Р Е Ш Е Н И Е
№70 13.03.2018 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд Първо
гражданско отделение
в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Окръжен съдия: Десислава
Динкова
секретар Жана Кметска
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Динкова
търговско дело № 192 по описа за 2017 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковата претенция на Гаранционен фонд, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2,ет.4, представляван от изпълнителните
директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, против Й.Р.Й. ***, с ЕГН ***********,
за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 36 279,87 лв.,
представляваща изплатено от ищеца обезщетение на пострадали лица – А.Г.Т. и Й.Д.Т. по щети №№110118/24.01.2012 год. и
210018/21.01.2012 год., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа и правна страна ищецът твърди,
че на основание чл.288 ал.1 т.2, б.“а“ от КЗ (отм.) изплатил по щети
№№110118/24.01.2012 год. и 210018/21.01.2012 год. обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, както следва: по първата щета, обезщетение за имуществени
вреди в размер на 800 лв., за увреден при ПТП, настъпило на 24.03.2011 год. на
входа на гр.Ветрен, лек автомобил „Рено 19“ с ДКН А1164АР, на собственика му А.Т..
По втората щета – на А.Т. сума в размер на 31 479,87 лв., като пострадал
водач на лекия автомобил, от която
30 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди 1 479,87 лв. обезщетение за имуществени вреди, и на Й.Т. – сума в
размер на 4 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като пострадал
пътник в лекия автомобил. Заявява се, че виновен за произшествието е ответникът
Й.Р. Иванов, като вината му е установена с решение по НАХД №3983/2011 год. на
БРС. Твърди се, че ответникът, в нарушение на чл.260 от КЗ (отм.), управлявал
увреждащото превозно средство без действаща задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ към датата на произшествието. Заявява се, че
пострадалите лица са се обърнали към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и такива са им били изплатени
по двете щети, в исковия размер, с три платежни нареждания от 18.05.2012
год.
Ответникът по
първоначалния иск е оспорил претенцията и е предявил обратен иск против ЗКПУ
„Златен клас“ с.Ветрен – собственик на превозното средство, с което за причинени вредите.
Оспорва довода
на ищеца, че вината за настъпване на произшествието е само негова, като твърди,
че вина за настъпването на противоправния резултат носи и водачът на лекия
автомобил, който се е движел с несъобразена скорост с пътните условия и над
разрешената за процесния участък, с което е допринесъл за настъпването на
произшествието и вредите. Заявява, че в
хода на наказателното производство вината на другия участник е била установена
по несъмнен начин и това е било известно на служителите на Гаранционния фонд,
но те не са се съобразили с тези обстоятелства и са договаряли с пострадалите
лица, без да уведомят за претенцията им деликвента и собственика на увреждащото
превозно средство. Посочва се в
отговора, че ищецът е бил длъжен да установи, че за увреждащото превозно средство
не е сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ и да изпрати
уведомление по чл.295 ал.3 от КЗ (отм.) до собственика, което задължение не е
изпълнил, въпреки, че процесният трактор е имал валидна застраховка за периода
от 25.02.2009 год. до 24.02.2010 год. и тя е била подновена едва след
настъпване на процесното произшествие. Твърди се, че основната вина за липсата
на застраховка „гражданска отговорност“ е на собственика – ЗКПУ“Златен клас“
гр.Бургас.
Претенцията против
ЗКПУ“Златен клас“ гр.Бургас, е с искане, в случай, че бъде уважен предявения от
Гаранционен фонд иск против Й.Й., третото лице да бъде осъдено да му заплати
като ответник по обратния иск сумата от
36 279,87 лв., ако ответникът Й.Р.Й. изпълни постановеното срещу него
осъдително решение по първоначалния иск.
От фактическа
страна в обратната искова молба се твърди, че към датата на произшествието
ищецът по обратния иск е работел по трудово правоотношение като механизатор при
ЗКПУ“Златен клас“ с ЕИК *********, явяваща се собственик на трактор „Т 150“ с
рег.№А2234ЕЕ, с който на 24.03.2011 год. допуснал пътно-транспортно
произшествие, от което са били увредени две лица. На тези две лица ищецът по
първоначалния иск изплатил обезщетение. Заявява се, че в нарушение на разпоредбата на чл.259 ал.1 т.1
от КЗ (отм.), собственикът на трактора не е сключил задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ и това обстоятелство не било известно на ищеца по
обратния иск. Твърди се, че именно поради липсата на застраховка исковата сума
по главния иск се претендира от Й., тъй като при налична застраховка
обезщетението би се платило от застраховател. С допълнителната обратна искова
молба се заявява, че вредите са причинени от недостатъци на вещта, която била
предадена от ЗКПУ“Златен клас“ на Й. в неизправно състояние.
Ответникът по
обратния иск ЗКПУ“Златен клас“ оспорва претенцията с доводи, че в деня на
инцидента на Й. не е била възлагана работа, която да налага излизане с
колесния трактор извън тракторния стан.
Заявява се, че Й. бил назначен на длъжност „общ работник“ и на 24.03.2011 год.
му бил възложен ремонт на неизправния трактор. Твърди се, че Й. напуснал
тракторния стан по своя воля, в нарушение на трудовата дисциплина, с неизправно
превозно средство, извън работно време и в тъмната част на денонощието. Според
ответника, вредите са настъпили от виновното поведение на Й.. Въвежда твърдение
за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил, който се движел с
превишена скорост.
Третите
лица-помагачи, конституирани по инициатива на първоначалния ищец Гаранционен
фонд, вземат становище за основателност на първоначалния иск. Считат, че
причина за допускането на ПТП са многобройните нарушения на правилата за
движение от страна на ответника Й.. Намират, че водачът на лекия автомобил не е
съпричинил вредоносния резултат.
В съдебното заседание страните поддържат становищата
си, представят и ангажират доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид представените
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове от ищеца Гаранционен
фонд против Й.Й. са с правно основание в чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) във вр.
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на ответника Й. по чл.
288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), следва да бъде
осъществен следния многоелементен фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е
заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди
на чуждо имущество, 2) пътнотранспортното произшествие да е настъпило на
територията на Република България, 3) и да е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, 4) и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически
състав има за последица встъпване на гаранционния фонд в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по чл.288 ал.8 от КЗ (отм.), т.е.
притезанието на фонда възниква на две отделни основания – суброгация в правата
на увреденото лице по чл.45 от ЗЗД до размера на платеното и вземане против
виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението по
силата на законовата норма на чл.288 ал.8 от КЗ (отм.).
В конкретния
случай се установява от представените доказателства и не се спори, че ГФ е
изплатил обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от
виновното и противоправно поведение на ответника Й. на пострадалите лица – А.Г.Т.
и Й.Д.Т., с платежни нареждания от
18.02.2012 год. Не се спори, че пътувалите в лекия автомобил лица действително
са претърпели обезщетените от ГФ неимуществени и имуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания, разходи за лечение, заплатени от А.Т. и загуба
от стойността на погиналия автомобил. Не се твърди от ответника или от неговия
помагач и ответник по обратния иск – ЗКПУ “Златен клас“ и дори се признава, че
към момента на настъпване на произшествието за колесния трактор не е била
сключена застраховка „гражданска отговорност“.
След като
Гаранционният фонд е определил и изплатил обезщетение на увредените лица, той е встъпил в техните права до
размера на заплатените обезщетения за вредите от деликта и лихвите. С това
първоначалния иск е доказан по основание.
Ответникът по този иск оспорва неговия размер като
противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лекия автомобил, който в момента на произшествието се е движил със скорост над
разрешената за пътния участък. Доколкото отговорността на ответника Й.
произтича от чл.45 от ЗЗД, допустимо е в настоящото производство той да поиска
намаляване на обезщетението, което дължи, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД –
поради принос за настъпване на вредите от пострадалите. Както се установява от
документите, съдържащи се в щети №№ 110118/24.01.2012 год. и 210018/21.01.2012
год., принос на пострадалите лица изобщо не е бил обсъждан, а ГФ се е съобразил
изцяло с решение №2647/24.11.2011 год. по НАХД №3983/11 год. на БРС, с което Й.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“, вр. с ал.1
б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК, освободен е от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание – глоба.
Съдебната практика последователно приема, че съпричиняване
на вредоносния резултат е налице, когато е осъществено конкретното проявление
на действие или бездействие на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. При обективното съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не e
обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на
пострадалото лице, а дали това поведение действително е в причинна връзка с
последвалия резултат и по някакъв начин е допринесло за настъпването на
решителното събитие - т.7 от ППВС № 17/1963 г., решение №96/29.06.2015 год. по
т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014
год. ІІ т.о. ВКС и др.
Установява се от първоначалното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че произшествието е
настъпило при навлизането на колесния трактор в платното за движение на л.а.
„Рено“ с рег.№А1164АА при пресичане от трактора на главен път І-6 на входа на
с.Ветрен. Не се спори между страните, че в този участък движението е било
регулирано от пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта за движение до 60
км./ч. От основното заключение на автотехническата
експертиза се установява, че лекият автомобил, управляван от А.Т., се е движил
с около 76 км./ч. към момента на настъпване на инцидента. Ударът между двете
превозни средства е настъпил както следва – за автомобила – челно, а за
трактора – напречно в прикачното устройство. Установява се от основното
заключение, че остатъчната скорост, с която лекият автомобил се е ударил в
прикачното устройство, е била 55 км./ч. Тази скорост е определена от вещото
лице Г., като е съобразена степента на нараняване на водача – пета по
6-степенната скала на AIS, използвана в
САЩ. В съдебното заседание на 19.12.2017 год. вещото лице е пояснил каква е
причината да използва този метод на определяне на остатъчната скорост –
нетипичните деформации по автомобила, които са настъпили само в горната му
част, вместо типичните поражения по врати, брони, калници и пр. Освен това,
както се установява от ползваната формула за изчисление на скоростта на движение,
спирачния път, установен по време на огледа в ДП, е взет предвид от вещото лице
като компонента „S“ – равен на сбора от 9,45 – по-дългата от
двете спирачни следи и 1,40 – просуркване по асфалта. С оглед на това,
първоначалното заключение следва да бъде ценено в тази му част, въпреки
оспорването от ищеца ГФ с нарочна молба от 11.12.2017 год.
Решението на наказателния съд установява задължително по
арг.от чл.300 от ГПК за настоящия онези факти, част от деликта, които се явяват
съставомерни за престъплението, а в конкретния случай това са нарушенията на
ЗДвП и Наредба №15/07.04.2008 год. за
реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, допуснати
от Й. – пресичане на главен път с неизправно ППС, в участък с двойна
непрекъсната линия, в тъмната част от денонощието без включени светлини и без
обозначение на ралото-комби.
Неизправността на колесния трактор се признава и от
собственика му и ответник по обратния иск, който твърди, че в деня на инцидента
е следвало да му се извършва ремонт от ответника Й., а и неизправността е била
причината да не се сключи застраховка „гражданска отговорност“. С решение
№2647/24.11.2011 год. но НАХД №3983/11 год. на БРС е установено, че непосредствено
преди инцидента предавките за движение напред на трактора не сработили, поради
което Й. предприел движение на задна предавка, за да се прибере, т.е. движение
с ралото отпред, и така предприел пресичане на главния път. Ответникът по
обратния иск твърди, че това не е вярно,
че движението на трактора е било напред, а не назад, и че напускането на
тракторния стан е станало самоволно и поради това без включени светлини.
Разпитаният св.Тонев заявява, че в деня на инцидента той и Й. работили заедно
на нива близо до с.Ветрен – всеки с отделен трактор. Свидетелят тръгнал да се
прибира по-рано. След като се прибрал му се обадили за произшествието с Й. и
свидетелят отишъл на място, за да извади хората от колата с фадрома. Заявява,
че ралото се било скъсало и било паднало върху колата. След това свидетелят
преместил трактора от местопроизшествието на заден ход, тъй като предните му
скорости не работели.
Съвкупната преценка на събраните доказателства дава на
съда основание да приеме, че при настъпване на инцидента тракторът се е движил
на заден ход, с ралото отпред, и механизма на настъпване на ПТП е именно този,
възприет от допълнителната тройна експертиза. Свидетелят еднозначно заявява, че
скоростите за движение назад не са работили, ето защо преместил трактора на
собствен ход, но при движение на задна предавка. Освен това, ако е вярно
твърдението на ответника по обратния иск, че в деня на инцидента на Й. е бил
възложен ремонт на трактора, а не обработка на нива (оран), то тогава нелогично
е трактора да е с прикачен инвентар, отговарящ за почвена обработка. Също така,
ответникът по обратния иск е представил раздавателна ведомост (л.165-гръб), според която на датата на
инцидента 24.03.2011 год. на Данчо Р. (Й.Р.Й.) е било предоставено дизелово
гориво, което е необходимо именно при ефективно използване на трактора по
предназначение, а не при ремонт.
От тройната експертиза се установява, че тракторът се
е движил назад със скорост от 5 км./ч. Той е станал опасност за движението на
лекия автомобил в момента, когато прикачното устойство е преминало двойната
разделителна линия М2, навлизайки в лентата за движение на автомобила,
управляван от Т.. От заключението е видно, включително от нагледната схема, че
в момента на сблъсъка цялата дясна лента, в която се е движел автомобила, е
била преградена от композицията трактор + прикачно устройство. Според
заключението, водачът на лекия автомобил е възприел опасността, когато
прикачното устройство е навлязло с 42 см. в дясната лента за движение, от
разстояние 60,15 м. Цялата дясна лента с ширина 5,15 м. (сбор от 1,30м. +3,85
м. според нанесените данни в
безмащабната скица към протокола за оглед, съдържащ се в ДП-139/11
год.), е била измината от трактора на заден ход за 3,7 сек. Водачът на лекия
автомобил е възприел опасността 4 сек. преди сблъсъка. При това положение,
според заключението на тройната експертиза, лекият автомобил се е движел срещу
непреодолима преграда - създадена от
напречно движещия се трактор, и за водача на лекия автомобил не е съществувала
никаква практическа възможност да избегне станалото ПТП.
Основният спор между страните е дали при движение със
съобразена скорост ударът е можел да бъде избегнат чрез предприетото от водача Т.
аварийно спиране. Всяка от страните, а и подпомагащите ги лица, счита, че
компонента „време за реакция на водача“ във формулата за изчисление на опасната
зона за спиране следва да се възприеме от различен източник. Самото цитиране на
различни източници показва, че границите на този компонент са твърде широки. В
заключението, изготвено в ДП, което не може да се ползва като годно
доказателство в настоящия процес, но непрекъснато се коментира от страните, за
да обосноват своите тези, е възприето време за реакция от 1 сек. Според тримата
експерти, изготвили допълнителното заключение, тази стойност е нереална, а
по-достоверни са стойностите, възприети от източниците – издания от САЩ, Канада
и Германия, където непрекъснато се правят изследвания в областта на пътните
произшествия. Първоначалната и допълнителната експертизи са направили
изчисления на опасната зона за спиране при движение на лекия автомобил със 76
км./ч., с допустимата скорост от 60 км./ч. и при различни стойности на
компонента „време за реакция“. При движение със 76 км./ч. опасната зона за
спиране е била около 82 м. (първоначално и допълнително заключения), а
разстоянието, от което водачът е възприел опасността, е било 60,15 м. (50,7 м.
дистанция на възприемане на опасността + 9,45 м. спирачен път). При движение с 60 км./ч. и време за реакция от
2 сек. (стр.2 от първоначалното заключение), опасната зона за спиране е била
около 60 м. и водачът е имал обективната възможност да избегне сблъсъка при
всички други запазени условия (според поясненията на вещото лице в съдебно
заседание тези „други условия“ са останалите компоненти във формулата за
изчисление на Sо). В допълнителното заключение е направено изчисление
на опасната зона за спиране при движение с допустимата скорост от 60 км./ч. и
време за реакция от 1,5сек. – стр.3. В този случай, водачът би реагирал на
опасността от 49,56 м. (40,11 м. - дистанция за възприемане на опасността +
9,45 м. спирачния път), при което сблъсъкът не е могъл да бъде избегнат –
необходимо е било разстояние от 51,44 м., което е с 1,88 м. повече от опасната
зона за спиране. Както е видно от поясненията към задача 2 от допълнителната
експертиза, вещите лица са счели минималната референтна скорост от 1,5 сек. за
нереалистична поради следните особености на случая – прикачното устройство е
било без светлини, то не е било плътно тяло и е било трудно да се разпознае в
полумрак, трудно е било да се установи дали обектът се движи и в каква посока
или е статичен. Същите пояснения са дадени устно и в съдебното заседание на
20.02.2018 год. От това съдът прави извод, че
всъщност забавянето на реакцията на водача на лекия автомобил, каквото
забавяне е било отчетено от вещите лица като компонент в изчисленията им, се
дължи изключително на противоправното поведение на водача на трактора – той е
пресякъл главния път на нерегламентирано място, без никакви светлини при
настъпило вече смрачаване (първоначално заключение), с неизправно превозно
средство без спирачки и с блокирали скорости за движение напред и с
необозначени трактор и прикачно устойство, които според чл.8 от Наредба
№15/07.04.2008 год. е трябвало да бъдат снабдени с жълта мигаща светлина. При
това положение според съда всички изчисления трябва да бъдат направени с
минималната референтна скорост от 1,5 сек., защото положението на водача на
лекия автомобил не следва да бъде влошавано поради виновното и противоправно
поведение на участника, предизвикал катастрофата. В случай на изчисление на
опасната зона за спиране при допустимата скорост и с време за реакция от 1,5
сек., ударът е бил неизбежен, както се посочи по-горе, тъй като свободният път
е бил по-малък с 1,88 м. от опасната зона за спиране.
Вижда се, че промяната само в един компонент на
формулата – „време за реакция“ от 1,5 сек. на 2 сек., води до съвсем различни
изводи – от неизбежност на сблъсъка до възможност за аварийно спиране на 20 см.
от прикачното устройство и при двата случая при движение с разрешена скорост.
Тази относителност на заключенията, както и коментираното по-горе забавяне на
времето на реакция поради противоправното поведение на водача на трактора,
препятстват категоричния извод, че водачът Т. е съпричинил вредоносния
резултат. Както се каза по-горе, неговото противоправно поведение не води до
автоматичния извод, че между действията му (в случая шофиране с превишена
скорост) и резултата има причинно-следствена връзка. При изчисленията на
тройната експертиза на опасната зона за спиране с минималната референтна
стойност на компонента „време за реакция“ движението с превишена скорост се
явява напълно ирелевантно за настъпилия резултат. Гореизложеното мотивира съда
да приеме, че вредите са резултат единствено на противоправното поведение на
ответника Й. и на основание чл.288 ал.12 от ЗК(отм.) и чл.45 от ЗЗД те са
дължими от него в пълен размер на ГФ, който е обезщетил увредените лица.
В конкретния случай обезщетение за забава под формата
на законна лихва се претендира от ГФ от момента на подаване на исковата молба,
ето защо момента на изплащане на обезщетенията на увредените лица е без
значение. Тази претенция следва да бъде уважена поради основателността на
главния иск.
Обратният иск е предявен в условията на евентуалност и
с оглед положителното произнасяне по първоначалния иск съдът дължи произнасяне
и по обратния. С него Й. претендира ЗКПУ „Златен клас“ да бъде осъдена да му
заплати сумата от 36 279,87 лв., ако той изпълни своето задължение към ГФ.
Според чл.50 от ЗЗД, собственикът на вещта и лицето,
под чийто надзор се е намирала, отговарят солидарно по отношение на увреденото
лице за причинените вреди. Вината на собственика на вещта при тази отговорност
е презумптивна. Той може да се освободи от отговорност ако докаже, че вредите
за резултат от непреодолима сила, от поведението на пострадалото лице, от
поведението на трети лица или е резултат от неправилно манипулиране с нея от
ищеца по обратния иск.
В конкретния случай от доказателствата се установява и
няма спор между участниците в процеса, че тракторът е собственост на
ЗКПУ“Златен клас“ и това обстоятелство е обявено за безспорно с определение
№1185/27.11.2017 год. Не се спори също, че в деня на инцидента тази вещ се е
намирала под надзора на ищеца по обратния иск, но твърденията на страните на
какво основание и с каква цел е била предоставена са противоречиви. Както се
посочи по-горе, не може да се възприемат твърденията на собственика на вещта,
че в деня на произшествието на Й. е бил възложен ремонт, а вместо това той
самоволно предприел излизане от тракторния стан и така допуснал катастрофа. При
това, за да възникне отговорността по чл.50 от ЗЗД не е необходимо вредата да е
причинена при или по повод на някаква възложена работа от собственика на вещта,
за разлика от отговорността по чл.49 от ЗЗД.
Съдебната практика допуска възможността вредите от вещ
да са причинени както от нейните свойства и дефекти, така и от виновното
поведение на дадено лице – т.2 от ППВС №17/63 год. Тогава отговорността на
собственика на вещта, който е и възложител на работа, се основава едновременно
на чл.49 и чл.50 от ЗЗД. Тази отговорност се носи спрямо на увредения, а
отношенията между възложителя на работата/собственика и причинителя на
увреждането се уреждат по правилото на чл.54 от ЗЗД. В случая обаче
причинителят на увреждането желае да ангажира отговорността на собственика на
вещта, по правилото на чл.127 от ЗЗД и поради солидарната отговорност, която
носят спрямо увредения. Причинителят би могъл да ангажира изцяло отговорността
на собственика на вещта ако установи, че вредите са резултат от свойствата,
качествата на вещта, дефекти или повреда, без значение по каква причина е
настъпила последната.
От доказателствата по делото се установява, че вредите
са резултат както от повреда на трактора, така и от нарушаване на правилата за
неговата експлоатация от водача Й.. Непосредствено преди инцидента се е
повредила скоростната кутия и са отказали спирачките на трактора. Именно
повредата в скоростната кутия е била причината пресичането на пътя да се
предприеме на заден ход, с прикачното устройство отпред. От друга страна,
водачът е нарушил фрапантно правилата за движение, т.е. вредите са резултат и
от неправилно боравене с вещта. Доколкото вредите са причинени от свойствата на
вещта и от неправилното боравене с нея, отговорността трябва да бъде понесена
както от собственика на основание чл.50 от ЗЗД, така и от причинителя на
основание чл.45 от ЗЗД, а във вътрешните им отношения, доколкото друго не
следва от закона, отговорността следва да се разпредели по равно – чл.127 ал.1
от ЗЗД. С оглед на това, обратния иск следва да бъде уважен до размера на
½ ид.ч., или 18 139,94 лв. Напълно ирелевантен факт за
отговорността на собственика се явява несключването на задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ и поради това не следва да се коментира от съда.
Страните са поискали присъждане на разноски и такива
им се дължат съобразно изхода на спора.
Ищецът по първоначалния иск е направил разноски по
представен списък в размер на 2 151,19 лв. и те следва да бъдат понесени
от ответника по този иск Й..
Ищецът по обратния иск Й. е направил разноски по
представен списък общо в размер на 5 651,19 лв., които са свързани както с
тази претенция, така и с първоначалната. Заплатил е адвокатски хонорар в размер
общо на 4000 лв., от които 2000 лв. за защита по първоначалния иск и 2000 лв.
по обратния. Поставил е въпроси към съдебно-автотехническата експертиза, които
се възприемат от съда като относими към първоначалния иск и въведеното
възражение за съпричиняване от водача на лекия автомобил. По този начин
разходите по обратния иск възлизат на 3 451,19 лв. (държавна такса и
възнаграждение на адвокат). От тях ответникът ЗКПУ“Златен клас“ следва да
понесе ½, или 1725,60 лв.
Ответникът по обратния иск също е поискал присъждане
на разноски и е направил такива в размер на 100 лв. за възнаграждение на вещи
лица. Представения с писмените бележки договор за правна защита не следва да се
взема под внимание като преклудирано доказателство – т.11 от ТР №6/06.11.2013
год. по т.д.№6/12 год. ОСГТК ВКС. С оглед на това, на ответника ЗКПУ“Златен
клас“ се следват разноски съобразно отхвърлената част от обратния иск в размер
на 50 лв.
На третите лица не се дължат разноски, въпреки, че
такива действително са били направени – чл.78 ал.10 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Р.Й. ***, с ЕГН *********** да заплати на Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2,ет.4,
представляван от изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков
сумата от 36 279,87 (тридесет и шест хиляди двеста седемдесет и девет
0.87) лв., представляваща сбор от
изплатените от Гаранционния фонд обезщетения за причинени имуществени и неимуществени
вреди, вследствие на настъпило ПТП, причинено виновно от ответника на 24.03.2011
год. с колесен трактор „Т-150“ с рег.№ЕН0888А без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, на пострадалите лица А.Г.Т. и Й.Д.Т. по щети №№110118/24.01.2012 год. и
210018/21.01.2012 год.
ОСЪЖДА Й.Р.Й. ***, с ЕГН *********** да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2,ет.4,
представляван от изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
36 279,87 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
24.04.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗКПУ“Златен клас“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Ветрен, ул.“Пирин“ №5, представлявана от председателя
Никола З., в качеството ѝ на собственик на вещта, с която са причинени
вреди – колесен трактор Т-150 с рег.№ЕН0888А, да заплати на Й.Р.Й. ***, с ЕГН *********** сумата от 18 139,94
(осемнадесет хиляди сто тридесет и девет 0.94) лв., представляваща половината от
обезщетението, дължимо от Й.Р.Й. на Гаранционен фонд на основание чл.288 ал.12
от КЗ (отм.), при условие, че Й.Р.Й. изпълни задължението си по настоящото
решение и изплати на Гаранционен фонд цялата сума от 36 279,87 лв.
ОСЪЖДА Й.Р.Й. ***, с ЕГН *********** да заплати на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2,ет.4,
представляван от изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков направените в
първата инстанция разноски в размер на 2 151,19 (две хиляди сто петдесет и един 0.19) лв.
ОСЪЖДА Й.Р.Й. ***, с ЕГН *********** да заплати на ЗКПУ“Златен
клас“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ветрен, ул.“Пирин“
№5, представлявана от председателя Никола Златев, разноски съобразно
отхвърлената част от обратния иск в размер на 50 (петдесет) лв.
ОСЪЖДА ЗКПУ“Златен клас“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Ветрен, ул.“Пирин“ №5,
представлявана от председателя Никола Златев, да заплати на Й.Р.Й. ***, с ЕГН ***********
разноски съобразно уважената част от обратния иск в размер на 1725,60 (хиляда
седемстотин двадесет и пет 0.60) лв.
Решението е постановено при
участието на А.Г.Т. и Й.Д.Т. като
помагачи на ищеца по първоначалния иск – Гаранционен фонд.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: