М О Т
И В И
По НОХД № 1335/2011 год.
Окръжна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия З.А.А., за това че на 24.03.2011 год. в гр.Пловдив, при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло
3.8207 гр., със съдържание на активен компонент диацетилморфин
9.9 тегловни % на стойност 191.04 лева – престъпление по чл.354а, ал.2, т.4
вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А” от НК.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение, което счита за доказано.
Предлага на дееца да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на
седем години, което да бъде намалено съобразно чл.58а, ал.1 от НК и изтърпяно
при първоначален „строг” режим, както и наказание глоба в размер на 30 000
лева.
Подсъдимият
З.А.А. се признава за виновен по обвинението и при условията на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изразява съжаление за стореното и моли за по-леко наказание. В същия аспект
пледира и защитникът му адв.С., който настоява наказанието
„лишаване от свобода” на подзащитния му да се определи при условията на чл.55
от НК и да не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба.
Съдът
след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
З.А.А. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен,
осъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.
До инкриминирания случай, подс.А. е бил осъждан с Определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 310/2007 год. на ПОС, влязло в сила на 05.03.2007 год.,
с което му е наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, при „общ” режим, за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от
НК, извършено на 17.10.2006 год.
Видно от писмото на Началника на
Затвора Пловдив /л.52 от д.п./, това наказание подсъдимият е изтърпял на
01.02.2008 год. Следователно на 02.02.2011 год. е настъпила реабилитация по
право по чл.86, ал.1, т.2 от НК за цитираното осъждане.
На 24.03.2011 год., вечерта в около
19.30 часа, в VІ РУП на МВР гр.Пловдив се получила оперативна информация, че
подсъдимият, известен с малкото име „З.”, разпространява наркотични вещества от
дома си на ул. „Х.” № * в кв. „С.” на гр.П.. За проверка на сигнала, незабавно
била сформирана група от служители на същото управление, в чийто състав
попадали свидетелите Л.Н. и М.А., както и техни колеги от сектор „ПКП” при ОД
на МВР гр.Пловдив. Групата се отправила към упоменатия адрес,
представляващ къща и проникнала вътре
през незаключената входна врата. Служителите заварили дееца в дома му, а на
въпросът им дали държи забранени вещества, А. отговорил, че има хероин. Обстановката
била запазена, а подсъдимият задържан на
място, като веднага били повикани дежурният разследващ полицай от управлението и
експерт и започнало провеждането на необходимите процесуалноследствени
действия. При извършения на 24.03.2011 год. от 20.45 часа до 21.03 часа обиск на З.А., в горния ляв джоб на анцуговото му горнище се намерили и иззели 2 бр. найлонови
прозрачни торбички, завързани в единия си край на възел, съдържащи кафяво
прахообразно вещество. В горния десен джоб на същата дреха се намерили и иззели
1 бр. найлонова прозрачна торбичка, завързана в единия край на възел, съдържаща
кафяво прахообразно вещество и част от блистер за лекарство
със следи от кафяво прахообразно вещество по него. В десния джоб на анцуговото долнище на А., се открили и се иззели мобилен
телефон „Нокиа” с ИМЕИ на стикера № **** и карта Бикънект на „Глобул” № ****. При
претърсването в жилището на подсъдимия, осъществено малко по-късно от 21.10
часа до 21.34 часа, върху ракла в хола на къщата се намерили и се иззели сива
електронна везна и огледало с неправилна форма, със следи от кафяво
прахообразно вещество по тях. Деецът бил отведен в VІ РУП на МВР, където се
оформила заповедта за първоначалното му задържане за срок от 24 часа, а
намерените вещи били предадени за изследване.
Според съставените експертни справки № 134 и № 135 от
29.03.2011 год., по представените за дактилоскопна обработка
обекти: 3 бр. найлонови торбички, електронна везна и огледало, не е установено
наличие на годни дактилоскопни следи. Първоначалният
анализ на веществото, резултатите от който са оформени в експертна справка №
191/25.03.2011 год., показал, че светлокафявата субстанция в трите торбички е
хероин, с общо нето тегло 3.8207 гр., а по останалите обекти – блистер, електронна везна и огледало се установяват следи
от хероин.
Съгласно заключението на назначената химическа
експертиза № 267 /л.41 от д.п./, светлокафявото прахообразно вещество от
трите броя торбички е хероин, който в обект 1.1 е с тегло 1.2423 гр., в обект
1.2 – 1.9393 гр. и в обект 1.3 – 0.6391 гр. или общо 3.8207 гр., със съдържание
на активен компонент диацетилморфин 9.9 тегловни %.
По частта от блистера за лекарство, везната и
огледалото има наличие на следи от хероин. Остатъкът от пробите с тегло 3.6975
гр. хероин е върнат на разследващия орган, възложил експертизата.
Горната фактическа обстановка, съдът счита за
безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия А.,
направено по
реда на чл.371, т.2 от НПК, в което същият потвърждава обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, от допълващите му обяснения, дадени в съдебно
заседание относно семейното му положение,
както и от събраните на досъдебното производство доказателства,
подкрепящи самопризнанието, а именно: протоколите за разпити, съдържащи
показанията на свидетелите Л.Н. /л.21 е л.22/, И. П. /л.23/ и М.А. /л.24/,
протокол за обиск /л.25/, протокол за претърсване и изземване, ведно с
фотоалбум /л.30 до л.36/, експертни справки /л.11, л.12 и л.42/, удостоверения
за раждане на Р.А. и З.А. /л.47 и л.48/, справки за български граждани АИС
„БДС” за подсъдимия и за майка му Р.А. /л.7, л.8 и л.49/, писмо от началника на
Затвора Пловдив рег. № 454/05.04.2011 год. /л.52/, писмо до ЦМУ, отдел
„МРР-НОП” гр.София за изпращане на веществото, остатък от експертното
изследване /л.53/, справка за съдимост на подсъдимия /л.55 и л.56/, характеристична
справка на същия /л.57/, заключението на изготвената химическа експертиза,
както и придружаващите делото веществени
доказателства – сива електронна везна, огледало с неправилна форма, 3 бр.
празни найлонови торбички, част от блистер за лекарство
и мобилен телефон „Нокиа” с карта Бикънект
на „Глобул”.
Описаният по-горе
доказателствен материал, събран съгласно изискванията на НПК, е изграден от
обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се доказателства, които
кореспондират с направеното от подсъдимия самопризнание. Всички те, в своята
съвкупност, се възприемат от съда и се ползват при постановяване на присъдата,
съгласно изискването на чл.373, ал.3 от НПК.
Вън от тази съвкупност,
остават обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство, в които А.
е твърдял, че намерения у него наркотик бил за лична употреба, че както
веществото, така и везната му били дадени от негов познат българин „И.” /т.е. свид.И. П./, който го „натопил” и отрича да се е занимавал
с наркопласмент. Впрочем,
с направеното пред съда признание на обстоятелствената част на обвинителния
акт, където се сочи, че процесното вещество е било държано,
с цел разпространение и с направеното признание на вината по инкриминираното
деяние, подсъдимият на практика е изоставил първоначалната си позиция по
оспорване на обвинението, заменяйки я с новата си меродавна позиция – на
съгласие с обвинителната теза. Освен това, споменатите му обяснения от
досъдебното производство, се оказват напълно изолирани от останалия доказателствен
комплекс. Те категорично се игнорират от съда, понеже противоречат остро на
показанията на свидетелите, на веществените доказателства, на експертните
заключения и са крайно нелогични. От показанията на свид.П.
става ясно, че отскоро е бил клиент на А., като двукратно си е закупувал от
него хероин – първия път две дози за по 15 лева всяка, а на процесната
дата си е взел една доза пак за тази сума. Описанието на П. за начина на
опаковане на продаваните от дееца дози хероин – в насипно състояние в малки
найлонови торбички, съвпада отлично с веществените доказателства, които са били
намерени при обиска на подсъдимия. Мъчно е да се повярва на версията, че
„българинът И.” ще отиде в кв.”С.” не да си купи, а за да осигурява на тамошния
жител З.А. наркотик, та даже да му дава и везна, защото ако беше така, у
подсъдимия нямаше да бъдат открити на различни места в дрехите му отделно опаковани
количества дрога и нямаше да бъде намерен в дома му и друг предмет – огледалото
със следи от хероин, каквато вещ в практиката е отлично позната, като много
подходяща за разфасоване на прахообразни материи, без съществени загуби.
