РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 10.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
Членове: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 83 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ц.Г.Л. ***, срещу решение № 66 от 20.04.2022
година, постановено по наказателно административен характер дело № 127 по описа
за 2022 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което първи наказателен състав е
потвърдил Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5488308 на ОД на МВР Ловеч за налагане на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лева
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
По изложените в касационната жалба подробни доводи, че
решението на районият съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон, представляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, се иска отмяна на съдебния акт и
отмяна на издаденият електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован не се явява. В заявление с вх. № 2392/29.06.2022 г. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът
- ОД на МВР – гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно.
Административен съд - Ловеч, в
настоящият касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно
решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно
чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно
обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в
касационната жалба пороци са за нарушение на закона и допуснато нарушение на
процесуалните правила - касационно отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
В съответствие с чл.220 от АПК
касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въз основа на редовно събраните
по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка,
от която е видно, че на 08.12.2019 год.
в 16.32 часа в обл. Ловеч на ПП 1
На основание разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро и чл. 189, ал. 5, изр. последно от ЗДвП първоначално издадения ЕФ е
анулиран и на
16.12.2021 г. бил издаден обжалвания ЕФ серия К
№ 5488308 на посочения от
собственика водач Ц.Г.Л..
В ЕФ било посочено, че при разрешена
скорост от 90 км/ч е установена скорост от 127 км/ч, като е налице превишаване
на разрешената скорост с 37 км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%. В ЕФ
наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което наложил на Ц.Г.Л. предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция
„глоба” в размер на 300 лева. Електронният фиш /ЕФ/ е бил връчен на 18.01.2022
г., видно от приложената на л.17 от делото на РС разписка. По делото не са
налични данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП Ц.Л. да е представила
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението, както и данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП.
При
обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип
средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и
връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По
същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа
всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от
събраните доказателства, и за извършеното от Л. нарушение АНО основателно е
ангажирал административнонаказателната й отговорност на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона
размер. Районният съд отговорил подробно и мотивирано на възраженията изложени
от жалбоподателката, включително и за приложимостта на чл.34 от ЗАНН по
отношение производството по издаване на ЕФ. Съдът приел, че за ЕФ не съществува
задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по
чл.34 от ЗАНН при издаването им, за което подробно се е аргументирал с анализ
на действащата нормативна уредба и Тълкувателно решение №1/26.02.2014г. по т.д.
№1/2013г. на ВАС. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред
него ЕФ като законосъобразен.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателката за неоснователни, а решението
– предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2
от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в
случая, с оглед формата и вложеното съдържание то е спазено, като в него са
описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното
нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна
страна.
Според текста на §6 т.65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
С разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г.,
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. На база
цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министърът
на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е прокарано разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието
на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на
описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид
могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само
чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол.
Процесният електронен фиш съдържа всички
законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било
извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната
квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна
и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в
обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е
безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението,
разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и
доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на
скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало последваща
техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво
посочено в обжалвания ЕФ.
По същество основните оплаквания в
касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС Ловеч, по които
оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от
настоящият касационен състав и не е необходимо да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на
районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Районният съд
законосъобразно е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателката,
за което е изложил правилни мотиви, включително за реквизитите, за издателя и
датата на издаване, изпълнение на условията за издаване на ЕФ и това за
изтеклата погасителна давност.
Спазено
е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, в
съответствие с изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи, видно от приложените и приети по делото за
доказателства: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС
с per. №906р-8462/09.12.2019 г., които по безспорен начин потвърждават
извършването на последното. Според приложената по делото разпечатка от Система
за управление на фишовете и плащанията по тях, процесния ЕФ е издаден на
16.12.2021 г. и връчен на касаторът на 18.01.2022 г. чрез препоръчано писмо с
обратна разписка, с което е изпълнена процедурата по връчване, съгласно
изискванията на чл.189, ал.5 от ЗдВП.
Съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал.4 се връчва на
лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.
От касационната инстанция не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния
съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на
жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Събраните
доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните
по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до
правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
Легалната дефиниция на понятието „електронен
фиш” се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. С оглед на това електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни
само посочените в чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а
само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено
производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда
облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение
по пътищата. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Правната норма
сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан
подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189, ал.8
от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ. По естеството си електронния фиш, е с
различна правна природа от АУАН и НП. Този извод се подкрепя и от факта, че
сред реквизитите на ЕФ не са налице фигурата на съставителя и длъжността му
и/или на административно-наказващия орган - в закона изрично се сочи само
посочването на „териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението”, и не е предвиден подпис
на длъжностно лице и печат, за разлика от изискванията спрямо АУАН и НП по чл.42, ал.1 и 43, ал.1 от ЗАНН и по чл.57,
ал.2 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя
предложеното в касационната жалба тълкуване на чл.34 от ЗАНН, доколкото няма
законодателно приравняване между ЕФ и НП. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП
влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, но това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и ЕФ и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне или реквизити на НП, въведени в ЗАНН и по отношение на ЕФ.
Предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове касаят образуване на
административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН, както и
последващото издаване на НП. От своя страна производство по чл.189, ал.4 – ал.11
от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП.
В случая следва да бъде съобразен единствено общия срок за
административнонаказателно преследване, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с
чл.80, ал.1, т.5 от НК, който очевидно в процесния случай не е изтекъл.
Приложимите давностните срокове чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.81, ал.3 са във
връзка с чл.11 от ЗАНН, съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г.
постановено по т. д. №1/2014г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС,
а именно три години от извършване на нарушението, респективно четири години и
половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на давностния
срок.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т.5 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години. В случая нарушението е извършено на 08.12.2019г.,
срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на
абсолютната - 4 години и 6 месеца, с изтичането на който се погасява и
административнонаказателната отговорност, като компетентният държавен орган
губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по
административнонаказателното правоотношение. В разглеждания казус електронният
фиш е издаден на 16.12.2021 г. (съгласно представената справка), като давността
е била прекъсвана - при издаването и при връчването на предходен ЕФ на
собственика на процесното МПС, при подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, при издаването на нов ЕФ - и е започвал да тече нов 3-годишен давностен
срок. Процесният ЕФ е връчен на 18.01.2022 г.
Следователно
към датата на издаване и на връчване на електронния фиш не е бил изтекъл срок,
надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Поради това в разглеждания случай не е изтекла погасителната давност.
Следователно не се е погасила административно-наказателната отговорност на
дееца.
Като
взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че
издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими
реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването
на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена
санкцията. За извършеното нарушение на транспортното законодателство, правилно
и законосъобразно касаторът е бил санкциониран с налагане на административно
наказание глоба в размер на 300 лева, в съответствие на констатираното
превишение на скоростта за движение и на нормативно предвидения в чл.182, ал.2
т.4 от ЗДвП вид и размер. В този смисъл наложеното наказание е справедливо,
съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в
предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона,
очертани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, съдът счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят
до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от 20.04.2022
година постановено по наказателно административен характер дело № 127 по описа
за 2022 година на Районен съд Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.