Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                               №.......

                        

                                            гр.ЛОВЕЧ, 04.07.2019 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:    

                                                

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ : ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                       ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

Секретар Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 323 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

С Решение № 141 от 26.03.2019 година по гр.дело № 2071 по описа за 2018 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените от „К.Б., ЕИК ****, представлявано от управителя Р.В., против И.Р.И., с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД - за заплащане на претендираната сума в общ размер на 1738.09 лв, от които: 750.00 лв. - неплатена главница, 108.19 лв. – такса за експресно разглеждане и 879.90 лв. – наказателна лихва за периода от 18.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба (18.10.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлил е претенцията на ищеца за разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба от „К.Б.,с която решението е обжалвано като неправилно и необосновано. Излага съображения, че съдът правилно е изложил фактите, както и  че няма данни ответникът лично да е получил преди образуването на първоинстанционното производство приложеното към исковата молба уведомление, изходящо от цесионера „****”ЕООД, доколкото в известието за доставка е отразено „преместен”. Твърди, че получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане, не може да бъде игнорирано. Затова счита, че с надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.

Допълнително изтъква мотиви, че ответникът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл.94, ал.1 и чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. В чл.47, ал.6 ГПК също е предвиден достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Последният по аргумент за обратното на чл.29, ал.5 ГПК може да извършва широк кръг от процесуални права, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 ГПК, респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения, наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършената цесия. Моли да бъде отменено решението на Ловешкия районен съд и да бъде постановено друго, с което И.Р.И. бъде осъден да заплати исковите суми, както и разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът не се явява,а с писмена молба поддържа жалбата си.Въззиваемият се представлява от особен представител- адвокат И.К. ***, която моли да бъде потвърдено решението на РС.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът „К.Б., е предявил срещу И.Р.И. осъдителни искове за: 750 лева -  неплатена главница по договор за кредит, 108.19 лв. – такса за експресно разглеждане и 879.90 лв. – наказателна лихва за периода от 18.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба (18.10.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото.

Ответникът, чрез назначения му особен представил, е оспорил претенциите.

От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

 На 17.09.2015 г. между „****”ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус” и ответника И.Р.И. е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл.6 Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 600.00 лв. за срок от 30 дни, с дата на получаване 17.09.2015 г. и  дата на връщане на сумата – 17.10.2015 г., при уговорен лихвен процент 40,98% и ГПР – 49.9,6%. Неразделна част от договора са Общите условия на договора за кредит, които са получени и приети от кредитополучателя. Договорът за кредит е сключен в два еднообразни екземпляра и е подписан  електронно в съответствие с предвидената в Общите условия на договора за кредит процедура.

Според общите условия, договорът се счита сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по електронната поща и извършването на паричен превод,  след като кредитополучателят е приел предварително на началната страница. Срокът на договора започва да тече от датата на превода. Предвидена е възможност за кредитополучателя да се откаже от договора, без да е нужно да обосновава отказа си пред кредитора, в 14 – дневен срок от сключване на договора. Съгласно т.2.2 от общите условия кредитополучателят може изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експертна обработка на  кандидатурата, като в този случай  се дължи такса за експресно разглеждане на кандидатури след одобряване на кредита.В конкретния случай е начислена такава в размер на 93.79 лв. С текста на т.13.3 е предвидено, че при забава на плащания по договора за кредит кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, като към датата на сключване на договора за кредит, наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10,01 % и подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент на БНБ. Сключеният договор за кредит се съхранява в PDF формат в базата данни на кредитора минимум 5 години след прекратяването му.

            От приложената по делото разписка за извършено плащане от 18.09.2015 г. е видно, че в деня на сключване на договора за кредит  „4 финанс”ЕООД е превело  към Изипей в полза на ответника И.Р.И.  сумата от 600.00 лв.

            На 08.10.2015 г. ответникът е заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 150.00 лв. Искането за допълнителен кредит е направено съгласно т.8.2 от Общите условия, според която страните са постигнали съгласие, че получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключване на нов договор за кредит, като всички параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима сума остават  непроменени. Отпускането на допълнителен кредит подлежи на отделно одобрение от страна на кредитора. Договорът е изменен в деня на искането – 08.10.2015 г., като сумата от 150.00 лв. по допълнителният кредит е преведена чрез Изипей в полза на ответника, видно от Разписка за извършено плащане от 08.10.2015г.

            По този начин общият размер на главницата по договора за кредит е 750.00 лева, датата на връщане е непроменена – 17.10.2015 г., таксата за експресно разглеждане е в размер на 108,19 лв., а общо дължимата сума е 879.90 лв., според приложения препис от договора от 08.10.2015 г.

            На 01.02.2018 г.между „****,”ЕООД, от една страна като цедент, и „К.Ф.”ЕООД, от друга страна като цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който продавачът е  прехвърлил и продал на купувача вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, посочени в списък Приложение 1 към Договора. Под № 377 в приложението към договора за цесия фигурират вземането по Договор за кредит № **********/17.09.2015 г., със срок за издължаване 30 дни, падеж – 17.10.2015 г., с длъжник ответника И.Р.И.. 

            Прехвърлянето на вземанията , предмет на договора за цесия, е потвърдено от управителя на  цедента „****”ЕООД на 01.06.2018, което се установява от приложеното Потвърждение за прехвърляне на вземания – Приложение № 5 към Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г.

 По делото е представено писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа на представляващия „****”ЕООД, с което  „К. Б.” ЕООД е упълномощено да представлява цедента, като извършва  следните действия: от негово име и за собствена сметка да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, вземанията срещу които са предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., като изготвя, съставя и подписва съобщения и уведомления за цесията до длъжниците и техни представители, чиито вземания са прехвърлени, както и до всички заинтересовани трети лица и институции, в т.ч. съдебни органи и съдебни изпълнители и др.

С уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответника И.Р.И., „****”ЕООД е направило изявление на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, като го е уведомило  за цедиране на вземането.Посочено е, че задълженията към „****”ЕООД към датата на сключване на договора за цесия са в общ размер на 1789.80 лв. и са прехвърлени на „К. Б.”ЕООД и че считано от датата на сключване на договора за прехвърляне на вземания, кредитор спрямо ответника е „К. Б.”ЕООД и всяко плащане, извършено към „****”ЕООД, след 01.02.2018 г. ще бъде недействително. Уведомлението е изпратено на ответника чрез Български пощи ЕАД, но не е било получено и е върнато с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес, като с ръкописен текст е посочено – „в Германия”.

При така изложените факти съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Тъй като договорът за заем за потребление е реален, той се  счита за сключен от момента, в който заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя.

С случая договорът за заем между страните е сключен при условията на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който дефинира, че Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според определението, съдържащо се в чл.8 от закона ищецът е „доставчик” на финансовата услуга, а ответникът е „потребител” на същата.

Разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай се твърди, че кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Съдът приема съществуването на валидно облигационно отношение между „****”ЕООД и И.Р.И., основано на договор за паричен заем, тъй като ищецът е представил като доказателство по делото разпечатка на специалните условия на договора за кредит, която има характер на препис съгласно чл.184 от ГПК. Доказва по категоричен начин, че е превел на ответника общо сумата от 750 лева, която последният се задължил да върне до 17.10.2015 г.

 Настоящият въззивен състав приема, че  цесията е действителна, което е видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2018 подписан между „****”ЕООД и „К. Б.”ЕООД и Приложение 1 към Договора. В приложението е вписан и договорът за кредит, сключен с ответника. Към този момент вземането е ликвидно и изискуемо. Ответникът не е представил доказателства по делото, че е погасил задълженията си по договора, поради което претенцията на ищеца има основание.

Действително, до подаването на исковата молба ответникът не е бил уведомен за извършената цесия от стария кредитор (цедент), съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като пратката с уведомителното писмо до него  е върната от пощенската служба като непотърсена.Към исковата молба, обаче, е приложено уведомление до длъжника, изготвено от името на „****”ЕООД, чрез ищеца, който като нов кредитор е упълномощен изрично да уведоми длъжниците за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания. Пълномощното също е приложено към исковата молба и доказва наличието на представителна власт на новия кредитор да извърши уведомяването. Затова този факт, от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, следва да се приеме, на основание чл.235, ал.3 ГПК и следователно е налице надлежно съобщаване на цесията.  Относно допустимостта на тази правна възможност, ВКС се е произнесъл с Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., І т.о., ТК ; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ІІ т.о. ТК.

За разлика от районния съд, настоящият въззивен състав приема, че съобщението до длъжника за цесията е извършено надлежно, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК  процесуален представител, на когото е връчен препис от исковата молба, заедно с всички приложения към нея, с което е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД. Особеният представител на ответника го представлява в процеса, може да получава всички документи по делото, както и да направи всички възражения срещу предявения иск. Това становище е застъпено в Решение № 198 от 18.01.2019 година по т.дело № 193/2018 година, І т.о. ,ТК.

Съдът намира за основателни изложените от процесуалния представител на ответника доводи за наличие на нищожни клаузи в договора, предвид неравноправния им характер и противоречие със закона.

Тъй като договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. И в чл.10, ал.1 ЗЗД е разпоредено, че лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет и ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.

Ищецът е претендирал лихва за забавеното плащане на главницата („наказателна лихва”) за периода от 18.10.2015 г. – датата на падеж на задължението, до 31.01.2018 година, общо в размер на 879.90 лева, като е посочил, че тя е формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ- 10.01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора- 40.56% или 50.56%. Тази лихва надхвърля повече от пет пъти законната, която за посочения период е в размер на 174.44 лева (изчислението е направено по програма Апис-Финанси). Предвид цитираните по-горе разпоредби, съдът приема ,че ответникът дължи обезщетение за забавеното плащане на главницата за посочения период в размер на 174.44 лева. За разликата над този размер и до претендирания размер на лихви- 879.90 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че посочената такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна, на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Липсват доказателства, че действително е извършена услугата за експресно разглеждане, както и не е ясно какво представлява „експресно разглеждане”, същото не е пояснено и в Общите условия.Въззивният състав счита, че тя по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с тази клауза в договора кредиторът цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Тя противоречи на закона и защото е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора- предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Наред с това, от съдържанието на приложените договори за кредит се установява, че е обвързана и с размера на кредита.

Поради несъвпадане с мотивите на Ловешкия районен съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен осъдителния иск на „К. Б.”ЕООд срещу И.Р.И. за сумата общо в размер на 924.44 лева, от които 750.00 лева неплатена главница и 174.44 лева лихва за забава за периода от 18.10.2015 г. до 31.01.2018 година, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2018 година и до изплащане на задължението и вместо него-постановено друго, с което се уважат обективно съединените искове в този размер.

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се присъдят с оглед изхода на делото.

Ищецът е направил следните разноски: в производството пред РС общо 650 лв. (150 лв. ДТ, 350 лв. за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение), а пред ОС – общо 575 лв. (75 лв. ДТ за обжалване, 350 лв. за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение) или 1125 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде  осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 598.35 лева, съразмерно с уважената част от иска.

В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Ловешкият окръжен съд                                     

                                      Р   Е   Ш   И :

           

ОТМЕНЯ  Решение № 141 от 26.03.2019 година, постановено по гр.дело № 2071 по описа за 2018 година на Ловешкия районен съд В ЧАСТТА, в която са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от „К.Б., ЕИК ****, против И.Р.И., с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД - за заплащане на сумата в общ размер на 924.44 лева, от които: 750.00 лв. -  неплатена главница и 174.44 лева –лихва за периода от 18.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба (18.10.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА И.Р.И., с адрес: ***,да заплати на „К.Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя Р.В., на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,  сумата общо в размер на 924.44 (деветстотин двадесет и четири лева и 44 стот.) лева, от които: 750.00 (седемстотин и петдесет) лева -  неплатена главница и 174.44 (сто седемдесет и четири лева и 44 стот.) –лихва за забава плащането на главницата за периода от 18.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба (18.10.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И.Р.И., с адрес: ***,да заплати на „К.Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****представлявано от управителя Р.В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото за двете инстанции в размер на 598.35 (петстотин деветдесет и осем лева и 35 стот.) лева, съразмерно с уважената част от исковете.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.                                                           

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: