Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 08.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 1557 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, чрез юрисконсулт А.А., срещу И.М.К.,
ЕГН **********.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че
се намира в облигационни отношения с ответника по договор за предоставяне на В
и К услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на адрес: гр.
Враца, ******. Твърди, че за периода от 18.04.2013 г. до 14.06.2017 г. по
партидата на процесния имот са начислени за плащане суми за потребление по 18
бр. фактури, както следва: главница в размер на 398,72 лева и лихва за забава в
размер на 151,32 лева, начислена върху главницата за периода от 03.07.2013 г.
до 13.12.2017 г., които суми не били заплатени от ответника. По депозирано от
ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 5717/2017 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, срещу която
ответникът депозирал писмено възражение. Сочи се, че възражението било
основателно само за сумите, начислени по фактури от 03.06.2013 г. и 01.07.2013
г. на обща стойност 17,64 лева, които не се претендират. Иска се постановяване
на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът И.К. дължи на
ищеца следните суми: 384,02 лева – главница, представляваща потребени ВиК
услуги за периода от 18.04.2013 г. до 14.06.2017 г. за жилище, находящо се на
адрес: гр. Враца, ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението – 19.12.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 148,38 лева – лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 03.07.2013 г. до 13.12.2017 г., за които суми е
издадена Заповед № 3852/21.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5717/2017 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав. Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И.К. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че никога не е лишавал служителите на ищеца от достъп до
водомера в дома си, водомерът е изправен, а ищецът претендира служебно
начислени суми. Освен това счита, че служебно начислената консумация е
прекомерна, с оглед обстоятелството, че домакинството му се състои от двама
души – той и съпругата му. Счита, че е невъзможно за 14 месеца да е консумирано
едно и също количество вода. Оспорва размера на начислената лихва за забава.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа следното:
От
представената справка – извлечение № 36775 за дължимите към 13.12.2017 г. суми
към „ВиК“ ООД – Враца за абонатен номер 2113077 на името на И.М.К. за имот на
адрес: ***, се установява, че по партидата на абоната са издадени 18 бр.
фактури за отчетен период от 18.04.2013 г. до 14.06.2017 г.
Представени
са карнети за отчитане на вода, водени на името на И.М.К. за процесния имот, от
които се установява, че за периода от 24.04.2013 г. до 19.05.2017 г. инкасатор
при ищцовото дружество ежемесечно е посещавал адреса, като за времето от
24.04.2013 г. до 27.06.2014 г. служебно е начислено количество потребление от
по 15 куб. м, като е отбелязано, че абонатът не отваря и не допуска инкасатора
в имота за отчет или отказва да подпише. За времето от 23.08.2014 г. до
19.05.2017 г. са начислени нулеви показания, с изключение на 20.07.2016 г.,
когато са отчетени 2 куб. м, за което е поставен подпис на абоната. Подпис на
абоната се съдържа още на 19.11.2015 г., 20.01.2016 г. и на 19.04.2017 г.
Приети
са протокол № 792/01.03.2013 г. и протокол № 1683/25.03.2014 г. за отчет на
водомера в имота на ответника. Първият протокол № 792/01.03.2013 г. е неотносим
към спора, доколкото касае предхождащ исковия период момент. В протокол №
1683/25.03.2014 г. е отбелязано, че абонатът не допуска инкасатора да извърши
отчета.
Видно
от покана за доброволно изпълнение № 80106, с изх. № 6822/26.09.2017 г. до И.К.,
същата е връчена на ответника при отказ на 27.09.2017 г., като това
обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Силвия Маринова. Към
поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди към
26.09.2017 г.
По
делото е представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-019/09.06.2006 г.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че за периода от 18.04.2013 г. до 14.06.2017 г. по
партидата на ответника с аб. № 2113077 са издадени 18 бр. фактури на обща
стойност 398,72 лева, за периода от 03.07.2013 г. до 13.12.2017 г. лихвата за
забава върху главницата е в размер на 150,46 лева, а към датата на изготвяне на
заключението не са постъпвали плащания по задълженията на ответника. Вещото
лице е констатирало, че при отчитане на консумацията за част от процесните
периоди ищецът се позовава на чл. 23, ал. 3 от ОУ, като когато няма достъп до
измервателния уред, дружеството начислява служебно потребление, а след отчитане
на показанията на водомера в присъствието на абоната, количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Посочено е, че отразеното в
карнета и във фактури количество съвпада и вещото лице е изчислило дължимите
суми.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът И.М.К. дължи на ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца следните суми: 384,02 лева –
главница, представляваща потребени ВиК услуги за периода от 18.04.2013 г. до
14.06.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 19.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 148,38 лева – лихва за забава, начислена върху главницата за периода
от 03.07.2013 г. до 13.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 3852/21.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5717/2017
г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ:
За
основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните
кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника
по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2.
Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата
молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в
исковата молба размер.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно между страните, че между тях е налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия. Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния
имот, както и че е потребител на доставени му от ищеца В и К услуги, а съгласно
разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ и според Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги“. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно публично оповестени общи условия,
предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора „ВиК“ ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на
сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Според чл. 3, ал. 1 от
същата Наредба, потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за
установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и
пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и
разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата,
предвидени в чл. 30-чл. 40 от същата наредба. Фактът
на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да се
приеме наличие на договорни отношения между ищцовото дружество
и наследодателя на ответниците, които отношения се уреждат от общите условия на
доставчика. В процесния период са действали общите условия за получаване на услугите
ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение №
ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ответникът оспорва реалното доставяне на претендираното от ищеца
количество вода, като твърди, че инкасаторите не отчитат реалните показния на
водомера в имота му, а начисляват служебно потребление. Това оспорване е
неоснователно, тъй като видно от карнета и от протокол № 1683/25.03.2014 г. за отчет
на водомера в имота на ответника, в същите многократно е отбелязвано от
длъжностното лице, че не му е осигуряван достъп до имота за отчет на
показанията на водомера, т. е. ответникът е препятствал възможността за реален
отчет на показанията на измервателния уред. Ето защо и както е установено от
вещото лице, дружеството има право съгласно чл. 23 от ОУ да начислява служебно
потребление, когато няма достъп до измервателния уред, а след реално отчитане
на показанията на водомера в присъствието на абоната, количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Служебното начисляване на
потребено количество вода е предвидено за случаи, в които абонатът не изпълнява
задължението си по чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ОУ да осигурява на
длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери в
жилищата и другите обекти в сградата, какъвто е и настоящият случай.
Видно от карнета и от заключението по ССчЕ, подписи на абоната са поставени на 19.11.2015 г.,
20.01.2016 г., 20.07.2016 г. и на 19.04.2017 г., на които дати са извършени
реални отчети на показанията на водомера в
присъствието на ответника, а количеството вода е изравнено в съответствие с
реалното потребление.
При предявяване на иска ищецът е съобразил възражението на
ответника, че не дължи заплащане на услугите канал и пречистване, като от
първите две фактури – от 03.06.2013 г. и от 01.07.2013 г. е приспадната сумата
за тези услуги в размер на общо 17,64 лева.
С оглед всичко гореизложено, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде признато за установено, че ответникът И.К. дължи на ищеца сумата от 384,02
лева – главница, представляваща потребени ВиК услуги за периода от 18.04.2013 г.
до 14.06.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 19.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 3852/21.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5717/2017 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат
месечната сума за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането
им. Съгласно чл. 42 от ОУ, при забава в плащането потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва. 30-дневният срок по издадените за
процесния период фактури е изтекъл, а от заключението по ССчЕ се установява, че
плащане по тези фактури не е постъпвало, с оглед на което забавата на ответника
е установена.
Искът
е предявен за сумата от 148,38 лева и за периода от 03.07.2013 г. до 13.12.2017
г. Вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата за забава за посочения
период е 150,46 лева, но не е отчело, че от първите
две фактури – от 03.06.2013 г. и от 01.07.2013 г. е приспадната сумата в размер
на общо 17,64 лева. Ето защо съдът по реда на чл. 162 ГПК определя, че размерът
на дължимата лихва за забава е в размер на 148,38 лева и предявеният иск следва
да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и
в заповедното производство съобразно изхода на спора.
В
заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в размер на 25
лева, но с влязло в сила Определение № 874/16.04.2018 г. заповедта е частично
обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, в т. ч и в частта за разноски за
разликата над 24,08 лева до пълния присъден размер от 25 лева съразмерно с
обезсилената част.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в заповедното производство
– 24,08 лева платена държавна такса.
В настоящото производство ищцовото дружество
претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК държавна такса в размер на 100 лева, депозит
за вещо лице в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. В исковото производство са заплатени 75 лева /довнесена държавна
такса след приспадане на платената в заповедното производство/. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски за исковото производство, както
следва: държавна такса в размер на 75 лева, депозит за вещо лице в размер на
150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева – общо 325 лева.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***, „Централна
кооперативна банка“ АД.
При горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя
Ангел Престойски, чрез юрисконсулт А.А., следните суми: 384,02 лева /триста осемдесет и четири
лева и две стотинки/ – главница, представляваща потребени ВиК услуги за периода
от 18.04.2013 г. до 14.06.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 19.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 148,38 лева /сто
четиридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата за периода от 03.07.2013 г. до 13.12.2017
г., за които суми е издадена Заповед № 3852/21.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5717/2017 г. по описа на РС –
гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2,
представлявано от управителя Ангел Престойски, чрез юрисконсулт А.А., сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/ - разноски в
настоящото производство, както и 24,08
лева /двадесет и четири
лева и осем стотинки/ - разноски за платена държавна такса в заповедното
производство по ч. гр. д. № 5717/2017 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите следва
да се извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, „Централна кооперативна банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….