РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 7931 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение от 19.12.2018 г., постановено
по гр. дело № 13499/2018 г. по описа на СРС, ІІI ГО, 88-ти състав, са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу С.И. В., по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за сумата 1222,55 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия в периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г., до имот, находящ се в гр- София, ж.к. „*******сумата 26,62 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 15.11.2017 г. до окончателно заплащане на сумите, а на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата от 266,05 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 06.11.2017 г. и сумата
от 6,30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.11.2014 г. до 06.11.2017 г., за които вземания е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 80849/2017 г. по описа на СРС, 88
състав.
Със същото решение
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 175,00 лв., представляваща разноски в производството по иска по чл. 422 ГПК,
както и сумата от 330,43 лв., представляваща разноски в заповедното
производство.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която предявеният главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ е
бил частично уважен за разликата над сумата от 1013,85 лв. до уважения размер
от 1222,55 лв. е подадена въззивна жалба от ответника с оплаквания за
неправилност на решението в тази му част, поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, поддържайки, че вземането на ищеца за периода
от м.05.2014 г. до м.08.2014 г. общо за сумата от 208,70 лв. е погасено па
давност. По изложените съображения моли
съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли иска за сумата от 208,70
лв. като присъди и направените по делото разноски.
Решението в частта, с която предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно
съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 1013,85 лв. представляваща стойността на доставена
топлинна енергия в периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г., до имот, находящ се в гр- София, ж.к. „*******за сумата 26,62 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 15.11.2017 г. до окончателно заплащане на сумите, и за сумите
от 266,05 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 06.11.2017 г. и от 6,30 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.11.2014 г. до 06.11.2017 г. не
е обжалвано от ответника С.И. В. и е влязло в законна сила.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Т.с.” ЕООД - третото лице помагач на ищеца
–не са подали отговор на въззивната жалба. С молба от 02.07.2019 г. въззиваемият „Т.С.” ЕАД, чрез процесуалния си
представител, е подал молба, с която
взема становище по същество на спора, като моли въззивният съд да потвърди обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един
от следните начини: 1. на 10 равни
месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата,
и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод,
че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост
от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно издадената в тази връзка
фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост
от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново
вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително”
вземане обаче винаги е самостоятелно
и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/,
а не се касае
до корекция на тези вноски
със задна дата. Ето защо издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните
вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, отнасящи се за процесния период,
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер
на покана. По силата на чл.
114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня,
в който задължението е възникнало. Съгласно пък разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията
на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С оглед на
изложените съображения процесните месечни вноски за периода от м.05.2014 г. до
м.08.2014 г. общо за сумата от 208,70 лв., а именно в размер на 52,19 лв. за
м.05.2015 г., в размер на 52,19 лв. за м. 06.2014 г., в размер на 52,16 лв. за
м.07.2014 г. и в размер на 52,16 лв. за м. 08.2014 г., посочени в неоспорените
от ищеца и представени по делото извлечения от кредитни известия, се явяват
погасени по давност, доколкото заявлението за подаване на заповед за изпълнение
е подадено на 15.11.2017 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по
отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до м.09.2014 г., като
това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова
обща фактура № ********** от 30.09.2014 г. Издаването на такава фактура не променя
настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски, както беше посочено
по-горе.
Така мотивиран,
въззивният съд намира, че неправилно районният съд е приел, че не са погасени
по давност вземанията на ищеца за периода от м.05.2014 г. до м.08.2014 г. за
сумата от 208,70 лв. Ето защо решението в обжалваната част следва да бъде
отменено, а предявеният установителен иск за заплащане стойността на потребената от ответника топлинна енергия за периода от
м.05.2014 г. до м.08.2014 г. на стойност 208,70 лв. следва да се отхвърли.
Решението следва да се отмени и в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца разноски в първоинстанционно производство над сумата от 145,12
лв. и над сумата от 276,14 лв., разноски в заповедното производство.
При този изход на
делото пред въззивната инстанция ответникът по
жалбата – „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя - С.И. В. на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата от
37,50 лв., представляваща заплатена ДТ за въззивно обжалване.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата
на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 19.12.2018 г.,
постановено по гр. дело № 13499/2018 г. по описа на СРС, ІІI ГО, 88-ти състав, в
обжалваната част, с която е признато за установено по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че С.И. В. ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 208,70 лв. за периода м.05.2014
г. до м.08.2014 г., представляваща разликата между сумата от 1013,85 лв. до уважения
размер от 1222,55 лева, съставляваща стойността на доставена топлинна енергия в
периода м.05.2014 г. до м.08.2014 г., до имот, находящ се в гр-
София, ж.к. „*******както и в частта, с която в полза на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******са присъдени разноски
за първоинстанционно производство над сумата от 145,12 лв. и разноски в заповедното
производство над сумата от 276,14 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВАВЯ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност
предявения от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.И. В. ЕГН **********, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ установителен иск за сумата от 208,70 лв.
и за периода м.05.2014 г. до м.08.2014 г., представляваща разликата между
сумата от 1013,85 лв. до уважения размер от 1222,55 лева, съставляваща
стойността на доставена топлинна енергия в периода м.05.2014 г. до м.08.2014
г., до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на С.И. В. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от по 37,50 лв.,
представляващи възнаграждение за извършено процесуалното представителството в
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 1013,85 лв. представляваща
стойността на доставена топлинна енергия в периода м.05.2014 г. до м.04.2015
г., до имот, находящ се в гр- София, ж.к. „*******за
сумата 26,62 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2017 г. до окончателно
заплащане на сумите, и за сумите от 266,05 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 06.11.2017
г. и от 6,30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.11.2014 г. до 06.11.2017 г. е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: