Присъда по дело №350/2023 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 37
Дата: 8 април 2025 г.
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20231230200350
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 37
гр. Петрич, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Наказателно дело частен характер № 20231230200350 по описа за 2023 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите Г. И. Г., роден на *.*.19** г. в гр. П., с постоянен
адрес гр.О., ул. “Л.“ № *, общ. О., обл. Т., българин, български гражданин,
неженен /живее на семейни начала/, неосъждан, със средно образование,
работи на частно, с ЕГН **********; Ю. С. З., родена на *.*.19** г. в гр. С., с
постоянен и настоящ адрес с. К., общ.П., българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, студент, безработна, ЕГН ********** /по данни от
лична карта/ и С. А. З., родена на *.*.19** г. в с. К., с постоянен и настоящ
адрес с.К., общ.П., българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, със
средно образование, пенсионер с ЕГН ********** ЗА ВИНОВНИ В ТОВА,
чe в периода 30.03.2023 г. – 01.04.2023 г., в с. К., са причинили лека телесна
повреда на тъжителя Х. И. Е., гражданин на В., роден на **********г.,
притежаващ разрешение за № ***, ЛНЧ ***, адрес: с. К., общ. П., чрез
няколко деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и
1
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшествуващите, както следва: на 30.03.2023 г., около 22.00 часа, и на
01.04.2023 г. около 19.00 часа в с. К., общ. П., в съучастие, /на 30.03.2023 г.
тримата като съизвършители, а на 01.04.2023 г. Г. И. Г. и С. А. З. като
съизвършители, а Ю. С. З. като подбудител/, чрез нанасяне на удари с ръце,
дърпане и драскане с нокти и гризане със зъби са му причинили лека телесна
повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на главата, три
броя наранявания /дълбоки охлузвания или разкъсно-контузни рани/ в
окосмената част на главата, охлузване на челото и на дясната скула, контузия
на носа, охлузване на носа, охлузвания зад лявото ухо и по лявата буза,
кръвонасядане на лявата предмишница, разкъсно-контузни рани на дясната
длан, охлузване на лявата подбедрица - престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от и във вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
като частният тъжител Х. И. Е. е отвърнал веднага на подсъдимия Г. И. Г. със
също такава телесна повреда, поради което на основание чл.130, ал. 3 от НК
освобождава двамата от НАКАЗАНИЕ.
Подсъдимите Ю. С. З. и С. А. З. ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност за извършеното от тях престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 и ал. 3 и във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а от НК им
налага административно наказание Глоба в размер на по 1000 /хиляда/ лева на
всяка.
Оправдава тримата подсъдими Г. И. Г., Ю. С. З. и С. А. З. за това в посочения
период и място да са причинили загуба на съзнание на частния обвинител Х.
И. Е..
ОСЪЖДА подсъдимите Г. И. Г., Ю. С. З. и С. А. З. да заплатят солидарно на
гражданския ищец Х. И. Е., обезщетение за причинените му с извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от и във вр. с чл. 26,
ал. 1 НК неимуществени вреди в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин
лева – главница/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
деянието 01.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Х. И. Е. против
подсъдимите Г. И. Г., Ю. С. З. и С. А. З. граждански иск за престъплението по
2
чл. чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и във вр. с чл. 26, ал. 1 НК за
разликата до пълния му размер от 5000.00 лв. /главница-обезщетение за
неимуществени вреди/.
ОСЪЖДА подсъдимите Г. И. Г., Ю. С. З. и С. А. З. да заплатят солидарно по
сметка на РС Петрич сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
ОСЪЖДА подсъдимите Г. И. Г., Ю. С. З. и С. А. З. да заплатят солидарно на
частния тъжител сторените по делото разноски в размер на 12 /дванадесет/
лева такса за образуване на делото, 400 /четиристотин/ лева разноски за вещо
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и 1500 /хиляда и
петстотин лева/ заплатен адвокатски хонорар.
Присъдата може да бъде обжалвана пред Окръжен съд – Благоевград в 15-
дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към ПРИСЪДА по НЧХД 350/2023 г. по описа на РС Петрич

Делото е образувано по частна тъжба на Х. И. Е. от В., срещу три лица, а
именно Г. И. Г., Ю. С. З. и С. А. З. от с. К., общ.П. и е с правно основание чл.
130, ал. 1 от НК.
Тъжителят е повдигнал частно обвинение срещу подсъдимите за това, че на
30.03.2023 г., около 22 часа, и на 01.04.2023 г. 21.00 часа в с. К., общ. П., в
съучастие, /на 30.03.2023 г. тримата като съизвършители, а на 01.04.2023 г. Г.
И. Г., и С. А. З. като съизвършители, а Ю. С. З. като подбудител/, чрез
нанасяне с удари с ръце, дърпане и драскане с нокти и гризане със зъби са му
причинили лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания под дясна очна
орбита и носа, охлузване под кръста, охлузване в ляво на челото, охлузвания
зад ляво ухо, охлузвания на лява буза, наранявания на окосмената част на
главата, хематом на лява предмишница, на дясна длан рана от ухапване, както
и загуба на съзнание, които увреждания представляват лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от
НК, престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Предявен е и граждански иск, който е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
В съдебно заседание тъжителят Х. И. Е. се явява лично и се представлява от
упълномощен процесуален представител - адв. В. П. от БлАК, който пледира,
че обвинението е доказано и на подсъдимите следва да се наложи съответното
наказание, а гражданският иск да бъде уважен изцяло.
Подсъдимите се явяват лично, както и се представляват от защитник - адв.
И. С. от БлАК. Не се признават за виновни и дават обяснения. Защитникът им
пледира за оправдателна присъда.
Съдът приобщи по делото събрания доказателствен материал, при което
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х. И. Е., е британски гражданин и съсед на подсъдимите от
2017 г. Закупил си къща в с. К., тъй като обичал българската природа и решил
с пенсионирането да заживее в България на спокойствие. Отношенията със
съседите му били нормални и протичали без никакъв проблем, но от 2022 г.
всичко това се променило. Поведението на подсъдимите почнало да става
отрицателно към него, включващо заплахи и обиди по негов адрес, и това
всичко поради животните, които същият отглеждал в двора си, поради
осветлението, което бил поставил и прочее. Всичко това постепенно
ескалирало, довело до заяждания и агресия, поради което тъжителят избягвал
контакти с тях.
Всичко гореизложено, довело до процесния инцидент, започнал на
30.03.2023 г. и продължил на 01.04.2023 г. По конкретно, на датата 30.03.2023
г. вечерта, забелязвайки светлини в двора, който граничи с този на съседите,
решил да излезе и да провери какво се случва. Стигайки до оградата,
забелязал, че съседите Г. и С. са били отвън, и тогава започнала разправията
между страните. Първоначално, подсъдимият Г. ударил с юмрук тъжителя в
областта на лицето, при което очилата му изхвръкнали, и последният паднал
на земята. Ставайки от земята, нападението срещу него продължило като
подсъдимата С. го одрала с нокти, което му причинило нараняванията на
главата. Третата подсъдима Ю., го хванала за ръката, и опитвала да го усука,
като през това време Г. го е хванал за врата. С цел да се защити, Х. започнал да
се усуква, при което суитчерът му останал в ръцете на подсъдимите, и същият
се прибрал гол до кръста в дома си. Влизайки в къщата, позвънил на
приятелката си И. А., която по това време се намирала в гр. София, за да
подаде сигнал на 112, тъй като същият не е говорил български език. При
пристигането на полицията, всичко било приключило, а съседите, процесните
подсъдими се прибрали в техния дом, поради което и във връзка с практиката
1
на полицейските органи във връзка с такива ситуации, не са ги притеснили,
изисквайки от тях обяснения за случилото се.
След един ден, а именно на 01.04.2023 г. около 19.00 часа положението се
утежнило още повече. Разхождайки се на процесната дата тъжителят и
неговата приятелка, минали покрай имота на подсъдимите, като забелязали, че
последните били седнали на двора, и приятелката на подсъдимия се обадила и
ги е попитала поради каква причина не връщат дрехите на тъжителя от по-
миналата вечер, след възникналия скандал. От страна на подсъдимите
започнали да се отправят обидни думи срещу тъжителя и А., като след
запитването от неговата приятелка, двамата излезли, а именно Г. и С. и
нападнали тъжителя, а третата подсъдима Ю. ги мотивирала да го нападат,
като използвала израза „а така, дайте му за душата един път завинаги“. Г.
ударил с юмрук лицето на тъжителя, като в резултат на това отново
изхвръкнали очилата му, и докато се осъзнае подсъдимия Г. го изблъскал към
оградата на съседния имот. Двамата мъже почнали да бият, по време на което
Г. захапал Х. за главата и за ръката, от което му били причинени и
нараняванията на окосмената част на главата и дланта, видно и от
представения снимков материал, където се вижда, че липсва парче от кожата
на главата. В същия момент подсъдимата Стефка се хвърлила върху него и
отново почнала да го дере с нокти, поради което и получил охлузвания по
главата. По това време, приятелката на подсъдимия се опитвала да ги издърпа
и да ги отдалечи. Чувайки всичко това, съседите на имоти, които се намирали
близо до тези на страните, излезли от тях с цел да ги спрат и да приключи
всичко.
Приятелката на тъжителя Х., И. А., позвънила отново на 112 и след като
пристигнала полицията, на място отправили предупреждение към страните да
не се саморазправят. Подала сигнал и на Спешна помощ, след което двамата
излезли на площада на селото, за да ги намери по-лесно линейката, и
тъжителят бил прегледан на място от пристигнал екип на спешна помощ,
където получил такава, след което отишъл в полицията, за да подаде жалба. В
първия работен ден, а именно на 03.04.2023 г. последният се снабдил с
медицинско удостоверение относно получените наранявания.
Съгласно издаденото медицинско свидетелство телесните повреди се
изразявали в следното: отчупване на изкуствена коронка на втори зъб горе в
ляво с насрещно повърхностно охлузване и кръвонасядане по вътрешна горна
устна в ляво, кръвонасядане с оток по гърба на дясна ръка, кръвонасядане в
областта на лявата мишница.
Изложената фактическа обстановка съдът извежда от показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства:
медицинско свидетелство № 24 от 03.04.2023 г. на И. Е. Х.; медицинско
свидетелство № 25 от 03.04.2023 г. на С. А. Зикатанаво; медицинско
свидетелство № 26 от 03.04.2023 г. на Г. И. Г.; отговор от 12.04.2024 г. на
началника на РУ- гр. П. във връзка с подаден сигнал, по който е извършена
проверка от служители на РУ- гр. П. и изпратена в ТО- П. по компентентност;
2 бр. флаш памет като веществени доказателства, едната с наименование
„PLATINET 16 GB”- представена по делото от адв. П., в които е посочено че са
свалени снимки от охранителната видеокамера, идентични с представените
към тъжбата от делото с хронология на заснемането, както и един брой флаш
памет с надпис „ADATA C906/32 GB”, представен от адв. С., за който се
твърди, че съдържа записи и снимки от инцидентите от 30.03.2023 г. и от
01.04.2023 г. свалени от мобилен телефон; представено удостоверение ведно с
един брой амбулаторен лист по отношение на частния тъжител Х. И. Е.; 9 бр.
фотоснимки.
По делото са събрани и две групи гласни доказателствени средства, като
условно се разделят на показанията на свидетели, доведени от страна на
тъжителя, и на показанията на свидетелите, доведени от страна на
подсъдимите, както и обясненията на самите подсъдими.
Обсъждайки всички изложени показания, респективно обяснения, снети в
2
хода на съдебното производство, съдът прави следния анализ:
На първо място, от обясненията на подсъдимите, които съдът забелязва, че
са идентични помежду си без съществени разлики, се твърди, че всичко
започнало от тъжителя, от неговото провокиране, псуване и неприлично
поведение срещу подсъдимите. Посочват, че както на 30.03.2023 г., така и на
01.04.2023 г. всичко е започнало от негова страна и след негово нападане
срещу тях. По никакъв начин не приемат, че същият е спокоен човек, тъй като
от 2022 г. все провокира скандали, не се съобразява с правилата за
обществения ред и т.н. Относно инцидента на 30.03.2023 г., посочват че Х. е
започнал всичко като скочил върху оградата и ги нападнал. Категорично
сочат, че когато същият се прибрал у дома, бил облечен със суитчера си.
Подсъдимата Ю. твърди, че на процесната дата присъствала и приятелката на
подсъдимия И.. Подсъдимата Ю. З. отрича по всякакъв начин да е изразила
тези думи които се твърдят в тъжбата, тъй като през цялото време на
инцидента, тя е викала за помощ. От друга страна майка й, С. З., отрича по
категоричен начин да е скочила върху тъжителя, тъй като посочва, че е била
бутната на земята от свидетелката А., която я била нападнала и я удряла.
Подсъдимият Г., посочва, че се нахвърлил върху тъжителя поради причината,
че е гледал как напада възрастната жена, и не отрича че и той е ударил към
момента на хватката Х.. Не си спомнял дали го ухапал. По същество в
обясненията си тримата подсъдими потвърждават, че са участвали в
инцидентите на двете дати, но Ю. и С. отричат да са взели участие в
причиняване на телесните повреди, което съдът не кредитира, поради
протИ.речие с останалия доказателствен материал.
Разпитаните свидетели- очевидци, Т. Х., С. Х. и Н. Т., излагат следните
факти: Първият от тях, посочва че след като е чул викане за помощ, излязъл, за
да провери какво се случва, и видял схватката между мъжете, след което
приближил, за да ги раздели. Посочва, че е видял как свидетелката А. ударила
подсъдимата С. З. и последната е паднала. С. Х. се намесил във възникналия
скандал, тъй като разбрал, че баща му Т. е там, и отишъл да го прибере. В този
момент отишъл при мъжете, за да ги раздели,тъй като не спирали да се бият по
никакъв начин. Не си спомня дали е видял кръв по тях от наранявания, тъй
като е бил много шокиран от случилото се. На последно място, свид. Т.,
пристигнала последна след двамата мъже, и е видяла освен схватката, как св.
А. снимала с телефона инцидента. Относно подсъдимата С. посочва, че е
видяла как се подпира до стената, и че същата е била със син крак и ръка.
Разпитаната свидетелка И. А., излага цялата хронология на случилото се,
както за датата на 30.03.2023 г., така и за датата на 01.04.2023 г., като посочва
че всичко започнало от страна на подсъдимите. Посочва, че суитчера на
тъжителя е останал на двора на подсъдимите, и същите не са го върнали
поради което и конфликтът продължил на 01.04.2023 г. Излага, че е видяла как
подсъдимата С. скочила върху тъжителя да го напада и го одрала с ноктите си.
Твърди, че подсъдимата Ю. ги подтиквала да продължат да бият тъжителя.
Видяла как Г. хапе Х. за главата. Видял как устата на Г. е черна и пълна с кръв
от захапванията, които е направил на Х.. Посочва начина, по който Х. бил
закаран до площада, за да бъде прегледан от екип на Спешна помощ, неговите
наранявания. Излага също така характеристични данни относно тъжителя,
като и също така че скандалите между съседите са започнали от дълго време,
и че същите се отнасят към тъжителя по много груб начин и с цинични думи.
Разпитани като свидетели са били, доведени от страна на тъжителя, св. В.
Ц. и А. Ц., които са в приятелски отношения с тъжителя и приятелката му.
Двамата посочват, че са забелязали, че съседите се държали грубо с техните
приятели, като са чували и как ги псуват. Посочват също, че е имало и заплахи
срещу тях поради причината, че са разхождали до тяхната къща. Излагат, че
при посещение на Х. в къщата им, след случилото се, видели как по лицето му
имало наранявания и драскотини все едно някой го е драл, като от там са
разбрали за случилото се. Същите не са присъствали на самите инциденти.
Разпитани като свидетели, са били и длъжностните лица, заемащи кметска
длъжност в с. К. Те са лицата А. И. И. и С. П. К.. От тях се установяват
3
съседските отношения между страните, като посочват, че тези инциденти са
отнасяни към полицията и те нямат никаква намеса в тяхната работа.
Посочват, че имало случаи за които са разбрали, че междусъседите
отношенията не са добри. Нямат особени връзки с тях.
К. Ш. и И. Д., доведени свидетели по почин на подсъдимите, излагат
характеристични данни относно тъжителя. Първата посочва, че е разбрала за
случилото се от съпруга й, тъй като същата е била в селото само през
почивните дни. Не е доволна от поведението на Х., тъй като посочва, че все
пуска някакви сирени, обезпокоявал хората. Посочва обстоятелство, че негово
куче е влезнало в двора й. Чувала от другите жители на селото, че същият не
се държи нормално и че хората се страхували вече от него. И. Д., излага случка
между тях която се осъществила през 2019 г., и че тъжителят Х. заплашвал
него, сина му и приятелите му с пистолет, тъй като са минавали пред неговата
къща, с моторите и са вдигали шум. Поради тази причина, същият е подал
жалба в полицията, като са го насочили да не прави нищо по случая, тъй като
си го знаят, и всичко приключило до там. Не са срещали оттогава, и същият не
е знаел за случилото се. Посочва, че знае за факта, че живущите в селото се
страхуват от него, и поради тази причина са спрели да минават от пътя пред
неговата къща, която води до гробищата.
Призовани като свидетели са и полицейските служители, които са водили
преписката относно случая или са проверявали сигнали. Те са: А. Ц., Б. И., Е.
К. и С. Х.. Първите трима свидетели посочват, че не си спомнят за случая,
като А. Ц. е работил по заместване на колегата му Х.. Излагат само, че когато
има такъв случай посещават домовете, но нямат право да обезпокояват хората
и да ги да извеждат от техните домове. От друга страна св. Х., излага няколко
обстоятелства относно случая. Посочва, че е запознат с това, че между
страните се случват скандали през седмица, че няколко пъти им отправял
предупреждения, даже за една от страна е писал и актове по НОРТОР.
Посочва лични съображения относно причината, поради която е имало
скандали между страните. Излага, че не си спомня за наранявания само за
кафяво сако и счупени очила. Излага характеристични данни за тъжителя,
като и също че нямало никакви оплаквания срещу него освен жалбите
подадени от подсъдимите за кучетата.
Свидетелката Ю. А., магазинерка в с. К., видяла тъжителя след случилото
когато са очаквали линейката. Посочва, че на Х. е било откъснато месо, като
докторката е казала, че липсва месо от главата и ръката. Посочва, че нямало
друг скандал с Х., но посочва че положението между съседи е напрегнато, тъй
като няколко пъти и то доста често, ги е чувала да се карат.
От събраните по делото гласни доказателства се установиха в повечето от
тях характеристични данни и за двете страни. Видно от всичко изложено
съдът стига до извода че този скандал не е първият между страните, а
напротив поредният от което установява, че между тях отношенията са
обтегнати и изобщо не се разбират. Съдът приема, че и двете страни по
различни причини влизали в словесни конфликти преди настоящия инцидент.
Настоящият състав следва да отбележи, че пространно се спря на детайлното
изброяване на доказателствата, от които голяма част са показанията на
свидетелите, поради това, че показанията им в по-голямата им част не се
отнасят до предмета на настоящото производство и процесния скандал, а
касаят влошените междусъседски отношения и характеристичните данни
относно личността им.
Във връзка с това и въз основа на събраните по хода на производството
гласни доказателства, настоящият състав е на мнение, че същите не следва да
се кредитират изцяло. Настоящият състав приема, че следва да кредитира тези
показания, които се отнасят до нараняванията на страните и действията им,
във връзка с тяхното причиняване по време на възникналите инциденти на
30.03 и 01.04.2023 г. Поради тази причина, счита, че показанията, които не се
отнасят изобщо към случилото се, а основно са насочени към съседските
отношения между страните, изобщо не следва да бъдат кредитирани като
относими и свързани с обстоятелствата, които следва да бъдат доказани в
4
настоящото производство.
Във връзка с това, кредитира показанията на Т. Х., С. Х., Н. Т., И. А., Ю.
А., В. Ц. и А. Ц. /същите са очевидците на процесните инциденти и на
получените наранявания/, доколкото те съответстват на събраните по делото
писмени доказателства, но не изцяло и безрезервно, а съобразявайки и
приятелските отношения и връзките между свидетелите и страните по делото.
Поради тази причина, съдът счита че следва да не кредитира всичко изложено
от свидетелите в хода на настоящото производство.
Свидетелят С. Х. е видял, че до гаража подсъдимият Г. Г. и частният
тъжител са се били хванали, не е видял удари и наранявания, но ги е
разбранил.
Свидетелят Т. Х. сочи, че и двамата мъже са били окървавени.
Свидетелката Ю. А. сочи, че чула от доктора, че липсва месо от главата и
ръката на тъжителя, както и видяла, че на И. му липсва месо.
В тези им части показанията на тримата са еднопосочни и
непротИ.речиви, а и тримата съдът намира за незаинтересовани от изхода на
делото.
Свидетелката А., макар и във връзка с тъжителя, заявява много
обстоятелства, които се подкрепят от други, по-обективни доказателства,
поради което в частта относно механизма на престъплението, неговото
авторство и престъпния резултат, съдът ги кредитира.
Съдът кредитира тези гласни доказателства, които се подкрепят от
събраните писмени доказателства и изготвената съдебно- медицинска
експертиза, тъй като те са единствените, които няма субективизъм. Освен
това, следва да се посочи, че в показанията на нито един от свидетелите, освен
на св. И. А., не се споменава за случилото се на 30.03.2023 г., от което по
никакъв начин не може да се установи категорично твърдението на тъжителя,
че същият е паднал и е загубил съзнание, тъй като и събраните по делото
доказателства не установяват наличие на такава последица от инцидента,
който се осъществил на 30.03.2023 г. Във връзка с това, не може да кредитира
напълно и показанията на св. А., тъй като видно от връзката която поддържа с
тъжителя, тя е заинтересована от изхода на спора. Поради тази причина, съдът
счита, за напълно доказани нараняванията, причинени на тъжителя от
инцидентите на 30.03.2023 г и 01.04.2023 г., които са описани в медицинското
удостоверение, изключая загубата на съзнание, която се доказва предимно от
свидетелски показания, каквито в настоящия случай липсват.
Съдът кредитира безусловно заключението по назначената в хода на
производството съдебно- медицинска експертиза, като й дава вяра, тъй като
същата се основава на събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира. От нея се установяват следните обстоятелства, относно
нараняванията на тъжителя: наранявания които е получил, както следва:
контузия на главата; три броя наранявания /дълбоки охлузвания или разкъсно-
контузни рани/ в окосмената част на главата; охлузване на челото и на дясната
скула; контузия на носа; охлузване на носа; охлузвания зад лявото ухо и по
лявата буза; кръвонасядане на лявата предмишница; разкъсно- контузни рани
на дясната длан; охлузване на лявата подбедрица, които са причинили на
тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Както е
посочено всичките тези наранявания като цяло могат да се получат по начин
описан в тъжбата.
Също така, не може да се изключи някои от уврежданията да получени от
въздействието на човешки зъби, които също имат характеристики на твърди
тъпи предмети, при опит за ухапване, както и е възможно някои от
охлузванията да са в резултат на одраскване с нокти.
Случилото се касае динамичен процес, в който лицата са били с лице един
спрямо друг. Относно получените травматични увреждания, които са
получили двамата подсъдими – Г. и С. по време на случилото се, посочва се,
5
че е възможно да са настъпили по време и начин описан от Г. и З., а именно на
дати 30.03.2023 г. и 01.04.2023 г.
Очевидно е, че данните от експертизата, закрепила обективно
констатираните увреждания, причинени на тъжителя се подкрепя и от
обстоятелството, че на мястото на инцидента действително е пристигнал
автомобил на ЦСМП, като на Х. И. Е. е оказана медицинска помощ /видно от
приложеното копие от съответния регистър – Книга за повикванията и
посещенията на адред, а и от показанията на приятелката му И. А., както и от
показанията на Ю. А../ От обстоятелството, че непосредствено след
инцидента Х. е потърсил медицинска помощ, като е било констатирано
наличието на различни увреждания и пристигналият на място екип е
извършил медицински преглед, поставил работна диагноза „Контузио капитис
ет нази“ и е извършена първична хирургична обработка на повърхностните
рани по ръцете и главата, се налага единствено възможният извод, че
нараняванията са получени именно в хода на конфликта. В същото време
липсват данни, а и твърдения, уврежданията да са причинени от лица,
различни от подсъдимите. По изложените съображения съдът приема, че
последните действително са причинили на Х. И. Е. описаните в тъжбата
увреждания, като му са били нанесени удари с юмрук, ухапване в окосмената
част на главата и дране с нокти.
Уврежданията на Г. Г. са причинени от тъжителя, поради което следва да
бъдат коментирани в настоящото производство, докато уврежданията на С. са
причинени от И. А., която не е страна в производството, поради което не
оказват влияние върху правната квалификация и определяне на наказанието.
По приложението на правото и правните изводи в процеса:
Въз основа на така издадената фактическа обстановка по делото,
съдът направи следните правни изводи:
Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения
осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост
на личността. Здравето на личността е защитено от правото единство на
телесната цялост, физиологично състояние и фукнциониране на съвкупността
от тъкани, органи и системи на човешкото тяло във всеки един момент от
неговото биологично съществуване. Здравето е биологична категория с
подчертано обществено значение. То е неотчуждаемо лично благо, чието
значение за индивида следва значението на живота. Здравето е елемент от
физическата цялост и неприкосновеност на личността. Изпълнителното
деяние на престъплението може да се осъществи само чрез активно действие,
изразяващо се в извършване на определение телодвижения насочени към
увреждане на здравето на пострадалия и анатомичната му цялост, и в резултат
на които, пострадалият е претърпял телесните увреждания. С
осъществяването на изпълнителното деяние се въздейства върху организма на
другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи
на организма на пострадалия, или предизвиква промяна в тяхното
фукнциониране. Нанасянето на телесна повреда е протИ.правно и виновно
увреждане на здравето на друг човек, чрез нарушаване анатомичната цялост
или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на
човешкия организъм, или причиняване на болка или страдание.
Престъплението е резултатно увреждащо престъпление и за осъществяването
му изисква настъпването на общественоопасни последици и вредоносен
резултат, изразяващ се в увреждане на здравето на пострадалия.
Относно субективната страна, съдът счита, че подсъдимите са действали
умишлено с пряк умисъл. Съзнавали характера на извършваните от тях
действия както и последиците от тях, а всички останали обстоятелства
свързани с механизма на извършеното деяние налагат извода, че подсъдимите
са целяли тези им действия да причинят на пострадалия нараняване засягащо
телесната ми неприкосновеност.
Видно от всички събрани по делото гласни доказателства, никой не отрича,
6
че между страните възникват скандали по различни причини. Въпреки това,
обаче съдът следва да отбележи, че никой от подсъдимите не е действал при
условията на неизбежна отбрана. Действително, всеки от тримата е защитавал
свои имуществени или неимуществени права. Видно е от доказателствената
съвкупност, че Х. И. Е. ги е обезпокоявал с неговите действия, но в
конкретния казус нито едно от тези не е било установено, което да оправдава
действията на подсъдимите. В разпоредбата на чл.12 НК необходимо условие
е защитата на съответните права да е правомерна и изцяло съобразена с
нормативните изисквания, като защитаваните права следва да са били
безспорни. По този начин, съдът приема, че поради причина, че отношенията
между страните не са били нормални, и между тях очевидно е било, а и
същото се потвърждава от всичките свидетелски показания, напрегнато
общуване, като този инцидент съдът счита, че е бил кулминацията. Този извод
се прави, от обстоятелството, че кучетата, сирените, светлините и т.н. са
пречели на съседите на тъжителя, и последният не предприел никакви
действия за да преустанови това поведение. Както се твърди от обясненията
на подсъдимите, тъжителят ги е провокирал, той по никакъв начин не е влязъл
в тяхна собственост и поради тази причина съдът счита, че подсъдимите се
действали неправомерно срещу тъжителя, тъй като били провокирани от
цялостното поведение на подсъдимия, поради което се стигнало до физическа
разправа. Въпреки твърденията на подсъдимите, които се подкрепят от част от
събраните гласни доказателства, с които се установи че тъжителят не е спазвал
обществения ред и не се е съобразявал с другите жители на селото и тяхното
спокойствие, в конкретния случай, той е този, който е бил нападнат. Това е
видно и от приложените и приетите по делото фотоснимкови и видео
материали. Съдът намира, че в случая могат да бъдат използвани същите, тъй
като заснемането, макар и не по реда на НПК, е направено със знанието на
страните, никой от тях не заяви, че фото и видеоматериалите са
манипулирани, а при съпоставяне на тяхното съдържание се установи, че
същите се припокриват, поради което не е необходимо и назначаване на
експертиза, която да установи тяхната автентичност.
По отношение правната квалификация, дадена от съда, на база изложените
факти от частния тъжител, съдът намира същата за доказана.
Районният съд, след така извършения доказателствен анализ, приема от
правна страна, че със своите действия и тримата подсъдими са участвали
заедно в изпълнителното деяние на едно престъпление по чл.130, ал.1,във вр.
с чл. 26 във вр. с с чл.20,ал.2 и ал. 3 от НК. Всеки един от тях, нанасяйки удари
с ръце, ухапвайки, драскайки с нокти е довел до причиняване на пострадалия
Х. И. Е. на лека телесна повреда с разстройство на здравето. Всеки един от
подсъдимите е участвал в изпълнителното деяние на престъплението като
извършител,тъй като директно е въздействал по тялото и главата на
пострадалия, и всеки един от тях е съзнавал, че участва в изпълнението заедно
с другия както и, че в резултат от общата им престъпна дейност са причинени
констатираните на Е. повреди на телесния му интегритет. В едно от деянията,
включени в състава на продължаваното престъплениe, Ю. З. е участвала в
съучастническата дейност като подбудител.
Действително се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26
от НК. Тримата подсъдими са причинили престъпния резултат чрез няколко
деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшествуващите. Безспорно на двете дати подсъдимите са действали по
описания начин, причиняващи констатираните на 03.04.2023 г. телесни
увреждания, като не може категорично да се посочи кои от тях са от
инцидента от 30.03 и кои от 01.04., тъй като тъжителят е преглеждан само
веднъж, след приключване на двата случая. При продължаваното
престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в
тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
7
Предвид обстоятелството, че тъжителят е причинил на подсъдимия Г. Г.
същата такава лека телесна повреда, са налице основания за прилагане
института на реторсията, като двамата бъдат освободени от наказание.

По наказанието:
Съгласно нормата на чл.130, ал.1 от НК, който причини другиму
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, се наказва за
лека телесна повреда с „Лишаване от свобода“ до 2 години или „Пробация“.
Съдът, съобразявайки се с всичко изложено във фактическата обстановка и
съобразявайки се с събраните по делото писмени и гласни доказателства,
призна подсъдимите Г. И. Г., с ЕГН **********; Ю. С. З., с ЕГН ********** и
С. А. З., с ЕГН ********** за виновни в това, че в периода 30.03.2023 г.-
01.04.2023 г., в с. Капатово, са причинили лека телесна повреда на тъжителя Х.
И. Е., гражданин на Великобритания, роден на ********** г., чрез няколко
деянияя, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшествуващите, както следва: на 30.03.2023 г., около 22.00 часа, и на
01.04.2023 г. около 19.00 часа в с. Капатово, общ. Петрич, в съучастие / на
30.03.2023 г. тримата като съизвършители, а на 01.04.2023 г. Г. И. Г. и С. А. З.
като съизвършители, а Ю. С. З. като подбудител/, чрез нанасяне на удари с
ръце, дърпане и драскане с нокти и гризане със зъби са му причинили лека
телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в контузия на
главата, три броя наранявания /дълбоки охлузвания зад лявото ухо и по лявата
буза, кръвонасядане на лявата предмишница, разкъсно- контузни рани на
дясната длан, охлузване на лявата подбедрица- престъпление по чл.130, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 и ал. 3 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК, налагайки им
следните наказания: относно първия подсъдимия, Г. И. Г., освободи го от
наказателна отговорност както него, така и тъжитела, на основание чл. 130,
ал.3 НК. Видно от показанията на свидетелите, двамата мъже били в схватка и
всеки от тях е нанесъл удари на другия. Същото се потвърждава и от
заключението на съдебно- медицинската експертиза, че от инцидента са
причинени наранявания и на подсъдимия Г.. Поради тази причина, настоящият
състав счита, че в конкретния случай следва да се приложи институтът на
реторсията. Съдът във връзка с това, излага следното: При формирането на
правните си изводи съдът отчете разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, според
която, ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага
на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата
от наказание. В същото време в Тълкувателно решение № 51/89 г. на ВС,
ОСНК, се приема, че реторсия по чл.130, ал.3 от НК може да се приложи само
когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди-
само по чл.130, ал.1 или само по чл.130, ал.2 от НК. Следва да се подчертае, че
съдът може, но не е длъжен да приложи цитираната разпоредба. Този извод се
налага не само при граматическото тълкуване на чл.130, ал.3 от НК и да
изложи съображения, независимо от това дали я прилага или не. С
Тълкувателно решение № 91/61 г. на ОСНК се приема, че съдът може да
приложи реторсията, ако това е целесъобразно. Целесъобразността следва да
се преценява с оглед целите, предвидени в чл.36 от НК. За постигането им е
необходимо наказанието да е справедлИ., а то е такова, когато съответства на
обществена опасност на деянието и дееца. В Решение № 255/92 г. на ВС, I н.о.
се приема, че в основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните
са изравнили позициите си, като са се поставили в еднакво положение пред
наказателния закон. В настоящия случай съдът намира, че тежестта на
деянията, осъществени от подсъдимия Г. и от тъжителя Х., е еднаква.
Настоящия състав приема, че е справедлИ. и въз основа на разпоредбите на
чл.35 и 36 НК, да бъде приложен института на реторсията, като счита че по
този начин се стига до еднакво наказателноправно третиране. В този случай
8
приложението на чл.130, ал.3 от НК би осигурило постигането на целите на
специална и генералната превенции. По този начин съдът, счете че двамата
деятели следва да бъдат освободени от наказание по реда на цитираната
норма.
Относно двете подсъдими Ю. С. З. и С. А. З., съдът прие, че са налице
условията за прилагане на задължителната норма на чл. 78а от НК, като ги
освободи от наказателна отговорност и им наложи глоба в размер на по 1000
лева, за всяка една от тях. При решаване на въпроса за наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите, съдът констатира, че са налице всички
условия за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно
предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.130, ал.1 НК е
„лишаване от свобода“ до две години или пробация. Престъплението е
извършено при пряк умисъл, деятелите към инкриминираната дата не са
осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от
наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и няма
причинени имуществени вреди от престъплението, които да подлежат на
възстановяване. Ето защо, настоящата инстанция прие, че подсъдимите Ю. С.
З. и С. А. З. следва да бъдат освободени от наказателна отговорност, като им
бъде наложено административно наказание. При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието- типична
за този вид престъпление; обществената опасност на деятелите- ниска,
предвид липса на предходни осъждания; смекчаващите отговорността
обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимите; възрастта на
подсъдимата С. З., липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето
защо, с оглед постигане на целите на специалната и генерална превенция,
съдът наложи на подсъдимите административно наказание в минималния
размер- „глоба“ от 1 000 лева. Това административно наказание се явява
справедлИ. и ще даде възможност на двете подсъдими да се поправят,
превъзпитат, да преосмислят и коригират поведението си за в бъдеще.
Съдът намери за недоказано, че подсъдимите причинили загуба на съзнание
на тъжителя Х.. Настоящия състав, взе предвид, че твърдениятаq изложени от
частния тъжител в тази им част не се подкрепят по никакъв начин от
доказателства по делото /вж. съдебно удостоверение и заключението на
съдебно- медицинската експертиза/.
Относно гражданския иск:
По отношение на предявения граждански иск от страна на пострадалото
лице за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.130, ал.1 от НК, съдът счита,че същият е допустим и частично
основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с
нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая
става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму- чл. 45 от
ЗЗД. В кръга на претендираните неумуществени вреди влизат най- общо
казано всички отрицателни последици, настъпили на пострадали, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение
е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 ЗЗД/. Налице е
протИ.правно поведение от страна на подсъдимите, в резултат на съзнателна
човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието на подсъдимия, въпреки че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
9
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение,
макар и несъвършено. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедлИ.ст. От правилото на
чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на
обезщетението е подчинено на справедлИ.стта /вж. т.13 от Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС/. Понятието на справедлИ.ст на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършено то и допълнителните
неудобства, моралните страдания, които са били причинени вследствие
нанесения побой. Предвид това и във връзка с претенцията за обезщетение на
неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедлИ.
така претендираният граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен
до размер на 1 500 лева, които да бъдат заплатени солидарно, като се вземат
предвид претърпените страдания, неудобства и емоционален дискомфорт в
резултат на деянието на подсъдимите и причинната връзка между тях, както и
времето на възстановяване. В останалата си част до пълния предявен размер
съдът счете, че гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта-
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава.
Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи
законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на
гражданският иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно- 01.04.2023 г.
до окончателното изплащане на тази сума.
При разпределянето на направените по делото разноски съдът отчете
разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, според която когато подсъдимите бъдат
признати за виновни, съдът ги осъжда да заплати разноските по делото,
включително разноските, направени от гражданския ищец, ако е направено
такова искане. С оглед изложената разпоредба съдът прие, че подсъдимите
следва да заплатят солидарно на пострадалия /граждански ищец и частен
обвинител/, сумата от 60 /шестдесет лева/, представляваща деловодни
разноски върху уважения размер на гражданския иск.
Също осъди подсъдимите да заплатят солидарно на частния тъжител
сторените по делото разноски в размер на 12 /дванадесет/ лева такса за
образуване на делото, 400 /четиристотин/ лева разноски за вещо лице по
назначената съдебно- медицинска експертиза и 1 500 /хиляда и петстотин/
лева заплатен адвокатски хонорар.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
10

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


11
Съобщи за изтекли лични данни