Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Хасково,
19.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, в
открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при секретаря Румяна Русева……………………………
като разгледа докладваното от съдия И. т.д.
№ 21 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането за сума в размер на 120 000 лева.
ИЩЦАТА – П.Д.К. твърди, че на 04.04.2018 год., около 11.30 часа в гр. Хасково е настъпило
пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на А.В.Р., който като водач на лек
автомобил *****, предприемайки маневра „движение назад“, не се е убедил, че
пътят зад управляваното от него моторно превозно средство /МПС/ е свободен, в
резултат на което последвал удар между автомобила и лявата помощна патерица на
намиращата се зад него пешеходка Д.Т., която паднала на земята и наранила тежко
десния си крак. Непосредствено след пътния инцидент, пострадалата била откарана
в „МБАЛ – Хасково“ АД – гр.Хасково, където била хоспитализирана за периода от
04.04.2018 год. до 13.04.2018 год. След извършените й
прегледи били установени следните травматични увреждания – счупване трохантера на дясна бедрена кост, закрито; десен долен
крайник в принудително положение на външна ротация, скъсен с ограничени и
болезнени движения в дясна тазобедрена става и положителен симптом на
„закованата пета“. На 05.04.2018 год. пострадалата била подложена на оперативна
интервенция и извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур и поставяне на
метална плака с фиксиращи винтове. В резултат на причинените й увреждания и
настъпилите впоследствие усложнения, на 13.05.2018 год., пострадалата починала.
След смъртта на майка си, ищцата загубила морална и материална опора, изпаднала
в тежка депресия, станала затворена и неконтактна. Към момента на настъпване на
ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен между
собственика на управляваното от виновния водач МПС и ответното дружество, от
страна на което на 29.01.2021 год. е бил постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, поискано от ищцата с молба от 02.11.2020 год. С оглед на
изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумата
в размер на 120 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, предявен като
частичен от общо 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
03.02.2021 год. – денят, следващ датата, на която е изтекъл три месечния срок
за произнасяне по заведената щета. Претендира присъждане и на деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД – гр.София –
оспорва иска. Поддържа, че ПТП не е причинено виновно от водача на
застрахования автомобил. Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за съпричиняване, допуснато от пострадалата, която като
пешеходка е нарушила правилата за движение, визирани в чл.108 от ЗДвП, чл.113,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114, т.2 от ЗДвП.
Съдът,
след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници № 1411 от
28.05.2018 год., прието като писмено доказателство е, че ищцата е дъщеря на
пострадалата от пътния инцидент Д.К. Т., починала на 13.05.2018 год.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът прие за безспорно наличието
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. ***, обективиран в застрахователна полица № BG/33/117001096747
от 10.04.2017 г., със срок на покритие от 10.04.2017 г. до 10.04.2018 г., сключен
между ответника „Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД –
гр.София и собственика на автомобила, управляван от А.В.Р., в сила към момента
на настъпване на ПТП, станало на 04.04.2018 г.
На 02.11.2020 год. ответникът е получил
отправената от ищцата застрахователна претенция, видно от приетото като писмено
доказателство известие за доставяне, с искане за опреД.е
и изплащане на застрахователно обезщетение, по която е постановен отказ, обективиран в писмо изх.№ 002 – 2006 от 29.01.2021 год.
Като писмени доказателства по делото са
приети акт за установяване на административно нарушение № 515791 от 04.04.2018 год. и наказателно постановление № 18 – 1253 –
000648 от 10.08.2018 год., с което на А.В.Р. са наложени наказания „глоба“ в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец,
за това, че на 04.04.2018 год. в гр.Хасково като
водач на товарен автомобил „Фиат Панда“ с рег. ***при
извършване на маневра „движение назад“ не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и ударил лявата помощна патерица на намиращата се зад превозното средство
пешеходка Д.К. Т., която паднала и наранила десния си крак.
По искане на страните по делото бяха събрани
и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От
показанията на свидетеля Р. се установява, че на 04.04.2018
год. е управлявал служебен автомобил „Фиат Панда“, с
рег. № ***. Когато потеглил назад, видял в средното огледало възрастна жена,
която в този момент пресичала пътното платно. Преценил, че има достатъчно
разстояние между управлявания от него автомобил и пешеходката, което в
показанията си определя от около два - три метра. Жената вървяла в посока към
тротоара, плътно до който бил паркирал и автомобила си. Пред него имало спряна
друга кола и при тръгване, за може да направи маневрата, дал на заден. По
преценка на свидетеля, за извършването на тази маневра му било необходимо
разстояние от около един – един и половина метра. Когато видяла, че автомобила
тръгва назад, пешеходката се уплашила и
бързайки да се качи на тротоара, паднала точно зад колата. Твърди, че е нямало
съприкосновение между управлявания от
него автомобил и жената – нито с тялото, нито с патериците й, които изпуснала след при падането. Спрял автомобила
и отишъл да й помогне. Разстоянието между автомобила и тялото на жената било
около един метър. Пострадалата се оплакала, че я боли крака, но отказала да
бъде откарана до болницата. Свидетелят я качил в автомобила и я отвел до входа
на жилищния й блок. Не забелязал пострадалата да е била с поставен слухов
апарат, но не се налагало и да говори на висок тон. Свидетелят Р. сподели, че
не е обжалвал наказателното постановление и не е подавал възражения против
акта, съдържанието на който му било известно, включително и отразеното в него
обстоятелство, че между автомобила и
патерицата на пешеходката имало
съприкосновение, което в показанията си свидетелят Р., отрича.
От обясненията на ищцата, дадени по реда на
чл.176 от ГПК се установява, че майка й е имала слухов апарат, който използвала
рядко.
От показанията на свидетелката Д. – дъщеря
на ищцата се установява, че когато отишла до болницата, в която била приета за
лечение баба й след пътния инцидент, пострадалата й се оплакала, че я е бутнала
кола. Десният й крак бил счупен. Имала кръвонасядания
и по левия крак. Пострадалата не била сигурна дали колата е блъснала нея или
патерицата й. Твърди, че баба й и дядо й живеели самостоятелно. Възрастната
жена се грижела сама за домакинството – пазарувала, готвела, чистела. Ищцата –
майка на свидетелкатаи дъщеря на пострадалата от
пътния инцидент, работела в Г. от преди 18 – 19 години. Връщала се на около три
– четири месеца, оставайки за по една седмица, а понякога и за месец, като отсядала
в дома на родителите си, тъй като нямала друго жилище. След като изписали баба
й от болницата, грижите за нея били поети изцяло от ищцата, която преживяла
трагично загубата на майка си.
От показанията на свидетеля Д. се
установява, че в деня на пътния инцидент се видели случайно със свидетеля Р.,
който му предложил да го откара с автомобила си до залата, където тренирал. Свидетелят
Д. се качил на предната седалка в автомобила, управляван от свидетеля Р., който
за да излезе с колата от мястото, на което я бил паркирал, потеглил на заден.
Чул свидетелят Р. да казва „жената падна“. Водачът веднага спрял автомобила и
отишъл да помогне на жената, паднала на пътното платно, на разстояние от около
метър и половина – два от автомобила. Свидетелят Д. твърди, че не е чул удар
между колата и патерицата на пострадалата.
От показанията на свидетеля Б. се установява,
че по постъпил сигнал за станало пътно произшествие бил изпратен от дежурния в
Спешно отделение, където била приета пострадалата от инцидента Д.Т.. Тя му
споделила, че лек автомобил, който е маневрирал назад е ударил помощната й
патерица, с която се придвижвала, в резултат на което паднала на земята и се
наранила. Обяснила, че шофьорът искал да я откара в Военна болница, но тя
отказала. След като се прибрала в дома си почувствала силни болки и извикали
Бърза помощ. В болницата жената била с патерици.
От показанията на свидетеля Г. се
установява, че в деня на пътния инцидент, управлявайки велосипеда си, забелязал
възрастна жена, която пресичала пътното платно. В момента, когато бабата се
намирала зад колата, автомобилът тръгнал назаден и я
ударил. Жената сгънала крака и паднала на земята, а патериците й хвръкнали.
Шофьорът реагирал много бързо - веднага спрял колата и помогнал на
пострадалата. Твърди, че разстоянието между пешеходката и автомобила било около
40 – 50 см. Предполага, че когато жената е видяла колата да потегля назад е
вдигнала ръце, с които е държала патериците, за да се предпази.
Свидетелят Т. – съсед на пострадалата
твърди, че я е видял непосредствено след инцидента, когато някакво момче я
докарало и го помолило да я свалят от колата. Пострадалата споделила, че колата
я е ударила. По молба на баба Д.записал номера на автомобила. Свидетелят се
обадил на Бърза помощ. Впоследствие узнал от майка си, че баба Д.е починала. В
тази насока са и показанията на свидетелката К. – съседка на пострадалата.
В заключението, представено по поисканата от
страните и назначена от съда съдебно автотехническа експертиза, което съдът приема като
обективно и компетентно дадено, експертът
посочва, че пътният инцидент е
станал през светлата част на
денонощието, при нормална видимост и суха настилка. Непосредствено преди
произшествието, автомобилът, управляван от свидетеля А.Р. се е намирал в спряно
положение /покой/ на около 20 см.
източно от западния бордюр на бул.“Стефан Стамболов“, в гр.Хасково и успоредно
на него, с предна част, насочена на юг и задна част на автомобила /задна
броня/, намираща се на около 4.50 м. южно от пътен знак № В 27 „Забранени са
престоят и паркирането“. В същия момент пешеходката Д.Т. е тръгнала да пресича
косо булеварда от магазин „Ролинг“ към павилион „Лафка“, южно от наличната пешеходна пътека на място, където
нямало маркирана такава, придвижвайки се бавно с помощта на две патерици, тип
„Канадка“. В момента на тръгването на заден ход, водачът Р. видял пешеходката Т., която достигайки до
около 1.5 м. от бордюра се стреснала от
движещия се към нея автомобил и за да се предпази, вдигнала лявата си патерица
към задната част на превозното средство. Колата изминала на заден ход около 1.2
– 1.3 м., със скорост от 3.15 км./ч., като задната й част опряла в гумения
накрайник в долната част на хоризонтално вдигнатата патерица. Водачът не
усетил контакта с патерицата, но видял
падналата жена и спрял. Така колата косвено чрез патерицата е бутнала леко
пешеходката, която е загубила нестабилното си равновесие и е паднала на дясната
си страна върху платното за движение. Като непосредствени причини, довели до
настъпване на ПТП, вещото лице приема това, че автомобилът е бил спрял в зоната
на действие на знак „Забранени престоя и паркирането“, това, че пешеходката е
пресичала пътното платно на място, където няма пешеходна пътека и, че в момента
на тръгването назад, пешеходката е била в зоната на видимост на водача през
лявото външно и вътрешно огледало за обратно виждане и същият е имал техническа
възможност да избегне произшествието, като отложи маневрата „движение на заден
ход“. При плавно потегляне назад с достигнатата малка скорост – 3.15 км./ч.,
водачът е нямало как да усети контакта с гумения накрайник на патерицата и няма как същият да остави следи по задната
част на автомобила.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на 04.04.2018 год., пострадалата Т. е получила следните
увреждания – счупване на дясната бедрена кост в областта на трохантера,
по повод на което е претърпяла операция и дълбоки кръвонасядания
в областта на десния делтовиден мускул, които
преценени съвкупно били характерни за падане на терен от височината на собствен
ръст. В резултат на усложненията на травмата и извършената оперативна
интервенция се образували тромби в
бедрената артерия, в разклоненията и в зоната на счупването, които попадали в
разклоненията на белодробната артерия и водели до развитието на тромоемболия на двата бели дроба. Като непосредствена
причина за смъртта на пострадала, експертът сочи дихателна и сърдечна
недостатъчност в резултат на тежка и масивна тромбоемболия
на белите дробове. Доколкото тромбите, явяващи се източник на емболията,
образували се в зоната на счупване на дясната бедрена кост и последвалата
оперативна интервенция, вещото лице приема наличието на пряка и непрекъсната причинно следствена
връзка между смъртта на пострадалата и счупването на дясната й бедрена кост.
При така установената по делото от фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
Правната квалификация
на иска, предмет на настоящото производство се съдържа в разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ, с който се иска присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, претендирани пряко от застрахователя, с когото
собственикът на МПС, управлявано от водача – А.В.Р. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие. От страна на
ищцата е отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, като
в срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят е отказал плащане – обстоятелства,
обуславящи допустимостта на иска.
В тежест на ищцата е да
докаже наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена
застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпилото застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя. Вината
като елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага до доказване
на противното, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори
законовата презумпция се възлага на ответника. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. 432, ал.
1 от КЗ законът предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира
съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, управлявал застрахованото МПС. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите.
Безспорно по делото е установено е, че на
04.04.2018 г., в светлата част на денонощието, около
11:30 часа, в гр.***“, водачът А.В.Р. при извършване на маневра „движение на
заден ход“ и в процеса на изпълнението й е ударил помощната патерица на
намиращата се зад превозното средство пешеходка Д.К. Т., която губейки
равновесие е паднала на пътното платно, получавайки следните травматични
увреждания - дълбоки кръвонасядания в областта на
десния делтовиден мускул и счупване на дясната
бедрена кост в областта на трохантера, по повод на
което е претърпяла операция, като
впоследствие -на 13.05.2018 год. е настъпила смъртта й в резултат на
образувалите се тромби в зоната на счупване на дясната бедрена кост и
последвалата оперативна интервенция.
Досежно механизма на настъпване на ПТП, съдът цени
заключението на вещото лице Х., от което приема за безспорно, че водачът на лек
автомобил „Фиат Панда“ с рег. *** – А.В.Р. е нарушил правилата за движение по чл.40, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, вменяващи му в задължение преди да започне движение назад, да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, с което съдът приема за
доказана първата от кумулативно дадените предпоставки от фактическия състав на
основанието, на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди – противоправно деяние, извършено от страна на водача Р..
Като безспорно, ценейки заключението на вещото лице Е. по допуснатата съдебно
медицинска експертиза, съдът приема и това, че смъртта на пострадалата
пешеходка Д.Т. се намира в пряка и непосредствена връзка с травматичните
увреждания, причинени й от пътния инцидент. Като необосновано съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на заключението
на вещото лице Х. по допуснатата съдебно – автотехническа
експертиза, като такова, изготвено въз основа на негодни доказателствени
средства – показания на свидетели, разпитани по досъдебно производство № 483 /
2018 год. по описа на РУ „Полиция“ – Хасково и изготвени по същото автетехнически експертизи, по следните съображения:
Действително, в заключението си вещото лице Х. посочва, че е ползвал посочените
материали, представени от пълномощника на ищцата с молба вх. № 265374 от 19.08.2021
год. по входящия регистър на съда, с искане за приемането им като писмени
доказателства по делото, което доказателствено искане
съдът е оставил без уважение. В тази връзка обаче следва да бъде отчетено и това, че
свидетелите, на чиито показания, дадени на досъдебното производство, се е позовало вещото лице – автоексперт, бяха разпитани в това им качество и по
настоящото дело, като в съществената си част установените от тях фактически
обстоятелства съвпадат с тези, обективирани в
протоколите за разпит по наказателното производство. Единственото
несъответствие или по-скоро колебание в показанията на свидетеля Г.М.Г. в
частта относно мястото на съприкосновение между управлявания от Р. автомобил - с
лявата помощна патерица на пострадалата Т. или с тялото й, съдът намира за
преодоляно от обясненията на вещото лице Х. при изслушването му в съдебно
заседание, при което експертът потвърди заключението си и приетия от него
механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че съприкосновението е станало между
задната част на автомобила и лявата помощна патерица на пострадалата, затова
защото, в случай, че съприкосновението е било с тялото на пешеходката, същата
би политнала на ляво, а безспорно по делото е, че възрастната жена е паднала
върху дясната част от тялото си, където са и установените травматични
увреждания. Доколкото заключението на вещото лице Х. е изготвено въз основа на данни,
събрани по надлежния за това ред по ГПК – разпит на свидетелите Д.М.Д., Г.М.Г., А.В.Р. и Д. Д.Б., допуснати в
това им качество при разглеждане на настоящото дело, както и въз основа на
приетия като писмено доказателство – протокол за следствен експеримент от 22.07.2020 год., съдът го цени като обективно
дадено. Обстоятелството, че при изготвяне на заключението, представено по антотехническата експертиза, вещото лице не се е запознало
с протокола за оглед, не обуславя извод в противна насока, отчитайки в тази
насока и процесуалното бездействие на ответника, от страна на който посоченият
документ не бе представен, въпреки дадената му за това възможност. В подкрепа
на изложените по-горе доводи за наличие на противоправно
поведение, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, допуснато
от водача на застрахования автомобил, съдът цени събраните по делото гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите Г. – очевидец на пътния инцидент
и на свидетелите Б. и Т., пред които пострадалата е споделила, че падането й на
пътното платно е в резултат на съприкосновение между автомобила, управляван от
водача Р. и лявата й помощна патерица. В подкрепа на същите са и приетите като
писмени доказателства акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление, с което е ангажирана административно наказателната
отговорност на Р.. Установените от посочените по горе доказателства, фактически
обстоятелства, не бяха опровергани от страна на ответника. Показанията на
свидетеля Р., който твърди, че е нямало съприкосновение между управлявания от
него автомобил нито с помощната патерица на пострадалата пешеходка, нито с
тялото й, съдът намира за опровергани от посочените по-горе писмени и гласни
доказателства, ценейки същите и през призмата на чл.172 и чл.166, ал.2 от ГПК,
отчитайки обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания,
образуваното наказателно производство – ДП № 483 / 2018 год. по описа на РУ на
МВР - Хасково за престъпление по чл.343, ал.1, б.в“, вр.
чл.342, ал.1 от НК, не е приключило.
Съдът приема за безспорно и наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС с рег. ***, обективиран в
застрахователна полица № BG/33/117001096747 от 10.04.2017 г., със срок на
покритие от 10.04.2017 г. до 10.04.2018 г., сключен между застрахователя „Застрахователно
акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД – гр.София и собственика на автомобила,
с който е причинено ПТП, в сила към момента на настъпването му - 04.04.2018 г., в резултат на допуснатите от водача Р.
нарушения на правилата за движение, при което е пострадала Д.Т. –
обстоятелства, обуславящи извода за настъпило застрахователно събитие,
станало на 04.04.2018 г. – във времевите рамки на
действие на застрахователния договор.
От заключението на вещото лице Е., което съдът
приема като обективно и компетентно дадено, съдът приема за установена и
причинната връзка между причинените на пострадалата Т. травматични увреждания,
в резултат на ПТП, станало на 04.04.2018 год. и
последвалата на 13.05.2018 год., смърт. В устния си доклад вещото лице посочва,
че аутопсията на трупа на пострадалата е извършена от него, в качеството му на
съдебен лекар, и от същата и извършените хистологични изследвания е установил,
че причина за смъртта е тромбоемболия с източник на
тромбите от зоната на фрактурата и на операцията, както и това, че
травматичните увреждания са характерни за падане на терен от височината на
собствения ръст.
Въз основана на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да обезщети претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на майка й Д.Тотева, настъпила на
13.05.2018 год. в резултат на усложнения на травматичните увреждания, причинени
от ПТП, настъпило на 04.04.2018 год. в резултат на противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.
По отношение на размера на претендираното
от ищцата обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на критерия
„справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да
се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на
пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е
свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства". Досежно степента и интензитета
на търпените от ищцата страдания от смъртта на майка й, съдът цени показанията
на свидетелката Д. Д. – дъщеря на ищцата, от които се установява, че в
продължение на около 20 години, майка й работи и живее в Г., което
обстоятелство съдът приема като такова, опровергаващо изложените в исковата
молба твърдения за това, че ищцата е живеела заедно с родителите си в едно
домакинство. От показанията на свидетелката се установява още, че преди смъртта
й, баба й се е справяла сама с домакинските задължения. Освен посочените гласни
доказателства, които съдът преценя и през призмата на чл.172 от ГПК – наличие
на роднинска връзка и това, че от страна на свидетелката също е отправено
искане за присъждане на застрахователно обезщетение от ответното дружество, по
делото не се събраха други доказателства относно степента на търпените от
ищцата неимуществени вреди, при което съдът приема, че същите следва да бъдат овъзмездени в размер на 50 000 лева, от които в полза
на ищцата бъдат присъдени 35 000 лева, отчитайки допуснато от пострадалата
Т. съпричиняване на вредоносния резултат, определяйки
същото на 30 %, приемайки за частично основателно направеното от ответника
възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, по следните съображения:
Безспорно по делото се установи, че пътният инцидент е станал при пресичане на
пътното платно от пострадалата в нарушение на правилата, визирани в чл.108, ал.1
от ЗДвП, вменяващи в задължение на пешеходците да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно, както и тези в чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП,
задължаващи пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават
през пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. От събраните по делото
доказателства съдът приема за безспорно, че пострадалата е пресичала пътното
платно на място, което не е било обозначено с пешеходна пътека, независимо, че
такава е имало само на около пет метра от мястото на произшествието. Посоченият
по-горе процент на съпричиняване съдът определя,
изхождайки и от допуснатите от водача Р. нарушения на правилата за движение –
паркирал е автомобила на място, на което
не е било разрешено и при извършване на маневрата „движение на заден ход“ не е
наблюдавал поведението на пресичащата зад него пешеходка. Искът в останалата
част за разликата до предявения като частичен размер от 120 000 лева, като
недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение на претендираната
от ищцата законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 03.02.2021 год. – денят, следващ датата, на
която е изтекъл три месечния срок за произнасяне по заведената щета, следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 429, ал. 2, т.2, вр. ал. 3 от КЗ,
застрахователното обезщетение включва и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). Съгласно нормата на чл. 497 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати - с изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или с изтичането
на тримесечния срок по чл. 496, ал.1,
освен в хипотезата, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Ищцата е сезирала
ответника на 02.11.2020 г., а тримесечният срок е изтекъл на 02.02.2021 г., при което законна лихва се дължи от датата, на
която е поискана – 03.02.2021 год.
Видно от приложения към списъка на разноските по
чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие страните по него са
уговорили, че ищцата е получила
безплатна правна помощ и съдействие на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, поради което в полза на процесуалния
й представител следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за
безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата. Адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да
бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковата
претенция от 35 000 лева, при което и размерът на същият възлиза на 1 580 лева, която сума следва да се изплати
в полза на адвокатско дружество „Г. и Марков“.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски в размер на 329.38 лева, от общо направените
и претендирани такива от 465 лева, включващи 450 лева
– възнаграждение за юрисконсулт и 15 лева – такси за издадени съдебни
удостоверения, определени съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в
размер на 204.17 лева – възнаграждения за вещи лица за допуснатите съдебно –
медицинска и съдебно автотехническа експертизи,
изплатени от бюджетните средства на съда, определени съразмерно на уважената
част от иска от общия размер, възлизащ на 700 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ЗАСТАРХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.****на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 497, ал. 3 от КЗ да
заплати на П.Д.
К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване –
гр.****– адвокат К.Г., сумата в размер на
35 000 лева /тридесет и пет
хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д.К.
Т., починала на 13.05.2018 год. в резултат на усложнения на травматични
увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 04.04.2018
г. в гр.Хасково, по вина на А.В.Р.,
като водач на МПС, марка и модел *****,
застраховано по договор „Гражданска отговорност“, обективиран
в застрахователна полица от 10.04.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за
разликата до предявения като частичен
размер от 120 000 лева, от общо 150 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТАРХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.****да заплати
на
Адвокатско дружество „Г. и Марков“, Булстат ****, със седалище и адрес
на управление – гр.****, сумата в размер на 1 580 /хиляда петстотин и осемдесет/
лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство на
П.Д.К., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.****– адвокат К.Г..
ОСЪЖДА „ЗАСТАРХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр.****да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата
в размер на 204.17 лева – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА П.Д.К.,
с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.****– адвокат К.Г. да заплати на „ЗАСТАРХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр.****сумата в размер на 329.38 лева /триста двадесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки/ - деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: