Р E Ш Е Н И Е
№ 220
гр.Плевен, 16.03.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета
година в състав: Председател: Николай
Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Бранимира
Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков,
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 146 по описа на
Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 70-73 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е въз основа на предложение за възобновяване на административно-наказателното
производство на основание чл.70, б.“д“ и чл.72, ал.1 от ЗАНН от Мирослава
Митева -наблюдаващ прокурор по досъдебно производство №Д 120/2019 год. по описа
на РП-Плевен, образувано затова, че на 11.06.2019 год. в гр.Кнежа
противозаконно е попречено на орган на властта-полицейски служители при
РУ-Кнежа да изпълнят задълженията си-престъпление по чл.270, ал.1 от НК. В хода
на разследването с Постановление от 18.10.2019 год. в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.270, ал.1 от НК е
привлечено лицето Б.Т.К. ***. Спрямо същия е взета мярка за неотклонение „Подписка“. В предложението е посочено, че същевременно,
в производството по делото е установено наличието на НП №19-0285-000353/3.07.2019
год. на Началник РУ-Кнежа при ОД на
МВР-Плевен, с което за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, на К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. С оглед на горното е направено
предложението за възобновяване на административнонаказателното производство,
като се претендира отмяна на
наказателното постановление и прекратяване на
административнонаказателното производство.
В съдебно заседание вносителят на предложението не се
явява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът
- Районно управление-Кнежа при ОД на МВР-гр.Плевен в съдебно заседание не се
представлява и не взема становище по предложението за възобновяване.
Заинтересованата
страна Б.Т.К. в съдебно заседание се
явява лично и се представлява от адв.Я. от АК-Плевен, който оспорва
предложението за възобновяване, твърди, че предложението е несвоевременно и на
това основание-неоснователно. Счита, че при уважаване на предложението за
възобновявяне, ще се наруши основен принцип на правото-че за едно и също деяние
К. ще бъде наказан два пъти. В случая наличието на стабилен акт, постановен в
рамките на административното производство с наказателен характер е абсолютна
процесуална пречка по смисъла на чл. 4, § 1 от протокол № 7 към Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи за продължаването на
образуваното наказателно производство от общ характер с предмет и идентични
факти по отношение същото лице. Твърди,
че е налице приключило първо по ред административнонаказателно производство с
наказателен характер, с влязло в сила НП и образувано за същото деяние и срещу
същото лице . НП е издадено на 3.07.2019 г. от началника на РУ – Кнежа, а
досъдебното производство е образувано от прокуратурата на 24.07.2019 г. което
се явява нарушаване на принципа за двойно наказване за едно и също деяние. Това
с оглед нормата на чл. 4 от протокол № 7 Европейската конвенция за правата на
човека и съгласно ТР № 3/22.12.2015 г. на ВКС по ТД 3/2015 г. на Общото
събрание на наказателните колегии на ВКС според адв.Я. безспорно съставлява
нарушение на принципа. В този смисъл се позовава на Решение № 205/03.12.2018 г.
на ВКС по НД 994/2018 г., поради което претендира съда да остави без уважение направеното искане.
Заинтересованата страна чрез упълномощен адвокат е представила и подробно
писмено становище с вх.№1232/27.02.2020 год., в което е посочено, че К. е
заплатил глобата, наложена с НП, както е изтърпял и второто му наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца. Поради
това счита още, че при уважаване на искането за възобновяване, ще бъдат
нарушени принципите на справедливост и реципрочност и ще се получи двойно
наказване за едно и също деяние.. В заключение моли съда да остави направеното
предложение без уважение.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура-Плевен в съдебно заседание се представлява от
прокурор Шарков, който дава заключение, че с оглед събраните по делото
доказателства предложението на Районна прокуратура – Плевен е основателно и
следва да бъде уважено.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
Предложението
за възобновяване на основание чл. 70, б. "д" от ЗАНН е допустимо, тъй като е направено от компетентния за
това орган по чл. 72, ал. 1 от ЗАНН-наблюдаващ прокурор по досъдебно производство №120/2019
год. по описа на РП-Плевен, ТО-Кнежа, видно от протокол на л.3 от делото, при
липса на предвиден в закона преклузивен срок за това, по аргумент от чл. 71 от същия закон.
Разгледано
по същество предложението е основателно.
От
фактическа страна се установява, че въз основа на АУАН серия АА,
№255098/12.06.2019 год. е издадено Наказателно постановление №19-0285-000353/3.07.2019 год. на Началник РУ-Кнежа
към ОД на МВР-Плевен срещу К. затова, че на 11.06.2019 год. в 15:30 часа в
община Кнежа, на път втори клас II-13, километър
69 в посока към гр.Кнежа, като водач на автомобил Джип Чероки с ***, при
подаден ясен звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил, водачът не се
подчинява и не спира-нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на
100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3(три) месеца.. Наказателното постановление като необжалвано е влязло
в сила на 9.10.2019 год., видно от заверката върху същото на л.14 от делото.
Наложената глоба по НП е заплатена на 7.01.2020 год., видно от приложената на
л.17 от делото разписка, а свидетелството за управление на МПС №********* е
иззето на 11.10.2019 год., видно от отбелязването върху самото НП.
Същевременно,
с Постановление №288/2019/24.07.2019 год. за образуване на ДП по общия ред за
разследване от разследващ полицай , е образувано досъдебно производство
№120/2019 год. по описа на Районна прокуратура-Кнежа, затова, че на 11.06.2019
год. в гр.Кнежа противозаконно е попречено на орган на властта - полицейски
служители при РУ-Кнежа да изпълнят задълженията си –престъпление по чл.270,
ал.1 от НК. С постановлението са дадени указания за извършване на конкретни
действия по разследването. С Постановление от 18.10.2019 год. Б.К. е привлечен
в качеството на обвиняем за престъплението по чл.270, ал.1 от НК и по отношение
на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. В хода на разследването по ДП
разследващият полицай е установил, че има издадено НП за същото деяние срещу К.
и в този смисъл срещу него има приключило административнонаказателно
производство, поради което е изпратил материалите по ДП на РП-Плевен с мнение
за спиране. С Постановление №ТОК288/30.01.2020 год. по Д-120/2019 год. на
прокурор в РП-Плевен, досъдебното производство
№Д 120/2019 год. по описа на РП-Плевен, ТО-Кнежа, е спряно на основание
чл.199 и чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.5 от НПК, предвид че за
същото деяние, което се явява и
престъпление, е налице приключило административнонаказателно производство.
От
изложеното е видно, че в случая е налице образувано наказателно производство
срещу лице, по отношение на което за посоченото в НП деяние е било проведено приключило с влязъл в
сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по
смисъла на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, а
именно-за деянието, квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП.
С
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015
г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., чийто постановки са потвърдени с
Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 4/2017 г.,
постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по
прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК при конкуренция между наказателна отговорност и
административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също
деяние с оглед спазване на принципа ne bis in idem /забраната за повторно
съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние/, в т. 1.2.2. е прието,
че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно
производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се
стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато
административнонаказателното производство и нарушението се определят като
наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо
наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne
bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7,
отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното
му наказателно преследване за същото деяние. С оглед на това, както и с оглед
практиката на ЕСПЧ в цитираното по-горе ТР е възприето, че компенсацията на
повторното наказателно преследване на деец, спрямо когото за същото деяние е
било проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с
наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, което съставлява нарушение на чл. 4,
§1 от Протокол № 7, може да бъде постигната чрез прекратяване на второто по ред
наказателно производство на основание чл. 4, §1 от Протокол № 7 и по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
След
постановяване на посоченото тълкувателно решение обаче, са последвали изменения
в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., с които в
законодателството е въведена система от мерки за разрешаване на конкуренцията
между административнонаказателна и наказателна отговорност. Въведено е ново
основание за прекратяване на наказателното производство в НПК /чл. 24, ал. 1, т. 8а – извършеното деяние съставлява административно
нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство/ при
определени предпоставки /чл. 24, ал. 4 от НПК – ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок
от спирането не е направено предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство или предложението не е уважено/,
което се явява и нова предпоставка за спиране на наказателното производство по чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК /за същото деяние, което е престъпление, е приключило
административнонаказателно производство/. Същевременно в новата буква "д" на чл. 70 от ЗАНН е предвидено ново основание за възобновяване на
административнонаказателните производства - когато деянието, за което е приключило
административнонаказателното производство, съставлява престъпление.
Настоящият
случай е такъв. Налице е приключило първо по ред административнонаказателно
производство с наказателен характер с влязло в сила НП за нарушение по чл.103
от ЗДвП и образувано за същото деяние и
срещу същото лице наказателно производство. Това, с оглед нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и съгласно тълкувателно решение ТР № 3 от 22.12.2015
г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно съставлява нарушение на
принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също
лице за същото деяние. Факт е незаконосъобразно проведено, в нарушение на чл. 33 от ЗАНН, от некомпетентен с оглед характера на
правонарушението орган, производство за налагане на административно наказание
за деяние, което и към онзи момент е разкривало признаците на престъпление.
Следва да се посочи, че не е в компетентността на настоящата инстанция да се
произнесе по въпроса дали в действителност е извършено престъпление, който
въпрос може да бъде решен единствено в рамките на наказателното производство.
Същевременно разпоредбата на чл. 70, б. "д" от ЗАНН, при съпоставката й с б. "г" на нормата,
очевидно има предвид случаите, когато са налице данни, от които може да се
направи извод за наличието на извършено престъпление. В случая фактите на
инкриминираното поведение са едни и същи, а деянието по чл.103 от ЗДвП,
за което е приключило административнонаказателно производство, осъществява
признаците на предвиден в НК престъпен състав. Затова и соченото от адв. Я. решение на ВКС по н. д.
№ 994/2018 г. е неотносимо в настоящата хипотеза, защото, деянието, по повод на
което е постановено това решение, е извършено на 9.07.2017 год. по данните от
делото-т.е. преди влизане в сила на нормата на чл.70, б.“д“ от ЗАНН- от
5.11.2017 год., доколкото по старата уредба наказателното производство по това
дело действително е следвало да бъде прекратено поради влязло в сила НП на
основание чл.289 във връзка с чл.24, ал.1, т.6 от НПК и чл.4, §1 от Протокол №7
ЕКПЧ. Но деянието по настоящото производство е извършено на 11.06.2019
год.-след влизане в сила на чл.70, б.“д“ от ЗАНН- от 5.11.2017 год., поради
което случаят е различен от разглеждания в посоченото решение на ВКС и по
отношение на него е приложима новоприетата законодателна уредба.
Тук
е мястото да се посочи, че „същото деяние (idem)“ е елементът, който свързва
двата процеса срещу лицето. В решението по казуса Zolotukhin v. Russia
изрично е призната неприемливостта на различното третиране на сходни случаи и
необходимостта от разумно прилагане на общ хармонизиран подход в името на
правната сигурност, предвидимост и справедливост. Въз основа на комплексно и
детайлно изследване на принципа ne bis in idem в юриспруденцията на Съда и в
контекста на всички международни актове, в които е признат, Голямата камара е
утвърдила единен стандарт за преценка на понятието idem. В последващите си
актове с предмет приложението на принципа ЕСПЧ неизменно се позовава на
решението по делото Zolotukhin v. Russia, което свидетелства, че изведените в
него принципни постановки установяват трайни критерии за разрешаване на въпроса
дали отделните наказателни процедури, водени срещу едно и също лице, се
основават на едно и също деяние. Фундамент
на възприетата по делото Zolotukhin v. Russia концепция е самото деяние, а не
възможната му различна квалификация в националното законодателство. ЕСПЧ е заключил
, че нормата следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване повторно
за деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по
същество са "значително същите" - сходни. Наблягайки именно върху
фактите като отправна точка на преценката за наличието на idem, Съдът е
акцентирал, че престъплението (нарушението) следва да се разглежда като
съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и
същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в
пространството (§ 80 - 82, § 84)(14). В настоящия случай са налице еднакви
фактичесдки обстоятелства, станали основание за ангажиране последователно на
административнонаказателната и наказателната отговорност на К.. Фактите,
предмет на наказателното дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение по
ЗДвП, за които той е наказан с цитираното
по- горе наказателно постановление, са едни и същи - касаят едни и същи
време, място, обстановка, поведение, механизъм на извършване. Налице е
идентичност на всички факти относно место, време, превозно средство, участвали
полицейски служители,час и т.н. Следователно формално са налице изискванията на
чл. 70 б д от ЗАНН, доколкото с влязло в законна сила на 9.10.2019 г.
Наказателно постановление е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв. и лишаване от правоуправление
за срок от три месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.4от ЗДвП,за това, че водачът не се подчинява и не спира на
подаден ясен звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил, като продължава
движението си по ул „Върбица“, с което е нарушил чл. 103 от ЗДвП. Няма спор, че изпълнителното деяние по чл. 270, ал1 от НК съдържа същите обективни и субективни признаци.
Съдебната практика на ВКС разграничава престъплението по чл. 270 НК от аналогичното му по деяние - административно
нарушение по ЗДП в степента на обществената им опасност. С изразите
"противозаконно пречене на орган на властта", употребен в чл. 270 НК и "откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулация на движението" по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, законодателят е подчертал по-високата степен на
обществена опасност на първото деяние в сравнение с второто. От своя страна противозаконното пречене на
орган на власт да изпълни задълженията си може да се изразява в различни по вид
активни действия, включително в неспиране при подадени звуков и светлинен
сигнал за спиране, ускоряване на скоростта на МПС и бягство с помощта на
автомобила, т.е. активни действия, посредством които дееца е възпрепятствал/осуетил органите на
властта на изпълнят задълженията си. Съзвучен
с правото на ЕКПЧ по отношение на второстепенното значение на формалните
вътрешноправни квалификации е и изведеният от СЕС критерий за приложение на
принципа ne bis in idem - тъждеството на деянието ("историческият
акт"), разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти,
независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. СЕС
изрично признава правилото за "фундаментален принцип на общностното
право", интерпретирайки го като същностна гаранция за недопустимостта
същото лице да бъде санкционирано повече от веднъж "за единствен
фактически състав на незаконно поведение, предназначен да защити същия правен
актив"). Според СЕС отправната точка за преценка на понятието "същото
деяние" е "конкретното незаконно поведение""),
"идентичността на фактическите актове". . По делата Van Esbroeck C-436/04 (решение от 9 март 2006 г.), Gasparini and others C-467/04 (решение от 28 септември 2006 г.), Jean Leon Van
Straaten C-150/05 (решение от 28 септември 2006 г.), Gozutok and
Brugge, съединени дела С-187/01 и С-385/01 (решение от 11 февруари 2003 г.) е приета тезата, че
приложението на правилото ne bis in idem не се изключва заради различия в
правната квалификация на едно и също деяние или с оглед критерия
"тъждество на защитения правен интерес", който може и да не е
еднакъв.").
Изложените доводи обуславят заключение, че правната
квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem.
Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от
обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение.
Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят
съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка
на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на
деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето
поведението на дееца.
Предвид изложеното
налице е основание за възобновяване на административнонаказателното
производство съгласно чл. 70, б. "д" от ЗАНН, отмяна на наказателното постановление и прекратяване
на административнонаказателното производство с цел елиминиране на последиците
от нарушаването на забраната ne bis in idem по чл. 4, §1 от ЕКПЧ и безпрепятствено продължаване на образуваното за същото деяние
наказателно производство.
Не е налице
нарушаване принципа за неутежняване положението на наказаното лице. В случая нормата на чл. 70 б "д" от ЗАНН е влязла в сила и е станала действаща
процесуалноправна норма на 5.11.2017 г., т.е. преди извършване на нарушението,
съставяне на АУАН и издаване и влизане в
сила на НП. Поради което не може да се говори да действие на забраната за
влошаване положението на наказваното лице съгласно чл. 3, ал 2 от ЗАНН, доколкото е налице нова уредба в чл.70, б.“д“ от ЗАНН, станала действащо
право преди извършване на деянието и дерогираща приложението на старата уредба,
при която наказателното производство следва да бъде прекратено, поради влязло в
сила наказателно постановление на основание чл. 289 във
връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и чл. 4, § 1 от Протокол № 7 ЕКПЧ.
Неоснователно е и
другото оплакване за двойно наказване поради заплащане на дължимата глоба по НП
и реално изтърпяване на наложеното наказание лишаване от право да се управлява
МПС за срок от три месеца. Изпълнението на наложеното наказание е ирелевантно. В
закона липсва изрично такова изискване и условие като предпоставка, респ.пречка
за възобновяване на приключилото производство, поради което и наказаният
разполага с права да търси връщане на заплатената глоба по друг ред, респ. да
търси обезщетение за изтърпяното
кумулативно наказание лишаване от права по друг ред, но самото заплащане на
глобата и изтърпяване на наказанието „лишаване от права“ не е основание да се остави без уважение
предложението за възобновяване.
Воден от горното и
на основание чл. 73, ал. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА
административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила Наказателно
постановление №19-0285-000353/3.07.2019
год. на Началник РУ-Кнежа към ОД на МВР-Плевен срещу Б.Т.К. с ЕГН ********** и
адрес *** затова, че на 11.06.2019 год. в 15:30 часа в община Кнежа, на път
втори клас II-13, километър 69 в посока към
гр.Кнежа, като водач на автомобил Джип Чероки с ***, при подаден ясен звуков и
светлинен сигнал от патрулен автомобил, водачът не се подчинява и не
спира-нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3(три) месеца.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19-0285-000353/3.07.2019
год. на Началник РУ-Кнежа към ОД на МВР-Плевен срещу Б.Т.К. с ЕГН ********** и
адрес *** затова, че на 11.06.2019 год. в 15:30 часа в община Кнежа, на път
втори клас II-13, километър 69 в посока към
гр.Кнежа, като водач на автомобил Джип Чероки с ***, при подаден ясен звуков и
светлинен сигнал от патрулен автомобил, водачът не се подчинява и не
спира-нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3(три) месеца.
ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН серия
АА №255098/12.06.2019 год.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.