Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
гр. София, …,10,2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното съдия М.Апостолова гр.
дело N 12513 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на З."А.Б." срещу постановление за
разноски, обективирано в призовка за доброволно изпълнение връчена по
изп.д.№20198400400885 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№840 на КЧСИ относно
възложеното на длъжника адвокатско възнаграждение, което на осн.чл.78, ал.5 от ГПК счита за прекомерно и в частта за начислените разноски събирани по Тарифата
за таксите събирани по ЗЧСИ-т.26, която е неправилно начислена.
Релевират се доводи, че изпълнителното производство е
инициирано от взискателите К.А.П., Г.С.С.и К.А.П., чрез адв.С.Ч.. Извършеното от
процесуалния представител на взискателите действие е единствено депозиране на молба за
образуване на изп.дело, поради което договореното и заплатено
адв.възнаграждение в размер на 7623,00лв. е прекомерно съгласно чл.78, ал.5 от ГПК предвид фактическата и правна сложност на делото, и предвид
обстоятелството, че длъжникът е с публично оповестени сметки, а от процесуалния
представител не са извършвани действия по водене на изпълнителното производство. Поддържа да е
налице неправилно начисляване на таксата по т.26 от Тарифата за таксите
събирани по ЗЧСИ, която е определена в размер на 12455,33лв. и не съответства
на материалния интерес по делото.
Съобразно изложеното моли постановление за разноски да
бъде отменено като адв.хонорар бъде намален съобразно минимума по НМРАВ, а
таксата по т.26 от Тарифата определена съобразно материалния интерес.
В срока за отговор постъпил по реда на чл.436 от ГПК –взискателите
К.А.П., Г.С.С.и К.А.П., чрез адв.С.Ч. излагат
становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в
него.
В мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.Ц. излага становище
за неоснователност на жалбата с твърдението адв.хонорар да не е прекомерен, а
таксата по т.26 от Тарифата законосъобразно е начислена върху материалния
интерес.
Депозираната
жалба като подадена от активно легитимирана страна-длъжник в изпълнителното
производство, в законоустановен срок по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител -постановление за разноските е процесуално
допустима, а разгледана по същество частично основателна.
Видно
от преписката по делото изп.д.№20198400400885 по описа на ЧСИ М.Ц. е образувано
по молба на взискателите- К.А.П., Г.С.С.и
К.А.П. от 21,08,2019год. на основание
издаден изпълнителен лист от 14,08,2019год., издаден по гр.д.№5568/2016год., СГС,
17 състав. Предмет на принудително изпълнение е сума в размер на общо 216000,00лв.,
която длъжникът е осъден да заплати, ведно със законната лихва от
08,07,2013год. до окончателното изплащане. В призовката за доброволно
изпълнение е обективирана сума за разноски -7623,00лв.-адв.хонорар и 12455,33лв.-такса
по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ.
В частта, с която се излагат
доводи в жалбата по чл. 435 ГПК за намаляване размера на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение, компетентен да се произнесе е частният
съдебен изпълнител. Едва при нарочен отказ от последния да уважи молбата за
намаляване адвокатското възнаграждение като прекомерно и при евентуално
подадена жалба срещу последния акт съдът при изпълнение на възложените му
контролно -отменителни правомощия по чл. 435 ГПК – чл. 437 ГПК следва да
извърши преценка за правилността и законосъобразността на действията му по
прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК. В /в този смисъл определение № 170/25.03.2011 г. по ч.гр. д. №
297/2010 г. на ВКС, ІV г.о., /. В конкретната
хипотеза частният съдебен изпълнител не се е произнесъл по възражението по чл.78, ал.5 от ГПК. Действително длъжникът по изпълнението е заявил възражението си за прекомерност с частната жалба, а не с нарочна молба до съдебния изпълнител, но видно от мотивите на ЧСИ, последният обосновава липса на предпоставки за намаляване на разноските поради прекомерност,
поради което към момента СГС приема да е
налице произнасяне по възражението по чл.78, ал.5 от ГПК.
Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на
длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя,
включително за адвокатски хонорар. Съгласно
чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е
определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв.;
Съгласно чл.10, т.2 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл. 7, ал. 2;
В случая не се спори, че сумите по
изпълнителното основание са събрани чрез наложен запор в срока за доброволно изпълнение върху банковите
сметки на длъжника. Ето защо извършеното процесуално представителство от
процесуалния представител на взискателя се свежда до подаване на молба за
образуване на изпълнително производство. Исканията на проц. представител
обективирани с вх.№11272/09,09,2019год.,
за извършване на процесуални действия по налагане на запор и установяване на имуществото на
длъжника, съдът намира да не са били необходими, тъй като с молбата за
образуване на изпълнителното производство е поискано налагане на запор/ наложен
от ЧСИ/, а нуждата от същите би възникнала, в случай, че липсва изпълнение на
задължението/било доброволно или по приложен изпълнителен способ/. Видно от
изп. дело молбата за налагане на нов запор е
постъпила преди да е върнато съобщение за наложения запор, респективно
установяване дали приложения изпълнителен способ е ефективен. Предвид
изложеното разноски за адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ не се дължат.
Възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредбата възлиза на 200,00лв. или
240,00лв. с ДДС. Не се дължи за всеки от
взискателите отделно, тъй като основанието е образуване на изпълнителното дело,
без значение броя на взискателите.
В частта по неправилно
начисляване :
Съгласно т.26 от
Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума върху материалния интерес, като приложима в случая е б.„е“ от сочения текст / за
вземане над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000./ Изрично се сочи, че окончателната такса за
изпълнение се определя върху събраните суми. Тълкуването на нормата предполага
начисляване на таксата върху сумите предмет на изпълнението, обективирани в
изпълнителния титул. Адв.хонорар не съставлява част от вземането подлежащо на
изпълнение, поради което макар и да се събира за взискателя по арг.на чл.78,
ал.1 от ГПК не е събрана сума по смисъла на т.26 от Тарифата и не следва да се
взема предвид при начисляване на таксата. Определената такса съобразно т.26 е в
размер на 10226,97лв. или с начислен 20% ДДС/2045,39лв./ върху нея в общ размер
от 12272,36лв.
Ето защо постановлението за разноски в посочената част
следва да бъде отменено и определен размер на таксата по т.26 от Тарифата в размер
на 12272,36лв.
Разноски в
настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на
длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна,
поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да
намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността
на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в
производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№10962/02,09,2019год.по описа на
ЧСИ М.Ц. на З. „А.Б.“АД, постановление
за разноските, обективирано в призовка за доброволно изпълнение изх.№16678/22,08,2019год.
по изп.д.№20198400400885 по описа на ЧСИ М.Цачева, в частта, с която е
определена такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за сумата над 12272,36лв. до
начисления размер от 12455,33лв., както и в частта, с която е оставено без уважение
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за дължимо адв.възнаграждение над общо
240,00лв./ с ДДС/ –адв.хонорар до 7623,00лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на З.А.Б.
АД за
присъждане на разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.