Всъщност установените при обиска и при претърсването обекти – разфасовките с
хероин и техните грамажи, огледалото, частта от блистера
– също със следи от веществото, както и везната, за която е вън от съмнение, че
е принадлежала на дееца, съвкупно и съвсем красноречиво сочат за занимания на А.
в областта на наркопласмента. А към тях като се
прибавят и кредитираните свидетелски показания, се доказва безспорно, че макар
да е употребявал хероин, подсъдимият го е и продавал, а на инкриминираната дата
е държал наркотика, именно с цел разпространение.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че с деянието си подсъдимият З.А.А. е осъществил обективните и субективните признаци от състава на
престъплението по чл.354а, ал.2, т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А” от НК, за това, че на 24.03.2011 год. в гр.Пловдив, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително е държал с
цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето
тегло 3.8207 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин
9.9 тегловни % на стойност 191.04 лева /съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998 год. на
МС за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството/.
От обективна страна –
подсъдимият е реализирал обективните признаци на горното престъпление, чрез
изпълнителното деяние „държане”, т.е. упражняване на сравнително трайна
фактическа власт върху субстанцията, без да е имал надлежно разрешително за
това. Хероинът е включен в приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, като
вещество с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранен за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Това означава, че
инкриминираното вещество се третира за наркотично по смисъла на § 1,
т.11 от ДР на ЗКВНВП. То няма свободна употреба, пазар и производство, а всички
действия с него са поставени под строг контрол и са забранени при липса на
надлежно разрешително. С подобно разрешително за държането на наркотика,
подсъдимият безспорно не е разполагал. Съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998 год. за
определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
приложение № 2 /за цените на наркотичните вещества пласирани на улицата/,
стойността на 1 гр. хероин, с
процентно съдържание на активен компонент от 0 до 15 %, е 50 лева, т.е.
стойността на иззетия хероин с нето тегло
3.8207 гр., е съответно 191.04 лева.
Както
се спомена по-горе, категорично е установена по делото и специалната цел на
държането – разпространителска, за която в съдебното производство не се спори,
а точно обратното – признава се от подсъдимия.
Деянието
на З.А. реализира по-тежко наказуемия състав на ал.2, т.4 на чл.354а от НК, тъй
като е в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „А” от НК, който се
обуславя от предходното му осъждане по НОХД № 310/2007 год. на ПОС в сила на 05.03.2007
год. – отразено в началото на настоящите мотиви. Това осъждане е за
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, което е тежко умишлено, а наложеното за
него наказание е било над една година лишаване от свобода, при ефективно
изпълнение. От изтърпяването на същото – на 01.02.2008 год. до датата на сега
разглежданото деяние, не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК,
поради което нормата на рецидива е приложима и тя не се изключва заради
настъпилата междувременно реабилитация.
От
субективна страна – деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. А. е съзнавал общественоопасния характер
на проявата си, че това което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните й последици. Във волевата сфера на
дееца, е била оформена представа, че упражнява сравнително трайна фактическа
власт върху хероина, без да има надлежно разрешително, че го държи, с цел да го
разпространява и че го прави в условията на рецидив.
При
така възприетата правна квалификация на извършеното от подсъдимия З.А.А.
престъпление, като се съобрази с целите по чл.36 от НК, както и с изискванията
на чл.373, ал.2 от НПК /свързани с разглеждането на делото по съкратената
процедура по чл.371, т.2 от НПК/, след като за деянието се предвижда наказание
„лишаване от свобода”, първата инстанция е задължена да го наложи при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, а именно да определи това наказание съгласно
разпоредбите на Общата част на НК и да го намали с една трета.
Ръководейки
се от разпоредбите на Общата част на кодекса, т.е. от чл.54 от НК съдът намира,
че наказанието лишаване от свобода на подс.А. трябва
да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като
такива се отчитат младата възраст на виновния, семейното му положение – дори и
без брак, той е във фактическо съжителство от което има две малки деца, изразеното
самокритично отношение към стореното и проявеното коректното поведение при
полицейската операция. Признанието на конкретната престъпна проява, тук не се
третира като смекчаващо обстоятелство, защото е очевидно, че то се прави, за да
се ползва привилегията по чл.373, ал.2 от НПК вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, а не е било трайна позиция още от досъдебното производство,
където деецът е правил опити за избягване на съставомерността
по ал.1 на чл.354а от НК, чрез прехвърляне отговорността на друго лице. Количеството
наркотик в никой случай не е смекчаващо обстоятелство, както се пледира от
защитата, защото хероин с процесното тегло, е
достатъчен за немалък брой дози /ако се съпостави цената на общото количество с
цената, на която е продавал А., дозите ще са над 12/. Като отегчаващ фактор, е
нужно да се вземе в предвид, че преди да бъде заловен с инкриминираното
вещество, което е било държано с цел разпространение, А. е вършил и продажби на
хероин /видно от показанията на свид.П./, която
дейност е също противоправна и наказуема, но не му е вменена.
Ето
защо, при така описаното съотношение по чл.54, ал.2 от НК, съдът намира за
най-справедливо да определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода,
значително под средната стойност на предвиденото в закона /при граници от 5 до
15 години/ и по-скоро ориентирано към минимума, а именно в размер на ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. То по мнението на първата инстанция, съответства на
обществената опасност на деянието и на личността на извършителя. Що се касае до
кумулативното наказание глоба, нейният размер трябва да се съобразява най-вече
с имотното състояние на дееца, доходите и семейните му задължения /чл.47, ал.1
от НК/, а в случая имотното състояние на А. е влошено – семейството му живее
общо с възходящите, самият подсъдим няма
собствени приходи и не е установено да разполага с недвижимост, превозни
средства и пр. по-стойностни вещи. В този контекст, съдебният състав е на
становище, че на виновния следва да наложи ГЛОБА в минималния размер от
20 000 /двадесет хиляди/ лева, който се преценя за справедлив и
достатъчен.
Според нормата на чл.58а, ал.1 от НК вр. с чл.373, ал.2 от НПК, така определеното наказание ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, трябва да бъде НАМАЛЕНО с една трета или същото да
се счита в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съгласно чл.58а, ал.5 от НК, санкционната редукция не
важи за кумулативното наказание глоба.
Изброените смекчаващи обстоятелства, не се считат от
съда нито за многобройни, нито за изключителни, за да предизвикат приложението
на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, поради което не се и уважава претенцията на
защитата за определяне на лишаването от свобода под най-ниския предел и за неналагане на имущественото наказание.
За условно осъждане по чл.66 от НК отсъства основно
законово условие – лишаването от свобода да е до три години. Следователно, наложеното
редуцирано наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, трябва да
се изтърпи от подсъдимия, който макар и да е реабилитиран по предишното
осъждане, е рецидивист по см. на § 3, ал.1, т.2 от ДР на ЗИНЗС и на основание
чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, изтърпяването
следва да бъде при първоначален СТРОГ режим с настаняване в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, от
горното наказание следва да се ПРИСПАДНЕ времето, през което подс.А. е бил задържан под стража, считано от 24.03.2011
год. /което включва задържането по ЗМВР за 24 часа, задържането с постановление
на прокурора и задържането с най-тежката мярка за неотклонение, взета от съда/,
до влизане на присъдата в сила.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения
в страната правов ред и нормите, уреждащи дейността с наркотични вещества.
Наркотичното вещество – хероин с нето тегло 3.6975
гр., съставляващо остатък от изследването, изпратено на съхранение в ЦМУ отдел
„МРР-НОП” гр.София, като предмет на престъплението, следва да бъде ОТНЕТО в
полза на Държавата на основание чл.354а, ал.6 от НК.
Веществените доказателства – сива
електронна везна, огледало с неправилна форма, 3 бр. празни найлонови торбички
и част от блистер за лекарство, са били средства на престъплението
и също подлежат на отнемане, но тъй като са вещи без стойност, то същите следва
да бъдат УНИЩОЖЕНИ, след влизане на присъдата в законна сила.
Веществените доказателства – мобилен
телефон „Нокиа” с ИМЕИ на стикера № **** и карта Бикънект на „Глобул” № ****,
трябва да бъдат ВЪРНАТИ на подсъдимия З.А. след влизане на присъдата в сила,
тъй като по делото няма никакви доказателства, те да са свързани под каквато и
да форма с противозаконното деяние, нито да са придобити чрез престъпление или
пък притежаването им да е забранено.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият З.А.А.
следва да заплати по сметка на ВСС в бюджета на съдебната власт, сумата от 60
лева – разноски по водене на делото.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: