Решение по дело №159/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№  260232 / 17.09.2020 год., гр. Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                     ХXXVIІ – ми граждански състав

на седемнадесети август                                                        две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав

                                                                                    Районен съдия: Асен Радев

 

                                при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 159 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:     

                                Производството е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против Х.Г.Г., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 149.14 лв. - сбор от неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 01.08.2018 год. до 31.10.2018 год., по сключен между страните договор за мобилни услуги от 27.04.2018 год., както и сумата от 391.05 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а също и за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1090.62 лв. - сбор от неплатени лизингови вноски дължими по договор за лизинг на мобилно устройство от 30.04.2018 год., за периода от м.11.2018 год. до м.03.2020 год.

                                Предявените установителни искове са с правно основание в чл. 422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, а осъдителния - в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.342 и сл. от ТЗ и са допустими.

                   В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.          Особеният представител на ответника оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

                   Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към предмета на спора:

                      На ******** год. между ищцовото дружество - оператор и ответника - потребител, са сключени договор за мобилни услуги при общи условия, съгласно който операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилни услуги срещу заплащане, съгласно абонаментен план „Нон стоп 29.99“, както и договор за лизинг, по който операторът е предоставил на потребителя мобилно устройство - телефон “Huawei P8 Silver”, срещу лизингова цена от 634.57 лв., платима на 23 бр. равни месечни вноски от по 27.59 лв.

                      Договорът е изменен с три допълнителни споразумения: от 04.01.2018 год., с което срокът на договора за мобилни услуги е продължен до 04.01.2020 год. при абонаментен план „Тотал 24.99 Коледа 2017“; допълнително споразумение от 16.03.2018 год., продължаващо срока на договора до 16.03.2020 год. с абонаментен план „Тотал 44.99“; допълнително споразумение от 30.04.2018 год., отново продължаващо срока на договора до 30.04.2020 год. при заварения абонаментен план.

                      На тази дата страните са сключили и договор за лизинг, по силата на който операторът е предоставил на потребителя мобилно устройство - телефон “Samsung Galaxy Note 8 Black”, срещу лизингова цена от 1393.57 лв., платима на 23 бр. равни месечни вноски от по 60.59 лв.

                      С исковата молба са представени фактура и 3 бр. справки за потребление, неподписани за получател на услугата, с начислени задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от 01.07.2018 год. до 31.10.2018 год.

                      По повод заявление на „Теленор България” ЕАД от 22.10.2019 год., по ч.гр.д. № ******/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за част от исковите суми.

                      При тези факти, установителните искове се явяват неоснователни, а осъдителния - основателен.

                       Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, вследствие на сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.

                       Но при изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите. Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно извършена доставка на посочената в тях услуга.

                       Недоказани останаха и предпоставките на чл.92 от ЗЗД, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради виновното неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока липсват. Не само -  извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга претенцията си, съдът намира същите за нищожни, по ред аргументи, изложени по-долу.

                      Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорът е бланков, сключен при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.

                      Впрочем, договорна неустойка, чийто размер възлиза на сбора от оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, е установена от КЗП за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП  и нелоялна търговска практика, в какъвто смисъл е и приключилото със споразумение гр.д.№ 15539 / 2014 год. на СГС, образувано по предявен от КЗП колективен иск срещу „Теленор България“ ЕАД.  

                       При това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси и стойност на предоставени мобилни услуги, както и договорни неустойки, се явяват недоказани и подлежат на отхвърляне.

                       Не така стоят нещата с осъдителната претенция за неплатена лизингова цена на предоставено мобилно устройство “Samsung Galaxy Note 8 Black” - в договора за лизинг от 30.04.2018 год. се съдържа потвърждение на абоната - потребител, че е получил лизинговата вещ, срещу лизингова цена от 1393.57 лв. Ответникът, комуто бе възложена доказателствената тежест, не ангажира доказателства да е върнал вещта преди изтичане на срока на лизинговия договор или да е заплатил посочената сума в пълен размер, поради което този иск следва да се уважи.

                       На ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на основателния осъдителен иск, се следват деловодни разноски за настоящото производство в размер на 390 лв. За производството по ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на БРС разноски не се следват, поради неоснователността на установителните искове.

                      Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

 

                       ОТХВЪРЛЯ исковете на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от Д* К* К*и М*С*, предявени против Х.Г. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 149.14 лв. - сбор от неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 01.08.2018 год. до 31.10.2018 год., съгласно сключен между страните договор за мобилни услуги от 27.04.2018 год., както и сумата от 391.05 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, за които вземания по ч.гр.д. № ******* / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                       ОСЪЖДА Х.Г. ***, ЕГН - **********, да заплати на“Теленор България” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от Д* К* К* и М* С*, сумата от 1090.62 лв. - сбор от неплатени лизингови вноски, дължими за периода от м.11.2018 год. до м.03.2020 год. по договор за лизинг на мобилно устройство, сключен между страните на 30.04.2018 год.

                       ОСЪЖДА Х.Г.Г. да заплати на “Теленор България” ЕАД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 390 лв.

                       Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

                                                

 

                                                                                          Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е