Решение по дело №793/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 708
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20222120200793
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120200793 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на П. М. Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, б*** против електронен фиш от
29.01.2022г. на ОДМВР Бургас, с който за нарушение на чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл.181, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 50 лв.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като неправилен и
незаконосъобразен.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства. Не прави
искане за разноски.
За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не
сочат доказателства. Не правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
1
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.01.2022г, в гр. Бургас, бул „проф. Яким Якимов“, проверяващи –
служители на сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас установили, че
жалбоподателят управлявал автомобил с ремарке, с рег. № РВ *** ЕВ, като
същото било без извършен годишен технически преглед.
Въз основа на тези данни и след проверка за собственост, при която бил
установен неговият собственик - жалбоподателят, бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл.181, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 50 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна,
електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че
електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити, още повече,
предвид факта, че същите са бланкетни.
В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване,
посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на
физическо лице - издател.
2
От датата на нарушението – 29.01.2022 г. до датата на подаване на
жалбата до съда – 02.02.2022г, е изминал период от месец, като за
допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е
три години.
Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
В чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и
редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на
мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени
от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи.
Законът не предвижда изрично чие е задължението превозното средство да се
представи на периодичен технически преглед, но при сравнителен анализ
между разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 181, т. 1
от ЗДвП, предвиждаща административно наказание за собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения
срок превозно средство за технически преглед, може да се направи извод, че
задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е на собственика на автомобила. В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 30, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, според която за извършването на периодичен технически
преглед е необходимо представяне на определени документи, които
притежават единствено собствениците на ППС. Следователно субект на
административното нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП може да бъде
единствено собственикът на автомобила.
По делото няма спор за собствеността на автомобила и следователно за
жалбоподателя съществува задължение да го представя на технически
преглед. Следователно, в случая е налице съставомерно деяние, което
осъществява елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва бланкетно от
3
жалбоподателя, но при така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение за което е санкциониран. Това нарушение,
според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го
правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното
постановление от административно – наказващия орган.
Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице, не се
ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в
обстоятелствата, които са описани в електронния фиш и които съдът прие, че
са се случили в обективната действителност. Административното нарушение
по чл.147, ал. 1 от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и
цифрово. Нарушителят е бил наясно още от самото начало на
административното производство за вмененото му за извършено нарушение и
това, че наказващият орган е цитирал в обжалвания електронен фиш текста на
разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДВП, не поставя нарушителя в състояние на
невъзможност от разбиране на вмененото му за осъществено
административно нарушение. Правилно, според съдебния състав е приложена
и санкционната разпоредба на чл.181, ал.1 от ЗДВП, като наказанието е с
фиксиран размер и не може да бъде изменено от съда.
Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното,
съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно
за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към
административно - наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което, следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, но АНО не са направили искане за присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне и същите остават, както са
направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
4
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш от 29.01.2022г. на ОДМВР Бургас
против П. М. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, б***, с който за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.181, ал. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
50 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5