МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 306 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2012 ГОДИНА
На 07.03.2012 год.
Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 24, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.Л.П., за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.115, вр.чл.18,
ал.1 от НК за това, че на 16.10.2011 год. в
гр.Девня, обл.Варна направил опит умишлено да умъртви
В.Л.П., като деянието му останало недовършено по независещи от него причини.
В с.з. подсъдимият
изразява съжаление за случилото се, моли за минимално наказание.
В с.з. е направено искане
от страна на подсъдимия за приложение на разпоредбата на чл.371, т.2 НПК, като
производството по делото премине по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй
като признава всички факти, отразени в обвинителния акт.
В с.з. представителят на
прокуратурата поддържа обвинението и предлага да се определи наказание „лишаване
от свобода” в максимален размер, като същото следва да бъде намалено съобразно
разпоредбата на чл.58а НК.
По делото като граждански
ищец е конституиран пострадалия В.П.. Същият е предявил граждански иск за
причинените му неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
Подс.С.Л.П. ***. Във същата къща живеели св.Г.Д.Д.,
с която живеел на семейни начала, както и брат му В.Л.П. със своята дъщеря св.Е.В.П..
Св.П. от началото на м.април 2011 год.
работела като камериерка в хотел
„Трой", КК "Златни Пясъци", където оставала да преспива през активния
сезон.
На 15.10.2011 год. се прибрала в
дома си, за да се види със семейството си. Вечерта четиримата вечеряли и двамата братя
пили вино.
На 16.10.2011г. около обяд всички
седнали на масата да обядват. Подс.П. извадил една кана вино от бъчвата, като всички пили от виното. Подс.С.П.
и пострадалият В.П. изпили по четири
чаши вино от 200 грама. По време на обяда разговаряли спокойно до около 15.30 часа. В хода на разговора станало на
въпрос, че св.П. изпраща пари на С.П. за заплащане
на разходите в
домакинството, тъй като той не работел. Тогава св.В.П. се ядосал, тъй като в домакинството работел само той,
като електроженист и издържал
всички. Той казал на подс.П. „Аз ти давам всичките си пари, а ти искаш от Е. пари и криеш пари"! Двамата се
скарали по този повод и си нанесли няколко удара един на друг. Започнали да се
бутат и съборили масата в стаята. Виковете им и предизвикания шум били чути от
двете жени, които през това време оправяли багажа на св.Е.П.,
тъй като тя щяла да се тръгва. Двете се върнали отново в стаята, където били
двамата братя и ги видели, че взаимно си нанасят удари. Св.П.
застанала между тях и първо отблъснала баща си, като с това целяла да разтърве
двамата мъже. След това се обърнала и отблъснала и подсъдимия, но той в това
време извадил от джоба на панталона си нож, който имал дължина на острието
около 20 см. и нанесъл няколко удара в тялото на пострадалия. След това
отблъснал настрани момичето и продължил да нанася удари с ножа по тялото и
лицето на пострадалия, който вече се бил свлякъл на земята. След това
подсъдимия напуснал стаята, а св.П., която видяла
кръв по гърдите и по главата на пострадалия се обадила на тел.112 и потърсила
помощ.
През това време пострадалият В.П. казал
нещо, което дъщеря му не разбрала, изправил се като се подпирал на стената и излязъл от стаята и отишъл в
тоалетната.
В това време обв.С.П.
излязъл от стаята и скрил
ножа в каменната ограда на къщата, където е намерен от органите на МВР извършили огледа.
На место пристигнала линейка.
Пострадалият бил откаран в гр.Варна и бил приет по спешност в МБАЛ "Св.Анна", като бил придружен от св.Е.П.. В ОАИЛ му била оказана
животоспасяваща спешна медицинска помощ.
На адреса пристигнали и органите на
МВР и задържали подс.С.П..
От назначената по делото СМЕ, която
съдът кредитира като обективна и компетентна се установява, че вследствие на нанесените удари
пострадалият В.П. е получил прободно
- порезно нараняване в областта на дясната гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие, вътрешна гръдна артерия, десностранен
хемопневмоторакс, прободно- порезно нараняване на
лявата гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, външния плеврален лист,
порезни наранявания по главата, клепачите на лявото око, кръвонасядания по клепачите на лявото око.
Порезните наранявания в областта на
главата и лицето са резултат на удари с или върху предмети с режещи ръбове; прободно - порезните наранявания в областта на гръдния кош
са резултат на удари с или върху предмет с остър връх и режещ/режещи/ръб/ръбове/.
Прободно - порезното нараняване в
дясната гръдна половина ангажирало гръдната
стена в цялата и дебелина, създало е реална комуникация между външната среда и гръдната
кухина и в този смисъл е обусловило проникващо нараняване в дясната гръдна половина. По хода на раневия
канал на същото е увредена дясната вътрешна гръдна артерия с последващ излив на 500 мл.кръв в
дясната плеврална кухина, което увреждане е
обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота.
Прободно -порезното нараняване в
лявата гръдна половина е ангажирало гръдната стена
и цялата дебелина, създало реална комуникация между външната среда и гръдната кухина и в този смисъл е
обусловило проникващо нараняване в
лявата гръдна половина.
Левостранният хемопневмоторакс
е обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота.
От назначената в с.з. СМЕ се
установява, че прободно-прорезното нараняване в
областта на главата, касаещо лявото око е причинило пълна слепота на това око с
невъзможност за подобрение на състоянието му.
В своята съвкупност останалите
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.
Назначената съдебно химическа
експертиза установила 0.89 промила алкохол в кръвта на подс.Ст.П., който е бил в
лека степен на алкохолно опиване.
Съдебно-психиатричната експертиза
дала заключение, че към 16.10.2011 год. подс.С.П. е бил психично здрав. Психично
годен да участва в наказателния процес и да
възприема правилно фактите, имащи значение за ДП и да дава достоверни показания. Непосредствено след инцидена е изпаднал в състояние на Дистрес - разстройство в адаптация -
Кратка депресивна реакция, което обаче не е пречка да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложените обстоятелства
съдът счита за установени въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите, заключенията на вещите лица, както и всички писмени
доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, които са взаимно
допълващи се и непротиворечиви.
След като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Производството е по реда
на чл.371, т.2 НПК доколкото в с.з. подсъдимият у направил изрично изявление,
че признават фактите, описани в обвинителния акт, както и че се признава за
виновен изцяло по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.115,
вр.чл.18, ал.1 от НК за това, че на 16.10.2011 год. в гр.Девня, обл.Варна направил
опит умишлено да умъртви В.Л.П., като деянието му останало недовършено по
независещи от него причини.
Този свой извод съдът
направи поради следните обстоятелства:
Обект на това престъпление
са обществените отношения свързани с неприкосновеността на човешкия живот и
тяло.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено: от данните по делото безспорно се
установи, че подсъдимият е нанесъл няколко удара с нож на пострадалия, които са
застрашили живото му и без навременната намеса на лекарите от МБАЛ Св.Анна,
които са оказали животоспасяваща спешна медицинска помощ, изхода от тези
наранявания щеше да е трагичен.
В хода на досъдебното
производство подсъдимият е изложил твърдения, че е бил нападнат от пострадалия
и той е бил принуден да му нанесе ударите с нож, за да се защити. Това
твърдение не се споделя от настоящия състав на съда. Безспорно установено по
делото е, че двамата братя са се карали и са си нанасяли взаимни удари в
момента, в който в стаята са се върнали св. П. и Д.. Но от показанията на св.П. също така категорично се установява, че след като е
влязла в стаята на двамата братя, тя е застанала между тях и е избутала баща си
/св.В.П./ назад за да преустанови размяната на удари
между двамата. След това са е обърнала към чичо си и него също се е опитала да
избута назад и в момента, в който е стояла между двамата мъже, подсъдимия е
извадил ножа и е нанесъл с него няколко удара в областта на тялото на
пострадалия, вследствие на тези удари той е паднал на земята и тогава
подсъдимия му е нанесъл още удари с ножа, като един от тях попаднал в лицето и
засегнал лявото око, в което към този момент е налична пълно слепота.
При така изяснената
фактическа обстановка, дори да се приеме, че е имало нападение от страна на св.В.П., то това нападение е било преустановено към
момента, в който подсъдимия го е нападнал с ножа, тъй като св.П.
се е намирала между двамата мъже и вече е била избутала назад баща си и именно
в този момент С.П. отново го е нападнал и му е нанесъл удари с ножа. Не може да
се приеме, че е налице и превишаване на пределите на неизбежната отбрана, тъй
като както вече съдът описа по-горе нападение от страна на пострадалия в
момента на нараняването му не е имало. А с оглед на събраните доказателства по
делото /писмени и гласни/ В.П. едва ли е представлявал някаква опасност за брат
си, предвид не доброто му здравословно състояние.
По всички тези съображения настоящият съдебен състав не може да сподели
прокрадващите се по делото възражения за наличие на института на неизбежната
отбрана.
Деянието на подсъдимия е извършено умишлено, с пряк умисъл, като той е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и ги е желаел.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, реабилитирано физическо лице.
Като съобрази изложените
до момента обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че по категоричен
начин се доказва обвинението на подсъдимия, поради което и го призна за виновен
по него.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подс.С.П.,
констатира следното:
- смекчаващи- напреднала
възраст и изразено в с.з. съжаление за извършеното;
- отегчаващи – друго висящо
досъдебно производство.
Изложените съображения
мотивираха съда да наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като прецени, че наказанието следва да е между минималния и
средния, предвиден в разпоредбата на закона размер, като в случая прецени, че
справедливото наказание следва да е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 12 години. В
същото време производството по делото е по реда на глава ХХVІІ, което налага и
задължителното приложение на чл.58а, ал.1 НК, при който задължително се
намалява размерът на така определеното наказание с 1/3, поради което и
наказанието, което подс.П. следва да изтърпи по
настоящото дело следва да е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което
следва да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Съдът намира, че наложено
в този размер наказанието би осъществило целите на генералната и специалната
превенция.
В съдебно заседание е предявен граждански иск от В.П.
срещу подсъдимия С.П. в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Посочената сума
представлява причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди.
С оглед крайния изход на делото и обстоятелството,
че подсъдимият е признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление
и събраните доказателства, съдът намира, че предявения граждански иск е доказан
по основание.
В същото време обаче съдът намира, че предявения
иск не е доказан по размер. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че пострадалият донякъде е допринесъл за крайния
вредоносен резултат като също е нанесъл удари на подсъдимия, като по този начин
е предизвикал и неговата ответна реакция. Вярно е също така, че нанесените
удари от страна на подсъдимия са довели до опасност за неговия живот и до
постоянна слепота на лявото око на В.П., но към момента на постановяване на
присъдата съдът намира, че справедливия размер на присъденото обезщетение за
претърпените болки и страдания следва да е 50 000 лв., а за причинените му
имуществени вреди, претърпени във връзка с леченията пострадалия може да упражни
правата си по граждански ред. За да определи този размер на обезщетението съдът
прецени общото увреждане, което подсъдимия е причинил на пострадалия, но
прецени и неговото здравословно и имотно състояние и възможността му да изплати
дължимото обезщетение на В.П..
На основание чл.169, ал.2
от НПК съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски и държавната такса
върху уважените граждански искове.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :