№ 2828
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110200595 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. М. Я. срещу Наказателно постановление
(НП) № ИК-9-(3) от 13.12.2021 г., издадено от Председателя на Сметната
палата на Република България, с което на основание чл. 476, вр. чл. 170, ал. 1
от Изборния кодекс (ИК) и чл. 53 ЗАНН на жалбоподателката И. М. Я. (в
качеството й на лице по чл. 164 от ИК) е наложена "глоба" в размер на 3 000
(три хиляди) лева за нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК.
В жалбата се твърди, че обжалваното Наказателно постановление е
издадено в противоречие със закона, поради което се иска неговата отмяна.
Релевира се нарушение на разпоредбата на чл. 53 ЗАНН, като според
жалбоподателя не са установени по безспорен начин факта на нарушението,
самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина. Намира за
необоснован извода за осъществено нарушение на чл. 170 ИК поради липсата
на възможност да се разпорежда със средствата на партията за предизборната
кампания, а така също поради обстоятелството, че тя лично не е извършила
заплащането на сумата, а само я е осчетоводила на база представените
1
счетоводни документи. Критикува извода на административнонаказаващия
орган относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН, като изтъква, че с оглед
минималното надвишаване на сумата, установена в чл. 170, ал. 1 ИК,
извършването на нарушението за първи път и отсъствието на настъпили
вредни последици, прилагането на нормата на чл. 28 ЗАНН се явява
оправдано.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява
лично и с адв. Сидерова, като последната моли жалбата да бъде уважена, а
процесното наказателно постановление отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че нарушение има, но то не е извършено от
жалбоподателката. На база систематичното място на нормата на чл. 498 ИК
извежда субсидиарната приложимост на разпоредбата на чл. 24 ЗАНН,
уреждаща личния характер на административнонаказателната отговорност.
Алтернативно навежда аргументи в подкрепа приложението на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна – председателят на Сметната палата, редовно
призован, се представлява от юрк.Таръшева, която моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С Решение № 2078-НС от 16.02.2021 г. на Централна избирателна
комисия (ЦИК) е регистрирана партия „Възраждане на отечеството“ за
участие в изборите за народни представители на 04.04.2021 г. Съгласно чл.
164, ал. 1 от ИК в ЦИК били обявени като отговорни лица за политическа
партия „Възраждане на отечеството“ лицата: Емил Димитров Миланов
(Заместник председател на партията) и И. М. Я. (счетоводител).
Със Заповед № 0Д-06-01-006 от 28.05.2021 г. на Заместник
председателя на Сметната палата е възложено да се извърши одит за
съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с
предизборната кампания на участниците в изборите за народни представители
за Народно събрание, проведени на 04.04.2021 г. Одитът бил възложен общо
на осем лица – одитори от Сметната палата. В конкретния случай проверката
2
на политическа партия (ПП) „Възраждане на отечеството“ била извършена от
Б. Г. Г..
В хода на проверката на политическа партия „Възраждане на
отечеството“ било установено, че партията е сключила договор на 30.03.2021
г. с „Кракра“ АД, представлявано от Петър Киров, за предоставяне срещу
заплащане на медийно отразяване на предизборната кампания на партията за
участие в изборите за народни представители, проведени на 04.04.2021 г.
Уговореното по договор възнаграждение било в размер на 1 440.00 лв., като
сумата била платена в брой и за нея била издадена фактура № ********** от
30.03.2021 г. и фискален бон от същата дата.
Отделно от това, проверяващите от Сметната палата установили
извършването и на още два разхода на стойност над 1000 лева от страна на
политическа партия „Възраждане на отечеството“, направени в брой, за които
били издадени фактура № ********** от 24.03.2021 г. (за сумата от 1 192.32
лева) и съответно фактура № ********** от 24.03.2021 г. и (за сумата от 1
198.80. 80 лева).
Резултатите от извършената проверка на политическа партия
„Възраждане на отечеството“ били обективирани в Констативен протокол за
документиране на установени факти и обстоятелства при одит за
съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с
предизборна кампания на участниците в изборите за народни представители
за Народно събрание, проведени на 04.04.2021 г. – ПП „Възраждане на
отечеството“. Констативният протокол бил издаден на 20.07.2021 г. и бил
подписан от одитен екип в състав Б. Г. и Светлана Г., както и от
представители на одитирания обект – И. Я. и Емил Миланов, в качеството им
на лица по чл. 164, ал. 1 от ИК.
На 28.07.2021 г. Б. Г., заемаща длъжността главен одитор в одитна
дирекция „Специфични одити“, съставила срещу И. М. Я. акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № ИК-9 от 28.07.2021 г. за
нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК, фактически изразяващо се в това, че по
време на предизборната кампания за участие в изборите за народни
представители за Народно събрание, проведени на 04.04.2021 г., в качеството
й на лице, отговарящо за приходите, разходите и счетоводната отчетност на
ПП „Възраждане на отечеството“, свързани с предизборната кампания на
3
партията за народни представители за Народно събрание, проведени на
04.04.2021 г., Я. извършила не по банков път три разхода, всеки от които в
размер над 1000 лева за предоставени за предизборна кампания на партията
услуги по фактури, както следва: по фактура № **********/30.03.2021 г. – 1
440.00 лв. (с посочена в АУАН дата на нарушението 30.03.2021 г.); по
фактура № **********/24.03.2021 г. – 1198.80 лв. (с посочена в АУАН дата
на нарушението 24.03.2021 г.) и по фактура № **********/24.03.2021 г. –
1192.32 лв. (с посочена в АУАН дата на нарушението 24.03.2021 г. ). Актът
бил съставен предявен и връчен лично на И. М. Я. срещу подпис на
28.07.2021 г.
Въз основа на посочения по-горе АУАН били издадени три отделни
Наказателни постановления срещу И. Я. както следва: НП № ИК-9-(3) от
13.12.2021 г. (касателно фактура № **********/30.03.2021 г. – за 1 440.00
лв.), НП № ИК-9-(2) от 13.12.2021 г. (касателно фактура №
**********/24.03.2021 г. – за 1198.80 лв.) и НП № ИК-9 от 13.12.2021 г.
(касателно фактура № **********/24.03.2021 г. – за 1192.32 лв.).
С Наказателно постановление № ИК-9-(3) от 13.12.2021 г.
Председателят на Сметната палата на Република България на основание чл.
476, вр. чл. 170, ал. 1 от ИК и чл. 53 от ЗАНН е наложил на И. М. Я.
административно наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева за
нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК. Това Наказателно постановление е било
изпратено по пощата и е било получено на 21.12.2021 г. На 29.12.2021 г. в
деловодството на Сметната палата била входирана жалба на И. Я. срещу НП
№ ИК-9-(3) от 13.12.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите Б. Г. и Асен Асенов, както и от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 от НПК – АУАН № ИК-9/28.07.2021 г.; известие за доставяне
на НП № ИК-9-(3)/21.12.2021 г.; Заповед № 97/26.03.2018 г. на Председателя
на Сметната палата; Решение № 2078-НС от 16.02.2021 г. на ЦИК; писмо от
ЦИК до Сметната палата с изх. № ЦИК-05-5/22.02.2021 г. с приложен списък
на партии и коалиции от партии, както и имената и длъжностите на лицата по
чл. 164 от ИК; Заповед № 0Д-06-01-006/28.05.2021 г. на Заместник
председателя на Сметната палата; Констативен протокол за документиране на
4
установени факти и обстоятелства при одит за съответствие на декларираните
приходи и извършените разходи във връзка с предизборна кампания на
участниците в изборите за народни представители за Народно събрание,
проведени на 04.04.2021 г. – ПП „Възраждане на отечеството“, издаден на
20.07.2021 г.; фактура № **********/30.03.2021 г.; фискален бон от
30.03.2021 г. за сумата от 1 440.00 лева; договор за извършване на рекламна
дейност от 30.03.2021 г. между ПП „Възраждане на отечеството“ и „Кракра“
АД за общ размер на заявените услуги 1 440.00 лв. с ДДС; НП № ИК-9-(2) от
13.12.2021 г.; НП № ИК-9 от 13.12.2021 г.; Решение за избиране на
председател на Сметната палата; Решение за освобождаване на председателя
на Сметната палата.
Настоящият съдебен състав счита, че събраният по делото и цитиран
по-горе писмен доказателствен материал следва да се кредитира, тъй като е
еднопосочен, непротиворечив, обективен и достоверен.
Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя Б. Г.,
доколкото същите в пълнота и хронологична последователност изясняват
обстоятелствата около извършения одит, както и констатираното от
проверяващите органи нарушение. Съдът намира, че показанията на
коментирания свидетел са информативни, достоверни и подкрепящи се от
събраната по делото доказателствена маса. Съдът преценява като достоверни
и показанията на допуснатия до разпит свидетел на жалбоподателката Асен
Асенов. От показанията на посочения свидетел се извежда информация
относно фактическия наредител на извършения не по банков път превод. От
неговите гласни доказателствени средства се разкрива и практиката,
наложена в ПП „Възраждане на отечеството“ – фактурите да се събират и
веднъж на определен срок от време да се предават на счетоводството.
Приложените по делото документи, изхождащи от ЦИК (Решение №
2078-НС от 16.02.2021 г. на ЦИК и писмо с изх. № ЦИК-05-5/22.02.2021 г. с
приложен списък на партии и коалиции от партии) съдът намира за обективни
и достоверни, имащи доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства.
Поради това СРС им се доверява напълно като приема, че за участие в
изборите за народни представители на 04.04.2021 г. в ЦИК действително е
била регистрирана ПП „Възраждане на отечеството“ с отговорни лица
съгласно чл. 164, ал. 1 от ИК Емил Димитров Миланов (Заместник
5
председател на партията) и И. М. Я. (счетоводител).
При така установената по-горе фактическа обстановка и
направения доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни
изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в
законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Доколкото процесното нарушение е извършено на 30.03.2021 г., а е
установено на 20.07.2021 г., то издаденият на 28.07.2021 г. АУАН се явява
съставен в сроковете по чл. 498 от ИК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. От
съставянето на Акта на 28.07.2021 г. до издаването на НП на 13.12.2021 г. не
са минали повече от 6 месеца, поради което е спазен и срокът по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни
органи съгласно приложената по делото Заповед № 97/26.03.2018 г. на
Председателя на Сметната палата, както и с оглед нормите на чл. 497, ал. 1 и
ал. 2 от ИК.
В хода на извършената служебна проверка съдът достигна до извода,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са изцяло в
съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията
на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН; при съставянето, респ. при издаването им не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, от естество да доведат до
неяснота на административното обвинение и до ограничаване правото на
защита на нарушителя. Между акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление има пълно тъждество на фактите и
съответствие на посочената правна разпоредба, чието нарушение се
претендира.
Поради това и в тази връзка не могат да бъдат извлечени аргументи
за отмяна на Наказателното постановление на формално основание.
Съдът счете за необходимо да обоснове и защо не са били нарушени
6
правата на жалбоподателя във връзка с обстоятелството, че за трите
нарушения е издаден един Акт, а след това са издадени три отделни
Наказателни постановления. Преценката дали нарушенията ще бъдат описани
в един или в няколко отделни акта принадлежи изцяло на актосъставителя и
на наказващия орган. Важно е да се отбележи, че доколкото фактите, срещу
които следва да се защитава жалбоподателката, са компилирани и ясно
посочени в табличен вид в акта за установяване на административно
нарушение, а впоследствие са пренесени в наказателното постановление, като
нарушението, посочено в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление е едно и също като правна
квалификация, то настоящият състав счита, че не е допуснато нарушение в
процесуалните правила на санкционираното лице. Нарушенията са общо три,
тъй като произтичат от три самостоятелни и независими едно от друго
действия по разпореждане със суми над 1000 лева, две от които извършени на
една и съща дата, но въз основа на различни договори, с различни
контрагенти и по различни фактури. На още по-силно основание следва да се
отбележи, че за обхвата на повдигнатото административно обвинение е от
съществено значение на нарушителя да са предявени релевантните факти и да
е дадена коректната им правна квалификация, което в настоящия случай е
извън съмнение.
Водим от изложеното по-горе съдът прие, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или
до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Поради това спорът
следва да бъде разгледан по същество.
От събраните и кредитирани по-горе писмени доказателства и гласни
доказателствени средства се налага изводът, че по делото е безспорно
доказано, че на 30.03.2021 г. е бил сключен договор между ПП „Възраждане
на отечеството“ и „Кракра“ АД за извършване на следната рекламна дейност:
медийно отразяване на предизборната кампания на ПП „Възраждане на
отечеството“ за парламентарни избори 2021 г. срещу уговорено
възнаграждение в размер на 1 440,00 лв. с ДДС. От приложените и
приобщени писмени доказателства се извежда, че на 30.03.2021 г. в брой е
била платена сумата от 1440,00 лв. с ДДС от ПП „Възраждане на
отечеството“ на „Кракра“ АД. Нито от фактурата, нито от фискалния бон
7
може да се установи точно кое лице физически е заплатило сумата.
Същевременно се установява несъмнено, че плащането е извършено в брой.
Макар да липсват писмени доказателства кое лице е всъщност физическият
платец на по-горепосочената сума, тази информация се явява ирелевантна в
случая. Такава не е необходими предвид нормата на чл. 476 от ИК, в която е
посочено, че за нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК административна
отговорност следва да носи лицето или лицата по чл. 164 от ИК. В този
смисъл законът не се интересува от това кой физически е платил сумата над
1000 лева в брой, а от това кой се явява отговорно лице по чл. 164, ал. 1 от
ИК. От списъка с имената и длъжностите на лицата по чл. 164 ИК, приложен
по делото, се установява, че отговорни лица съгласно чл. 164, ал. 1 от ИК за
политическа партия „Възраждане на отечеството“ са Емил Димитров
Миланов (Заместник председател на партията) и И. М. Я. (счетоводител).
Според чл. 164, ал. 1 ИК всяка партия и инициативен комитет определя лице
или лица, които да отговарят за приходите, разходите и счетоводната им
отчетност, свързани с предизборната кампания. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ИК,
финансирането на приходите и разходите, свързани с предизборната
кампания, на стойност над 1000 лв., се извършва по банков път. От нормите
на чл. 170, ал. 1, чл. 164, ал. 1 и чл. 476 ИК следва, че за финансирането на
приходите и разходите, свързани с предизборната кампания на ПП
„Възраждане на отечеството“ отговорност носят лицата – Емил Димитров
Миланов и И. М. Я.. Доколкото в случая е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Я., то настоящият съдебен
състав счита за правилно определено административно –
наказателноотговорното лице. Отделно от това, съдът намира за необходимо
да отбележи, че в чл. 476 от ИК са разписани ясни правила за
административно – наказателноотговорното лице, поради което чл. 498 ИК
се явява неприложим, още повече, че той касае не въпроса чия отговорност
следва да се ангажира, а че се прилагат нормите на ЗАНН относно
установяването на нарушенията, съставянето на АУАН, издаването и
обжалването на НП. Поради горното съдът не споделя изложения в
пледоарията на адв. Сидерова аргумент за приложение нормата на чл. 498
ИК.
За това, че разходът от 1 440,00 лева е направен във връзка с
предизборната кампания на ПП „Възраждане на отечеството“ данни се
8
съдържат в кредитираните по-горе гласни и писмени доказателства и най-вече
в Решение № 2078-НС от 16.02.2021 г. на ЦИК и договор от 30.03.2021 г.
между ПП „Възраждане на отечеството“ и дружеството „Кракра“ АД за
1440,00 лв. с ДДС. От договора е ясно проследимо, че в случая ПП
„Възраждане на отечеството“ се явява получател на възмездна услуга -
предоставяне на рекламна дейност - медийно отразяване на предизборна
кампания на ПП „Възраждане на отечеството“ за парламентарни избори 2021
г. Според чл. 2, т. 1 от ЗДДС тази услуга следва да се обложи с ДДС, което е
включено в крайната цена на услугата – уговорена в договора и платена на
30.03.2021 г.
По отношение наведения в жалбата довод, че не жалбоподателката е
извършила физически заплащането на сумата, а само я е осчетоводила след
това, съдът счете за необходимо да уточни, че в нормата на чл. 476 ИК
изрично се предвижда отговорност за лицата по чл. 164 от ИК, и то за всички
нарушения по чл. 170, ал. 1 ИК. От представения от ЦИК списък на партиите
и съответно имената и длъжностите на отговорните по чл. 164 ИК лица,
несъмнено се установява, че именно жалбоподателката Я. е посочена като
лице, което да отговаря, за приходите, разходите и счетоводната отчетност по
време на предизборната кампания. Следователно, независимо от конкретното
лице, което фактически е извършило плащането, отговорността на
жалбоподателката не се елиминира, а напротив, следва да бъде ангажирана на
основание възприетото законодателно решение.
Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав прие,
че от обективна страна е доказано извършването на нарушение по чл. 170, ал.
1 от ИК и правилно е била ангажирана административната отговорност на И.
М. Я., като отговорно лице по чл. 164, ал. 1 ИК.
По отношение субективната страна на нарушението безспорно по
делото се установява, че деянието е извършено виновно. Тук следва да се
отбележи, че макар в Наказателното постановление да не е конкретизирана
формата на вина, съгласно разпоредбите на ЗАНН (за разлика от НК) по
правило непредпазливите деяния са наказуеми, като изключение се допуска
само в изрично предвидените случаи (чл. 7, ал. 2 от ЗАНН). За да приеме, че
деянието е извършено виновно от И. М. Я. съдът съобрази длъжността на
отговорното лице в партията, определянето му за лице по чл. 164, ал. 1 от ИК
9
и наличието на разход, направен именно по повод предизборната кампания на
ПП „Възраждане на отечеството“. Въз основа на изтъкнатите обстоятелства
се обосновава извода, че жалбоподателката Я., дори и да не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици от конкретното деяние, е
била длъжна и с оглед заеманата от нея отговорна длъжност в партията е
могла да предвиди, че такъв разход, като реално извършения, задължително
следва да бъде осъществен по банков път.
Поради наличието на гореизложеното следва извода, че от обективна
и субективна страна се явява доказано извършването на нарушение по чл.
170, ал. 1 от ИК от жалбоподателката Я..
Според чл. 476 от ИК при нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК на
отговорното по чл. 164, ал. 1 от ИК лице се налага "глоба" от 3000 до 15 000
лева. Конкретното надвишаване над 1000 лева не е голямо и деянието е
извършено по непредпазливост. Тези обстоятелства следва да се приемат като
смекчаващи отговорността на дееца.
На следващо място следва да се отбележи, че нарушението е
формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл. 170,
ал. 1 от ИК. За довършването му не е необходимо да са настъпили
общественоопасни последици или щети. Изводът на жалбоподателката, че е
налице маловажност на случая не може да бъде споделен, тъй като
охраняваните от нормата на чл. 170, ал. 1 ИК обществени отношения сами по
себе си са значими, и чрез извършването на подобно нарушение бива
значително затруднена проследимостта на разходваните парични средства, с
които разполагат партиите по време на предизборна кампания. Поради
посочените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че в случая
нормата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че процесното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е
издал процесното наказателно постановление (в случая Сметната палата) има
право на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото съдът потвърждава
наказателното постановление и в представените по делото писмени бележки
процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, то съдът му присъжда такова. Съгласно чл.
10
63д, ал. 1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се
присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
Сметната палата следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от
съда. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
заплащането на правната помощ следва да бъде съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за
заплащането на правната помощ. Изрично в нормата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ е предвидено, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН може да бъде от 80 до 150 лева. В конкретни
случай по това дело е имало две открити съдебни заседания с участието на
юрисконсулт на Сметната палата. Процесуалният представител на
въззиваемата страна е проявил активност и по време на съдебните прения,
като впоследствие е депозирал и писмени бележки. Съдът отчита и
обстоятелството, че настоящото административно производство не се
отличава с фактическа и/или правна сложност. Поради това съдът прецени, че
следва да присъди в полза на Сметната палата юрисконсултско
възнаграждение около средния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, т. е. 120 (сто и двадесет) лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ИК-9-(3) от
13.12.2021 г., издадено от Председателя на Сметната палата на Република
България, с което на основание чл. 476, вр. чл. 170, ал. 1 от Изборния кодекс
на И. М. Я. (в качеството й на лице по чл. 164 от ИК) е наложена "глоба" в
размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК.
ОСЪЖДА И. М. Я. с ЕГН ********** да заплати на Сметната палата
за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата
от 120 (сто и двадесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12