нещо повече – в самата обстоятелствена част е налице вътрешно
противоречие. Твърди се, че жалбоподателят не е контролирал управляваното от
него МПС, а същевременно се сочи, че е предприел маневра завой на ляво с цел
спиране. Последното не може да се приеме като неконтролиране на превозното
средство, тъй като предприемането на определена маневра от водача представлява
целенасочено, осъзнато действие. Маневрата може да е неправилна и несъобразена
с конкретната пътна обстановка, но в никакъв случай не може да се приеме, че е
в резултат на неконтролиране на превозното средство. Контролирането на
превозното средство, каквото задължение вменява на водачите разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, касае управлението му като система от телодвижения и
необходимата концентрация у водача. Но всяка предприета маневра с превозното
средство, пък било то и неправилна, представлява волеви, осъзнат акт на водача,
целящ позициониране по определен начин на превозното средство в конкретната
пътна обстановка.
В разглеждания случай,
наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е предприел маневра завой на
ляво за спиране, но липсва обосновка дали приема тази маневра за неправилна в
конкретната пътна обстановка, поради което и позицията му в това отношение е
крайно неясна и може само да бъде предполагана. Ако предприетата от
жалбоподателя маневра е била неправилна и е станала причина за настъпилото ПТП,
то тогава, с оглед и гореизложеното, ще е налице нарушение на някоя от нормите
по чл.25, ал.1 или чл.38, ал.1 или ал.3 от ЗДвП, но не и на чл.20, ал.1.
Обратното – ако наказващият
орган е посочил маневрата завой на ляво само като обстоятелтво при извършване
на нарушението, но не и като конкретната причина за случилото се ПТП, то тогава
абсолютно неясно остава с кои свои действия счита, че жалбоподателят е станал
причина за произшествието. Защото единственно бланкетното цитиране на законовия
термин «контролира», без конкретно да са описани действията или бездействията
на жалбоподателя, по никакъв начин не може да обоснове извод за виновно
поведение от негова страна.
Едно пътно-транспортно произшествие,
като юридически факт, представлява сложна, развила се макар и за кратък времеви
отрязък последователност от събития, елементите от която се нуждаят от детайлно
проучване, за да може по категоричен начин да се подведе извод за степента на
участие и действията на всеки от участниците в него. В случая наказващият орган
безкритично е обосновал извода си за виновно поведение на жалбоподателя Д.
единственно от мотивите на прокурора в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, за които следва да се отбележи, че са крайно
лаконични и непълни. Следвало е, в изпълнение на задълженията си по чл.52, ал.4
от ЗАНН, наказващият орган да прецени събраните на досъдебното производство
доказателства и при необходимост да разследва спорните обстоятелства.
Независимо, че прокурорът му е изпратил постановлението за прекратяване на
наказателното производство, за да бъде наложено на А.Д. административно
наказание, то това е само мнение и не е в прерогативите му да задължи
съответния административнонаказващ орган непременно да наложи такова, нито пък
го освобождава от задълженията му по чл.52, ал.4, чл.53 и чл.54 от ЗАНН. Защото
преценката има ли извършено нарушение, кой е автора му и има ли той вина за
него, принадлежи единственно и изцяло на наказващия орган. Затова и в
конкретния случай същият е следвало задълбочено да проучи събраните по делото
доказателства, детайлно да установи механизма на случилото се ПТП, за да може
да обоснове категорична преценка за действията на Д. и до каква степен те са
причината за произшествието.
На следващо място – освен, че
описаната в НП фактическа обстановка е непълна и противоречива, и не
кореспондира убедително с дадената цифрова квалификация на нарушението, то не
кореспондира и с приложената санкционна норма на чл.185 от ЗДвП. Последната е
обща и се прилага в случаите, когато в ЗДвП и в издадените въз основа на него
подзаконови актове не е предвидено друго наказание. В този смисъл, в обсъждания
тук казус, единственият безспорен факт е настъпилото ПТП. При това положение и
при положение, че наказващият орган е приел наличието на виновно поведение у
жалбоподателя Д., то приложимата санкционна норма би следвало да е тази по
чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Като не е изпълнил задължението
си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е изследвал спорните обстоятелства по случая, а
единственно се е позовал на мотивите от постановелнието на прокурора за
прекратяване на наказателното производство приемайки, че вина за произшествието
има жалбоподателят Д., наказващият орган е издал и едно необоснованно от
субективна страна наказателно постановление.
В обстоятелствената част на НП е
посочено, че удара между двете превозни средства е бил челен, което разгледано
единственно в контекста на описаните в НП обстоятелства и в частност с
посоченото, че жалбоподателят е предприел маневра завой на ляво, води до
извода, че той е навлязъл в насрещното платно за движение, където челно се е
ударил с идващия автомобил «***». Но от събраните
по досъдебно производство № 566/2017 г. на РУ на МВР Ловеч доказателства се
установява, че удара при Д. е бил в задната лява част на автомобила му –
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /л.7-18 от дос.п-во
№ 566/2017 г./ и че неговия автомобил и този на другия участник в
произшествието са се движели в една посока (центъра на гр.Ловеч), в двете ленти
на еднопосочно платно по бул.»Освобождение», като съответно автомобилът на Д. е
бил в дясната лента за движение, а автомобилът «***» се е движел на разстояние
зад него, но в лявата лента. От доказателствата по досъдебното производство се потвърждават
и твърденията на жалбоподателя, че в момента на удара е бил спрял и е изчаквал
преминаващите в насрещните платна (с посока на движение гр.Левски) автомобили. Данни
за това са налични и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена
на досъдебното производство автотехническа експертиза /л.85-101 дос.п-во/. На
стр.15-та от заключението /л.99 от дос.п-во/, в предпоследния абзац, експерта е
отразил, че в момента на удара лекият автомобил «***» е бил спрял. От данните
по досъдебното производство вещото лице е установили и превишена за пътния
участък скорост на другия участник в произшествието – Г. Т, която се е движела
с 68 км/ч, при разрешени 50 км/час.
Всички така посочени по-горе
доказателства и информацията, която дават за настъпилото ПТП са били игнорирани
от наказващия орган при издаването на обжалваното НП, като по този начин
напълно необосновано е бил формиран извод за виновно поведение от страна на
жалбоподателя Д.. Това, че прокурорът е приел като причина за настъпилото ПТП
предприетата от жалбоподателя маневра завой наляво, не освобождава наказващия
орган да провери спорните обстоятелства и да обоснове със съответните доказателства
извода си за виновно поведение от страна на жалбоподателя Д..
С оглед на тези съображения,
съдът намира, че при издаване на наказателното постановление съществено е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя Д..
Наказателното постановление е
било издадено единственно въз основа на оскъдните и непълни данни за механизма
на произшествието, дадени в постановлението на прокурора от 15.05.2018 година. По
този начин, в обстоятелствената част на процесното НП са били посочени
объркващи и противоречиви за жалбоподателя данни, които не са кореспондирали и
с дадената цифрова квалификация на нарушението, както и с приложената
санкционна норма. А начина, по който се е развило производството по издаване на
обжалваното НП пряко е рефликтирал и върху установеността на нарушението от субективна
страна.
С оглед на изложеното, съдът
счита, че освен допуснатите съществени процесуални нарушения при издаването на
процесното НП, с които е било накърнено правото на защита на жалбоподателя А.Д.,
то вмененото му нарушение на нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП не се установява и
доказва и от субективна страна.
Поради тези съображения, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно
издадено.
По отношение на претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, то същата е
недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в
настоящето производство такива не се определят, в какъвто смисъл е и ТР № 2 от
03.06.2009 г. по т.д.№ 7/2008 г. на ВАС.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001137 от 06.08.2018 г. на Началник
на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което на А.П.Д. ***, ЕГН : ********** е наложено административно
наказание на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за нарушение
на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без разглеждане искането на А.П.Д. ***, с горните данни, за присъждане на
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски, като НЕДОПУСТИМА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :