№ 1134
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110143023 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ****************** , ЕИК *********, искове по реда
на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника
Х. Х. М.-Б. , ЕГН **********, на сумата 998,67 лв., представляваща главница, ведно
със законна лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 107,51
лв., представляваща договорна лихва за период от 17.11.2020 г. до 17.08.2022 г., сумата
169,31 лв., представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2020 г. до 13.12.2022 г.,
сумата 357,50 лв., представляваща такса за период от 29.10.2020 г. до 28.07.2022 г.,
сумата 48 лв., представляваща обезщетение за уведомяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 13.02.2023 г. по
ч.гр.д. № 70808/20 22 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ******************, ЕИК *********, твърди, че на 17.04.2018 г. бил
сключен Договор за потребителски кредит № ******** между него, в качеството му
на кредитодател, и К. Л. Г. и ответницата, в качеството им на кредитополучатели, по
силата на който предоставил в заем сумата от 16512 лв. за текущи нужди, изплатена на
17.04.2018 г. по личната банкова сметка на К. Л. Г.. Твърди, че на 17.04.2018 г. била
сключена и декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна
програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити,
предоставени от ищеца. Страните по кредита уговорили променлива годишна лихва,
представляваща сбор от референтен лихвен процент / 6-месечен СОФИБОР/ плюс
1
надбавка фиксирана договорна надбавка в размер на 10,337 %, която банката
актуализира два пъти годишно. Твърди, че ГПР на отпуснатия кредит бил в размер на
12,13 %. По кредита били начислени месечни такси за обслужване на разплащателната
сметка, разкрита за потребителския кредит, както и такси по чл. 2, ал. 2 от договора.
Сумата по кредита следвало да бъде върната на 84 бр. погасителни вноски, всяка от
тях платима до 17-о число на месеца, с краен падеж за погасяване на кредита-
17.04.2025 г. Поддържа, че поради неплащане на погасителна вноска с падеж
17.10.2020 г. и следващите е обявил след писмено уведомление до всеки от
длъжниците, за което били сторени разноски в размер на 48 лв. Срещу длъжниците
било образувано заповедно производство по чл. 417 ГПК, като с оглед настъпилата
смърт на длъжника К. Л. Г. производството спрямо него било прекратено. Моли за
уважаване на предявените искове спрямо ответницата. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Х. Х. М.-Б., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. Г. Г. и адв. В. И.-И., с който оспорва исковете по
основание и по размер. Поддържа, че с подписване на договора за кредит К. Л. Г.
сключил и договор за застраховка на плащанията по кредита с
**********************, регистрирано в Парижки търговски съд, чрез клона му
*****************************, ЕИК *********, и **********************,
регистрирано в Парижки търговски съд, чрез клона му
*****************************, ЕИК *********. Поддържа, че единствен
кредитополучател на заемните средства бил К. Л. Г.. Оспорва да е депозирала молба за
отпускане на кредит, както и да е подписвала общите условия по договора за кредит.
Твърди, че клаузите по договора, с които се препраща към дължимост на такси,
комисиони и разноски, уредени в Тарифа при банката, са неравноправни. Поддържа
се, че ответницата не е била кредитополучател по договора, а поръчител. Твърди, че
при смъртта на К. Л. Г. застрахователят е заплатил останалата непогасена главница по
кредита. Поддържа, че приживе длъжникът К. Г. е заплащал дължимите погасителни
вноски, поради което оспорва основанието за начисляване на мораторните лихви.
Оспорва дължимостта на претендираните такси, доколкото същите са неясно
определени и не са договорени между страните. Счита, че банката ищец не е
представила доказателства за наличието на предпоставките за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита и за надлежното й обявяване на длъжниците.
Изтъква, че договорът е недействителен в резултат от неравноправни клаузи. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата
на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК след подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. За уважаване на иска по чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношението по договор за
кредит между него и ответника, който договор е действителен, тъй като отговаря на
императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч.
възнаградителна лихва и такси; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от
ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба, уговорената между страните
възнаградителна лихва, непогасения размер на възнаградителната лихва, забавата на
кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на
главница и размера на дължимата мораторна лихва; размерa и основанието на
начислените такси; редовно уведомяване на ответника за обявената предсрочна
изискуемост на вземанията по договор, както и че оспорените от ответника клаузи са
индивидуално уговорени. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения- наличието на неравноправни клаузи, респ.- пълното
погасяване на кредита от страна на застрахователя. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Между страните е безспорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че на 17.04.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
******** между ******************, в качеството му на кредитодател, и К. Л. Г. и Х.
Х. М.-Б., двамата в качеството им на кредитополучатели, по силата на който
предоставил в заем сумата от 16512 лв. за текущи нужди, изплатена на 17.04.2018 г. по
личната банкова сметка на К. Л. Г.. Видно от договора за кредит, както и искане на л.
211 по делото от Х. М., същата е съкредитоискател - кредитополучател по договора.
Сумата е усвоена на 17.04.2018 г. по посочената банкова сметка на К. Г. в двустранно
подписания договора за кредит. Крайният срок за погасяване на договора за кредит е
17.04.2025 г., платим на месечни вноски в размер на 281,90 лева – всяка от тях.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, в случай че във връзка с договора за
кредит, кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма „Защита
на плащанията на кредтиполучателите по потребителски кредити, предоставяне от
******************, чиято премия е платима еднократно, страните по настоящия
договор се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователната
премия е за сметка на отпуснатия кредит и се удържа автоматично от банката при
усвояване на кредита. Не се спори също така, че К. Г. се е присъединил към
застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по
потребителски кредити, предоставени от *************** от 17.04.2018 г. Видно от
приложен сертификат № Fl ******/2018 г. застррахован по застрахователния пакет се
явява К. Г., като застрахованото лице заплаща еднократно 0,120 % от размер на
разполагаемата сума по кредита, умножен по продължителността на кредита в месеци.
3
Страните също така са уговорили, че предвидените в чл. 5 такси по договора са за
сметка на отпуснатия кредит и се удържат автоматично при неговото усвояване.
Съгласно чл. чл.3, ал. 1, за усвоения кредит кредитополучателят заплаща лихва ,
изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент в размер на 10,337 %.
Видно от чл. 3, ал. 9 от договора, годишният процент на разходите е в размер на 12,13
%, а общата сума дължима от кредитополучателя е в размер на 23980,04 лева. Към
договора за кредит е подписан и погасителен план.Видно от извлечение от
разплащателната сметка на кредитополучателя по договора за кредит, главницата по
договора е усвоена по сметка на кредитополучателя Г. на 17.04.2018 г., като в същия
ден, са удържани такса за оценка на кредитоспособността в размер на 290 лева и
застрахователна премия към кредитна сделка в размер на 1512 лева.
Безспорно е между страните, че кредитополучателят К. Г. е починал на
27.05.2020 г. Установява се от служебна бележка № 118 от 23.06.2020 г., че
*************** е удостоверила към 23.06.2020 г. остатъчен дълг от 12824,60 лева, а
на 16.10.2020 г. ********************** е изплатил сумата от 12824,60 лева на
***************.
От заключението на ССчЕ, което настоящият състав приема като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че
кредитополучателя К. Г. е направил 23 броя месечни вноски в общ размер на 6545
лева, с които е погасил месечни вноски за периода от 17.05.2018 г. до 17.03.2020 г.
вкл./ главница 3395,61 лева, възнаградителна лихва в размер на 3007,59 лева и такса за
РС – 78,80 лева и такси и лихви за просрочие 73,78 лева/, а на 16.10.2020 г. е
постъпила сумата от *********************, с която са погасени 12117,72 лева –
главница, 579,86 лева – възнаградителна лихва, 7 лева – такси за РС, наказателни
лихви и такси в размер на 120,02 лева. Към 19.10.2020 г. има непогасена главница в
размер на 998,67 лева. От началото на договора до м. 05.2020 г. се прилага
договорения лихвен процент в размер на 10,5 %. От м. 05.2020 г. годишната лихва е
намалена на 10 %.
От допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че с плащания
извършени от кредиополучателя, са погасени такса за оценка на кредитоспособност в
размер на 290 лева, месечни такси за просрочия в размер на 4 лева месечно и последна
вноска на 31.01.2020 г. в размер на 3,08 лева , или в общ размер на 59,08 лева, както и
лихви по просрочия в общ размер на 14,7 лева. С част от постъпилата сума от
застрахователното обезщетение са погасени договорни лихви в размер на 579,86 лева,
в т. ч. за период след 27.05.2020 г., лихви за просрочия в размер на 78,14 лева, такса
върху просрочения в размер на 41,88 лева. Вещото лице е изчислило вариант на
погашенията, при който не се вземат предвид такси, комисионни и лихви върху
просрочия, съгласно който с погашенията на кредитополучателя се погасяват 3 559,25
4
лева от месечните вноски до 17.04.2020 г. вкл., възнаградителна лихва в размер на
3188,25 лева, от месечни вноски до 17.05.2020 г. и такса за РС в размер на 87,50 лева
до 17.05.2020 г. вкл. Остатъчната главница към 17.05.2020 г. е в размер на 12952,75
лева и непогасена лихва с падеж 17.05.2020 г. е в размер на 47,44 лв.За периода от
17.05.2020 г. до 27.05.2020 г. е дължима лихва в размер на 37,30 лева или
задълженията към 17.05.2020 г. са в размер на 13037,49 лева. С постъпилата сума от
12824,60 лева би следвало да са погасени: възнаградителна лихва в размер на 84,74
лева и главница 12739,89 лева, като остатъкът от непогасена главница е в размер на
212,89 лева. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание по реда на чл. 200
ГПК същото заявява,че лихви за забава не е погасявала, тъй като на съответната
падежна дата е имало достатъчно наличност вноската да бъде погасена. Вещото лице
уточнява , че става въпрос за вариант, в който таксата от 290 лева служи за погасяване
на кредита. В този вариант в целия период от 17.04.2018 г. до 17.05.2020 г. не е имало
основание за начисляване на лихва за забава.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящият
състав намира следното:
Процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. Безспорно е че ответникът
по делото е сключил договора като кредитополучател – при неопровергана формална
доказателствена сила по чл. 180 ГПК на договора за кредит и неоспорена автентичност
на искане за съкредитоискател от Х. М. до *************** на л. 211 по делото,
поради което възражението в този смисъл е неоснователно.
Във връзка с възраженията на ответника за нарушение на ЗПК следва да бъде
съобразено също нормативната уредба, задължаваща съда съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК да
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен
с потребител. Със задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС по
предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи
служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради
заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави. Ето защо, следва
да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на
клаузите в процесния договор за кредит, която проверка се обхваща от пределите на
чл. 22 ЗПК. Съгласно тази разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
5
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Договорената в чл. 5 от
договора за кредит такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 300 лева е
пряко свързана с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такса
за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на чл.10а ЗПК. Съгласно чл.
16 ЗПК законодателят е предвидил забрана за оценка от кредитора на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Касае се
за оценка на платежоспособността на бъдещия заемател преди страните да се
обвържат от договорно правоотношение. Тази забрана не допуска уговарянето на такса
за "оценка на риска", тъй като същата прехвърля задължението от оценка
кредитоспособността на получателя по заема върху него, а не върху кредитора, който
следва именно да проучи предварително риска във връзка с предоставяне на
потребителски кредит. Следователно уговорката противоречи на посочената
разпоредба от ЗПК.
Месечни такса за просрочие в размер на по 4 лева / по данни от ССчЕ/, които
са начислявани по чл.2, ал. 2 от договора за кредит и Тарифата за такси и комисионни
на банката, таксите за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 48 лева и
застрахователна премия в размер на 1512 лева са разходи по кредита, който следва да
бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите– чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната
практика – така задължителните указания на СЕС дадени с Решение на СЕС от
21.04.2016 година, по дело C-377/14.
В разглеждания договор е посочена абсолютна стойност на годишния
процент разходи /ГПР/ на заема – 12,13 %. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 12,13 %. Не става ясно какви са основните
данни, които са послужили за неговото изчисляване, каквото е изискването на закона.
Няма данни какво представлява разликата между двете стойности ГЛП – 10,337 % и
ГПР 12,13 %, която е част от ГПР, съответно дали в същия е включен размерът на
допълнителните такси – за " такса за разглеждане искане за кредит" в размер на 300 лв.
и за "включване в застрахователна програма" в размер на 1512 лв., месечни такси за
просрочия в размер на по 4 лева, предвид данните по делото / ССчЕ/, че такива са
начислени. В този смисъл неясни са както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на кредита. Бланкетното
посочване на крайния размер на годишния процент на разходите, обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и
дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не се съдържа и описание
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. В процесния
6
договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства.
Следва да се подчертае, че незаконосъобразното включване в общия размер на
кредита/ общата сума, предоставена по договора за кредит/ на сумите, попадащи в
общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на
по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият
размер на кредита. Това обстоятелство оказва влияние върху изчислението на ГПР и
поради това води до неточност на данните, които заемодателят посочва в договор за
кредит. Член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от
приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на
кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на
потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за
покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се
изплащат на потребителя. Националният съд проверява служебно дали е изпълнено
предвиденото в посочената разпоредба задължение за предоставяне на информация и
служебно взема мерките, предвидени в националното право в случай на неизпълнение
на това задължение. Така решение от 21.04.2016 г. по дело С-377/2014 г. на СЕС. В
разглеждания случай макар на кредитополучателя да е предоставена сума от 16512
лева, от нея в същия ден са удържани 1512 лева – застрахователна премия и 290 лева-
такса за оценка, т.е. реалният размер на предоставената сума е 14 710 лева, а видно от
договора и погасителния план главницата в размер на 16 512 лева. Освен това, както
вече бе посочено по-горе месечните такси за просрочие, извънсъдебно събиране и
застрахователната премия са разходи по кредита и следва да бъдат включени при
изчисляване на ГПР като общ разход по кредита, каквото не се установява в случая.
Следователно е налице неточност на данните, които служат за изчисление на ГПР.
По изложените съображения, настоящият състав счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Годишният процент на разходите от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите и служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. В този смисъл като е
посочил бланкетно ГПР и не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит
ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. / В този смисъл Решение на СЕС по дело С-714/2022 , Решение на СЕС от
20.09.2018 г. по дело С-448/17/. Ето защо, потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22, вр.чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Установява се, че е
платена от кредитополучателя Г. сумата от 6545 лева и от ***********************
сумата в размер на 12 824,60 лева, ето защо не е налице непогасен остатък от главница
по договора за кредит. Оттук следва ,че главният иск е неоснователен.
7
Поради неоснователност на главния иск, то акцесорният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за изплащане на обезщетение за забава върху главницата също се явява
неоснователен.
По разноските: Право на разноски предвид изхода на спора има ответника.
Претендира се сума от 150 лв. за ССчЕ и 800 лева адвокатски хонорар. Възражението
за прекомерност се явява основателно, предвид материалния интерес по делото,
правната и фактическата сложност на делото и същият следва да бъде намален до 500
лева. Ето защо, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 650
лева. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****************** , ЕИК *********, искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че Х. Х. М.-Б., ЕГН **********
дължи на ****************** сумата в размер на 998,67 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № ******** от 17.04.2018 г., ведно със законна
лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 107,51
лв., представляваща договорна лихва за период от 17.11.2020 г. до 17.08.2022 г., сумата
от 169,31 лв., представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2020 г. до 13.12.2022
г., сумата в размер на 357,50 лв., представляваща такса за период от 29.10.2020 г. до
28.07.2022 г., сумата от 48 лв., представляваща обезщетение за уведомяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
13.02.2023 г. по ч.гр.д. № 70808/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК *******************, ЕИК ********* да
заплати на Х. Х. М.-Б. , ЕГН ********** сумата от 650 лева – разноски за исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8