№ 50065
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110156487 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 285881/10.09.2024 г. от ищеца А. Б. М. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като същите бъдат възложени в
тежест на ответника, вместо в тежест на ищеца. Изложени са съображения, че искът по чл.
109 ЗС е отхвърлен поради това, че след предявяването му ответникът е преустановил
неправомерните си действия, засягащи правото на собственост на ищеца. Според молителя,
от изслушаните свидетелски показания се установява, че ответникът Н. Г. е дал повод за
завеждане на делото, тъй като с действията си е създал по-големи от обикновените пречки
на ищеца А. М. да упражнява правото си на собственост. Ответникът е оспорил предявения
иск и въпреки това е преустановил събарянето на процесната ограда. Позовавайки се на
съдебна практика ищецът счита, че тъй като неоснователното въздействие е преустановено
едва в хода на процеса, то разноските следва да се присъдят в негова полза в размер на общо
2325 лв.
Ответникът по молбата – Н. Д. Г. оспорва искането със становище с вх. №
306167/30.09.2024 г., като счита, че съдът правилно е разпределил отговорността за
съдебните разноски. В тази насока посочва, че искът е отхвърлен поради това, че съдът е
приел, че ответникът не е премахнал изградената от ищеца ажурна ограда, или е създал
пречки, по-големи от обикновените за упражняване на правото му на собственост. Моли
молбата да бъде оставена без уважение.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срок от
легитимирано лице, поради което същото е допустимо. Представен е и списък по чл. 80 ГПК
(л. 102 от делото).
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
Искането е основано на неправилно разпределение на отговорността за разноски,
съобразно правилата, предвидени в чл. 78 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, а съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, исковете по чл. 109 ЗС
и по чл. 45 ЗЗД са отхвърлени, като основният мотив на съда за това е, че ищецът А. М. не е
доказал пълно и главно твърденията си, че ответникът Н. Г. е съборил (разрушил)
изградената ажурна ограда (и то двукратно) в имота на ищеца, съответно че е извършил
1
неоснователни действия върху имотите на ищеца, с което да е създал пречки за правото на
собственост на ищеца, по-големи от обикновените, като са анализирани събраните по делото
свидетелски показания. В мотивите на решението е посочено, че за основателността на иска
по чл. 109 ЗС трябва да се установи не само неоснователно въздействие, ограничаващо
правото на собственост на ищеца, но и търсената защита да съответства на вида на
нарушението, а по делото не е установено ответникът да е провел поведението, посочено от
ищеца - че е съществувала ажурна ограда и тя е била премахната от ответника. Поради
неустановяване на противоправно поведение на ответника (в посочения в исковата молба
смисъл - системно събаряне и разрушаване на оградата между имотите на страните,
придружено със системни заплахи за убийство на ищеца), в причинна връзка с което ищецът
твърди да е претърпял неимуществени вреди, е отхвърлен и искът по чл. 45 ЗЗД. Тоест,
исковете са отхвърлени изначално като неоснователни според настоящия съдебен състав,
като в допълнение са изложени мотиви и относно това, че към датата на устните състезания
не се установяват действия от страна на ответника, които да пречат на ищеца да предпазва
имотите си с поставената на границата ограда. Цитираното в молбата по чл. 248 ГПК
решение № 454/14.12.2012 г. по гр. д. № 467/2012 г. по описа на ВКС, I г. о. е постановено
при фактическа обстановка, различна от процесната – в него е установено противоправно
поведение на ответника, което обаче е било преустановено в хода на процеса. По
изложените съображения, отговорността за разноските е възложена на ищеца по реда на чл.
78, ал. 3 ГПК и не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските и
за присъждане на такива в полза на ищеца.
Ето защо, доколкото в молбата не се съдържат други оплаквания относно
присъдените в полза на ответника разноски, искането за изменение на решението в частта за
разноските следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 285881/10.09.2024 г. на
ищеца А. Б. М., за изменение на постановеното по делото решение № 15699/16.08.2024 г. в
частта разноските, като съдебните разноски бъдат поставени в тежест на ответника Н. Д. Г..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2