Определение по дело №5918/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   539                Година  11.02.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети февруари                                                                                   Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5918 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответниците са подали писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приеме като относимо, допустимо и необходимо писмено доказателство, представения с исковата молба заверен препис от писмен документ, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 5107/2018 г. на Старозагорския районен съд.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответниците. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 14.06.2018 г. ответното дружество, чрез представляващият го втори ответник, издало запис на заповед за 16 200 лева, авалиран на 14.06.2018 г. лично от втория ответник, като физическо лице. Задължението не било изпълнено, като непогасена останала сумата от 8 100 лева. За установяване и удовлетворяване на вземането, което произтичало от неизпълнението по горепосочения менителничен ефект, били образувани ч.гр.д.№ 5107/2018 г. на СтРС и и.д. № 362/2018 г. на ЧСИ И.Б.. В законовия срок ответниците подали възражение по чл. 414 ГПК, с което оспорили претендираното вземане. Процесният запис на заповед бил валидно издаден, при спазването на всички законови изисквания. Поради това бил валидно правно основание за пораждане на претендираното парично задължение.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 8100 лева за неизпълнено задължение по записа на заповед и законната лихва върху тази сума от 10.10.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д № 5107 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото производства разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответниците оспорват изцяло исковата претенция по основание и размер. Искът бил неоснователен. Действително ответното дружество издало процесния запис на заповед, авалиран от втория ответник. По съгласие на страните обаче, ценната книга в случая била обвързана с каузално правоотношение, което било прекратено. Между страните бил сключен договор за покупко-продажба и доставка на препарат /-/ за обработка на земеделска продукция. Задължението за доставка било на ищеца. С цел обезпечение на плащането бил издаден и процесния запис на заповед. Тъй като договорът за доставка на препарата за обработка на земеделска продукция бил прекратен по взаимно съгласие между страните още преди окончателното му изпълнение, то липсвало валидно и действащо правно основание за плащане на търсената с иска сума. Цитираното каузално правоотношение, за обезпечение на което била подписана ценната книга, не било действащо между страните, поради което основанието за плащане на сумата от 8100 лева било отпаднало. За пълнота на фактическата обстановка по случая, предметът на цитираното правоотношение следвало да бъде изследван в настоящото производство, като това щяло да установи липсата на основание за плащане на ищцовата претенция, основана на записа на заповед. Ценната книга, въз основа на която се претендирали права, служела като основание за бързо снабдяване с изпълнителен лист и като обезпечение по договора. Същият обаче бил прекратен по взаимно съгласие между страните, поради което основание за плащане по нея нямало. Оригиналът на записа на заповед следвало да им бъде върнат, но им било отказано и фактически не им бил предоставен обратно. Именно посочено договорно правоотношение било основанието за поемане на задължение за плащане по ценната книга, служеща в същото време и като обезпечение по каузалното правоотношение. Като последица на възражението за погасено правоотношение, поради прекратяването му по взаимно съгласие, следвало да се приеме погасяване вземането по записа на заповед. Молят съда отхвърли предявените искове и им присъди сторените по делото разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответниците носят тежестта да докажат всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора им, тъй като пък на тях те са основали възраженията си за несъществуване на процесните вземания.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответниците, че не сочат доказателства за нито един от твърдените в отговора им и подлежащи на доказване от тях спорни факти, а именно, че процесният запис на заповед бил издаден и авалиран за обезпечение на задължението за плащане на цената по сключен между страните договор за покупко-продажба и доставка на препарат /-/ за обработка на земеделска продукция, по който задължението за доставка било на ищеца, както и че този договор бил прекратен по взаимно съгласие на страните, но ищецът отказал да им върне обезпечаващият го запис на заповед.

 

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото заверен препис от запис на заповед от 14.06.2018 г.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 5107 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.03.2019 г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответниците.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: