№ 2489
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100109970 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от М. Й. К. и А. А. М. искова
молба, с която срещу Б. Д. А. са предявени искове за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева за К. и 40 000
лева - за М., ведно със законните лихви от 26.10.2016 г. до окончателното
изплащане.
Ищците твърдят в подадената от тях искова молба, че В. М., син на М.
К. и брат на А. М., пребивавал в Обединеното Кралство от 2010 г., където
работел като доброволец за благотворителна асоциация „Ремар“ в Манчестър.
На 26.10.2016 г. В. М. бил подложен на продължително нападение от страна
на Б. А., включващо множество удари по главата, в резултат на което
настъпила смъртта на нападнатото лице.
Последвал наказателен процес, в който Б. А. се признал за виновен, но с
оглед психическото му състояние, бил настанен безсрочно в психиатрична
болница.
Починалият М. бил на 36 години към 2016 г. и работил като доброволец
в благотворителна организация. Завършил няколко учебни заведения в
чужбина, включително британски колеж. Работил основно в сферата на
социалните дейности, помагал в социалната и здравна рехабилитация на
българи във Великобритания.
М. К. била вдовица от 2015 г. Гордеела се с В., който бил нейна опора и
човекът, на когото разчитала да се грижи за нея с напредване на възрастта й.
1
Убийството на сина й се отразило сериозно на здравословното й състояние. К.
страдала от хипертония и от нарушения във вестибуларния апарат. Изпитвала
силен емоционален дискомфорт, страх и несигурност за бъдещето. Провела
лечения и рехабилитация, но все още била потисната и депресирана, трудно
контактувала с хората и процесът по възстановяването й все още
продължавал.
Братът на В. – А., също изпитвал болки и страдания от загубата на най-
близкия си човек. Върху него изцяло паднала тежестта да бъде опора на майка
си и да поеме грижите за нея. Развил есенциална първична хипертония.
Ищците молят съдът да осъди ответника Б. Д. А. да им заплати
обезщетения за неимуществени вреди – съответно 120 000 лева и 40 000 лева,
ведно със законните лихви от 26.10.2016 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. Б. е подал отговор на исковата молба, в който признава, че
Б. А. е признат за виновен по обвинение в непредумишлено убийство на В.
М.. Наличните по делото доклади на психиатри, прегледите и заключенията
били единодушни, че А. страда от „параноидна шизофрения“. По тази
причина отговорността му била изключена от нормата на чл. 47, ал. 1 от ЗЗД,
а това водело до неоснователност на предявените от ищците искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди.
Отговорността за поправяне на вреди от непозволено увреждане е
предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
действие или бездействие от ответника, представляващо противоправно
поведение, в причинна връзка с което се наМ.т настъпилите в сферата на
увреденото лице вреди. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима
презумпция за виновност на дееца.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Б. А. е бил подсъдим по дело Т20167713 на Кралски съд Ливърпул по
обвинение в непредумишлено убийство на В. А. М..
2
За да зачете пределите на действие на чуждия съдебен акт, настоящият
съдебен състав взе предвид указания в постановено по чл. 290 от ГПК
решение № 84/20.06.2019 г. по гр.д. № 2359/2018 г. на ВКС. В него са
разгледани приложимите норми на Европейска конвенция за международно
признаване на присъди и на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24
юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-
членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства.
Според т. 2 на решение на СЕС от 21.09.2017 г. по дело С-171/16,
Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от
съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното
провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда от
компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата,
предвидена в чл. 463-466 от НПК. При установен принцип за равностойност
на чуждестранните и националните присъди в общото европейско
пространство на правосъдие (към 20.10.2017 г. Великобритания е държава
членка на ЕС) и предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК, настоящият
състав следва да зачете актът, с който е приключило наказателното
производство пред съда в Ливърпул. Провеждането на производство по чл.
463 и сл. от НПК касае изпълнението на присъдата, какъвто настоящият
случай не е. По силата на чл. 8, ал. 2 от НК и чл. 300 от ГПК, настоящият
съдебен състав е обвързан от чуждестранният съдебен акт относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Авторството и противоправността на деянието са безспорно установени
от приетото по делото свидетелство за съдимост на Б. А., роден на ******* г.
Този официален документ се ползва с материална доказателствена сила
относно обстоятелствата, че А. е бил подсъдим в съдебен процес и че е
осъден по обвинение за непредумишлено убийство на 20.10.2017 г. на В. М..
От деянието на ответника за майката и братът на убития са настъпили
неимуществени вреди, които са доказани от събраните по делото гласни
доказателства. Няма размер на парично обезщетение, който да компенсира
неизмеримите и тежки последици за трайно и необратимо влошаване на
качеството им на живот и получените психически травми.
На Б. А. не е наложено наказание, а е издадена заповед за болнично
3
лечение – ограничителна заповед по чл. 41 от закона за психичното здраве от
1983 г. (Restricted Order under s. 41 of Mental Health Act 1983 - MHA).
Постановено е задържането му в Болница Ашуърт за неопределено време.
Представеният от ищците превод на свидетелство за съдимост е юридически
некоректен. Фактически Б. А. не е осъден с налагане на наказание, а по
отношение на него е постановена ограничителна заповед за болнично
лечение. Нито от мотивите на присъдата, нито от вида на приложената мярка,
адекватна на тази по чл. 89, б. „в“ вр. чл. 91 от НК, се установява Б. А. да е
признат за виновен.
В заседанието по произнасяне на присъдата на 20.10.2017 г. са
изслушани лекарите, изготвили психиатричните доклади, като докладчикът -
съдия Обри е бил изправен пред алтернативата да постановил хибридна
заповед или заповед за болнично лечение, съчетана с ограничителна заповед.
В съдебното заседание на 20.10.2017 г. д-р К. е заявил, че естеството на
заболяването, състоянието на А. преди извършването на деянието и съобразно
наблюдаваните симптоми след това го мотивират да заключи, че именно
психичното разстройство (параноидна шизофрения) е накарало да извърши
противоправното деяние, довело до смъртта на В. М..
В хода на изслушванията на обвинението (представлявано от г-н
Махлахлан) и на защитата (г-н Пауър) става ясно, че самото наличие на
психично заболяване не е оневиняващо обстоятелство при убийство.
Заболяването изключва вината само ако то влияе в значителна степен, за да
намали отговорността на извършителя, а в случая на Б. А. психичното
състояние е повлияло в значителна степен по време на смъртта на В. М..
На 20.10.2017 г. са обявени присъдата и мотивите към нея. Според
съдия Обри, престъплението „се дължи почти изцяло, ако не и изцяло, на …
психичното заболяване“. В контекста на обстоятелствата по случая, вината на
дееца е почти изключена, според мотивите за налагане на заповед за
болнично лечение заедно с ограничителна заповед по чл. 37 и чл. 41 от закона
за психичното здраве.
Не може да не бъде отчетено, че преди решението за вида на заповедта
– хибридна или ограничителна, съдът се е убедил, че състоянието на Б. А. по
време на извършване на престъпното деяние не е свързано с употреба на
алкохол или наркотици. От съдържанието на протокола по дело Т20167713 на
4
Кралски съд Ливърпул се установява, че ако лице е извършило престъпление
поради състояние, в което е изпаднало след употреба на алкохол или
наркотици, то това не бил намалило значително вината му. В този случай
съдът би наложил заповед по чл. 45а от закона за психичното здраве, т. нар.
„хибридна заповед“. Аналогично на чл. 92, ал. 1 от НК, хибридната заповед
по чл. 45а от закона за психичното здраве е заповед за болнично лечение,
която се налага едновременно с наказанието лишаване от свобода. От
началото на присъдата нарушителят се настанява за лечение в болнично
заведение, а при подобряване на състоянието му се привежда в
пенитенциарно заведение за останалия срок на присъдата.
Всички тези обстоятелства опровергават презумпцията за виновност по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В частност, чл. 47, ал. 1 от ЗЗД изключва отговорността
за вредите, причинени от лице, неспособно да разбира или да ръководи
постъпките си по време на извършване на деянието. Не е налице и изрично е
изключена хипотезата Б. А. сам да е причинил неспособността си. Умишлен
принос за изпадане в състояние, при което е извършено противоправно
деяние би довело до постановяване на заповед по чл. 45а от закона за
психичното здраве и съответно презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не би
била опровергана.
Неоснователни са възраженията на представителя на ищците, че
ответникът е наказателно отговорен, черпейки аргумент от зачетеното от съда
упълномощаване на процесуален представител в настоящото производство.
Тук следва да се отчете обстоятелството, че Б. А. е лице с увреждане по
смисъла на чл. 1, изр. 2 от Конвенция за правата на хора с увреждания,
ратифицирана със закон, приет от 41 НС на 26.01.2012 г.и обнародвана в ДВ,
бр. 12/10.02.2012 г. Чл. 12 и чл. 13 от Конвенцията предвиждат равенство на
тези лица пред закона и достъп до правосъдие, а съдебната практика по
прилагането им отчита нуждата от защита на увреденото лице, като
неизбежните ограничения не трябва да водят до неоправдано посегателство
върху основни конституционни права на лицето и да не се допускат такива
правни действия, които могат да накърнят интересите му. (решение №
226/31.10.2016 г. по гр.д. № 4922/2015 г. на ВКС, IV г.о.) Практиката по
приложение на разпоредбите относно хората с увреждания мотивират съда да
зачете упълномощаването на адв. Б. от Б. А.. Противното би означавало
производството по делото да бъде спряно до евентуално поставяне на А. под
5
запрещение, назначаване на настойник/попечител, който да упълномощи
адвокат. Подобно разрешение е в противоречие както със разпоредбите на
Конвенцията, така и с интересите на ищците делото да бъде разгледано и
решено в разумен срок (чл. 13 от ГПК). Правата на ответника на достъп до
правосъдие са охранени, като правна защита е оказана от правоспособен
адвокат. С оглед интереса на ищците делото им да бъде разгледано, съдът е
зачел упълномощаването, освен че е без значение дали адвокатът ще бъде
упълномощен от настойник/попечител на Б. А. или от самия него.
При липса на кумулативна даденост на всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, предявените осъдителни
искове подлежат на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. К., ЕГН ********** срещу Б. Д. А.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането му
да заплати на ищцата сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от убийството на сина й В. А. М. на 26.10.2016 г. в
Ливърпул, Великобритания.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. М., ЕГН ********** срещу Б. Д. А.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането му
да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от убийството на брат му В. А. М. на 26.10.2016 г. в
Ливърпул, Великобритания.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6