Р Е Ш Е Н И Е
№1731
гр. Пловдив, 11.10.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5516 по описа за 2018 година на ПРС, II
нак. състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление №
18-1030-003930 от 29.05.2018г. на М.В.М.на длъжност началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив упълномощен със Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което на Д.С.П. ***, ЕГН *********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна
на издаденото НП поради допуснати съществени нарушения на
административнонаказателната процедура и нарушения на материалния закон,
определящи същото като незаконосъобразно и неправилно. С жалбата се излагат
доводи по същество на искането.
Жалбоподателят редовно уводемен, в съдебно
заседание не се явява. Представлява се от адв.Н.Я., който поддържа жалбата и
искането да отмяна на атакуваното НП. В пледоарията си акцентува на
обстоятелството, че мястото на което е бил спрян за проверка жалбоподателят е
част от околовръстен път на гр.Пловдив, на когото, дори да е включен в
републиканската пътна мрежа не се дължи заплащане на винетна такса за МПС
движещи се по него.
Въззиваемата страна Сектор “ПП” при ОД на МВР
гр.Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. В придружително преписката писмо до съда е
изложено писмено становище за законосъобразно проведено производство по
съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП и се прави искане за
потвърждаване на НП.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбоподателят Д.С.П. е правоспособен водач на МПС, притежаващ
категории В и АМ и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.
На 03.05.2018г. от свидетел Д.П. на
длъжност ***** при сектор”ПП” Пловдив е бил съставен против жалбоподателят акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д бл.номер 0304073 да
това, че на 03.05.2018г. около 18,00 часа на път ІІ № 56-90 км. посока
гр.Пловдив управлява л.а. Ландровър Фрилендър с рег. № ****собственост на В.С.
ЕГН **********, като: Управлява по републиканската пътна мрежа без да е
заплатил съответната пътна винетна такса „К-3” съгласно чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата с което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП. актът е
съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал без вписване на
обяснения/възражения. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на
съставяне на АУАН е връчен препис от него на жалбоподателя. В законоустановения
три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени
възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН. На основание констатациите
в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 09.08.2018г. Поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното
административно наказание в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като
свидетел в съдебно заседание актосъставителят Д.Г.П. посочи, че автомобилът
управляван от жалбоподателят е бил спрян за проверка на път ІІ № 56 на 90 км., на КПП „Войводиново” при
движението му от АМ”Тракия” в посока гр.Пловдив. Относно мястото на проверката
свидетелят посочи, че това е околовръстния път на гр.Пловдив от АМ”Тракия”,
стария път за гр.Хасково. Свидетелят посочи, че относно заплащането на винетна
такса навсякъде има поставени знаци че се дължи такова плащане при движение по
този път. Съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел, доколкото същите са точни, логични и последователни.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като
отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и
надлежна страна.
Разгледана по
същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния
спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и
въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
При така изложеното настоящият състав на ПРС не установи в рамките на извършената служебна проверка
в хода на административно наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН
и чл.189, ал.1 от ЗДвП, както и че е надлежно предявен по реда на чл.43, ал.1
от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено. В приетата по делото административна преписка
е приложено копие на оправомощителна Заповед № 8121з – 514 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи удостоверяваща наличието на компетентност на АНО
да издава наказателни постановления за установени нарушения по ЗДвП. Вмененото
във вина нарушение на жалбоподателя П. е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение,
поради което не е накърнено правото му на защита. Спазени са сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в срок но същото следва
да бъде отменено поради следното:
В Решение № 945 на
МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища,
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища е посочено, че такса
за ползване на пътна инфраструктура (винетна такса) не се заплаща за всички
участъци от републиканските пътища, попадащи в границите на урбанизираните
територии, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, а също така за обходните и
околовръстните пътища. На 03.05.2018г. жалбоподателят като водач на МПС е бил
спрян за проверка при движението му в посока гр.Пловдив по път клас ІІ № 56, на
км.90 на до бившата ,,стоянка‘‘ на КАТ до отбивката за с. Войводиново. При
проверката било установено от проверяващите че управлявания от жалбоподателя
автомобил няма залепен валиден винетен стикер за заплатена такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса – по чл.10 ал.1 т.1 от
Закона за пътищата /ЗП/, съответна на категорията МПС – К – 3. Заради установеното нарушение свидетел Д.П. пристъпил към съставяне на акт за прието за
извършено нарушение по смисъла на чл.139, ал.5 от ЗДвП а именно за незаплатена
съответна винетна такса. Актът е бил връчен на жалбоподателя на място, като в
него мястото на нарушението е описано като П ІІ № 56 – 90 км.
Общоизвестен факт
е че околовръстният път Пловдив е
формиран от четири участъка:
Северозападна дъга формирана от първите 5,8 км на Републикански път
III-805 от Републикански път I-8
до 122 км на автомагистрала „Тракия“.
Западна и Южна дъга формирана от началните 14 км на Републикански път
II-86 от Републикански път I-8
до кръговото на Асеновградско шосе.
Северна дъга формирана от автомагистрала „Тракия“ от 120 км при възела на изход
„Пловдив-запад“ (до и от изток) до 132 км при възел „Пловдив-изток“.
Източна дъга формирана изцяло от Републикански път
II-56, с начало при км 89-105 /п.в. Изток на АМ Тракия/, а краят при
км 97+950 /пътно кръстовище с общински път Пловдив-Ягодово-Катуница/.
При така установено
се основава заключение, че мястото на което е бил спрян жалбоподателят е
попадало в т.нар. източна дъга от обходен път на гр.Пловдив. Ето защо съдът
счита, че жалбоподателят е бил неправилно санкциониран за това, че е нямал
закупен винетен стикер, доколкото за мястото на което е било установено това,
не се е дължал такъв.
Предвид
гореизложеното, подадената жалба се явява основателна, поради което и обжалваното
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да се
отмени.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-003930
от 29.05.2018г. на М.В.М.на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция” Пловдив упълномощен със Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на
МВР с което на Д.С.П. ***, ЕГН *********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,
ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Решението не е
окончателно и може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава ХII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.