№ 510
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100900816 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх. № 20220428172933/ 28.04.2022 г., подадена от Г.С.К.,
председател на УС на „Г.С.“, Сдружение, ЕИК ****, чрез пълномощника си адв. Б.И.Щ.,
срещу Отказ с peг. № 20200921154446-2/28.04.2022г. на длъжностно лице по регистрацията
/ДЛР/ при Агенция по вписванията. постановен по заявление с вх.№
20200921154446/21.09.2020г. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по
подробно изложените в жалбата доводи. Поддържа, че с подаденото заявление се иска
обявяване на декларация за липса на дейност по партидата на сдружението, като е била
приложена съответната декларация за липса на дейност за 2019г. Сочи, че почти две години
след подаване на заявлението получил указания да се представи такава по образец
приложение към Заповед от 30.12.2019 г. на министъра на финансите. Поддържа, че към
момента г-н Караджов не може да представлява сдружението поради несъвместимост със
заеманата министерска длъжност. Твърди, че неправилно се бламира обявяването на
декларацията за 2019г., при положение, че вече са обявени за 2017г. и 2018г. Поддържа, че
със заявление Ж1 е подадена исканата декларация, поради което мотивът за отказа е
несъстоятелен и предвид горното жалбоподателят претендира отмяна на отказа.
Постъпил е подробен отговор от АВ от 03.05.2022г., с който се сочи, че счита жалбата
за допустима, но неоснователна по подробно изложените съображения. В отговора си
длъжностното лице, че след извършената проверка на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР е
установило, а именно към заявлението следвало да се представи декларация по чл. 38, ал. 9, т.2 от
Закона за счетоводството, съгласно утвърдения образец, приложение към Заповед на МФ, което не
било сторено. Предвид горното претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
1
делото доказателства намира следното:
Видно от документите и справка по партидата на сдружението със заявление по
образец с вх.№ 20200921154446/ 21.09.2020г. е постъпило искане за вписване на следните
обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, а именно: искане за обявяване на декларации зa липса па
дейност по партидата на сдружението. Към същото е приложена декларация по чл. 38 от ЗС
от 03.01.2020г., подписана от Г.К., адвокатско пълномощно и декларация по чл. 13 от
ЗТРРЮЛНЦ, също подписана от г-н Караджов.
С указания под №20200921154446/20.04.2022г. длъжностното лице е поискало да се
представи декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч съгласно утвърдения образец
приложение към Заповед № ЗМФ-12-63 от 30.12.2019 г. на министъра на финансите. Със
заявление Ж1 под 20200921154446 е представена изискуемата декларация по образец от
21.04.2022г.,изходяща от името на г-н Г.К..
Независимо от горното е постановен отказ под № 20200921154446-2/28.04.2022г., с
който е прието, че указанията не са изпълнени в срок. По самото заявление Ж1 също е
постановен изричен отказ с мотиви, че представената към разглежданото искане декларация
по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е подписана не от представляващ ЮЛНЦ, както изискват
цитираните разпоредби, а от упълномощения адвокат. Посочено е, че представената
декларация за липса на дейност е подписана с полагане на запетайка, а било ноторно
известно е, че полагането на подпис с поставена запетайка пред него е наложил се в
практиката начин на оформяне на документи, когато същите не са подписани от лицето,
посочено за техен автор. Декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч е скрепена със санкцията
на чл. 313 НК, поради което само личната отговорност на автора на декларацията е
допустима за установяване на обстоятелствата, декларирани в нея.
Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в законоустановения
седмодневен срок, доколкото жалбата е в седмодневен срок от постановяването на отказа,
изпратен по ел. път, подадена е от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл.13 ал. 6 от ЗТРРЮЛИЦ към заявлението се прилагат документите,
съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице
по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл.21
изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 22, ал.5 от закона, когато към заявлението за вписване,
заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена
дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на
заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната
партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено
2
заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел – на
електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването
на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща,
указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ. Заявителят може да изпълни
дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец,
определен с наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания
не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2, в която пък е предвидено, че
длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за
заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни
дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго.
В конкретния случай е видно, че към заявлението е представена декларация по чл. 38
от ЗС от 03.01.2020г., подписана от Г.К., но с указанията е посочено, че същата следва да се
представи по образеца, утвърден като приложение към Заповед № ЗМФ-12-63 от 30.12.2019
г. на министъра на финансите. Съдът констатира при проверка, че въпросната заповед е
обнародвана в ДВ от 07.01.2020г., поради което няма как декларацията от 03.01.2020г. да е
по образеца, утвърден със заповед, обнародвана след попълването й. Независимо от горното
видно от данните по заявлението с допълнително заявление Ж1 под 20200921154446 е
представена изискуемата декларация по образец от 21.04.2022г.,изходяща от името на г-н
Г.К.. При това положение съдът намира, че целта на закона е изпълнена, тъй като
предходната декларация е със идентично съдържание, просто не е оформена по образеца,
който е утвърден със заповед, обнародвана четири дни по-късно в Държавен вестник.
Мотивът на отказа, който се обжалва, е че указанията не са изпълнени, което не отговаря на
обективната действителност. Декларация е подадена с допълнително заявление в дадения
срок, а именно със заявление Ж1 под 20200921154446 е представена изискуемата
декларация по образец от 21.04.2022г.,изходяща от името на г-н Г.К.. Дали същата в
действителност е попълнена от него, не може да се отговори еднозначно, доколкото съдът
не разполага със специални знания. Същата, обаче, изобщо не е обсъдена от длъжностното
лице в атакувания отказ, а е прието, че указанията не са изпълнени. Съдът намира, че същите
са изпълнени, тъй като е подадена декларация от 03.01.2020г. и същата по текст декларация
по утвърдения с обнародвана в ДВ заповед от 07.01.2020г. образец. Следователно е налице
въпросната декларация, поради което мотивът на отказа не може да бъде споделен и същият
се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен, като бъде указано на АВ-ТР да извърши заявеното обявяване.
Съдът намира, че не се следват разноски на страните по делото, тъй като по аргумент от
чл.541 от ГПК същите остават за сметка на молителя/жалбоподател. Новата разпоредбата на
чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните
по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на охранително такова, и по
аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във
връзка с това производство следва да останат за негова сметка. В този смисъл е формирана и
3
практика на горестоящата инстанция, а именно решение №117/04.03.2021г. на САС, ТО, 5ти
състав по т.д.№169/2021г. и мн. др. Предоставянето на възможност за отговор на АВ не
прави производството спорно и не изменя характера му, за да се следват разноски на
жалбоподателя, поради което и доколкото същото завършва с уважаващ молбата акт, то
последният не подлежи и на обжалване.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 20220428172933/ 28.04.2022 г., подадена от Сдружение
„Г.С.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“****, чрез
пълномощник - адв. Б.И.Щ., и със съдебен адрес – гр.София, ул.“****8 срещу Отказ с peг. №
20200921154446-2/28.04.2022г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенция по
вписванията. постановен по заявление с вх.№ 20200921154446/21.09.2020г.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице от АВ-ТР за извършване на исканото
обявяване по заявление с вх.№ 20200921154446/21.09.2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Да се изпрати заверен препис
от същото на АВ-ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4