РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. К., 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20245100500016 по описа за 2024 година
С решение № 341/21.08.2023 г. по гр.д. № 345/2023 г. по описа на РС –
К., е определено на основание чл.97, ал.1 от ЗЗД място за пазене на сумата от
2 000 лева, която Община К. с ЕИК ********* следва да заплати на „Б. Ф. И.“
ООД, с ЕИК *********, съгласно влязло в сила решение № 21099/06.08.2021
г. на ОС - К., постановено по гр.д. № 298/2019 г. по описа на същия съд, което
място за пазене да бъде следното: сметка за чужди средства на Община К.,
Търговска Банка Д АД, IBAN: BG 55 DEMI ************** BIC: DEMIB***.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Б. Ф.
И.“ ООД – гр.К., представляван от процесуалния си представител – адв. Е. С.,
който го обжалва като нищожно, недопустимо и неправилно поради
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Нищожността на
обжалваното решение се обосновава с доводи за липса на възможност за
установяване вида на първоинстанционното производство, както и поради
неразбираемост на съдържанието на решението. По отношение на
недопустимостта на решението се излагат съображения за липса на правен
1
интерес от предявяване на искане по чл.97, ал.1 от ЗЗД, поради това, че
длъжникът не се нуждае от съдействие на съда за да се освободи от
паричното си задължение, като може да вложи сумата в банка по
местоизпълнението като уведоми за това кредитора. Също така и искането на
молителя за определяне на място за пазене в банкова сметка, с титуляр не
кредитора, а длъжника, било недопустимо. Липсата на правен интерес у
молителя за подаване на искането по чл.97, ал.1 ЗЗД се установявала и от
представената по делото заповед на Кмета на Община К., от която било
видно, че преди завеждане на настоящото производство, Община К. е превела
сумата от 2000 лева по нарочна нейна сметка, каквото било и и искането по
делото. Сочи се също, че производство било проведено от
първоинстанционния съд по ненадлежен процесуален ред.
По същество се излагат съображения, че за да се освободи от
задължението си, въззиваемият следвало да открие нарочна сметка на името
на въззивника и да вложи в нея средствата, присъдени със съдебното
решение, а по делото не били представени доказателства в тази насока. Не
било налице и уведомяване от страна на молителя за извършване на такова
действие. Предложението за изпълнение не освобождавало длъжника от
забавата за изпълнение на паричното му задължение. Счита, че не са налице
предвидените в чл.97 от ЗЗД предпоставки, които да доведат до
освобождаване на длъжника - Община К., от задължението за предаване на
сумата, тъй като същата не била оставена за пазене в банка на разпореждане
на дружеството. Твърди, че в случая не била налице забава на кредитора,
която освобождава длъжника от собственото му задължение. Обжалваното
решение било произнесено при пълна липса на мотиви, като съдът не
изложил нито доводи относно допустимостта на производството, както и не
били обсъдени възраженията на въвззивника. Застъпва становището, че е
възможно откриване на банкова сметка в полза на трето лице, като за това не
съществувала нормативна пречка. Твърди се, че „Б. Ф. И.“ ООД – гр.К. не е
получило при отказ покана да посочи банкова сметка или друг способ за
плащане на сумата от 2000 лева. Управителят на дружество не се явявал в
кантората на ЧСИ П. на 23.03.2023 г., нито се запознавал със съдържанието на
приложената покана, която не била връчена редовно. Твърди се също, че
въззивникът не получавал известие за пощенски телеграфен запис за сумата
от 2000 лева. Моли съда да обяви за нищожно обжалваното решение, или да
2
обезсили същото и да прекрати производството по делото, или да отмени
решението и да остави без уважение искането, на основание чл.97, ал.1 от
ЗЗД. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител -
адв.Е. С., представя молба и писмена защита. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.
Въззиваемият Община К., представляван от адв. Т. Б., е представил
отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Излага съображения, че всички опити на ищеца да
заплати сумата от 2000 лв. били осуетявани от страна на „Б. Ф. И.“ ООД –
гр.К.. Изпратена била и покана с молба дружеството да посочи банкова
сметка или друг способ за плащане на сумата от 2000 лева, като същата била
надлежно връчена на управителя на дружеството при условията на отказ.
Сочи, че били налице предпоставките на чл.97, ал.1 от ЗЗД, поради което
съдът правилно определил място за пазене на сумата от 2 000 лева, която
Община К. следвало да заплати на „Б. Ф. И.“ ООД – гр.К. съгласно влязло в
сила решение № 21099/06.08.2021 г. на ОС-К., постановено по гр.д. №
298/2019 г. по описа на същия съд. Счита, че районният съд е обсъдил всички
доказателства по делото, поотделно и в съвкупност и обосновано постановил
правилно и законосъобразно решение. Моли съда да приеме въззивната жалба
за неоснователна и да остави в сила обжалваното решение на РС - К.. В
съдебно заседание, представляван от адв. Т. Б., поддържа отговора на
въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно. Изложените доводи за нищожност на съдебното решение основно
се се свеждат до твърдението за липса на процесуален ред за разглеждане на
искането по чл.97, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат
всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени
3
права, независимо дали съществува изрично разписан процесуален ред. В
противен случай, ако съдът откаже да разгледа молба за защита на законни
права, то това би означавало отказ от правосъдие, което правовият ред не
допуска. Що се отнася до твърденията за неразбираемост на решението и
необсъждане доводите на ответника, следва се посочи, че въззивната
инстанция не проверява правилността на решението, а решава спора по
същество, като контролът върху първоинстанционния съдебен акт е само
косвен резултат от дейността на въззивния съд.
Неоснователни са и изложените доводи за недопустимост на решението
на първоинстанционния съд, обосновавани във въззивната жалба с липса на
правен интерес предвид възможността на ищеца да депозира сумата в банка,
каквото било сторено. Текстът на чл.97, ал.1, изречение второ от ЗЗД гласи,
че пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по
местоизпълнението и без разрешение от съда. В разпоредбата е употребена
думата „може“, а не „трябва“, поради което ако длъжникът не депозира
дължимата сума в банка той не изпада в забава, в който смисъл е и решение
№ 897 от 09.10.2008 г. по гр.д. № 4142/2007 г., на III г.о. на ВКС. Внасянето
на сумата от 2000 лв. по сметка за чужди средства на Община К., както и
пощенски телеграфен запис, който не е получен от ответното дружество, не
са обстоятелства изключващи правния интерес от настоящото производство.
Това е така, защото сумата е била преведена по сметка на общината след
предявяване на молбата, а неполучаването на пощенския запис представлява
пречка за изпълнение на задължението на длъжника и обуславя правния
интерес от предявяване на молбата.
По същество решението на РС - К. е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното производство е било образувано по подадена
молба от Община К. с искане за определяне на подходящо място за пазене на
сумата от 2000 лв., която Община К. следва да заплати на „Б. Ф. И.“ ООД –
гр.К. съгласно влязло в сила решение № 21099/06.08.2021 г. по гр.д. №
298/2019 г. по описа на ОС – К.. В молбата се сочи, че кредиторът „Б. Ф. И.“
ООД – гр.К. създавал пречки и не приемал изпълнение на дължимата сума от
2000 лв., изпратена с телеграфен запис. Същевременно дружеството нямало
открита банкова сметка, а банките отказвали откриването на банкова сметка
4
на трето лице. Също така на дружеството била изпратена покана, която била
връчена на неговия управител при условията на отказ. Твърди, че „Б. Ф. И.“
ООД – гр.К. не оказва дължимото съдействие за изпълнение на задължението
на Община К., поради което била налице забава на кредитора.
Ответникът „Б. Ф. И.“ ООД – гр.К. оспорва молбата като недопустима и
неоснователна в представено писмено становище. Недопустимостта на
молбата се обосновава с твърдения, че длъжникът не се нуждае от съдействие
на съда, за да се освободи от задължението си, като депозира паричната сума
в банкова сметка на кредитора и уведоми за същия за това. По същество се
оспорва наличието на предпоставките на чл.97, ал.1 от ЗЗД, като се сочи, че
Община К. не е открила банкова сметка на името на „Бест френдс“ ООД –
гр.К. и не е уведомила дружеството за това. Оспорва твърдението, че е
невъзможно откриването на банкова сметка в полза на трето лице. Оспорва и
твърдението, че дружеството е получило покана да посочи банкова сметка
или друг способ за плащане на сумата от 2000 лв., както и получаването на
пощенски телеграфен запис. Твърди, че дружеството има открита банкова
сметка.
С решение № 21099/06.08.2021 г. по гр.д. № 298/2019 г. по описа на ОС
– К., влязло в сила на 28.02.2023 г., е признато правото на Община К. с адрес:
гр. К., бул. „Б.“ № *, Булстат ********, на изкупуване на следните
недвижими имоти, представляващи: 1.) едноетажна полумасивна промишлена
сграда с идентификатор № 40909.119.162.1, със застроена площ 147.00 кв.м.,
състояща се от едно складово помещение и две производствени помещения,
2.) едноетажна масивна сграда с идентификатор № 40909.119.162.2, със
застроена площ 16.00 кв.м., състояща се от едно входно антре и една стая,
както и 3.) гараж с идентификатор № 40909.119.162.3, със застроена площ
14.00 кв.м, с адрес на трите сгради: град К., ул. „О.” № *, ведно с правото на
строеж, построени върху общински поземлен имот с идентификатор №
40909.119.162 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор
на АК, с площ 370 кв.м., с адрес на поземления имот: град К., ул.„О.” № *,
който имот е идентичен с урегулиран поземлен имот /Парцел/ XVII, с пл. сн.
№ 3054, в кв. 115 по ПУП на град К., при посочени граници на имота, 4.)
едноетажна масивна промишлена сграда с идентификатор № 40909.119.159.1,
със застроена площ 155.00 кв.м., състояща се от едно складово помещение и
5
две производствени помещения и 5.) едноетажна масивна сграда с
идентификатор № 40909.119.159.2, със застроена площ 112.00 кв.м., състояща
се от две гаражни клетки и едно производствено помещение, адрес на двете
сгради: гр. К., п.к. 6600, ул."О.", ведно с правото на строеж, построени върху
общински поземлен имот с идентификатор № 40909.119.159 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 450 кв.м., с адрес на
поземления имот: гр. К., ул.“О.” № *, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, който имот е идентичен с урегулиран поземлен
имот /Парцел/ XVIII, с пл. сн. № 3053, в кв. 115 по ПУП на град К., при
посочени граници, прехвърлени от „М.” ООД, ЕИК *********, на „Б. Ф. И.”
ООД, ЕИК *********, с нотариален акт за покупко – продажба № * от
14.10.2019 г., том 6, рег. № 48735, дело № 1120/2019 г. по описа на нотариус с
рег. № *** на НК, при условие, че заплати на „Б. Ф. И.” ООД със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК *********,
сумата от 2 000 лева в едномесечен срок от влизане в сила на решението за
изкупуване, в противен случай то се счита за обезсилено по право.
С покана вх. № 3380/21.03.2023 г. на ЧСИ Х. П., Община К. поканила
„Б. Ф. И.“ ООД – гр.К. в срак до 24.03.2023 г. да посочи банкова сметка и/или
друг способ, по който Община К. да заплати сумата от 2000 лв. с оглед
признатото й съгласно решение № 21099/06.08.2021 г. по гр.д. № 298/2019 г.
по описа на ОС – К., право на изкупуване на описаните в решението имоти. В
поканата е отразено от Д. К. – призовкар при ЧСИ Х. П., че на 23.03.2023 г.
управителят Д . Ч. се е явил в кантората на ЧСИ Х. П., прочел поканата и е
отказал да я получи.
От представеното известие за експресен превод R PS 6600 007GVP 0, се
установява, че на името на „Б. Ф. И.“ ООД – гр.К. е била изпратена от
Община К. сумата в размер на 2000 лв., с основание „за изкупуване на сгради
съгласно решение на ОС – К. по гр.д. № 298/2019 г.“
От представената справка за банкови и платежни сметки и банкови
сейфове на физическо/юридическо лице, се установява, че в Регистъра на
банковите сметки и сейфове за периода от 20.03.2018 г. до 20.03.2023 г.
липсват данни за банкова и платежна сметка на юридическо лице с ЕИК
*********.
Със заповед № 327/28.03.2023 г. на Кмета на Община К. е наредено
6
дължимата сума от 2000 лв., която Община К. следва да заплати на „Б. Ф. И.“
ООД – гр.К., съгласно влязло в сила решение № 21099/06.08.2021 г. по гр.д. №
298/2019 г. по описа на ОС – К., да се внесе в „Търговска банкаД“ АД –
Финансов център – К., по сметка за чужди средства на Община К..
Видно от представената хронологична оборотна ведомост по сметки и
контрагенти, сметка 4831 Временни депозити, гаранции и други чужди
средства до месец юли 2023 г., сумата от 2000 лв. съгласно заповед №
327/28.03.2023 г. на Кмета на Община К., е депозирана на името на Б. Ф. И.“
ООД – гр.К..
При така установите данни следва извода, че молбата с правно
основание чл.97, ал.1 от ЗЗД е основателна и правилно е била уважена от
първоинстанционния съд. На първо място по делото се установява, че „Б. Ф.
И.“ ООД – гр.К. не оказва необходимото съдействие и създава пречки за
изпълнение на задължението на Община К. за заплащане на сумата от 2000
лв., поради което е налице забава на кредитора. Така, видно от представената
по делото покана вх. № 3380/21.03.2023 г. на ЧСИ Х. П., управителят на
дружеството Д . Ч. се е явил в кантората на ЧСИ Х. П., прочел поканата и е
отказал да я получи. Това поведение ясно показва, че „Б. Ф. И.“ ООД – гр.К.
не желае да окаже необходимото съдействие като посочи банкова сметка или
друг способ за изпълнение на задължението. Неоснователни са в тази връзка
изложените доводи, че поканата не е била връчена редовно при условията на
чл.50 от ГПК, тъй като в случая връчването на поканата представлява
извънсъдебно действие на длъжника, който предприема действия за
изпълнение на задължението и поканата може да бъде връчена по всякакъв
начин, който документално удостоверява получаването й от кредитора.
На следващо място, от представената справка за банкови и платежни
сметки и банкови сейфове на физическо/юридическо лице, се установява, че в
Регистъра на банковите сметки и сейфове за периода от 20.03.2018 г. до
20.03.2023 г. липсват данни за банкова и платежна сметка на юридическо
лице с ЕИК *********. Липсата на банкова сметка на дружеството също
представлява пречка за изпълнение на задължението на Община К., доколкото
всяко дружество с ограничена отговорност е длъжно да има банкова сметка. В
тази връзка в представеното пред първоинстанционния съд становище е
посочено, че дружеството има банкова сметка, но същата не е посочена, което
7
подкрепя извода, че кредиторът създава пречки за изпълнение на
задължението на длъжника.
По отношение на изложените доводи, че Община К. може да разкрие
банкова сметка на трето лице - „Б. Ф. И.“ ООД – гр.К., следва да се посочи
следното:
Формално Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда
за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти, не предвижда забрана за откриване на
платежна сметка в полза на трето лице. Въпреки това, обаче условията за
откриване на банкова сметка, предвидени в чл.5, ал.1 от цитираната наредба,
поставят неизпълними условия за представяне на документи, включително
спесимени - лично полагане на подписи пред служител на банката от
оправомощеното лице, както и лични данни на титуляра на сметката, които не
могат да бъдат обработвани от банката без изричното съгласие на титуляра.
Освен това алинея 4 на чл.2 от Наредбата посочва, че откриването на
платежна сметка се извършва след сключването на рамков договор за
предоставяне на платежни услуги между доставчика на платежни услуги и
ползвателя на платежни услуги, който да съответства на изискванията на
глава четвърта, раздел III от Закона за платежните услуги и платежните
системи. Впрочем в Наредба № 3, както и в Закона за платежните услуги и
платежните системи няма предвиден ред за откриване на платежна сметка в
полза на трето лице, което на практика прави невъзможно откриването на
такава сметка. Що се отнася до цитираното от въззивника решение №
197/18.02.2014 г. на ВКС по т.д. № 666/2012 г., I т.о., то същото касае
отменената Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти, респ.
отменения Закон за платежните услуги и платежните системи.
Като е достигнал до такива правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски за
тази инстанция не се претендират от въззиваемия, поради което не следва да
бъдат присъждани.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 341/21.08.2023 г. по гр.д. № 345/2023 г. по
описа на РС – К..
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9