Мотиви към
присъда № 71/ 28.09.2017 г., постановена по НОХД№ 595/ 2016 г. по описа
на РС- Димитровград.
1. Против В.И.И., род. на ***
г. в гр. ***, жив. в гр. Димитровград, б. гр., неженен, средно образование, ЕГН
**********, осъждан, е внесен обвинителен акт,
с който е обвинен в това, че на 28.07.2016 г. в гр. Димитровград държал
един брой самоделно огнестрелно оръжие и 1 бр. патрон калибър 9х19 мм, без да
има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал.1, пр. ІІ- ро от НК-
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.
2. ПРОКУРОРЪТ- г- н А. Палхутев пледира виновен,
предлага съответно наказание.
3. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. И. И.
пледира виновност, но и приложение на чл. 9, ал.2 от НК, така подсъдимият да
бъде оправдан.
4. ПОДСЪДИМИЯТ- В.И.И.
пледира подобно.
Нормативна
основа на обвинението:
5. НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС.
Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който придобие по какъвто
и да е начин, държи или предаде
другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия,
боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да
има за това
надлежно разрешение, се наказва с лишаване
от свобода от две до
осем години.
Факти по
делото.
6. По оперативен сигнал за възможно наличие на крадени вещи, служители на МВР на 28.07.2016 г. решили да
извършат процесуално- следствени действия за намирането им в апартамент, обитаван
от подсъдимия, находящ се в гр. Димитровград , бул. *****.
Този апартамент бил обитаван преди това от единият от дядовците на
подсъдимия(по бащина линия), след това там живеел бащата на подсъдимия- св. И.,
а към посочения момент- подсъдимия и съпругата му св. Т.. Между служителите на
реда бил и св. Д., когато отишли на место, там била само св. Т., която ги
допуснала в апартамента. Възприели вещи, които ги интересували във връзка със
сигнала(две капли, кормило и седалка за велосипед, в различни
стаи). Видели, че една от стаите била оборудвана като работилница, с много
части за велосипеди и други превозни средства. Едно от чекмеджетата било
отворено, а вътре в него видели 1 патрон и устройство, наподобяващо оръжие.
Тези вещи били предадени доброволно на полицията с протокол за доброволно
предаване от св. Т..
7. Патронът се оказал калибър 9х19 мм. По него не се
четат с просто око надписи, дължината била от 30 мм а на гилзата 19 мм. този
патрон бил боен и стандартен за
пистолети, използващи боеприпас 9Х 19 мм.
8. Устройството било самоделно тръбно, с външна
шестоъгълна форма, метална шина, заварена като дръжка, увита с текстилна
материя. То се състояло от две части, съединени с винтова резба. По- късата
била от 33 мм, в единият край имала вътрешен диаметър 6 мм, в другия завършвала
с резба, с диаметър 10 мм и отвор от 6 мм, предназначен за поставяне на капсул – възпламенител. По-
дългата част била с дължина 122 мм, с метална шина, заварена като дръжка, в единия край с
вътрешна резба, през отвора `и имало ударно жило. Във вътрешността си на този
по- дълъг детайл имало силна пружина и метален щифт със заострен връх. Същото
представлявало кожух с пружина и ударно жило , което е стандартен механизъм за
възпламеняване на заряд при огнестрелните оръжия. Когато механизма се изтеглял
назад, в крайно задно положение ударника се задържал стабилно , поради направен
специален процеп за това, в който влизал специален външен щифт. Ако щифта се
освободи с натиск от пръст(ръка), благодарение на пружината ударникът излизал в
крайно положение от 4 мм. В крайна сметка това довеждало до възпламеняване на капсул- възпламенител с ценрално възпламеняване, не можел да възпламени такъв със
странично. На практика ставало въпрос за огнестрелно оръжие, което било технически изправно и
годно да възпроизведе изстрел с твърд предмет с диаметър до 6 мм. Можело да
порази и човешко тяло. Всъщност, за да се произведе такъв изстрел е необходимо
да се постави капсул възпламенител
в резбата , свързваща късото и дълго тяло. Пред него в късото тяло следвало да
се постави барут или друго възпламеняващо вещество, а пред него- твърдо тяло,
например сачма с диаметър не по- голям от 6 мм. То не работело и не можело да
възпроизведе изстрел със стандартен патрон.Оказало се, че това оръжие принадлежало
на другия дядо на подсъдимия, който приживе го оставил отдавна в апартамента.
Лично подсъдимият е стрелял с него, но използвайки само капсул-
възпламенител, без да осъзнава и да разбира, че е
било възможно да се възпроизведе и изстрел с твърд предмет. Мислел си е, че
става въпрос за самоделно устройство, предназначено да издава шум, но не и за
бойна стрелба.
9. Подсъдимият е
бил осъждан по смисъла на НК три пъти. По НАХД№ 591/ 12 г. за престъпление по
чл. 326 от НК с приложение на чл. 78а от НК; по НОХД№ 405/ 14 г. на ДРС за
престъпление по чл. 197 от НК с наложено наказание пробация,
а присъдата в сила от 10.07.2014 г.; и по НОХД№ 64/ 2016 г. на ДРС, за
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода,
отложено по реда на чл. 66, ал1 от НК и глоба, споразумението е в сила от
15.02.2016 г.
10. Горната фактическа обстановка се установи от
събрания по делото съвкупен доказателствен материал,
като еднопосочен и непротиворечив.
Правни
изводи по въпросите в чл. 301от НПК.
11. Несъмнено се установи, че подсъдимият е извършил
следното деяние- на 28.07.2016 г. в гр. Димитровград държал един брой самоделно
огнестрелно оръжие и 1 бр. патрон калибър 9х19 мм, без да има за това надлежно
разрешение.
12. Не се спори по делото, а и съгласно обясненията на
подсъдимия, именно той обитава апартамент в гр. Димитровград , бул. *****. Там
живее той и съпругата му. Двамата негови дядовци не живеят там(вероятно
починали- без съществено значение по делото). Баща му- св. И. поддържа
изнесеното от подсъдимия и неговата съпруга.
13. Безспорно по делото се установи още, че подсъдимият
знае добре, че в чекмедже на пригодена като работилница стая се намират един
брой самоделно огнестрелно оръжие и 1 бр. патрон калибър 9х19 мм. Той не
оспорва това. Съдът дава вяра на показанията на св. Т., че не знае за тези
вещи. Бащата потвърждава, че оръжието се намира в помещението. В крайна сметка
то е доброволно предадено.
14. Няма съмнение по делото, че патрона е боеприпас за
огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7, ал.1 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия(ЗОБВВПИ). Той е
стандартен , без значение е , дали е прострелян или не, съдът довери
заключението на експерта в тази връзка.
15. За този съд няма също така съмнение, че самоделното
устройство е огнестрелно оръжие, според дефиницията на чл.4, ал.3 от ,
защото то представлява : „….. предмет с външен вид
на огнестрелно оръжие, който има конструкция и е изработен от материал,
позволяващ този предмет да бъде така видоизменен, че да произведе изстрел с
куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество…“. Съдът довери
заключенията на вещото лице в тази посока, като компетентни. Законът не изисква
това оръжие да може да поразява предмети или да нанася наранявания на живи
хора, но и от второто заключение се установи, че е възможен изстрел с твърд
предмет, допълнително и от този изстрел би било наранено живо човешко същество.
Защитата тук е неубедителна, доводът – неоснователен.
16. Подсъдимият е съзнавал, че тези предмети са в дома му,
т.е. към дата на доброволното предаване той е осъществил тяхното държание. По
делото се установи несъмнено, че други лица нямат отношение към това държане.
17. Подсъдимият няма разрешително да държи двата предмета.
18. Деянието е виновно извършено. Подсъдимият е съзнавал,
че държи огнестрелно оръжие и боеприпас за него, че това е противозаконно.
Деянието е извършено при пряк умисъл.
19. Не е извинителна грешка по отношение на умисъла факта,
че подсъдимият не е разбирал, че самоделното устройство може да изхвърля твърди
предмети, посредством възпламеняване на барута. Макар и не толкова лесно за
разбиране функцията на устройството, той е пълнолетен и би следвало да познава закона.
20. Деянието
от своя страна формално осъществява признаците на състава на престъпление по
чл. 339, ал.1 от НК, но то негова опасност е явно незначителна, в този смисъл
не може да бъде счетено за престъпление.
21. Това
виждане е непоколебимо и сигурно за този състав на съда, за да се стигне до
него, бяха взети предвид комплекса от фактори, релевантни за белега обществена
опасност по чл. 10 от НК. За да е деянието обществено опасно, то следва да застрашава или уврежда личността, правата на
гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в
Република България или други интереси, защитени от правото.
22. В случая престъплението по чл. 339 от НК е ситуирано в гл. ХІ от особена част на НК- Общоопасни престъпления, в раздел І „Престъпления,
извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства“. Ясно е от това, а и от стриктния
прочит на текста на конкретната норма, че се касае за престъпление, което е
извършено с общоопасно средство(огнестрелно оръжие и
боеприпас), затова то е общоопасно престъпление, а
именно разбирано като такова средство(огнестрелно оръжие) е иманентен и ключов
фактор по повод елемента обществена опасност, по смисъла на чл. 10 от НК. Така
или иначе престъплението по чл. 339, ал.1 от НК за това е обществено опасно,
защото касае режим на придобиване, съхранение и използване на оръжие- вещ, сама
по себе си опасна за личността и установения правов ред.
23. Чл. 9, ал.2 от НК има приложение към всяко едно
престъпление, така всеки конкретен случай следва да се обсъжда според фактите,
които са установени. По това дело става
въпрос не за стандартно, не и за преработено оръжие, а за самоделно устройство,
което видимо и функционално не дава признаци,
че може да се използва като огнестрелно оръжие. За да достигне до извода
за явно незначителна опасност, този съд взе предвид няколко съществени елемента:
характера/ същността и процес на употреба на предметното устройство, ведно с
намерения боеприпас; начина, установен по делото, по който то е използвано от подсъдимия;
на последно място- поведението на подсъдимия в хода на цялото производство.
24. Пред съда се представи и той непосредствено възприе
самоделното устройство. Действително, то прилича на пистолет и лице с
незначителна компетентност може да достигне до този извод.
25. Същото се
отнася до начина на възпламеняване на капсул – възпламенител. Видимо и сравнително ясно е къде се поставя
той(в специалната резбована част), необходимо е да се
дръпне назад лоста, затегнат с пружина до крайно задно положение, където щифта,
който стърчи чрез завъртане да влезе в жлеба, пригоден за задържането му. При
освобождаване е също сравнително ясно и логично, че предната заострена част на
лоста(ударник) със силата на пружината ще се придвижи рязко напред и острието
ще удари поставената капсула(острието видимо- с 4 мм стърчи пред среза).
Очевидно е, че капсула ще се възпламени и ще предизвика най- малкото силен шум
плюс изхвърляне на изгорели газови напред- през дулото.
26. По- нататък обаче, трудно обяснимо е, а и очевидно
изисква една по- голяма степен на осведоменост, как точно ще бъде възпроизведен
самият изстрел. Изисква се поставяне на два допълнителни(освен капсула) вещества.
Първият е взривно вещество- например барут. Но той трябва да е насипан или по
някакъв начин пакетиран и поставен пред капсул
детонатора в късото устройство. Второто е твърдият предмет. Той може да е от различен
материал, форма, плътност , тегло и др., но не по- широк от 6 мм.
27. Съдът довери и заключението на експерта, дадено в
с.з., че изстрел може да се произведе и без да се постави барут, а изхвърлянето
на предмета да е единствено предизвикано от експлозията на капсул-
възпламенителя.Тогава устройството ще функционира
като огнестрелно оръжие, ако пред капсула се постави посочения твърд предмет.
28. Но без съмнение, това устройство не може да
произведе изстрел със стандартен патрон- отново заключението на вещото лице. Стандартен
боеприпас с калибър от 6 мм към настоящия исторически етап не се произвежда,
има такъв с по- малък калибър(например кал. 22- т.нар. „флоберков“
патрон). Но няма място за фиксиране и поставяне на патрон. В късата част от 33
мм, от които около 10 мм са предназначени за капсула, т.е. в 22 мм следва да се
разположи заряда за изстрелване(вж. сн.3,заключение
на досъдебното производство, л. 18). Това е възможно, ако вместо
боеприпас(патрон) се постави направо твърдото тяло, например сачма. При всички
положения, този който иска да възпроизведе такъв изстрел на практика ще се лиши
от съществен и типичен за огнестрелното
оръжие елемент- неговата цев(чл. 4, ал.1 от говори за „цевно“
оръжие)
29. Несъмнено
в този смисъл е, че самоделното устройство не може да функционира като огнестрелно
оръжие, използвайки патрон като боеприпас. Освен това , самото устройство , ако
и да е огнестрелно оръжие е сравнително трудно за боравене, трудно може да се
стигне до извод, че може да изхвърля твърд предмет, самият предмет трябва да е
нестандартен. Силно е разколебан ефекта от произвеждане на изстрел, предвид факта,
че твърдото тяло следва да е с определен размер( като диаметър), реално ще
липсва какъвто и да възможен прицел, поради практическата липса на цев, може
твърдото тяло да падне от дулото и пр.
30. От
техническа гледна точка, устройството е огнестрелно оръжие, но неговата
употреба като такова е силно неефективна, трудно практически осъществима и
реално по този начин се намалява значително обществено опасният му характер като
„общо опасно средство“.
31. В същият
контекст, следва да се подчертае, че патронът кал. 9Х19 не може да се използва от това самоделно устройство.
Допълнително, съдът макар и да не е разколебан в извода си, че става въпрос за
боеприпас за огнестрелно оръжие, самостоятелно възприе външното състояние-
патронът е стар- липсват надписи, видимо металът на гилзата, куршума, а дори и на капсула е загладен, с променен
цвят, все белези сочещи логично към този извод.
32. Вторият
аспект, разгледан от съда е свързан с употребата на това оръжие. Следва да се
приеме за несъмнено установено, че устройството не е изработено от подсъдимият,
а от негови предци- в тази посока са показанията на съпругата и бащата на
подсъдимия и неговите обяснения. То е старо, оставено е в дома от този, който
го е изработил, а там в последствие живее подсъдимия.
33. Няма как
да не се доверят обясненията на подсъдимия в контекста и на горните изводи- той
е виждал дядо си да „стреля“ с устройството, но само с „капси“,
за да плаши птиците. Точно затова и самият подсъдим употребява по този начин
устройството.
34. По делото
липсват обективни данни, с това устройство да е възпроизвеждан изстрел, с
изхвърляне на твърдо тяло. Така самото то се употребява съобразно и видимата си
същност, по един начин, който не представлява огнестрелен изстрел, защото
самото възпламеняване на капсула- възпламенител, без
да има поставено пред него твърдо тяло не е предназначението на едно
огнестрелно оръжие. В този си вариант то е безвредно или поне не толкова опасно
за околните, както и за лицето, което го употребява(може би е по- опасно за
последното). В този контекст- практически оръжието не е било използвано по опасен
за обществото начин, т.е. отново характера му като общоопасно
средство е незначителен в светлината на чл. 10 от НК.
35. На трето
място, поведението на подсъдимия е показателно. Той не спори, не шиканира, не прехвърля вина и отговорност за това, че държи
в дома си това устройството. Напротив, подробно обяснява за начина на
придобиване, дори признава, че е възпроизвел изстрели с капсули. В чисто
субективен план, дори и след като е наясно, че срещу него е налице обвинение за
тежко умишлено престъпление, подсъдимия непоклатимо и според съда –
добросъвестно разкрива обективната истина. В този аспект, това устройство,
макар и опасно средство по смисъла на
чл. 339, ал.1 от НК, не е със степен на обществена опасност по чл. 10 от НК,
годна да превърне деянието на престъпление.
36. Същото се
отнася и до патрона, който е намерен. Тук допълнителен довод е, че това е един
единствен боеприпас, неизползван, придобит отдавна, не от подсъдимия.
37. Комплекса
от гореустановеното сочи, че самоделното устройство е огнестрелно оръжие,
чиято употреба като такова е силно затруднена, видимо трудно може да се стигне
до извода да се използва така, а на практика не е използвано в такова качество.
Допълнително изпълнителното деяние и причастността на
подсъдимия към него е именно в насока, че ако и да е следвало да съзнава
предназначението на тази вещ, в него е изградено убеждение, че не става въпрос
за огнестрелно оръжие и то не се използва като такова. По отношение на патрона,
неговият брой, състояние и време, през което е стоял в апартамента, обитаван от
подсъдимия също води до една незначителна степен на обществена опасност на
деянието.
38. При
формиране на своите изводи, съдът обърна внимание и на обстоятелство, което е
против подсъдимия- неговото съдебно минало. Действително той е три пъти осъждан,
но по отделно и в съвкупност осъжданията му следва да се разгледат през
призмата на конкретната обществена опасност от настоящото му деяние. Така в
първото си осъждане той е освободен от наказателна отговорност, т.е. то не е
релевантно за настоящия анализ. Второто осъждане е за леко наказуема кражба по
чл. 197 от НК, с наложено и изтърпяно ефективно наказание пробация,
сравнително отдалечено преди във времето(повече от две години) . Третото
осъждане е за умишлено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Прави впечатление
разнородния характер от тези престъпни деяния, нито едно от тях не е тежко
престъпление, още по- малкото пък да е общоопасно
такова. Така генерално погледнато, макар и с обременено съдебно минало, то не
рефлектира съществено върху основни извод на съда за малозначителност
на тук разглежданото деяние.
39. В крайна
сметка е налице хипотезата на чл 9 ал.2 in fine от НК- макар и формално да са налице признаците на
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, деянието е с явно незначителна степен на
обществена опасност, то не е престъпление.
40. Налице е
оправдателното основание на чл. 304 in fine от
НПК- деянието не представлява престъпление, въпреки че е извършено от
подсъдимия и то виновно. По тези причини, съдът оправда изцяло подсъдимия по
повдигнатото обвинение.
41. Все пак
веществените доказателства по това дело като
вещи, чието притежание е забранено-
един брой самоделно огнестрелно оръжие и 1 бр. патрон калибър 9х19 мм. на
основание чл. 53, ал.2, б.(а) от НК бяха отнети в полза на държавата
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Съдия:
