Р
Е Ш Е Н И Е
№4835/11.11.2019г.
гр.
Варна, 11.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при участието на секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №5443/2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът Р.Й.
твърди, че на 19.11.2015г. е сключил
с ответника ЗАД „О***“,
застраховка К**** клауза
„пълно“ на личния си автомобил А**** А3, с
рег.№**** със срок
на действие от 20.11.2015г. до 19.11.2016г., като сочи, че автомобила е бил
застрахован за 10 000лв. при застрахователна премия в размер на 650,25лв.,
разсрочена на четири вноски, като първите две вноски в общ размер 325,14лв. са
заплатени. Й., че на 23.04.2016г. е установил, че автомобилът е бил откраднат,
като за това е било образувано ДП №*** по описа
на Второ РУ при ОД на МВР –Варна, като е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същия е образувал щета № **** Твърди се, че не е представил на застрахователя свидетелството
за регистрация част втора, защото е било
останало в откраднатия автомобил. Твърди, че на 20.05.2016г. е получил
уведомление от застрахователя, че отказва да му изплатят застрахователно
обезщетение, тъй като не е представил свидетелство за регистрация част втора на
автомобила на осн.чл.18, т.6.2.2 от Общите условия по
застраховка „К****“ на МПС.
Твърди, че уговорката в чл.18, т.6.2.2 от Общите условия по застраховка „К****“ на МПС е нищожна, съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД,
като противоречаща на повелителните законови норми на Кодекса за застраховането
и създаваща неравнопоставеност на страните по договора. Счита, че с тази
клауза, застрахования е поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка
на степента му на информираност и на възможностите, които му предоставят да преговаря.
Твърди, че е нарушен принципа на добросъвестност, изискващ в договорните
отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото
интерес, а не само индивидуалния такъв. Твърди, че неизпълнението на
задължението на застрахования да не оставя в МПС-то, която и да е част от
регистрационния талон не се явява значително с оглед интереса на
застрахователя, тъй като не е довело до реализирането на застрахователното
събитие, както и че неизпълнението на това задължение е характеристика
отговаряща на предпоставките по чл.207, ал.1 от КЗ и предпоставя
намаляване на застрахователното обезщетение. Твърди, че застрахователя не е
изискал допълнително представяне на документи, а на 19.05.2016г. е изпратил
уведомление с което е отказал да изплати застрахователно обезщетение, като
считано от тази дата същият е изпаднал в забава. Предявява искане, съдът да постанови
решение, с което да осъди ЗАД „О****“ да
заплати на Р.И.Й. сума в размер на 4 674,89лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди по договор за застраховка „К****“ за риск „кражба“ представляващ покрит риск по договор №**** от 19.11.2015г. за лек автомобил Ауди А3, с
рег.№****, както и
сумата в размер на 1 459,90лв. представляваща законна лихва за периода от
20.05.2016г. до 05.04.2019г. ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите и да се присъдят сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от
ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба,
в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не
оспорва, че към 23.04.2016г. между ищеца и ответното дружество е съществувало
валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № ********** от
19.11.2015г. за застраховка „Каско на МПС„ на лекия
автомобил „А****“ модел А3
с рег.№ ****със срок на
застраховката от 0.11.2015г. до 19.11.2016г., както и факта на
настъпилото застрахователно събитие. Възразява против твърденията на ищеца за
нищожност на посочените уговорки от Общите условия, както и че чл.18, ал.1
т.6.2.2 от ОУ представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Посочва, че застрахования се е съгласил, че се задължава да не оставя
свидетелството за регистрация на МПС част първа и/или част втора, прилежащите
ключове и документите за регистрация. Твърди, че неизпълнението на изрично
вменено на застрахования задължение, както и последиците от това неизпълнение
са уговорени между страните с валидни договорни клаузи нарушението на задължението
по чл.17 ал.2 от ОУ способства за окончателното настъпване на застрахователното
събитие, тъй като осуетява възможността за предотвратяването му от контролните
органи за движение по пътищата и за разкриване на извършила, който се
легитимира като оправомощен водач на откраднатия лек
автомобил с част втора от свидетелството за регистрация. Възразява, че ищеца не
е спазил задължението си, обективирано в чл.18, ал.1
т.6.2.2 от ОУ да представи необходимите документи, с което е възпрепятствал надлежното
окомплектоване на застрахователната преписка. Моли в случай, че иска се счете
за доказан по основание, то да се счита че същия е недоказан по размер, като се
съобрази действителната стойност на откраднатия автомобил, както и необходимия
процент за намаляване на обезщетението. Оспорва предявените акцесорни
искове за присъждане на сумата в размер на 1459,90лв., представляваща законна
лихва за периода от 20.05.2016г. до 05.04.2019г., както и за присъждане на
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Възразява че застрахователя не е изпаднал в забава, тъй като застрахования не е
изпълнител задължението си по чл.207 ал.3 от КЗ/отм/
да представи поисканите от застрахователя на 25.04.2016г. документи. Възразява,
че посочения от ищеца начин по който желае да му бъде изплатено претендираното застрахователно обезщетение –чрез пощенски
запис, противоречи на разпоребдата на чл.127 ал.4 от ГПК, както и на чл.380 ал.2 от КЗ, съгласно която застрахователя извършва
плащането на застрахователното обезщетение по предоставена от застрахования
банкова сметка, *** застрахователя или по съдебен ред. Моли да се отхвърлят
предявените искове и да се присъдят сторените разноски.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
чл.208,
ал.1 от КЗ/отм./.
Съдът след като взе предвид наведените от страните твърдения и
възражения и съобразявайки събраните по делото доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Ищеца за доказване правото си на собственост е представил копие
от свидетелство за регистрация част І №**** (л.5), от което се установява, че той е собственик на л.а.”А**** ” д.к.№****. Посочения документ не е оспорен от ответната
страна и поради това съдът приема, че доказва правото на собственост на ищеца
върху описаната в него вещ.
Представено е също така копие от застрахователна полица „Каско на МПС без релсови превозни средства” обективирана в застрахователна полица, №**** сключена
между Р.И.Й. и З. „О.“ АД, със срок на
действие от 20.11.2015г. до 19.11.2016г.
Съгласно представеното от ищеца копие от удостоверение той се е
тъжил пред органите на МВР, че застрахования лек автомобил е бил откраднат,
като ответникът не оспорва обстоятелството, че има откраднат лек автомобил и е
представено постановление на ВРП Варна за спиране на образуваното по този повод
ДП №**** по описа
на Второ РУ Варна.
От друга страна видно е от представеното по делото (л.9) писмо
от застрахователя до ищеца, че последният е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като това е сторено в
срок и се установява и от представеното уведомление за щета на МПС от
25.04.2016г. - л.33.
Спори се относно това, не представянето на оригинала на талона
на автомобила представлява ли основание да не се изплати застрахователното
обезщетение.
По посочения въпрос настоящия съдебен състав приема следното:
Съгласно чл.211, т.2 от КЗ/отм./сочи, че застрахователя може да
откаже изплащането на обезщетението в случай, че застрахования не изпълни
задължение по застрахователния договор което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор. При
настоящия случай в чл.18, т.62.2 от общите условия на договора е посочено че
при кражба застрахователя не изплаща обезщетение в случаите не са му предадени
в момента на установяване на кражбата всички комплекти ключове и дистанционни,
както и оригиналите на документите на превозното средство-свидетелство за
регистрация част І и ІІ.
Въпросът се свежда до това с посочения договорен текст ответника
излязъл ли е извън пределите на законово определените граници по чл.211, т.2 от КЗ въвеждайки допълнителни условия за неизплащане на застрахователно
обезщетение изисквайки двете части на свидетелството за регистрация до колкото
част първа от него съгласно чл.33, ал.2 от Наредба №**** е тази която служи за идентифициране на МПС и удостоверява
правото на разпореждане на собственика с него, а част втора само осигурява
идентифицирането на същото.
Решаващия състав намира, че уговореното в ОУ на застрахователния
договор задължение за представяне при кражба и на част втора от свидетелството
за регистрация следва като предпоставка за изплащане на застрахователното
обезщетение следва да се разглежда като нищожна клауза поради противоречие със
закона, тъй като за застрахователя, който с изплащането на застрахователното
обезщетение става собственик на веща е от значение да може да докаже правото си
на собственост което става с част първа от удостоверението за регистрация. При
притежаването на част първа от свидетелството застрахователя с незначителни
затруднения би могъл да се снабди с издаване на дубликат от част втора.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закон
за движение по пътищата, водачът на МПС е длъжен да носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява . Водачът на МПС може да
бъде собственик или упълномощено от собственика да управлява автомобила лице.
Съгласно чл. 33, ал. 1 вр. с ал. 5 от Наредба № ****г.,
съобразявайки съдържанието на приложения № 5 и № 6 относно формата и реквизитите на всяка
от частите, свидетелството за регистрация се състои от две части, всяка
съдържаща данни за превозното средство и собственика. Част I /чл. 33, ал. 2/
служи за идентифициране на превозното средство и удостоверява правото на
разпореждане на собственика със същото. Тя се съхранява от собственика и се
носи при използване на превозното средство при необходимост /чл. 33, ал. 2 предл. второ Наредбата/. Част втора служи за
идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от
водача винаги при ползване на превозното средство /чл. 33, ал. 4 от Наредбата/.
Част втора на талона съдържа данните за превозното средство от големия, необходими
за контрол на пътя /чл. 33, ал. 5 от Наредбата/.
Кумулативното прилагане на разпоредбите на чл. 33 от Наредбата
дава основание за извода, че част II от свидетелството за регистрация е
документа, задължително носен от водача на МПС при движение и достатъчен за
упражняване на контрол по пътя, вкл. относно собствеността на автомобила. Част
първа на свидетелството за регистрация е необходима при разпоредителни действия
от собственика му и предпоставя носенето му от същия
само при необходимост. Следователно и при управление на автомобила от
несобственик, т. нар. малък талон изпълнява функциите на свидетелство за регистрация
по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
и в този смисъл оставянето му в автомобила осъществява неизпълнение на
задължението по чл.18, т.6.2.2 от ОУ. Оставянето на втората част от талона на
МПС в автомобила предоставя възможност за незасичане автомобила като обект на
кражба, с оглед управление от водач, неразполагащ с необходимия за контрол по
пътищата документ. Последното безспорно е от естество да способства окончателното
настъпване на последиците на застрахователното събитие - кражба, осуетявайки
евентуална възможност за предотвратяването му от контролните органи за движение
по пътищата. В този смисъл, конкретното неизпълнение е с характеристика,
отговаряща на предпоставките по чл.207, ал.1 от КЗ
и предпоставя намаляване на застрахователното
обезщетение, тъй като договорената с това съдържание клауза на ОУ се явява в
съответствие със закона.
При това положение решаващия състав намира, че размера на
обезщетението следва да бъде намален с 50%, като вещото лице в заключението си
е посочило, че стойността на л.а. възлиза на 11 000лв. при което претендираните от ищеца 6 134.79лв. са над размера от
5 500лв. до който размер следва да се уважи претенцията, като се отхвърли
за разликата до търсените 6 134.79лв.
Предвид извода за частична основателност на претенцията и
направеното искане съдът приема, че ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и сумата от 1 030.47лв.
Ищеца от своя страна следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 88.64лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „О****“, ЕИК**** със седалище гр.С**** и адрес на управление ***, представлявано от А*** П**** Л**** и Р****
К.Д.
да заплати на Р.И.Й. ЕГН**********,***
сумата от 5 500лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
застраховка “К**** ”, обективирана в застрахователна полица №**** в резултат на настъпило на 23.04.2015г.
застрахователно събитие - кражба на застрахованото МПС, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 5.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 208 КЗ(отм.), като
отхвърля претенцията за разликата до търсените 6 134.79лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З**** със седалище
гр.С**** и адрес на
управление ***, представлявано от А*** П**** Л*** и Р**** К.Д. да заплати на Р.И.Й. ЕГН**********,*** сумата от 1
030.47лв., представляваща
част от сторените по делото съдебно – деловодни разноски съответстваща на
уважената част от претенцията, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П**** С**** В****, ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплати на ЗАД „О****“, ЕИК *** със
седалище гр.С**** и адрес на
управление ***, представлявано от А*** П**** Л**** и Р*** К.Д. сумата от 88.64лв., представляваща
част от сторените по делото съдебно – деловодни разноски съответстваща на
уважената част от претенцията, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред О*** с*** – В**** в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: