Присъда по дело №633/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 14
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 12 август 2021 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20213230200633
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Добрич , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
СъдебниПенка Петрова Маринова
заседатели:Христина Георгиева
Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Калинова
и прокурора Валерия Симеонова Златева (РП-Добрич)
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20213230200633 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
1. На 01.07.2019 г. в с. Л., общ. Добричка, обл. Добрич, чрез нанасяне на
удари с юмруци и удари с крака, в областта на долната челюст, причинил на
Й. СТ. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ставния
израстък на дясното рамо на долната челюст, което довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за период от около 1-2 месеца, поради
което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1
от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА и НАМАЛЯВА така определеното
1
наказание с една трета, като НАЛАГА на подсъдимия наказание
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанието.
2. В периода от 22.02.2020 г. до 24.02.2020 г. в гр. Добрич, обл. Добрич,
при условията на повторност, в немаловажен случай и продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 047,12 лева,
като извършил следните деяния:
- На 22.02.2020 г., в гр. Добрич, обл. Добрич, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. лаптоп, марка „Дел“, ведно със зарядно устройство, на стойност
365,00 лева от владението на М.Г.М. – * на Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания – гр. Добрич, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
- На 24.02.2020 г., в гр. Добрич, обл. Добрич, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. лаптоп, марка „Дел“, ведно със зарядно устройство, на стойност
365,00 лева от владението на М.Г.М. – * на Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания – гр. Добрич, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
- На 24.02.2020 г., в гр. Добрич, обл. Добрич, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. дамско портмоне на стойност 13,00 лева; парична сума в размер
на 153,00 лева; 1 бр. дебитна карта без стойност; 1 бр. лична карта без
стойност; 1 чифт златни дамски обеци на стойност 150,00 лева; 4 бр. цигари
марка „Дънхил“ на стойност 1,12 лева, всичко на обща стойност 317,12 лева
от владението на Ш. О.. Ш., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и НАМАЛЯВА така определеното
наказание с една трета, като НАЛАГА на подсъдимия наказание
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
2
общ режим за изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА за изтърпяване най-тежкото
наказание, а именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанието.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. ЮЛ. ЯК. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 431,18 лева /четиристотин тридесет и един лева и
осемнадесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд - Добрич.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда № 14/27.07.2021 г. по н.о.х.д. № 633 по описа на Районен съд
Добрич за 2021 г.

На 03.06.2021 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Районен съд Добрич обвинителен акт по досъдебно производство №
174/2019г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Добрич, по който на
същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против Н.
ЮЛ. ЯК. от с. Л., обл. Добрич, ЕГН **********, за извършени престъпления
от общ характер, наказуеми по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 195, ал.
1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Н. ЮЛ. ЯК.:
1. На 01.07.2019 г. в с. Л., общ. Добричка, обл. Добрич, чрез нанасяне на
удари с юмруци и удари с крака, в областта на долната челюст, причинил на
Й. СТ. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ставния
израстък на дясното рамо на долната челюст, което довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за период от около 1-2 месеца.
2. В периода от 22.02.2020 г. до 24.02.2020 г. в гр. Добрич, обл. Добрич,
при условията на повторност, в немаловажен случай и продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 047,12 лева,
като извършил следните деяния:
- На 22.02.2020 г., в гр. Добрич, обл. Добрич, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. лаптоп, марка „Дел“, ведно със зарядно устройство, на стойност
365,00 лева от владението на М.Г.М. – * на Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания – гр. Добрич, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
- На 24.02.2020 г., в гр. Добрич, обл. Добрич, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. лаптоп, марка „Дел“, ведно със зарядно устройство, на стойност
365,00 лева от владението на М.Г.М. – * на Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания – гр. Добрич, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
- На 24.02.2020 г., в гр. Добрич, обл. Добрич, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. дамско портмоне на стойност 13,00 лева; парична сума в размер
на 153,00 лева; 1 бр. дебитна карта без стойност; 1 бр. лична карта без
стойност; 1 чифт златни дамски обеци на стойност 150,00 лева; 4 бр. цигари
марка „Дънхил“ на стойност 1,12 лева, всичко на обща стойност 317,12 лева
1
от владението на Ш. О.. Ш., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
Пострадалото от деянието по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК лице –
свидетелят Й. СТ. С. не е намерен на посочения от него адрес за призоваване
в страната - с. Л., общ. Добричка, обл. Добрич, ***, не се явява, не депозира
искане за конституиране в качеството на граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
Редовно призована за разпоредителното заседание, пострадалата от
деянието по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – свидетелят Ш. О.. Ш., не се явява, не депозира
искане за конституиране в качеството на граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
Преди даване ход на разпоредителното заседание ощетеното
юридическо лице Община град Добрич, ЕИК *********, ул. „България“ №
12, представлявана от Й.Й. - кмет, с писмена молба предявява срещу
подсъдимия Н. ЮЛ. ЯК., граждански иск за сумата от 730 /седемстотин и
тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от
юридическото лице в резултат на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, предмет на
обвинителния акт, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното погасяване на задължението, като се
претендират и направените по делото разноски.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалите и на ощетеното юридическо лице; Налице са
основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма
основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен
съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;
Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение или за вземане
на други мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия Н. ЮЛ. ЯК. и не
се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1
от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание.
Съдът, за да се произнесе по предявения от Община град Добрич,
представлявана от кмета Й.Й. граждански иск, взе предвид следното:
2
Съвместното разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е
отклонение от общото правило, че наказателната отговорност се реализира и
осъществява по НПК, а гражданската – по ГПК. Правото на участие като
страна по граждански иск обаче не може да бъде упражнявано във вреда на
обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие.
Съдът, намирайки, че разглеждането на предявения граждански иск в
наказателното производство ще затрудни процеса, съобразявайки, че
производството следва да протече по реда на глава двадесет и седма от НПК
/съкратено съдебно следствие/, отчитайки, че съобразно чл. 88, ал. 2 от НПК
гражданският иск не може да става причина за отлагане на делото, не е приел
за съвместно разглеждане същия, като е отказал да конституира Община град
Добрич в качеството на граждански ищец в процеса.
Такова решение не противоречи на практиката на институциите на
Съвета на Европа по приложение на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за
правата на човека, отчитайки, че реализирането на гражданската претенция е
улеснена, с оглед задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 413,
ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е
допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
НК, докладчик съдията ****, допусна провеждането на съкратено съдебно
следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Районна прокуратура Добрич, като се пледира за
престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, с приложението на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация с
3
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от по шест
месеца, с периодичност на първата – два пъти седмично. За престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Пледира се
на основание чл. 23 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер
на десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален
общ режим, като се иска възлагане в тежест на подсъдимия на сторените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказанията в
минимален размер.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият Я.
заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият Я. изразява съжаление за
извършеното.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 01.07.2019 г., в с. Л., обл. Добрич, свидетелят ***** и подсъдимият
Н. ЮЛ. ЯК., се срещнали случайно със свидетеля Й. СТ. С. до хранителен
магазин, находящ се в селото на ул. *****. Подсъдимият Я. и свидетелят С.
имали влошени взаимоотношения, като двамата непосредствено разменили
няколко реплики помежду си. След като излезли от магазина, свидетелят ** и
посъдимият Я. седнали на една поляна, в близост до дома на свидетеля С., за
да си говорят. Малко по-късно С. минал покрай тях, след което последвала
размяна на реплики между свидетеля С. и подсъдимия Я., като впоследствие
последният започнал да нанася удари с юмруци и удари с крака на свидетеля
С.. От причинените удари С. паднал на земята, като от областта на долната му
челюст започнала да тече кръв. Свидетелят ** издърпал настрани
подсъдимият Я., за да преустанови последващите удари.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни, Й.С. е
получил счупване на ставния израстък на дясното рамо на долната челюст.
Установените увреждания са били в резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, като обичайно подобни увреждания се получават при
нанесени сравнително силни удари с юмрук или крак в областта на долната
челюст. Счупването на ставния израстък на дясното рамо на долната челюст е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от около
1-2 месеца.
Свидетелят М.М. изпълнявала длъжността „*“ на Център за настаняване
4
от семеен тип за деца без увреждания № 1 – ******
На 22.02.2020 г. децата в дома били посетени от доброволци, които
работили по менторска програма, по инициатива на „Есетре България“ ЕООД.
Съгласно Договор за дарение от 21.02.2020 г., „Есетре България“ ЕООД
дарили на Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания № 1 –
„Светлина“ и 2 – „Тийнейджър“ 3 броя настолни компютърни конфигурации
и 2 бр. преносими компютъра, които били предадени с приемо-предавателен
протокол от 21.02.2020 г.
На 22.02.2020 г. подсъдимият Н.Я. влязъл незабелязано в Центъра за
настаняване от семеен тип, находящ се в гр. Добрич, в **** и мотивиран от
желанието си за неправомерно облагодетелстване, взел 1 бр. преносим
компютър /лаптоп/, марка „Dell“, ведно със зарядното устройство.
На 22.02.2020 г., около 12:30 часа, свидетелят Н. Д. видял на ул.
„Дунав“ подсъдимия Я. и други две лица, с имена Д. и С., които също били
бивши възпитаници на центъра. Подсъдимият Я. държал лаптоп, сив на цвят.
Свидетелят Д. запитал подсъдимия Я. къде отиват, а в отговор последният му
казал, че отиват да заложат лаптопа.
На 24.02.2020 г., подсъдимият Я. отново влязъл незабелязано в Центъра
за настаняване от семеен тип, като с горепосочената цел взел и другия
преносим компютър /лаптоп/, марка „Dell“, ведно със зарядното устройство.
На 24.02.2020 г., около 11:00 часа, свидетелят М. влязла в помещението,
където били съхранявани дарените компютри, след което установила, че
липсват двата преносими компютъра. Впоследствие свидетелят Н. Д.
споделил със свидетеля М., че е видял на 22.02.2020 г. подсъдимият Н.Я. с
лаптоп.
Свидетелят Ж.И.Б работел като **** към „Томи алфа“ ЕООД, където
обучавал курсисти за категория „В“. На 24.02.2020 г., по време на часовете,
закарали една от курсистките до с. Л., като на връщане, по обратния маршрут,
шофирала свидетелят Ш.Ш.. Докато преминавали през центъра на селото,
подсъдимият Я. направил знак, за да спре автомобила, като в същото време
свидетелят Б. припознал подсъдимия Я. с негов кандидат-курсист. След като
вече потеглили, свидетелят Б. разбрал, че се е объркал. Докато пътували,
подсъдимият Я. бръкнал незабелязано от другите пътуващи в автомобила в
дамската чанта на Ш., оставена на задната седалка, извадил от нея
портмонето и го прибрал в себе си. Подсъдимият взел също 4 бр. цигари
марка „Дънхил“. След като пристигнали в гр. Добрич, Я. пожелал да го
оставят до „Рилските блокове“. След което свидетелят Б. и свидетелят Ш.
продължили часа си до с. Караманите, където живеела последната. След
приключване на кормуването, свидетелят Ш. решила да отиде до магазина,
като за целта потърсила портмонето си, което била оставила в чантата си, но
не го намерила. Позвънила на свидетеля Б. и го помолила да потърси
5
портмонето в автомобила, за да не е изпаднало там. Малко по-късно Б.
позвънил обратно на Ш., за да и съобщи, че не го е намерил никъде. В
портмонето на свидетелят Ш. имало следните вещи: парична сума в размер
на 153,00 лева; 1 бр. дебитна карта; 1 бр. лична карта; 1 чифт златни дамски
обеци, както и 4 бр. цигари марка „Дънхил“.
Свидетелят З.А.Б. работел в заложна къща, находяща се в гр. Добрич,
на ул. ****. На 22.02.2020 г. подсъдимият Я. посетил заложната къща, като
предложил за продажба 1 брой лаптоп /преносим компютър/ марка „Dell“, сив
на цвят, ведно със зарядното устройство. Подсъдимият представил личната си
карта на свидетеля Б., но не бил съставен договор за покупко-продажба, тъй
като последният имал намерение да го закупи за себе си.
Свидетелят Н.С.М. бил **к на заложна къща, находяща се в гр. Добрич,
на ул. ***. На 24.02.2020 г., сутринта, подсъдимият Я. посетил заложната
къща, като предложил за продажба 1 брой лаптоп /преносим компютър/ марка
„Dell“, сив на цвят, ведно със зарядното устройство. Я. представил личната си
карта, посредством която и свидетелят М. съставил договор за покупко-
продажба.
Свидетелят К.Г., заедно със съпруга си, притежавали заложна къща,
находяща се в гр. Добрич, *******, на партерно ниво, където тя работела на
длъжност **. На 24.02.2020 г. в заложната къща влязъл подсъдимият Я., който
искал да продаде златни обеци, 14 карата. За обеците свидетелят Г. платила
на подсъдимия сумата от 75,00 лева.
В хода на досъдебното производство свидетелят Г. предала записите от
камерите за видеонаблюдение от заложната къща.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство видеотехническа експертиза, на извлечените фотокопия е
заснето лицето Н. ЮЛ. ЯК., който срещу някакъв документ получава пари
/банкноти и монета/ от трето лице.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство оценъчна експертиза, отнетите от владението на Ш.Ш. вещи са
на стойност 317,12 лева, а тези, отнети от владението на М.М. вещи са на
стойност 730 лева, или в общ размер на 1047,12 лева /хиляда четиридесет и
седем лева и дванадесет стотинки/.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на
подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства,
които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК:
Протоколи за разпит на свидетеля С. - 2 бр.; Протокол за разпит на свидетел пред съдия по
НЧД № 852/2019 г. на Районен съд - Добрич; Протокол за разпит на свидетеля А.; Протокол
за разпит на свидетеля С.; Протокол за разпит на свидетеля Н.; Протокол за разпит на
свидетеля Б.; Протокол за разпит на свидетеля Ш.; Протокол за разпит на свидетеля М.;
Протокол за разпит на свидетеля Б.; Протокол за разпит на свидетеля Д.; Протокол за
6
разпит на свидетеля М.; Протокол за разпит на свидетеля Я.; Протокол за разпит на
свидетеля М.; Протокол за разпит на свидетеля В.; Протокол за разпит на обвиняем;
Протокол за разпит на обвиняем; Протокол за очна ставка; Протокол за разпит на обвиняем;
Справки за съдимост от 03.07.2019 г.; Справка за съдимост от 18.06.2020 г.; Справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;
Протокол за доброволно предаване; Препис договор за дарение; Препис от приемо-
предавателен протокол; Преписи на медицинска документация; Съдебномедицинска
експертиза; Видео-техническа експертиза № 66; Оценъчна експертиза; Протокол за
доброволно предаване; Препис от договор за покупко-продажба; Характеристика; Справка
за съдимост; Приемо-предавателен протокол; Протоколи за доброволно предаване, плик с
1бр. CD; Характеристични данни за лице; Справка за съдимост; Декларация за семейно и
материално положение; Справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Н. ЮЛ. ЯК. от обективна и субективна страна е
осъществил съставите, предвидени и наказуеми по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК и чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като:
1. На 01.07.2019 г. в с. Л., общ. Добричка, обл. Добрич, чрез нанасяне на
удари с юмруци и удари с крака, в областта на долната челюст, причинил на
Й. СТ. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ставния
израстък на дясното рамо на долната челюст, което довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за период от около 1-2 месеца.
2. В периода от 22.02.2020 г. до 24.02.2020 г. в гр. Добрич, обл. Добрич,
при условията на повторност, в немаловажен случай и продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 047,12 лева,
като извършил следните деяния:
- На 22.02.2020 г., в гр. Добрич, обл. Добрич, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. лаптоп, марка „Дел“, ведно със зарядно устройство, на стойност
365,00 лева от владението на М.Г.М. – * на Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания – гр. Добрич, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
- На 24.02.2020 г., в гр. Добрич, обл. Добрич, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. лаптоп, марка „Дел“, ведно със зарядно устройство, на стойност
365,00 лева от владението на М.Г.М. – * на Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания – гр. Добрич, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
- На 24.02.2020 г., в гр. Добрич, обл. Добрич, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. дамско портмоне на стойност 13,00 лева; парична сума в размер
на 153,00 лева; 1 бр. дебитна карта без стойност; 1 бр. лична карта без
7
стойност; 1 чифт златни дамски обеци на стойност 150,00 лева; 4 бр. цигари
марка „Дънхил“ на стойност 1,12 лева, всичко на обща стойност 317,12 лева
от владението на Ш. О.. Ш., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведените
престъпни състави.
Относно престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК:
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимно допълващи се, че именно
подсъдимият Н. ЮЛ. ЯК. е нанесъл удари с юмруци и крака на Й. СТ. С. в
областта на долната челюст, причинявайки му счупване на ставния израстък
на дясното рамо на долната челюст, което е довело до затруднение на
дъвченето и говоренето за период от около 1-2 месеца.
Съгласно константната съдебна практика, както и задължителната
такава, уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 от НК, когато са
трайни – болестното състояние да е продължило един сравнително дълъг
период от време, обхващащ поне 30 дни.
Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 от НК и когато е налице
счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето
или говоренето. Счупването на челюстта е самостоятелна последица от
деянието, като това увреждане може да бъде само временно. Т.е., за да е
съставомерно деянието не е необходимо затрудняването на дъвченето или
говоренето да е трайно. В настоящия случай счупването на ставния израстък
на дясното рамо на долната челюст е довело до затруднение на дъвченето и
говоренето, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието следва да се търсят в
пренебрежителното отношение на подсъдимия към установения в страната
правов ред, както и незачитането неприкосновеността на личността.
Относно престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК от НК:
Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно
времето и мястото на извършване на инкриминираните деяния. Гласните
8
доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно
подсъдимият Н. ЮЛ. ЯК. е автор на отнемането, изразяващо се в прекъсване
на владението върху вещите, и то без съгласието на владелците им и
създаване на нова трайна фактическа власт над тях. Действията по
разпореждане с предмета на престъплението от страна на подсъдимия, по
същество представлява реализирано намерение за своене.
От приетата по делото оценъчна експертиза се установява, че отнетите
от владението на Ш.Ш. вещи са на стойност 317,12 лева, а тези, отнети от
владението на М.М. вещи са на стойност 730 лева, или в общ размер на
1047,12 лева /хиляда четиридесет и седем лева и дванадесет стотинки/, която
стойност съдът приема за безспорно установена.
Налице е и форма на усложнена престъпна дейност – продължавано
престъпление, тъй като трите деяния осъществяват състава на едно и също
престъпление, деянията са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
С влязла в сила на 23.06.2017 г. присъда № 43 от 07.06.2017 г. по н.о.х.д.
№ 448/2017 г. по описа на Районен съд Добрич, за извършено в периода от
19.03.2016 г. до 24.03.2016 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,предл. 1-во, т.
4, предл. 2-ро, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 5 във
вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК във
вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, на Нуридин Юлиянов Я. е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години.
С оглед на това осъждане, деянието на подсъдимия Я. се явява повторно
по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил деянието,
предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, както и преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 1
от НК.
Съдът намира, че процесното деяние не представлява маловажен
случай, тъй като нормата на чл. 93, т. 9 от НК изисква липса или
незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обичайните престъпления от този вид. Вредните последици съдът
намира за значителни, тъй като същите са в размер на 1047,12 лева /хиляда
четиридесет и седем лева и дванадесет стотинки/, който размер надхвърля
установената към инкриминирания период за страната минимална работна
заплата /За периода 01.01.2020 г. – 31.12.2019 г. МРЗ за страната е била 610
лв., съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г./.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице квалифициращият
9
признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, а именно кражбата е извършена повторно
в немаловажен случай.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждали е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на
собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в
стремежа му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимия Н. ЮЛ. ЯК., съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършените от него
деяния, данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от
НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимия:
Н. ЮЛ. ЯК. *, ЕГН **********.
Деянията са извършени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: липсата на образувани други наказателни
производства срещу подсъдимия, проявеното критично отношение към
извършеното, липсата на други осъждания към датата на извършване на
деянията, изключая осъждането, определящо квалифициращия признак
„повторност”, както и тежкото семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимият Я. съдейства за разкриване на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва
да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване
на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете недобрите
характеристични данни на подсъдимия.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
10
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
За престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия Н. ЮЛ. ЯК.
престъпление е лишаване от свобода до шест години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл.
55 от НК.
От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на
първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като
личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на
доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение,
обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място –
съдебното минало.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта
на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност.
От друга страна данните за личността на подсъдимия го характеризират
като деец с висока степен на обществена опасност. Предходното осъждане на
Я., както и начинът и мястото на извършване на процесното деяние обуславят
извода за престъпна упоритост и дързост при осъществяването му.
Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание би било проява на
прекомерна и неоправдана снизходителност от страна на съда спрямо
подсъдимия Н. ЮЛ. ЯК..
11
С оглед предходното осъждане на Н. ЮЛ. ЯК. по н.о.х.д. № 448/2017 г.
по описа на Районен съд Добрич, за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода, института на условното осъждане е неприложим. Това
налага извода, че определеното му наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, подлежи на ефективно изтърпяване, което наказание следва да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС.
При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения за нужен от
съдебния състав период на изолация е достатъчно дълъг с оглед постигане и
на другата държавна цел, преследвана от Закона – да се отнеме възможността
на лицето да върши престъпления.
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК от НК:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия Н. ЮЛ. ЯК.
престъпление е лишаване от свобода от една до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл.
55 от НК.
От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на
първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като
личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на
доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение,
12
обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място –
съдебното минало.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта
на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност.
От друга страна данните за личността на подсъдимия го характеризират
като деец с висока степен на обществена опасност. Предходното осъждане на
Я., както и начинът и мястото на извършване на процесното деяние обуславят
извода за престъпна упоритост и дързост при осъществяването му.
Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание би било проява на
прекомерна и неоправдана снизходителност от страна на съда спрямо
подсъдимия Н. ЮЛ. ЯК..
С оглед предходното осъждане на Н. ЮЛ. ЯК. по н.о.х.д. № 448/2017 г.
по описа на Районен съд Добрич, за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода, института на условното осъждане е неприложим. Това
налага извода, че определеното му наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, подлежи на ефективно изтърпяване, което наказание следва да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС.
При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения за нужен от
съдебния състав период на изолация е достатъчно дълъг с оглед постигане и
на другата държавна цел, преследвана от Закона – да се отнеме възможността
на лицето да върши престъпления.
Тъй като двете престъпления са извършени в условията на реална
съвкупност, т.е. преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях,
съдът след като определени наказанието за всяко едно престъпление, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК, наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а
именно – лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
Приложението на нормата на чл. 24 от НК не е императив за съда, а във
всеки един от случаите на определяне на наказание по реда на чл. 23 и 25 от
НК следва да се прецени налице ли са условията и на чл. 24 от НК.
Необходимостта от увеличаване на наказанието, респ. недостатъчността на
така определеното общо наказание произтича от преценката на цялостната
престъпна дейност, включена в съвкупността. В настоящия случай, съдът
13
намери, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да завиши
размера на така определеното най-тежко общо наказание от осем месеца
лишаване от свобода по следните съображения:
Безспорно е, че деянията, включени в съвкупността се явяват тежки
умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Следва на първо място обаче да се посочи, че провеждането на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК в настоящия
случай сочи, че Я. съдейства за разкриване на обективната истина, тъй като
съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване
на престъплението и неговия извършител, което следва да се отчете като
положително за личността му обстоятелство.
Второ: От особено важно значение е, че към настоящия момент няма
данни Я. да е извършил други престъпни деяния, като от друга страна може
да се приеме, че същият се е поправил.
При това положение се стига до извода, че целите на генералната и
специалната превенция не налагат завишаване размера на определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия Н. ЮЛ. ЯК. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 431,18 лева /четиристотин тридесет и един лева и
осемнадесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!



Районен съдия:
/Данчо Димитров/
14
Съобщи за изтекли лични данни