ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6024
Варна, 04.06.2025 г.
Административният съд - Варна - II състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20247050703103 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба с.д. № 8048/14.05.2025 г. от началника на група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез главен юрисконсулт Б., с която се иска изменение на Решение № 4908/07.05.2025 г. , постановено по адм. д. № 3103/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, в частта за направените по делото разноски.
Твърди се в молбата, че присъденото в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, като позовавайки се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 счита, че решаващият делото съд е следвало да откаже да приложи националната правна уредба по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вземайки предвид обема и вида на действително извършените по делото процесуални действия от страна на упълномощения адвокат. Изтъква се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Поддържа се, че договореният адвокатски хонорар следва да бъде съответен на обема на правната защита, като в случая отсъстват значими по обем процесуални действия от пълномощника. Искането към съда е да се постанови определение, с което да се измени решението в частта му за разноските и да се намалят същите до размера от 600,00 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна е представила писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските му.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка чл. 144 АПК, в срока на обжалване, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата за изменение на решението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С Решение № 4908/07.05.2025 г. съдът по жалба на Ж. М. А., чрез адв. А. е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001653 от 17.12.2024 г. издадена от началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на Ж. М. А., [ЕГН] на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца. С решението съдът е осъдил ОД на МВР-Варна да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1210 лева, представляващи 1200,00 лева за платено адвокатско възнаграждение и 10 лева за държавна такса.
Неоснователно е оплакваното, че произнасянето на съда е в противоречие с решение на СЕС по дело № С-438/22 от 25.01.2024 г. Съгласно приетото в практиката на ВКС - така напр. Определение № 2995/13.06.2024 г. по гр. дело № 777/2024 г. на ВКС, ГО, което се споделя напълно и от настоящия състав на съда, националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Ето защо и зачитайки решението на СЕС всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК, но само ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. А в настоящия случай за такова надценяване не може да става дума, тъй като упълномощеният от жалбоподателя адвокат е депозирал жалба, в която подробно и изчерпателно е изложил доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, преупълномощил е друг адвокат, който се е явил в две съдебни заседания. Съдът намира, че не може в никакъв случай да се счита, че трудът на адвоката е съществено надценен с оглед спецификата и сложността на правния спор между страните. Присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1200 лева освен, че е обичайно за пазара, е и в минималния размер съгласно чл.8,ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, във връзка с пар.2а от ДР на Наредбата, приложима към дата на приключване на устните състезания по делото.
По-горните съображения съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на началника на група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, че присъдените с решението разноски не съответстват на фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената правна защита, поради което и не са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на началника на група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез главен юрисконсулт Б. за изменение на Решение № 4908/07.05.2025 г. , постановено по адм. д. № 3103/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, в частта за присъдените в полза на Ж. М. А. разноски.
Определението не подлежи на обжалване на осн. чл.248,ал.3 от ГПК.
| Съдия: | |