О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 13.02.2020г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 13
февруари
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4251, по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД- гр. София, против З.Г.Н. и Ж.В.М.,***, с правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Всеки един от
ответниците по делото, чрез пълномощника си е депозирал писмени отговори на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилите писмени отговори, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими
към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се
произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца
заверени копия на: Договор за револвиращ
заем № ********** и декларация; Общи условия към ДРЗ № **********; Стандартен
Европейски формуляр; Карта на клиента; Преводно
нареждане (документ за кредитен превод № 6537052 с референция: 270PMWP132800001
от 07.10.201 Зг.); Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, удостоверяващо
извършените
погасителни вноски; Удостоверение
за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ Бъглария" ЕООД;
ПРИЛАГА към делото изисканото ч.гр.д.№ 2145/2019г., по описа на РС-Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Профи Кредит България”
ЕООД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че предявява настоящият установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземанията на заявителя срещу З.Г.Н. и Ж.В.М.
в общ размер на 4108.91 лева, представляващи неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № **********.
Сочи, че вземането на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД произтича от следните обстоятелства:
На 04.10.2013г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********,
между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор от една страна и З.Г.Н. и
Ж.В.М., като солидарни длъжници от друга страна. Параметрите на сключения
Договор за револвиращ заем били както следва: I. Общо задължение по договора:
6795.31 лева, включващо: Сума за изплащане на заема: 3000 лв.; Срок на заема:
48 месеца; Размер на вноска: 139.20 лв.; Дата на погасяване: 5-ти ден от
месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 55.28 %; Годишен лихвен процент
46.81 %; Лихвен процент на ден: 0.13%
Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/. ОУ са неразделна част от
договора, предадени на клиента при подписването им и той е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава
да ги спазва /Буква „Б" от ДРЗ/.
Сочи, че съгласно Буква „Г” от ДПК на клиента е предоставен безвъзмездно,
на хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език - информация
във формата на стандартен европейски формуляр. Чрез него се давали разяснения
на лицата, които да им помогнат да преценят доколко предлаганият договор за
заем съответства на техните потребности и финансово състояние. Във формуляра били
упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която
следвало да се заплати по кредита. Още на този предварителен етап длъжникът бил
запознат с цената на кредита.
На основание чл. 121 - чл. 127 от ЗЗД, Ж.В.М., в качеството си на солидарен
длъжник по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря за
задължението на З.Г.Н., състоящо се в погасяване на заема. Съгласно Общите
условия задълженията на солидарните длъжници спрямо кредитора и произтичащи от
Договора за револвиращ заем и Общите условия, били поети при условия на
солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение от които и да е от
тях.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си
по договора, като превел на 07.10.2013г. парична сума в общ размер на 3000.00
лв. по посочената от длъжника З.Г.Н. банкова сметка, ***водно нареждане
(документ за кредитен превод № 6537052 с референция: 270PMWP132800001 от
07.10.201 Зг.). От своя страна длъжникът поел задължение да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем.
Изготвен бил погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на
139.20 лв., с падежна дата - всяко 5-то число на месеца.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни
задължения и направил 19 пълни погасителни вноски и една частична, изпаднал в
забава съгласно погасителния план към ДРЗ, като падежът на последната по ред
погасителна вноска бил на дата 05.11.2017г. Крайният срок за погасяване на
кредита съгласно погасителния план към ДРЗ изтекъл на 05.11.2017г., с
изтичането на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника
в пълен размер.
Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДРЗ
№ ********** било в общ размер на 2703.80 лв. С плащанията си длъжниците погасили част от
номинала по заема в размер на 2686.40 лв. Сумата от 17.40 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т.10.1 от ОУ. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнило
точно, съгласно ОУ към Договор за разволвиращ заем № **********, задължението
си като превело по посочена от КЛ в ДПК банкова сметка ***. По силата на
сключения Договор клиентът се задължил да върне на кредитора така
поредосравените парични средства, заедно с договорното възнаграждение.
По преценка на клиента, той можело да се откаже от сключения ДПК най-късно
в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДПК на
адреса на кредитора. Длъжникът не се отказал от сключения договор, усвоил е
паричните средства, които били отпуснати първоначално. Също така изпълнявал
задълженията си по договора, като до един определен момент били погасявани
вноските. Този факт ясно свидетелствал, че клиентът е запознат с условията на
договора.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Стара
Загора. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 2145/2019г. На дружеството било
изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за
установяване на вземането, получено от заявителя на 16.07.2019г.
С допълнителни молби от 16.10.2019г.
и от 27.11.2019г. ищецът уточнява претенцията си, като твърди, че договорът за
потребителски кредит е подписан на
04.10.2013г., но реално е произвел
действие на 07.10.2013г., когато заемната сума по договора е била преведена по
сметка на длъжника.
Ищецът моли, след като съдът се убеди в основателността на исковата
претенция, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД по ДРЗ №
********** срещу солидарните длъжници З.Г.Н. и Ж.В.М. в размер на 4108.91 лв.
/четири хиляди сто и осем лева и деветдесет и една стотинки/, в едно със
законната лихва от входиране на заявлението.
Претендира за направените по делото разноски.
В законоопределения срок, ответникът З. Стоянов Н., чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който навежда доводи за изтекла погасителна давност на правото на иск. Счита,
че представения договор се счита
прекратен от 05.04.2014г., като излага доводи за това. Оспорва твърдението на
ищеца, че са платени по договора 11 вноски. Счита клаузата за лихва за забава в
размер на ОЛП+10% годишно, начислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане за нищожна, както и клаузите за ГЛП55,28% на разходи, ГЛП
върху вземането 46.81% и ЛП на ден 0.13%. Моли съдът да отхвърли иска, поради
изтекла погасителна давност, алтернативно да отхвърли частично същия, като
неоснователен. Претендира за разноските по делото.
Ответникът
Ж.В.М.,
чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Навежда
доводи за неоснователност на иска. Навежда доводи и за недопустимост на иска,
поради констатираното различие в сочените дати на сключване на договора за
кредит, както и в размера на сумата. В Заявлението за издаване заповед за
изпълнение ищцовото дружество претендирало заплащане на сума в размер на
6279,20лева, от които сума в размер на 4108,91 лева главница, 2170,29 лв.
неустойка. В настоящата искова молба с правно основание чл. 422 ГПК се
претендирала сума в размер на 4108,91 лева без да се конкретизира от какво
произтича посоченото вземане - дали представлява претенция за изплащане на главница,
включва ли в себе си лихви и неустойки.
Не оспорва, че първия
ответник по иска - З.Г.Н. е сключил Договор за револвиращ заем № ********** от
04.10.2013г. с „Профи кредит България" ЕООД. В този договор като солидарен
длъжник е вписан като втория ответник по иска - Ж.В.М.. Действително ответникът
е подписал процесния договор. По този въпрос няма спор между страните.
Счита обаче, че
Договорът съдържа нищожни клаузи, поради което и същите не могат да породят
правни последици. Такава е клаузата, предвиждаща ГПР в размер на 55,28 %, както
и уговорката за заплащане на ГЛП в размер на 46,81 %. Счита, че посочените
стойности за определяне на ГПР и ГЛП са прекомерни, поради което и съответните
клаузи счита за нищожни, поради противоречие с добрите нрави с оглед нормата на
чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Че посочените проценти са прекомерни показва и
последващата редакция на ЗПК, предприета от законодателя, при която същият е
поставил максимален праг на ГПР и ГЛП, който не следва да бъде надвишаван.
Твърди, че неразделна част от Договора за револвиращ заем са Общите условия, които
обаче не били подписани от ответниците по иска. На ответника М. не е бил връчен
препис от тях.
Отделно в исковата молба
се твърди, че на ответниците е предоставена информация за кредита във формата
на стандартен европейски формуляр, посочващ всички параметри на бъдещия
договор, както и общата сума, която потребителят трябва да заплати по кредита,
чиято цел била разясняване и запознаване с всички параметри на поеманото
задължение. Представения като доказателство по делото стандартен европейски
формуляр не носел подписа на нито един от ответниците. Нещо повече ответникът М.
не бил включен по никакъв начин в него.
Правело обаче впечатление, че има съществено разминаване в някои клаузи между
този европейски формуляр и сключения ДРЗ, например: в европейския формуляр е
посочено, че в договора не се изисква никакво обезпечение, вкл. не е необходимо
поръчителство, посочен е и различен процент на ГПР, както и цялостната сума,
подлежаща на връщане не отговаряла на посочената в договора, същата била по -
ниска от тази, посочена в ДРЗ. От изложеното следвало, че посредством този
стандартен европейски формуляр ответниците /ако изобщо са уведомени за него/ са
били заблудени за бъдещите параметри на договора, както и за сумата, която ще
трябва да се заплати по кредита от кредитоискателя, което пък от своя страна
представлява нарушение разпоредбите на ЗПК. При посочен по - висок размер на
ГПР, в европейския формуляр е посочена по - ниска дължима сума.
В исковата молба ищецът
признавал, че ответниците са изплатили 19 пълни погасителни вноски, но
претендираната от него сума не съответствала на това твърдение. Твърдението, че
общото задължение по договора възлиза на 6795,31 лева, от която била изплатена сумата
от 2703,80 лева не съответствало на претендираната сума.
Според ответника не е
ясно и защо ищецът твърди, че договорът е прекратен автоматично, считано от
20.05.2014г. Съгласно разпоредбите на чл. 10.3.1 от Общите условия, приложени
към настоящия иск, в случай на просрочие на една месечна вноска с повече от
тридесет календарни дни, договорът се прекратявал автоматично. От приложеното
по делото извлечение по сметка било видно, че ответникът е изпаднал в забава
още след плащане на първата вноска, а именно към 05.02.2014г. По силата на
цитираната разпоредба от ОУ, договорът следвало да се счита прекратен към тази
дата.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
конкретния случай вземането на ищеца е станало изискуемо на 05.02.2014г.,
когато ДРЗ безусловно е бил прекратен и цялото остатъчно задължение по договора
е станало изискуемо изцяло. От тази дата е започнала да тече погасителната
давност, преклудираща правото на ищеца да претендира вземането си. Макар да
счита, че в случая приложима е кратката - три годишна давност, тъй като се
касае за периодични плащания, то и общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД е
изтекла на 05.02.2019г., съотв. към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 18.04.2019г. давността вече е била изтекла. Изтекла е и тригодишната
давност по чл.111, ал.1, б."б" за неустойки, лихви и други акцесорни
задължения.
Счита претенцията на
ищеца за лихва за забава на основание т. 10.1 от ОУ за прекомерна, противоречаща на чл. 10, ал. 2
от ЗЗД, респ. за нищожна. От друга страна начисляването на лихва за забава
върху дължимата месечна вноска, която пък от своя страна включва освен
главницата и лихви, представлява пряко нарушение на забраната за начисляване на
лихви върху лихви, което намери своята опора в Решение № 66/29.07.2019г. по ТД
№ 1504/2018г. на ВКС, ТК, IIo.
Предвид изложеното, ответникът
М. моли, съдът да обяви за нищожни следните клаузи от ДРЗ, а именно: размер на
ГПР % - 58,26 и ГЛП 46,81 % или лихвен процент 0,13 % на ден. Счита, че
посочената лихва е нищожна на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21, ал. 2 ЗПК
чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП.и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради прекомерност и
следователно - противоречие с добрите нрави.
Моли, съдът да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана, като присъди в негова полза сторените
по делото разноски.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 2145/2019г. по описа на Районен съд- Стара Загора,
съществува. В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането
му. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от договор за кредит, в това производство ищецът следва да
докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства сключването
на договора между страните, предоставяне на сумата по кредита на ответника,
както и размера на претендираните суми.Всеки от ответниците следва да докаже
възраженията си.
УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят
взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на
спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба – извънсъдебна или
съдебна. По този начин ще е налице облекчение в разноските по делото за всяка
от страните.
УКАЗВА на ищеца в съдебно заседание да уточни какъв вид
задължение се съдържа в претендираната сума от 4108.91 лв.
УКАЗВА на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 30.03.2020г.
от 9.30ч., за която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните.На ищеца да се връчи и препис от писмените отговори на ответниците.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: