Р Е Ш
Е Н И Е
№ 155
гр. П.**, 18.10.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– П.**, касационен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и трета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при секретаря Е. В.** и с участието на прокурор А.А.** от Окръжна прокуратура – П.**,
като разгледа докладваното от съдия Мария
Христова касационно административно дело № 131 по описа на съда
за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
касационна жалба от Н.Н.Л.,
непълнолетна, действаща със съгласието на майка си, чрез адв. Б.В. от АК – К.** против Решение № 30/03.02.2023 г., постановено по
АНД № 1250/2022 г. по описа
на Районен съд – П.**, с което е
отхвърлено оспорването ѝ на Заповед за задържане на лице рег. №
1920зз-191/04.08.2022г., издадена от В.В.Ш.**– ИДПС при 01 РУ на ОДМВР П.**,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“.
Касаторът навежда доводи за неправилност и
необоснованост на решението твърди, че същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
заповедта съдържа фактически основания за задържането съгласно чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР. Твърди, че приетите от съда фактически положения не били основани
на комплексен анализ на събраните по делото доказателства, за обстоятелствата,
които са включени в предмета на доказване, както и намира за неправилен и необоснован извода на
съда, че заповедта била издадена в съответствие с целта на закона. Иска се
отмяната на първоинстанционното решение и произнасяне по същество, при което
оспорената заповед да бъде отменена.
Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за
същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК,
представя писмено становище, с което оспорва жалбата и излага подробни
съображения за неоснователността ѝ.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – В.В.Ш.**– инспектор
ДПС при 01 РУ на ОДМВР П.**, редовно призован, не се явява, изпраща за
представител главен юрисконсулт В.**, която оспорва касационната жалба, намира
решението на първоистанционния съд за правилно и законосъобразно, и моли съда
да го остави в сила.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура П.** – прокурор А.**, прави
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно да остане в сила.
Административен съд – П.**, касационен състав, като
прецени наведените в жалбата доводи,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна по следните съображения:
За да постанови
обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 04.08.2022
г. в централната градска част на гр. П.**, Н.Л. била с други нейни приятелки и
се разхождали - св. Е. Д.**, св. Р. С.** и други лица. Същевременно се
разминали с друга компания момичета, с които имали от доста време динамични
отношения. В тази компания били С.В.**и Х. С.**, както и други лица. При
разминаването между двете компании възникнали словесни нападки, заяждане и
помятане на подигравателни коментари по между им. След това едната компания,
тази в която били Х.С**и С.В.**се отправила към централния градски парк, където
по-късно дошли и жалбоподателката Л. и нейните приятелки, св. Е. Д.** и св. Р.С.**
като между тях отново възникнал словесен конфликт, като си отправили взаимни
обиди и подигравателни реплики. Едно от момичетата С.В.**се обадила на баща си -
св. В. Ш.**, който е заемал длъжността ИДПС при 01 РУ П.** като същият подал
сигнал до полицейските служители. При пристигане на полицейските служители
същите отвели Н.Л. и нейната приятелка Е. Д.** за снемане на обяснения по
случая в 01 РУ- П.**. При пристигане в 01 РУ П.** е било снето сведение по
случая от Л. и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, В.В.Ш.**- инспектор детска педагогическа стая при 01-РУ
на МВР П.** в изпълнение на служебните си задължения е издал заповед за задържане
на Н.Н.Л. с рег. № 1920зз-191/04.08.2022 г. с посочен час 21:00ч, с която е
разпоредено задържане на непълнолетното лице за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на Първо РУ при ОД на МВР П.**. Като фактическо основание за
издаване на заповедта било посочено: "отправяне на заплахи за физическа
саморазправа към непълнолетно лице". Копие от заповедта била връчена на
задържаната срещу подпис. Л. реално не била настанена в ПНЗЛ, а след оформяне
на документите по случая в обособено за целта помещение в 01 РУ – П.**, в 22:17
часа била освободена, като видно от приложения по делото протокол за предаване
на родителите дете, доведено в Първо РУ- П.**,
същата е била предадена на 04.08.2022 г. в 22:17 ч. на нейната майка С.С..
За изясняване на
фактическата обстановка, районният
съд е
събрал и гласни доказателства.
Съобразявайки така
описаната и възприета фактическа обстановка, ПРС е постановил обжалваното
решение № 30 от 03.02.2023 г. по АНД № 1250/2022г, с
което приел, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Приел е, че същата съдържа
фактическите основания за задържането и обосновава прилагането на
административната мярка, както и че е съобразена с принципа за съразмерност,
регламентиран с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно. Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят от настоящата инстанция.
Настоящият съдебен
състав намира, че законосъобразно Районен
съд – П.** е приел за спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред районния съд заповед е посочено, че се
издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно отправяне на заплахи за физическа саморазправа към непълнолетно
лице.
Задържането на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането й
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност.
Заповедите, постановени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са актове, за
постановяването на които е достатъчно да има данни за извършено престъпление.
Както неведнъж ВАС е посочвал в постоянната си практика не е необходимо тези
данни да имат характера на данни от категорията на посочените в разпоредбата на
чл. 207, ал. 1 НПК. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило
престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно
данни за образуването на наказателно производство. За да кореспондира правното
с фактическото основание за издаване на заповедта не е необходимо лицето към
този момент да е било привлечено като обвиняем, а е достатъчно да са налице
данни за извършеното престъпление, каквито данни се събрани от полицейските
органи при задържането на лицето. Въпросът дали конкретно лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За
целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват Л. със сочените
нарушения не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното
изясняване. Доводите в
касационната жалба, че не е изяснено дали се касае за престъпление от частен
или от общ характер, са неоснователни. Твърденията на свидетелите несъмнено
съдържат такива данни. Дали това деяние впоследствие ще бъде квалифицирано като
престъпление е от компетентността на други органи, поради което правилно съдът
е приел, че действително към момента на задържането са били налице данни за
извършено престъпление.
Неоснователни са и
твърденията, че издадената заповед е в противоречие с правата, гарантирани от ЕКПЧ. Съгласно § 1 на чл. 5 от конвенцията
никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и
само в съответствие с процедури, предвидени от закона, а според б.
"c", допустимо ограничение на посоченото основно право е законен
арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената
в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. Задържането на
непълнолетни е допустимо в изрично предвидените случаи и по реда, разписан в закона, а именно, че непълнолетните се настаняват в специални
помещения, което в случая е изпълнено. В съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР, в нормата на чл.
11, ал. 1 от издадената на основание чл. 72, ал. 9 ЗМВР Инструкция №
8121з-78/24.01.2015 г. на МВР е предвидено, че за всяко задържано лице се
издава заповед за задържане от полицейския орган, ограничил правото му на
свободно придвижване, като по смисъла на чл. 4 от инструкцията определянето на
едно лице като задържано е поставено в зависимост от ограничаването на правото
му на свободно придвижване при условията и по реда на ЗМВР. Жалбоподателката е
задържана, за да се обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени
действия за разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на
задържаното лице, което е сторено със снемането на сведения.
Безспорно,
принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при
стриктното спазване на закона. В разглеждания случай налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е
оправдано, тъй като е извършено с оглед на защита на обществения интерес, който
интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за
зачитане на личната свобода. За задържането на жалбоподателя са налице
достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната свобода. В
рамките на оперативната самостоятелност, с която административният орган
разполага при налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл. 6
от АПК, предвиждащ принципа на съразмерност. В случая, административният орган
не е излязъл извън тези рамки, не се касае за засягане на права и законни
интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която е
издаден актът. Н.Л. **не е настанявана в
помещение за задържани лица, а в помещението на детска педагогическа стая,
освободена е незабавно след снемане на писменото сведение от специализиран
служител за работа с деца и предадена на родител.
Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не
намира основания за отмяна на решението на районния съд. Проверката по чл. 218,
ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост или
несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не
установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в
касационната жалба доводи, поради което същото следва да бъде оставено в сила
като правилно и обосновано.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има
ответната страна. Такива не се претендират и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, Административен съд – П.**, в касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 30/03.02.2023г., постановено по АНД № 1250/2022 г. по описа на Районен съд П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/
/П/