Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. София, ….04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІІ-В въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 5085 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение, постановено на 12.01.2017 г. по гр. дело № 69201/2015 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), І-во ГО, 31-ви състав, С.О.е
осъдена да заплати на Л.Ц.Г. на основание чл. 49 ЗЗД следните суми: 1/ 7000,00
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания – от падане поради неподдържана тротоарна настилка в гр. София на
09.07.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2012 г.
до окончателното ѝ изплащане; 2/ 15,00 лева, представляващи обезщетение
за имуществена вреда, изразяваща се в платена на 17.07.2011 г. такса за
вторичен преглед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2012
г. до окончателното ѝ изплащане; 3/ 38,00 лева, представляващи
обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в платена на 10.08.2011 г.
такса за вторичен преглед, отстраняване на гипсови превръзки и скелетно
рентгеново изследване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
12.11.2012 г. до окончателното ѝ изплащане; 4/ 35,00 лева месечно,
представляващи разходи за лечение на последиците от травмата, получена на
09.07.2011 г., платими на първо число на месеца, считано от 12.11.2015 г. до
края на живота на ищцата или до отпадане на нуждата от такива лекарства, ведно
със законната лихва за забава.
Със същия съдебен акт така предявеният от ищцата иск с правно основание чл.
49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за
разликата над присъдените суми до пълния предявен размер от общо 3153,00 лева (или
за сумата от 3100,00 лева, включваща 400,00 лева такса за избор на екип,
платена на 18.10.2011 г., и 2700,00 лева за разходи за лекарства, купувани в
периода от 09.07.2011 г. до 12.11.2015 г.). Частично отхвърлен е искът с правно
основание чл. 49 ЗЗД за ежемесечно заплащане на разходи за лечение на
последиците от травмата за разликата над присъдения размер от 35,00 лева до
пълния претендиран такъв от 56,00 лева месечно.
Ответникът по делото – С.О.– е обжалвал първоинстанционния
съдебен акт като неправилен и необоснован в частта, с която предявените
осъдителни искове са уважени. Отправено е искане постановеното съдебно решение
да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат отхвърлени в
цялост. Според въззивника, от събраните по делото
доказателства не се установявало наличието на основания за ангажирането на
неговата имуществена отговорност. Във въззивната
жалба са развити подробни доводи в подкрепа на така релевираното
възражение, като се твърди и недоказаност на причинно-следствената връзка между
описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесния
инцидент и получените от ищцата неимуществени и имуществени вреди. Заявява се
още, че процесното увреждане на общинска собственост
било причинено от действия на трети лица, за които жалбоподателят не следвало
да носи отговорност, както и че било възможно настъпилият вредоносен резултат
да е породен от общото здравословно състояние на ищцата. Оспорва се размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че същият е
необосновано висок, както и че районният съд не бил изложил мотивите, въз
основа на които е приел за справедливо обезщетение в размер на 7000,00 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата
страна в производството – ищцата Л.Ц.Г., е постъпил отговор по подадената въззивна жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна и е отправено искане за оставането ѝ без уважение. Според въззиваемата, от доказателствата по делото безспорно се
установявали необходимите за ангажиране отговорността на С.О.елементи от
фактическия състав на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Първоинстанционното решение, в частта, с която предявените искове са частично отхвърлени, не е
обжалвано, съответно – е влязло в сила.
Софийски градски съд, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално
легитимирани страни, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси относно
правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството
жалба. Съобразно
така установените си задължения, този въззивен състав
констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно, а в обжалваната си част – и допустимо. Относно правилността на съдебния
акт, въззивният съдебен състав намира следното:
СРС, І-во ГО, 31-ви
състав, е бил
сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, като същият е приел, че са налице всички
изискуеми законови основания за ангажиране отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата в резултат на настъпилия на
09.07.2011 г. процесен инцидент. Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към тях, като по този начин те стават част от мотивите на въззивния съдебен акт. Неоснователни са релевираните
в подадената въззивна жалба доводи за неправилност на
решението, предвид следните съображения:
Когато възникнат вреди от действие или бездействие на лице, на което
е възложено да извършва определена работа, правният субект, възложил тази
работа, носи уредената в чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност. За да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при
или по повод възложена работа, е необходимо в обективната действителност да са
се осъществили следните материални предпоставки: 1/ деяние (волеви акт, извършен
чрез действие или бездействие), изразяващ се в неполагане на дължимата грижа от
страна на лице, на което е възложено извършването на някаква работа; 2/ противоправност (несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактически
осъщественото); 3/ причиняване на имуществени и/или неимуществени вреди; 4/ причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и настъпилия
вредоносен резултат; 5/ противоправното поведение да
е виновно извършено, като съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, в гражданското право
вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презюмира; 6/ прекият причинител на
вредите да е действал при или при повод изпълнение на
възложената работа.
Следователно, за
уважаването на иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е необходимо ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване увреждащото деяние,
изразяващо се в неполагане на дължимата грижа при или по повод възложена работа,
възлагането на работата, вредите и причинно-следствената
връзка между тях. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на първоинстанционното производство посочените предпоставки са
безспорно установени.
С.О., на
основание чл. 30, ал. 4 ЗП, носи законовоустановено
задължение за поддържане, сигнализация и осигуряване нормалната експлоатация на
улици и тротоари на територията ѝ, където безспорно се намира процесният тротоар. При неизпълнение на това задължение, обективиращо се в случая в наличие на неподдържан в
изправност тротоар, е налице бездействие, обосноваващо отговорността на
общината, поради настъпването на вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена
връзка със състоянието на тротоара. В обсъждания казус се установява, че по
тротоара, на който е настъпил инцидентът с ищцата, е имало неравности поради
начупени и разместени плочки. Налага се, следователно, изводът, че служители на
ответника не са изпълнили задължението си да поддържат общинската пътна мрежа,
част от която са и тротоарите, в състояние, годно за нейното безопасно
използване. Ирелевантно е обстоятелството, че не е
установен конкретният служител, неизпълнил възложената му от общината работа, доколкото
последната, като юридическо лице, имащо задължение да осъществява правни и
фактически действия чрез натоварени от нея лица, отговоря
за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Неоснователно е, в тази връзка, и направеното
във въззивната жалба оспорване, че трети лица,
неустановени по делото, са увредили процесното
имущество на С.О., поради което тя не следвало да носи отговорност за
действията на същите. В подкрепа на така релевираното
твърдение по делото не са събрани каквито и да е било конкретни доказателства.
Дори обаче да се приеме, че повреждането на тротоара е резултат от неправомерни
действия на такива лица, това обстоятелство не води до отпадане отговорността
на С.О., доколкото същата, по силата на законоустановените
си задължения, следва да поддържа в изправност пътната инфраструктура на
територията си, без значение от естеството на обстоятелствата, довели до
увреждането ѝ.
Неоснователно е
и възражението на въззивника, че не били доказани по
делото твърдените от ищцата неизправности по процесния
тротоар, доколкото от изслушаните в хода на първоинстанционното
производство свидетелски показания се установява по безспорен начин
неизправното състояние на същия – „… Плочките
на това място на „Орлов мост“ са в отчайващо състояние… или се спъна в бабуна, или в плочка…“ (съгласно показанията на свидетеляМ.); „… Там
пътната настилка беше нагъната поради некачествени строителни работи и
неподдържане, тя преодоля тези бабуни и като стъпи на
тротоара на една плуваща плочка, се спъна и падна…“ (според свидетеля Х.). Не
е налице несъответствие между показанията на свидетелите, както твърди въззивникът, напротив – същите са еднопосочни и безпротиворечиви по въпроса за лошото състояние на
тротоара, което обосновава извода за бездействие на служители на С.О.във връзка
със задължението на последната да поддържа в изправност тротоарите, намиращи се
на нейна територия.
Недоказани са
възраженията на ответната страна, че падането на ищцата би могло да е породено
от влошеното ѝ здравословно състояние, предхождащо инцидента.
Действително, установено е по делото, че към 09.07.2011 г. Л.Г. е страдала от
множество заболявания. Тяхното наличие, обаче, не е достатъчно, за да се приеме
за недоказана причинната връзка между лошото състояние на тротоара и претърпените
от Г. вреди в резултат на падането ѝ. Липсват доказателства, които –
предвид правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, е следвало да бъдат ангажирани от ответника – в момента на
падането на ищцата да ѝ прилошало като проява на някое от хроничните
ѝ заболявания, в какъвто смисъл са твърденията на въззивника.
Изложеното води
до извод, че в хода на производството са установени всички законови
предпоставки за ангажиране отговорността на С.О.за обезщетяване на вредите,
причинени на ищцата в резултат на падането ѝ на неподдържан тротоар,
стопанисван от ответника.
Що се отнася до
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният
съд счита, че същото е правилно определено от първата инстанция, която е
съобразила всички релевантни обстоятелства, установени по делото, и – противно
на твърденията на въззивника – е мотивирала извода си
подробно. Претърпените от Л.Г. в резултат на процесния
инцидент травматични увреждания са довели до значителни и продължителни болки и
страдания, част от които с пожизнен характер. Същите са породили сериозни
затруднения за ищцата в битово отношение и са наложили дългосрочна
рехабилитация. Преживеният ог Г. стрес при самото
падане е бил съпроводен със сериозно психическо напрежение и тревожност, в
резултат на настъпилите за нея неблагоприятни изменения в здравословното
ѝ състояние. Изброените неимуществени вреди са безспорно доказани по
делото, предвид подробната медицинска документация, както и с оглед
неоспорените от страните заключения на изслушаните съдебно-медицински
експертизи. Поради тази причина, основателно е искането на ищцата за присъждане
на обезщетение в размер на 7000,00 лева. Обезщетение в такъв размер е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като същото е съобразено както с конкретиката на процесния случай,
така и с утвърдената съдебна практика, постановена по дела със сходен предмет.
Въз основа на изложените мотиви, подадената въззивна
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, се явява изцяло
неоснователна, което налага постановеното от СРС решение да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Право на разноски в настоящото
производство, предвид изхода на спора, има въззиваемата
страна.
Същата е претендирала такива в размер на 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение, като е представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна
защита и съдействие с отбелязване в същия, че сумата е платена в брой. Поради
изложеното, въззивният съд намира, че така претендираните разноски следва да бъдат присъдена в полза
на въззиваемата.
Постановеното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в частта по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000,00
лева.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, ІІІ-В въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение,
постановено на 12.01.2017 г. по гр. дело № 69201/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 31-ви състав, в частта, с която С.О.е осъдена да заплати
на Л.Ц.Г. на основание чл. 49 ЗЗД следните суми: 1/ 7000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания – от падане поради неподдържана
тротоарна настилка в гр. София на 09.07.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2012 г. до
окончателното ѝ изплащане; 2/ 15,00
лева, представляващи обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в
платена на 17.07.2011 г. такса за вторичен преглед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2012 г.
до окончателното ѝ изплащане; 3/ 38,00
лева, представляващи обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в
платена на 10.08.2011 г. такса за вторичен преглед, отстраняване на гипсови
превръзки и скелетно рентгеново изследване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2012 г. до
окончателното ѝ изплащане; 4/ 35,00
лева месечно, представляващи
разходи за лечение на последиците от травмата, получена на 09.07.2011 г.,
платими на първо число на месеца, считано
от 12.11.2015 г. до края на живота на ищцата или до отпадане на нуждата от такива лекарства, ведно със законната лихва за забава.
В останалата си част първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло
в сила.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „********,
да заплати, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, на Л.Ц.Г., ЕГН: **********, сумата
от 300,00 лева /триста лева/, представляваща сторени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните в частта по иск
с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 7000,00 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.