Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 298

04.01.2022 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1005 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба на Н.М. ***, срещу Решение №23/19.08.2021 г., постановено по АНД №20215630200240 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.

В жалбата се твърди, че решението било недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и касационни основания по чл.209, т.1 – т.3 от АПК.

Сочи се, че актосъставителят И.Л. Я. не бил присъствал при извършената проверка на касатора, а последният бил принудително отведен при него от служители на ГД „Жандармерия“, чиято функционална компетентност по закон не позволявала да извършват каквито и да е констатации по ЗДвП. Констатацията, че на посочената дата и час касаторът управлявал МПС, била извършена от лице, извън рамките на неговата компетентност. Актосъставителят не бил присъствал при инициираната проверка, за да се увери дали касаторът управлявал пътно превозно средство, със запален автомобилен агрегат. По този начин в АУАН била изнесена фактическа обстановка, представена от лица без необходимите компетенции по ЗДвП, за да може административно-наказващият орган да установи обективно най-важното обстоятелство при преценка дали е изпълнен фактическия състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Локацията на първоначално местоизвършване на инициираната проверка не било въобще посетено от служители на „Пътна полиция“, които на место да преценят онези факти и обстоятелства, които били от значение за законното провеждане на административно-наказателното производство. Навежда се и довод, че твърденията в наказателното постановление били направени със съкращения на почти всяка дума, като по този начин се затруднявало правото на защита на касатора.

Претендира се обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Харманлийският районен съд е потвърдил оспореното пред него Наказателно постановление №21-0271-000681 от 23.04.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, с което на Н.М. ***, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Наказанието е наложено за това, че на 18.04.2021 г., в 19:40 часа в община Маджарово, на път трети клас №808, в посока село С., Н.М.М., като водач на лек автомобил, управлява лек автомобил БМВ Х5 с рег.номер *** ***, собственост на М. Н.М., като в 20:45 часа на същата дата отказва да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер Alcotest 7410 с номер ARSM – 0016.

За да постанови този резултат, районният съд е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, и въз основа на тях е извел извод за безспорна установеност на описаните в АУАН и Наказателното постановление обстоятелства, както и за безспорното извършване от административно наказаното лице на вмененото му нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът е констатирал също, че актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентно длъжностно лице – И.Л. Я., в качеството му на мл.автоконтрольор към РУ – Харманли и в рамките на правомощията, предоставени на същото от ЗДвП, че АУАН и НП не страдат от формални пороци, съдържат задължителните реквизити и при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че оспореното съдебно решение е допустимо, като постановено по допустима и в срок предявена жалба. Конкретни възражения за неговата недопустимост не са формулирани при касационното му обжалване.

Посочените от касатора основания по чл.209, т.1 – т.3 от АПК в случая са неприложими, тъй като на основание чл.63, ал.1, изр.последно от ЗАНН, в редакцията му ДВ бр.10 от 2011 г. (а понастоящем чл.63в от ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г.), решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Доколкото на основание чл.218, ал.2 от АПК настоящата съдебна инстанция дължи служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, то съдът намира същото за законосъобразно. Не е налице основание за касирането му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като законът е приложен правилно от въззивния съд. В наказателното постановление административното нарушение и правната му квалификация са точно установени. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП в приложимата й редакция (ДВ бр.77 от 2017 г.) предвижда водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

За съставомерността на санкционираното деяние по първото предложение на нормата, е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е описан от фактическа страна в съдържанието на АУАН и НП, а неговото извършване се установява по безспорен начин от доказателствата по делото – както от разпита на свидетелите Я., Г. и В., които са възприели лично извършването на нарушението, така и от писмените доказателства. Обстоятелството, че свид.Г. и свид.В. – установили лично, че административно наказаното лице управлява лекия автомобил – са служители в Зонално жандармерийско управление, по никакъв начин не опровергава верността на констатираното от тях обстоятелство, като елемент от фактическия състав на административното нарушение. От своя страна компетентният актосъставител – свид.Я., не е имал законово вменено задължение да посети мястото, където е установено управлението на моторното превозно средство, за да издаде АУАН въз основа на данните от двамата свидетели, присъствали при установяване на нарушението, и лично извършеното от него в сградата на РУ – Харманли поканване на водача да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол. Противно на твърденията в касационната жалба, местоработата на свидетелите Г. и В. е без всякакво значение за компетентността на съставилия акта служител, а и на практика и пред районния съд, и пред настоящата инстанция липсва оспорване, че Н.М. е имал качеството водач, като е управлявал лекия автомобил.

Не се споделя и възражението в касационната жалба, че съкращенията при изписването на текстове в наказателното постановление накърняват възможността на наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено да е извършил, както и правото му на защита. От цялостното процесуално поведение на касатора, включително от съдържанието на жалбата му пред районния съд е очевидно, че употребените съкращения на думи, при възпроизвеждане съдържанието на нормата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП в Наказателното постановление, по никакъв начин не са попречили на лицето да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Изложените касационни основания, подведени под нормата на чл.348, ал.1, т.1 от НПК са неоснователни. Като е достигнал до извода за осъществено от обективна и субективна страна нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно закона.  

Харманлийският районен съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №23/19.08.2021 г., постановено по АНД №20215630200240 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.   

                                                                      

                          

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                          

 

                                                                             2.