Определение по дело №586/2025 на Административен съд - Варна

С решение № 2585/13.03.25г., постановено по адм.д.№ 10496/24г. Върховният административен съд е отменил решение № 8468/26.08.2024г., постановено по адм.д.№ 531/2023г. по описа на Административен съд гр.Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на делото е жалбата, подадена от Н. Л. Л. от гр. Варна, подадена чрез адв. К. Ж. против ревизионен акт № Р – 03000322002089 – 091 – 001/16.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 234/09.12.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период на 2019 г. в размер на 23 408 лв. и лихви – 5 650,88 лв.

В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че задължение на приходните органи е да обосноват по категоричен начин наличието на обстоятелство/а/ по чл. 122, ал.1 ДОПК и едва тогава съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за оборването на констатациите на ревизионния акт, пада върху задълженото лице. В случая ревизиращите органи не са установили по безспорен начин пазарната цена, затова неправилно първоинстанционният съд е приел тази експертиза за компетентно дадена и въз основа на нея е подкрепил без каквато и де е обосновка констатациите на ревизионния акт при определяне на данъчната основа, респ. размерът на данъка по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. ВАС е приел и че съдебно – оценителната експертиза също не е работила по нито един от посочените в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, респ. Наредба № Н – 9/14.08.2006 г. методи. Посоченият от вещото лице инвестиционен метод правилно е посочено от първостепенният съд, че не представлява регламентиран в цитираната Наредба метод. При изрично поставена задача от съда да се изготви експертизата по методите, посочени в Наредбата, съдът е следвало да задължи вещото лице да доработи експертизата. Предвид установеното ВАС е приел, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е потвърдил установените с ревизионния акт задължения на ревизираното лице за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. Неустановяването от ревизиращите органи на относими за правния спор факти по правилното определяне на данъчната основа за облагане с прекия данък и възприемането им от съда води до неправилност на обжалваното решение, което съдът е подкрепил констатациите на ревизионния акт.

В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е дал указания относно новото разглеждане на делото да се назначи нова експертиза, която да изготви заключение чрез използване на някой от методите, посочени в Наредба № Н – 9/14.08.2006 г., като вещото лице изложи конкретни констатации как се определя пазарната цена на строителната услуга, както и да се произнесе по разноските.

Предвид горното и на основание чл.154 ал.1, чл.163 ал.2 и 170 АПК, вр.§2 ДР на ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОНСТИТУИРА страните по адм.д. № 586 по описа на Административен съд – Варна за 2025г. – жалбоподател Н. Л. Л. и ответна страна- Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП.

УКАЗВА на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.Варна при ЦУ на НАП, че носи доказателствена тежест за установяване на фактическите основания за издаване на оспорения акт, да установи основанието по чл. 122 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, както и за размера на определената основа за облагане, върху която са определени задълженията по ЗДДФЛ, като следва да посочи в 14-дневен срок от съобщението всички доказателства, които иска да бъдат събрани и да приложи писмените доказателства, с които разполага, както и да уточни задача на вещо лице, съобразно и указанията на ВАС, и да заяви ще се ползва ли от събраните при предходното разглеждане на делото доказателства.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата относно получените суми/доходи/ и следва да посочи в 14-дневен срок от съобщението всички доказателства, които иска да бъдат събрани и да приложи писмените доказателства, с които разполага и да заяви ще се ползва ли от събраните при предходното разглеждане на делото доказателства, както и да поставя въпроси на вещо лице.

ЗАДЪЛЖАВА Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП в 7-дневен срок от съобщението да представи и други доказателства, ако такива са налице и не са представени с административната преписка, а представляват част от същата, включително електронно копие на всички ЗВР, РД и РА за които се твърди, че са подписани с електронен подпис, както и доказателства за това, дали органите по приходите, посочени като техни издатели, към момента на издаването на тези актове са имали електронен подпис, от какъв вид и с какъв срок, както и да представи удостоверение по ЗЕДЕУУ, за това че органите по приходите подписали ЗВР, РД и РА притежават квалифициран електронен подпис към датата на подписването им като електронен документ.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.05.2025 г. от 14.15 часа, за когато да се призоват страните.