Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.11.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
ГО, ІІ-Г състав в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КАДЪНКОВА
мл.с. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Кадънкова гр.
дело № 11977 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.06.2016г. на СРС, І ГО,
120 състав по гр.д.№ 68802/2014г. е отхвърлен предявения от ,,Д.” ЕАД срещу В.Д.Д. и Ц.Д.А. иск с
правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване между страните, че към
момента на одобряване и влизане в сила на КККР, собственик на поземлен имот с
идентификатор ********находящ се в гр.София, район ,,С.”, бул.,,Проф.
*********, с площ от 960 кв.м., при граници- от всички страни имот с
идентификатор 68134.701.1 по КККР, като неоснователен. С решението е признато за установено по предявения
от ищеца ,,Д.” ЕАД срещу В.Д.Д. и Ц.Д.А. иск с
правно основание чл.124 ГПК, че ,,Д.”ЕАД
е собственик на Поземлен имот с идентификатор ********находящ се в гр.София,
район С., бул. ,,Проф. *********, с площ от 960 кв.м., при граници- от всички
страни имот с идентификатор 68134.701.1 по КККР. С оглед изхода на спора В.Д.Д.
и Ц.Д.А. са осъдени да заплатят на ,,Д.”
ЕАД
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1538,69 лв.- разноски по делото, а ,,Д.” ЕАД е осъдено да заплати на В.Д.Д. и Ц.Д.А.
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лв.- разноски по делото.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано и от двете страни по делото.
Въззивникът-
ищец
,,Д.”ЕООД обжалва постановеното от СРС, ГО, 120 състав
решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно
основание чл.54, ал.2 ЗКИР. Счита за неправилен извода на първоинстанционния
съд, обуславящ отхвърлянето на иска, че относно процесния имот няма одобрени,
влезли в сила и приложени кадастрални и регулационни планове. Излага, че
подадената от него жалба срещу Заповед № РД-18-65/08.11.2010г.
на изпълнителния директор на АГКК в частта й относно ПИ с идентификатор
68134.701.2124 е била отхвърлена с решение на АССГ, оставено в сила с решение
на ВАС, като с това са изчерпани правните способи за атакуване на заповедта за
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри и същите са влезли в
сила по отношение на ПИ с идентификатор 68134.701.2124. Поддържа, че наличието
на грешка в КК се установява от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, от което е видно несъответствие в данните за процесния имот в КК,
одобрена със заповед № РД-18-65/08.11.2010г., с
действителното му състояние към момента на одобряването на тази КК, а именно: нанасянето на имот с идентификатор 68134.701.2124
вътре в очертанията на складовата база на ,,Д.”ЕАД,
чиито граници са установени с регулационна заповед № 486/01.12.1971г. и материализирани на място от
съществуваща законно построена масивна ограда. Посочва, че това несъответствие
се дължи на изричното указание на изпълнителния директор на АГКК да се нанесат
реституираните по ЗСПЗЗ имоти, които да се изключат от общата площ на
складовата база. Излага, че е налице и последната предпоставка за уважаване на
иска по чл.54, ал.2 ЗКИР-доказано право на собственост на ищеца ,,Д.” ЕАД върху имота, засегнат от грешката
към момента на одобряването на плана. С оглед така заявените доводи моли съда
да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.
Въззивниците-
ответници
В.Д.Д. и Ц.Д.А. обжалват постановеното от СРС, ГО, 120 състав решение в
частта, с която е уважен предявеният от ,,Д.”
ЕАД
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Въззивниците твърдят, че с обжалвания акт първоинстанционният съд неправилно
е ревизирал влязло в сила решение по адм.д.№ 157/2007г.
по описа на АССГ, с което е установено, че имот № 4870, к.л.481, местността
,,СПЗ С.-юг” по плана на гр.София, с площ от 980 кв.м., с
идентификатор 68134.701.2124 по КККР, е незастроен. Излагат, че от приетата по
делото допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че за
изпълнението на вертикалната планировка върху терена-асфалт, и строителството
на имотната граница на имота с идентификатор ********не са налице актове и
протоколи, съставяни по време на строителството, нито актове за приемане и
въвеждане в експлоатация на изградената конструкция- нито по ЗТСУ с издаване на
акт обр.16, Протокол на държавна приемателна комисия и др., нито по ЗУТ с
издаване на Удостоверение за търпимост по пар.16 или пар.127 по ЗУТ,
Удостоверение за въвеждане в експлоатация, Разрешение за ползване. Ето защо
неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че имотът е застроен вследствие на наличие в него на незаконен
строеж по смисъла на ЗТСУ и ЗУТ. Твърдят, че ищецът е бил уведомен, че имотът е
реституиран през 2008г., като излагат доводи за преклузия на предявения от него
установителен иск упражнявано от тях добросъвестно владение повече от 5 години.
Въззивниците молят съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Всяка от страните, в депозирания от нея
отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва подадената от насрещната страна
въззивна жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В случая при извършената служебна проверка по реда на
чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът ,,Д.”
АД
твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ********находящ се в
гр.София, бул. ,,Проф. *************, с площ от 960 кв.м., по силата на
извършена приватизационна сделка от 1994г. и последващото му апортиране в
капитала на дружеството през 2000г. Ответниците В.Д. и Ц.А. оспорват активната
материалноправна легитимация на ищеца, като заявяват собствени права върху
имота, придобити на основание наследствено правоприемство и реституция по
ЗСПЗЗ, въз основа на Решение № 55/12.09.2007г. на
Общинска служба по земеделие и гори община Панчарево, издадено на основание
чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на Д.В.Д. е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следния недвижим имот: нива от 0.960 дка, четвърта
категория, находяща се в строителните граници на С. в местността Герена, имот №
4870, кадастрален лист № 481 от кадастрален план, изработен 1939г., при граници (съседи): имот № 4871,
имот № 4880, имот № 4868, имот № 4869, имот № 4860.
От събраните по делото доказателства се
установява, че през 1961г. по реда на ЗПИНМ са отчуждени имоти, сред които и
имот пл.№ 4, находящи се в район С., местността ,,Подстанция Изток”, ул.,,Момина чешма”,
за нуждите на ДТП ,,Печатни произведения и търговска база”. От заключението на вещото лице С.С.по приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имот пл.№ 4 по плана за регулация от 1961г. е идентичен с имот
пл.№ 4870 по кадастралния план от 1939г., имот пл.№ 388 и част от общ имот пл.№
4 по кадастралния план от 1950г., част от общ имот пл.№ 4 по плана за регулация
от 1971г. и имот с идентификатор 69134.701.2124 по КК и КР на АГКК.
Гореизложеното обосновава приемането на извод, че процесният имот, възстановен
на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, съставлява част от имотите- респ. имот пл.№ 4,
отчуждени за нуждите на ДТП ,,Печатни произведения и
търговска база” на основание Заповед № 112/21.02.1961г.
на ИК на СГНС, рег.преписка № 197/1963г. и протокол от
17.09.1963г. на Комисията по § 85 от ЗПИНМ при
РНС ,,В. Левски”. За одържавените
недвижими имоти, вкл. терен с обща площ - 46 000 кв.м., със застроена площ
3000 кв.м., находящ се на ул. ,,Момина чешма” №18, е съставен АДС №
13837/02.10.1987г., като имотът е предоставен за оперативно управление на ДП
,,Складово експедиционна база” София, чиито
активи преминават към образуваната със Заповед № 85/09.07.1990г.
на министъра на икономиката и планирането ДФ ,,Книгоразпространение”, регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност по
ф.д.№ 6038/1990г. на СГС. С договор за
продажба чрез конкурс от 22.02.1994 г. Министърът на търговията е прехвърлил
собствеността и владението върху ДФ ,,Книгоразпространение” - гр. София, вкл.
складова база на ул. ,,********, представляваща терен от 46 000 кв.м., в това
число застроена площ от 4500 кв.м, на ,,Б.” АД. Купувачът по
сключения по реда на чл.30 ЗППДОП /отм./ приватизационен договор- ,,Б.” АД през 2000г. при учредяването на ответното
дружество ,,Д.” АД е направил непарична вноска в капитала му- на
имот, съставляващ складова база в гр.София, кв.,,С.”,
ул.,,********, състояща се от 46 000 кв.м. терен и 4500 кв.м. застроена
стопанска площ, която включва пететажна складово-административна сграда, две
едноетажни пристройки към нея, складови халета и съоръжения-сондажен кладенец,
бункер, асфалтови площадки, бетонови алеи, находящи се в границите, обособени
от съществуваща масивна ограда. Апортът е вписан в Службата по вписванията при
СРС, вх.рег.№ 1765, том ІІ, № 108/10.02.2000г.
Следователно, при така създалата се
колизия на двете групи права - тези на правоимащите по ЗСПЗЗ и тези, които произтичат от приватизационната сделка, в случая
следва да намери приложение разпоредбата на § 6, ал. 6 /нов ДВ, бр. 39/98 г./ на ЗППДОБП /отм./, сега § 11 от ДР на ЗПСК.
Разпоредбата следва да се тълкува в
смисъл, че при открита процедура за приватизация, органът по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за реално
възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в
капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за
обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал. 6 от
ЗППДОБП /отм./ или § 11 от ДР на ЗПСК. Ако все пак
бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то ще е
непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно - на
приватизираното търговско дружество. Разпоредбата дава предимство на процеса на
приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции,
ако те не са били уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една
пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение, но не
и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на
собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия /сега ОСЗ/,
което има конститутивен ефект. Затова то не може да бъде зачетено, ако към
момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или
този процес вече е приключил с приватизационна сделка. В този смисъл е
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 78 от 08.07.2010г. на ВКС, ІІ ГО
по гр.д.№ 4543/2008г.
В настоящия случай решението за възстановяване на
собствеността в полза на ответниците е
постановено през 2007г.,
след сключване на приватизационния договор през 1994г., поради което е непротивопоставимо
на ищеца ,,Д.” EАД,
който е правоприемник на купувача по сделката ,,Б.”АД. Решение № 55/12.09.2007г. на Общинска
служба по земеделие и гори община Панчарево е
незаконосъобразно, като противоречащо на императивната разпоредба на параграф 11,
ал.1 ЗПСК, поради което не е породило конститутивния си вещноправен ефект и не
легитимира ответниците като
собственици на процесния имот.
Правилни са и изводите на
първоинстанционния съд, че не са били налице материалните предпоставки за
възстановяване на правото на собственост на ответниците върху процесния
недвижим имот, в качеството им на наследници на Димитър Д., поради наличие на
пречка по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ вр. с §
1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Постановеното по адм.д.№ 157/2007г.
решение на Административен съд-София град, ІІ отделение, 31 състав не обвързва
със сила на пресъдено нещо ищеца по настоящото дело- ,,Д.”ЕАД, който не е участвал като страна в
производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, поради което няма процесуална пречка по настоящото дело от негова
страна да се твърди и да се доказва обратното
- относно застрояването на процесния имот. Това решение е
постановено по административноправен спор, развил се между административния
орган и лицето, което го е сезирало т.е.
едностранно, без участие на лицето, чиито права на собственост евентуално се
засягат от обжалвания административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.1
ЗСПЗЗ правото на собственост подлежи на реституция за онези недвижими имоти,
които се намират в строителните граници на населените места или извън тях, в
случаите когато върху тях няма осъществени или проведени мероприятия, които не
позволяват възстановяване на собствеността, а също и когато върху тези имоти
няма извършено строителство. Посочената разпоредба има предвид не строеж на
единични сгради /чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ/, а осъществяване на мероприятие или
застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, и е
насочена както към земеделски земи, намиращи се границите на урбанизираните територии,
така и към такива извън населените места.
Безспорно установено е по делото, че
след внасянето в ТКЗС на бивш имот с пл.№ 4870 по кадастралния план от 1939г.
от наследодателя на ответниците, този имот, възпроизведен с пл.№ 388 и част от
общ имот пл.№ 4 по кадастралния план, емисия 1950г., е бил отчужден за държавна
нужда на основание Заповед № 112/21.02.1961г. на СГНС и
рег.преписка № 197/1963г. на РНС ,,В.
Левски”. Установено е още, че Заповед № 112/21.02.1961г. е била издадена въз основа на Протокол
№ 6/03.02.1961г. на Съвета за планово изграждане на
населените места при СГНС, в който е посочена целта на мероприятието, за което
е предприето отчуждението-взето от СПИНМ решение да се отреди терен за нуждите
на ДТП ,,Печатни произведения-търговска база”. След
първоначалното отреждане по горепосочената заповед, теренът е бил разширен със
Заповед № 486/01.12.1971г. на СГНС, оставена в сила със Заповед
№ 463А от 22.12.1973г. Съвкупният анализ на събраните по делото писмени
доказателства /удостоверение от 11.11.2014г., издадено от Столична
община, Направление Архитектура и градоустройство, решение на Експертен съвет
от 14.04.1961г., обяснителна записка към генерален план за складова база на ДТП
,,Печатни произведения-търговска база”- София,
позволителен билет № 230/30.03.1964г.,
позволителен билет № 78/03.03.1975г.,
акт за държавна собственост № 13837 от 02.10.1987г., конкурсна документация,
изготвена от органа по чл.3 ЗППДОП(отм.) в производството по приватизация/, преценени в съвкупност с основното и
допълнителното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
обосновава приемането на извод, че мероприятието, за което е предприето
отчуждаването на група имоти за държавна нужда- изграждането на складова база
на ДТП ,,Печатни произведения”, е комплексно
по своя характер и е реализирано преди влизане в сила на
реституционния закон през 1991г. От заключението
на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че теренът,
отреден за складова база на ДТП ,,Печатни произведения”,
представлява комплексно строително мероприятие, което включва изграждане на
сгради и към тях подходи /пътища/, подземна и надземна инфраструктура, необходими за
функционирането им т.е посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности. От
заключението на вещото лице се установява още, че поземлен имот с идентификатор
********идентичен имот пл.№ 4870 по кадастралния план от 1939г., попада в
терена на складовата база за търговия на печатни произведения /т.е в територията на поземлен имот с идентификатор
68134.701.1/.
В северозападната част на имот с
идентификатор 68134.701.2124 попадат части от едноетажни стопански сгради,
изградени със стени и покриви от леки, малоразмерни панели. Останалата част от
имота е асфалтирана, служеща за преминаване и обслужване на сградите. Доколкото
възстановеният на ответниците имот пл.№ 4870 представлява участък от терен, в
който е проведено мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, представляващо пълно,
комплексно и свързано осъществяване на строителство, като процесният имот
обслужва функционално реализираното комплексно строителство, същият се явява
засегнат от изпълненото в съответствие със закона мероприятие. Също така във
възстановения имот попадат складови постройки, които имат характеристиките на
извършен строеж по смисъла на закона и не позволяват възстановяване на
собствеността. При това положение въззивният съд приема, че
процесният недвижим имот попада в реализиран комплекс от строителни дейности,
като извършеното застрояване, придава на земята характеристиката на вещ с
несамостоятелно значение, като изключва възможността теренът да бъде
възстановен на предишните собственици /в този смисъл Решение № 407/13.07.2010г.
по гр.д.№ 289/2009г. на ВКС, І ГО/.
Неоснователен е изложеният във въззивната
жалба на ответниците довод, че поради липса на представена строителна
документация от ДАГ по ЗТСУ и ЗУТ, вкл. акт №14, № 15, № 16, относно
законността на двете складови постройки в терена, отреден за складова база на
ДТП ,,Печатни произведения”, то не е налице
пречка за реституцията на имота. Липсата на строителна документация по ЗТСУ и
ЗУТ в настоящия случай не обуславя извод за незаконност на извършеното
строителство, доколкото, видно от допълнителното заключение на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, основната сграда, както и двете складови
постройки са построени при действие и спазване изискванията на Закона за
планово изграждане на населените места, а не на ЗТСУ и ЗУТ. От заключението на
вещото лице се установява, че СПИНМ при СГНС е допуснала строеж в отредения
терен-складова база на ДТП ,,Печатни произведения”,
която обхваща основната сграда, двете стопански и други обслужващи постройки. С
протокол № 22 от 16.04.1961г. на Съвета за планово изграждане на населените
места при СГНС са одобрени Генплан и силуетен план за складовата база, като
обектът е предвиден да бъде включен за строеж през 1964г. С Протокол № 18/24.03.1964г. Съвет по ПИНМ приема да се допусне
строеж в отредения терен за складова база на ДТП ,,Печатни произведения”. Проектът е съгласуван на 30.03.1964г., като
инвеститорът трябва да разработи нов Генплан и за другите сгради. Изработен е
Генплан на 24.12.1969г., в който са ситуирани, номерирани и другите сгради в
терена на складовата база. Процесните две складови помещения са с номера 6-склад
за химикали, и 7-склад за химикали, като
в обяснителната записка е записано, че складове № 6 и 7 са в строеж.
Отделно от гореизложеното следва да се добави,
че по въпроса застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата
на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е
достатъчно да се установи завареното фактическо състояние на имота към момента
на влизане в сила на ЗСПЗЗ е формирана трайна и непротиворечива практика на
тричленните състави на ВКС. В постановените по реда на чл.290 ГПК решения
/решение №70/22.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№674/2009г.; решение
№108/25.07.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1291/2010г.; решение
№147/19.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№7/2009г.; решение
№226/19.11.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3136/2013г.; решение
№277/12.01.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1140/2010г.; решение
№329/11.10.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1277/2010г.; решение
№77/09.03.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4209/2008г.; решение
№301/24.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№494/2009г. и решение
№565/15.10.2010г. на Трето ГО на ВКС/ е прието, че разпоредбата на чл.10б, ал.1
ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на
терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на
строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за
стопанисване на определена държавна организация. Достатъчен е обективният факт
на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за
да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в
реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Изискване за законност на сградите се поставя
в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните
граници на населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на
строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди.
Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7 от същия закон,
има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или
застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности.
Така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска
земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на
земята.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, жалбата на ответниците
като неоснователна следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната с нея част, с която този иск е уважен.
По иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.
Разпоредбата на пар.1, т.16 от ДР на
ЗКИР определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
,,несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато непълнотите или грешките на основните данни
в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване
на спора по съдебен ред съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016г.
по тълк.д.№ 8/2014г. на ВКС, ОСГК, иск за собственост на реална част
от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР/ първоначална
редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри,
или иск по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР/ първоначална
редакция/, нов чл.54, ал.2 ЗКИР. В производството по иска за
собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената
кадастрална карта.
При уважен иск за собственост на
недвижим имот, в диспозитива на
съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният
интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастрална карта
непълно или грешка- да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено
от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от
органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на
действителния собственик по реда на чл.54, ал.4 ЗКИР.
В настоящия случай предявяването на иска
по чл.54, ал.2 ЗКИР е обусловено от обстоятелството, че спорната площ, макар да
е собственост на ищеца и да се владее от него, неправилно е нанесена в
кадастралната карта като самостоятелен имот на ответниците– ПИ с идентификатор ********вместо
като част от имота на собственика – ищец ,,Д.”
ЕАД- ПИ с идентификатор 68134.701.1. Целта на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е да се
установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта, да се отстрани грешката в
кадастралната карта, което следва да се
извърши след постановяване на диспозитив, съответстващ на действителното правно
положение. В настоящия случай в диспозитива на решението, с което е уважен
предявения от ищеца положителен установителен иск за собственост по чл.124,
ал.1 ГПК не се съдържа указание за допуснатата грешка в кадастралната карта относно
спорната площ, поради което установеното по иска
по чл.124, ал.1 ГПК правно положение ще намери съответно изражение в
диспозитива по чл.54, ал.2 ЗКИР, със съответното указание за допуснатата грешка
в кадастралната карта.
Съгласно пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР
регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в
кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в
производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота
по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се
съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената
кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно -
прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в
Тълкувателно решение № 3/15.07.1993г. по гр.д.№ 2/1993 на ВС, ОСГК.
От заключението на приетата по делото
основна съдебно-техническа експертиза се установява, че теренът на складовата
база е създаден с две последователни регулационни отреждания- първото по
Заповед № 112/21.02.1961г. на ИК на СГНС за първоначално
отреждане на терен за ДТП ,,Печатни произведения”,
и второто- по Заповед № 486/01.12.1971г. на ИК на СГНС
за неговото разширение. Установява се още, че бивш имот пл.№ 4870 по
кадастралния план от 1939г., последващ имот пл.№ 388 и част от общ имот пл.№ 4
по кадастралния план преди 1950г., имот пл.№ 4 по плана за регулация от 1961г.,
част от общ имот пл.№ 4 по плана за регулация от 1971г., идентичен с поземлен
имот с идентификатор ********попада в терена на складовата база за търговия на
печатни произведения, чиито имотни граници, материализирани на място със
законно построена ограда, съвпадат с регулационните граници, установени с плана
за регулация, одобрен със Заповед № 486/01.12.1971г.
на ИК на СГНС /последната приложена регулация относно терена/. Твърдяната от ищеца грешка в одобрените със
заповед № 18-65/08.11.2010г. кадастрална
карта и кадастрални регистри се установява от заключението на приетата по
делото основна съдебно-техническа експертиза, от което е видно, че границите на
имота с идентификатор 68134.701.1 по КК и КР не съвпадат с имотните граници на
складовата база, тъй като в очертанията й са нанесени по ЗСПЗЗ имоти, включително
имот с идентификатор ********които са изключени от имот 68134.701.1 по КК и КР.
От друга страна, по делото е установено,
с оглед изложените по-горе съображения по иска по чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът
,,Д.” ЕАД е собственик на складовата база, в
която е включен и процесния имот, по силата на приватизационна сделка и апортна
вноска в капитала му, вписана в Службата по вписванията при СРС, вх.рег.№ 1765,
том ІІ, № 108/10.02.2000г., както и че ответниците не притежават
противопоставими права, произтичащи от реституция по ЗСПЗЗ, тъй като издаденото
в тяхна полза решение № 55 от 12.09.2007г. на Общинска служба по земеделие и
гори община Панчарево по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, е материално незаконосъобразно. Ето
защо и установеното по делото несъответствие в данните за процесния недвижим
имот в кадастралната карта и кадастралните регистри, спрямо действителното му
състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри със Заповед № РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, преценено в
съвкупност с безспорно установеното по делото право на собственост на ищеца
върху имота, засегнат от грешката към момента на одобряването на плана,
обосновава приемането на извод,
че са налице всички предпоставки за
уважаване на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР.
По изложените съображения
първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част, с която иска по чл.54,
ал.2 ЗКИР е отхвърлен, следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което иска да бъде уважен.
В останалата обжалвана част, с която е
уважен положителния установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ,,Д.” ЕАД следва да
бъдат присъдени разноски за производството пред двете инстанции в общ размер на сумата от 3042,36 лв., от които 1538,68 лв.
/неприсъдената част от разноските за първоинстанционното производство/ и 1503,68
лв. – разноски за въззивното производство /за държавна такса и адвокатско
възнаграждение/. Съответно- обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответниците разноски в размер на сумата от 100 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от
20.06.2016г. на СРС, І ГО, 120 състав по гр.д.№ 68802/2014г.
в частта, с която е отхвърлен предявения от ,,Д.”
ЕАД
/ЕИК********/ срещу В.Д.Д. /ЕГН **********/ и Ц.Д.А. /ЕГН **********/ иск с
правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, както и в частта, с която ,,Д.” ЕАД е осъдено да заплати на В.Д.Д. и Ц.Д.А.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на В.Д.Д.,
с ЕГН
********** и Ц.Д.А., с ЕГН **********, че е допусната грешка в кадастралната карта на гр.София,
район С., одобрена със Заповед № РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, като част от ПИ 68134.701.1,
собственост на ищеца ,,Д.” ЕАД, с ЕИК********, с площ от 960 кв.м. неправилно е заснета като
самостоятелен ПИ ********собственост на ответниците В.Д.Д. и Ц.Д.А..
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.06.2016г. на СРС, І ГО, 120 състав
по гр.д.№ 68802/2014г. в останалата му част.
ОСЪЖДА
В.Д.Д., ЕГН ********** и Ц.Д.А., ЕГН ********** да заплатят на ,,Д.” ЕАД, ЕИК********, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 3042,36 лв. - разноски
за производството пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.