Решение по дело №168/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на А. М. Ч., [ЕГН] от [населено място] бряг, общ. Стамболово, обл. Хасково, срещу Национален осигурителен институт, [населено място].

Ищцата твърди, че с разпореждане [номер]/2140-26-40/13.01.2023г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково, и било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Недоволна от постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ–Хасково. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. С Решение №1012-26-42-1/14.02.2023г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, жалбата и против оспореното разпореждане [номер]/2140-26-40/13.01.2023г. била отхвърлена. Недоволна от цитираното решение обжалвала същото пред Административен съд Хасково, който с Решение №328/05.05.2023г., постановено по адм. дело № 222/2023г. по описа на съда отменил същото и потвърденото с него разпореждане и върнал преписката на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне с указания за зачитане на периодите на майчинство за времето от 01.01.1977г. до 28.09.1977г. от 01.01.1979г. до 31.12.1979г., за действителен осигурителен стаж. Решението на Административен съд - Хасково при касационно оспорване от страна на ТП на НОИ – Хасково било оставено в сила с Решение № 1733/14.02.2024г., постановено по адм. дело № 5257/2023г. по описа на Върховен административен съд. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсвал друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени при оспорването по административен ред. Сочи, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалването на разпореждане [номер]/2140-26-40/13.01.2023г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково, представлявали имуществена вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ТП на НОИ-Хасково, да и заплати сумата от 300.00 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар във връзка с обжалването по административен ред на разпореждане [номер]/2140-26-40/13.01.2023г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски. В представеното от пълномощника писмено становище, се поддържа предявения иск, по изложените в него съображения.

Ответникът – Национален осигурителен институт - София, чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор, оспорва предявения иск. Счита, че в случая не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от отмененото разпореждане за ищцата не са произтекли никакви преки вреди. След отмяната на разпореждането на лицето била отпусната пенсия в следващия се размер и то от датата, на която било придобито правото. Поради липсата на нормативна регламентация за заплащане на разноските, направени в хода на административното производство счита, че такива не се дължат. Позовава се и на изменението на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО (обн.ДВ бр.66/2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), съгласно която законодателят изрично предвидил, че при обжалване по административен ред не се дължи възнаграждение за адвокатска защита. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, намира иска за основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Видно от приложените по делото доказателства, с разпореждане [номер]/2140-26-40/13.01.2023г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково, на А. М. Ч. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, поради това, че няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години. Горното разпореждане е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх. №1012-26-42/10.02.2023г., подадена чрез адв. Д. К.. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 09.02.2023г., с което адв. К. е упълномощена да представлява жалбоподателката, като изготви, подпише и подаде жалба срещу разпореждане [номер]/2140-26-40/13.01.2023г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково. Приложен е и договор за правна защита и съдействие №42/09.02.2023г. за процесуално представителство пред директора на ТП на НОИ – Хасково, във връзка с обжалването на горното разпореждане, с договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв., платено в брой към датата на сключване на договора.

Във връзка с подадената жаба, с Решение № 1012-26-42-1/14.02.2023г. директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на А. Ч. срещу разпореждане [номер]-2140-26-40 от 13.01.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

Решението на директора на ТП на НОИ – Хасково е обжалвано от А. Ч. пред Административен съд Хасково, който с Решение №328/05.05.2023г., постановено по адм. дело № 222/2023г. по описа на съда отменил същото и потвърденото с него разпореждане и върнал преписката на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне с указания за зачитане на периодите на майчинство за времето от 01.01.1977г. до 28.09.1977г. от 01.01.1979г. до 31.12.1979г., за действителен осигурителен стаж. Решението на Административен съд Хасково при касационно оспорване от ТП на НОИ – Хасково е оставено в сила с Решение № 1733/14.02.2024г., постановено по адм. дело № 5257/2023г. по описа на Върховен административен съд.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководител „ПО“ при ТП на НОИ, във връзка правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че процесното разпореждане и потвърждаващото го решение са отменени при обжалването им по съдебен ред, като преписката е върната на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от А. М. Ч. заявление вх. № 2113-26-2392 от 15.12.2022г., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество исковата претенция е и основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищцата, търсеща присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищцата след засягане на благото й и това, което би имала, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на нейното имущество.

Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от административен орган и отменено с влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищцата имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане.

В случая ищцата претендира имуществени вреди в размер на 300.00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на неблагоприятното за нея разпореждане.

Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на разпореждането, ищцата в настоящото производство е упълномощила адвокат и е заплатила адвокатски хонорар в размер на 300.00 лв., по силата на сключения договор за правна защита и съдействие. Ищцата не би ангажирала адвокат и не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на нейното имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на разпореждането. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт.

Според трайната съдебна практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т.д.№2/2016г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищцата не са произтекли преки вреди.

Видно и от административната преписка по издаване на въпросното разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, заплатено му е уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

Следва да се отбележи също, че с чл. 7 от Конституцията на РБ отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласен за един от основните принципи на държавната власт, който не предвижда изключения, в т.ч. и по отношение на видовете актове и действия, когато имат за последица причиняване на вреди, каквито вреди се констатираха в случая. Такива изключения не съдържа и нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което съдът намира, че вредите от действието на разпореждане на административен орган при НОИ, отменено като незаконосъобразно, подлежат на обезщетяване именно по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В тази връзка е необходимо да се посочи също, че правото на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, вкл. и при оспорването по административен ред е основно конституционно право, установено в чл. 56, изр.2 от Конституцията на РБ, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията. При така очертаната правна рамка, възприемането на тезата на ответника за приложението на чл. 120, ал. 2 от КСО, в редакцията на текста след изменението с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023г., би довело до нарушаване на основни конституционни права, прогласени в чл. 56 и чл.7 от Конституцията - правото им на защита, както и правото им да търсят обезщетение за вредите от незаконосъобразна дейност на администрацията. По изложените съображения, разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО (изм. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023г.) следва да се тълкува и прилага с оглед принципите на върховенството на Конституцията спрямо останалите норми на обективното право, както и непосредственото действие на конституционните норми, установени в чл. 5, ал.1 и ал.2 от КРБ.

По отношение на претендирания размер на обезщетението, следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., което препраща към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., в приложимата и редакция, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500.00 лв., а договореният размер на адвокатския хонорар е 300.00 лв., т.е. под установения минимум, поради което същият не е прекомерен. Последният размер съдът преценява съразмерен на осъществената правна защита и съдействие и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи платеното от нея адвокатско възнаграждение, в хода на административното производство по реда на чл.117 от КСО. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата се следват и деловодни разноски общо в размер на 410 лв. от които 10 лв. за внесената държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Съобразно приложения Договор за правна защита и съдействие от 15.02.2024г. адвокатското възнаграждение е в размер надвишаващ, този предвиден в чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а освен това следва да се съобрази и размера на предявения иск – 300.00 лв., който е по – нисък от размера на исканото адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на А. М. Ч. с [ЕГН], с адрес [населено място] бряг, общ. Стамболово, обл. Хасково, сумата в размер на 300.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на разпореждане [номер]-2140-26-40 от 13.01.2023г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.02.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на А. М. Ч. с [ЕГН], с адрес [населено място] бряг, общ. Стамболово, обл. Хасково, направените в настоящото производство разноски в размер на 410.00 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните.