Решение по дело №1608/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник на група в РУ Карлово при ОДМВР-Пловдив, чрез юрисконсулт М.-П. срещу Решение № 65 от 21.06.2024 г., постановено по АНД № 93 по описа на Районен съд Карлово за 2024 година, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 23-0281-000607 от 14.07.2023 г. на началника на група в ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, с което на М. А., на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административни наказания: „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на районния съд. Сочи се, че е незаконосъобразна отмяната на НП при доказани нарушител и нарушение, което осуетява реализирането на целта на административното наказание - възпитателната му функция. Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – М. А., чрез адвокат Ш., ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, предлага да бъде оставена без уважение.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, възраженията на касатора и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Карлово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна.

С оспорваното пред настоящата касационна инстанция решение на РС Карлово е отменено НП № 23-0281-000607 от 14.07.2023 г. на началника на група в ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, с което на М. А. А., на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. НП е издадено въз основа на съставен на М. А. АУАН серия АД № ****от 06.06.2023 г. за това, че на 06.06.2023 г. в 14:10ч в [населено място], [улица], след извършена проверка относно причинено ПТП е установено, че А. в качеството на собственик, съгласно предварителен договор от 22.02.2023 г. за покупко-продажба на МПС Ф. Т., рег. № [рег. номер], е предоставил за управление същото МПС на С. А. С., който е неправоспособен водач.

За да отмени оспорваното пред него НП, районният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства се установява само фактът, че С. е неправоспособен водач, а останалите подлежащи на доказване факти, обуславящи съставомерност на деянието, са недоказани. Според първоинстанционния съд, липсват доказателства за предоставяне/допускане на 06.06.2023 г. от страна на М. А. процесното МПС да се управлява от неправоспособния С., предвид показанията на свидетелите, че А. не е бил в автомобила и не е знаел и не е разрешил на С. да го вземе. С оглед на това районният съд е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорваното пред него НП.

Решението е неправилно.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че то е водач, собственик или упълномощен ползвател на моторното превозно средство и именно в това си качество е предоставил превозното средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

В настоящия казус в преписката е наличен предварителен договор за покупко-продажба, от който е видно, че на 22.02.2023 г. е уговорено М. А. А. да закупи от И. С. М. процесния автомобил за съответната сума, като е уговорено, че след подписването на договора се предава управлението на описаното МПС и всички документи за собственост.

В мотивите на оспорваното решение не е обсъдена в детайли субективната страна на деянието. В случая дори извършителят да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, същият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е. се касае за форма на вина - небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН (вид непредпазливост). След като, според показанията на свидетелите колата не се палила с ключ, а посредством друго средство и вътре в нея е имало лице в нетрезво състояние, М. А. е знаел, че това лице има достъп до автомобила и може да осъществи привеждането му в движение, без наличие на ключ. Т.е. дори и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, същият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. От показанията на присъствалите на място лица от семейството на ответника безспорно се установява, че като е оставил без надзор в автомобила С. А. в нетрезво състояние, ответникът не е предявил необходимата грижа и е допуснал неправоспособно лице да управлява автомобила. Ето защо при задължение за действие, ответникът е бездействал.

Фактическите изводи на районния съд в тази връзка са направени без да е извършена съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Районният съд необосновано е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да го предоставя на неправоспособен водач, което предполага, че той следва да положи дължимата грижа, за да се увери, че неправоспособно лице няма достъп до автомобила му и по този начин да изпълни вмененото му от закона задължение, скрепено със забраната, визирана в чл. 102 от ЗДвП. Затова, за установяване на нарушение като процесното, е достатъчно наказващият орган да докаже, че автомобилът е собственост или предоставен за управление на лицето, чиято отговорност се ангажира, както и че водачът на автомобила (различен от собственика или упълномощения да го управлява) е неправоспособен. Тези факти в настоящия случай са установени по несъмнен начин.

Според настоящия касационен състав категорично е установено, че М. А. е осъществил от обективна и субективна страна така вмененото му нарушение по чл. 102, т. 1, т. 1 от ЗДвП, като е допуснал С. А., който е неправоспособен водач, да приведе автомобила в движение и да го управлява. Противоправното поведение на ответника се изразява в това, че е осигурил условия автомобилът да се управлява от неправоспособния водач и не е сторил необходимото, за да предотврати констатираното нарушение.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Правилно административнонаказващият орган е приложил съответната санкционна норма и е индивидуализирал законосъобразно административното наказание, като го е определил в минимално предвидения от закона размер от 100 лв.

Предвид изложеното и като е отменил наказателното постановление при наличие на доказателства, сочещи на категоричен извод относно наличието на виновно поведение на лицето, което е наказано със същото, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което ще следва да се отмени и вместо това да бъде постановено друго по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на касатора за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 65/21.06.2024 г., постановено по АНД № 20245320200093 по описа за 2024г. на Районен съд-Карлово.

И вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0281-000607 от 14.07.2023 г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, с което на М. А. А., за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

Осъжда М. А. А., с адрес [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР Пловдив разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.