№ 292
гр. Благоевград, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
Сложи за разглеждане докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20241200900107 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът М. М. Г., редовно призован, не се явява. Вместо него - адв. З., с
пълномощно по делото.
За ответника Застрахователно акционерно дружество „О.З.е“ АД, редовно
призован, се явява адв. А..
АДВ. А.: Представям пълномощно за преупълномощаване.
Свидетелят Х. Т. Д., нередовно призован, не се явява.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА същото съгласно Определение № 412/19.08.2024 г.
1
връчено на страните с призовките за днешното с.з.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпили книжа от досъдебното производство,
изпратени от Районна прокуратура – Благоевград.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от Д. А., в която сочи, че му е
необходимо време за запознаване с материалите и изготвяне на заключението
и моли делото да се отложи.
АДВ. З.: Поддържаме иска по основание и размер, оспорвам
твърденията на ответната страна дадени с отговора на исковата молба, считам
същите за неоснователни и непотвърдени от никакви доказателства.
Да се приеме за окончателен за проектодоклада.
Да се приемат материалите от досъдебното производство изпратени от
РП - Благоевград.
Водим свидетелят, който ни беше допуснат при режим на довеждане, а
именно свидетелката Д.М.У..
АДВ. А.: Оспорвам исковата молба, поддържам подадения от нас
отговор на исковата молба по направените в нея доказателствени искания.
Относно постъпилите книжа от прокуратурата, не възразявам да се
приемат.
Относно искането на вещото лице да му се даде възможност да изготви
експертизата, предоставям на съда.
Относно проектодоклада, обективиран в Определение № 412 не
възразявам да се приеме за окончателен.
С оглед невъзможността да се открие свидетелят не възразявам
експертите да работят по събраните до момента доказателства, а в случай, че
се открие свидетелят след разпита му да се поставят допълнителни задачи. Но
молим съда за датата на следващото съдебно заседание да направи още едни
път да го призове на постоянния и настоящия адрес, който съвпада с
посочения от нас в отговора.
Не възразявам да бъде изслушан водения свидетел от ищцова страна.
2
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните счита, че следва да
обяви за окончателен проектодоклада.
Съдът счита, че следва да се приемат постъпилите книжа от досъдебното
производство изпратени от Районна прокуратура – Благоевград.
Съдът счита, че няма пречка в днешно с.з. да се допусне до разпит
свидетелката водената от ищеца, за което им е е била предоставена
възможност от съда с определението за насрочване на днешното с.з.
Съдът счита, че следва да се уважи искането на ответната страна да
направи нов опит за призоваване на свидетеля Х. Т. Д. на настоящия и
постоянния адрес съгласно извършената служебна справка от съда.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада.
ПРИЕМА като доказателства по делото постъпилите книжа от
досъдебното производство изпратени от Районна прокуратура - Благоевград
ДОПУСКА до разпит водената свидетелка от ищцовата страна – Д.М.У..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят Х. Т. Д. за датата на следващото съдебно
заседание отново на адреса му в град Благоевград.
ПОСТАНОВЯВА да се призоват вещите лица, които да изпълнят
възложените им от съда експертизи съобразно събраните до момента
доказателства.
Снема самоличността на свидетелката:
Д.М.У. – *
Свидетелката беше предупредена за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 от НК, като същата обеща да каже истината.
3
СВИД. У.: Желая да бъда свидетел по делото. Обещавам да говоря
истината.
На въпроси от адв. З.:
СВИД. Д.У.: Не живея заедно с моя баща, живея в същото село, но в
друга къща. Виждам го всеки ден, защото работя в детска градина, а детската
градина е на 50 м от къщата, в която живее баща ми. Спомням си много добре
за инцидента. Беше малко преди Коледа, може би 22-ри Декември бях на
работа, когато непознат номер ми прозвънни и ми казаха, че са от Спешно
отделение – Благоевград и ми казаха: Вашият баща е претърпял инцидент, бил
е блъснат от кола и в момента се намира в Спешно отделение“. Разбира се това
много ме стресна, изпаднах в шок и попитах: „Как е той, добре ли е?“ аз
попитах: „В съзнание ли е, как е?“ казаха ми: „Да, в момента е в съзнание, но
изглежда има сериозни наранявания, за които ще се уточнява след като бъде
заведен в хирургично отделение, където вие може да го откриете“. Веднага
след разговора ни по телефона, тръгнахме по спешност със съпруга ми от село
К. към болницата в Благоевград. Те ме бяха информирали да търся
хирургично отделение, където мога да го видя. Пристигайки в болницата,
срещайки лекарите във фоайето попитах: „Как е баща ми, аз съм дъщерята на
М.?“, те ми казаха: „Спокойно г-жо, вашият баща е претърпял инцидент, в
момента се намира при нас. Има 4 счупени ребра.“ Мисля, че 4 счупени ребра,
каза докторът. Попитах: „Може ли да го видя, как е той, в съзнание ли е?“
лекарят ми каза: „В момента е разстроен, объркан, но може да го видите.“
Влезнах в стаята, той беше сам, беше без обувки, главата му беше ожулена,
имаше кръв по лицето, беше без връхна дреха и обувки нямаше. Попитах го:
„Как си, добре ли си?“ той ми отговори: „Много съм зле, много ме боли, не
мога да дишам“. Каза ми: „Това е краят, умирам“. Веднага се опитах да го
успокоя, започнах да му говоря, че лекарите ще му помогнат, че всичко ще е
наред. След това говорих с лекаря и той ми каза, че ще му даде успокоителни
да се успокои. Опитах се да го накарам да легне, за да го преоблека той ми
каза, че не може да легне от силните болки. Така протече първата ни среща с
успокояване, с какви лекарства да вземе, да бъде спокоен и да не говори за
смърт и т.н.
Спомням си много добре всичко, помня идеално периода, в който той се
4
лекуваше, защото беше празничен период Коледа и Нова година, той изкара
около 14 дни в болницата. Почти през ден пътувахме до болницата да го
виждаме, защото той не можеше да се обслужва сам.
Най-големият му страх беше, защото лекарят му беше казал, че
счупените ребра бяха навлезли навътре в белия дроб и го бяха наранили.
Лекарят много ясно ми обясни, че при счупването на ребрата са навлезли към
белия дроб, наранявайки белия дроб се е събрала кръв и въздух, които за да се
изчисти е необходимо така нареченото „дупчене“, той така ми го каза, ще се
наложи дупчене или операция /не съм точна в термините/, тъй като не съм
медицинско лице. Така и се случи, наложи се тази интервенция с това
дупчене. Беше голям страх за баща ми, той буквално беше изпаднал в ужас, че
ще го дупчат „Какво е сега това дупчене, какво ще ми правят“ и т.н.
Когато го изписаха от болницата, пак аз го отведох до вкъщи, той беше
трудно подвижен и не можеше да се обслужва сам. Хранихме го, за къпане не
можеше да стане и дума, бърсахме го с мокри кърпи, колкото да има някаква
хигиена. Не можеше да става сам от леглото, трудно се придвижваше,
постоянно пъхкаше и охкаше. Дясната му ръка, където беше удара започна да
му се подува и той не можеше да се повдигне повече от хоризонтално
положение на ръката. Много започна да се притеснява защо му се подува
ръката, дали не са забравили нещо в него лекарите. Лепенките, които бяха от
дясната му страна, където беше направена дупката и докато я махнем той
много се притесняваше: “Кой ще ми я махне, как ще я махне“. След седмица
или две го върнахме пак в болницата, за да отстранят лепенката и да мине пак
прегледи. След това продължихме рехабилитация в Медицински център в Г.Д.
на рехабилитация и раздвижване на дясната ръка. Мисля, че 7 дни ходеше на
рехабилитации. Знам, че му правиха някакви нагревки.
Може би месец, месец и повече, докато започне бавно, но сам да става
от леглото. Бавно започна да се разхожда до стаята, дори до двора от първия
етаж. Не искаше да общува, не искаше да има хора около него. Страхуваше се
от това, че трябва да отидем до града на рехабилитация и той: „Сега пак ли
трябва да пътувам, пак ли трябва да пътувам?“ Той по принцип е шофьор и
оттогава спря да кара автомобила си. Всеки път, когато тръгнем да пресичаме,
отивайки до болницата в Г.Д. сигурно чакаме около 15 минути, докато
преминем пешеходната пътека, защото той всеки път си спомня за случката и
5
това го преживява и до днес.
Той е много работлив човек, изключително внимателен и първият ми
въпрос след като малко се възстанови и беше в по-нормално състояние да
водим разговори ми беше: „Защо позволи това да се случи“ ти винаги си ми
казвал: „Внимавайте, оглеждайте се всеки път, когато пресичате“. Той ми
отговори: „Тръгвайки да пресичам, огледах много добре пешеходната пътека,
огледах се и видях, че няма коли на пешеходната пътека“.,
Моят баща работеше в един обект, където се изкупуват билки и гъби.
Ходеше там всеки ден, занимаваше с рязането, с подготовката на самия
материал. След инцидента той и до днес не работи, защото няма физическата
възможност за това.
Не мога да кажа, че е възстановен напълно и лекарите го казаха, че няма
как да очакваме счупени ребра да преминат с месеци или година, трябва да
премине много по-дълъг период и той все още изпитва болки, все още се
лекува и вероятно лечението му ще продължи по-дълго време. Все още
приема медикаменти. По лекарско предписание на д-р Попов рехабилитацията
към момента е спряна. След посочените първоначални 7 дни рехабилитация
до момента той е бил още два пъти.
АДВ. З.: Нямам повече въпроси.
На въпроси от адв. А.:
СВИД. У.: Баща ми живее със семейството на моя брат в една къща, в
едно домакинство. Да поясня, че те се грижеха за приготвянето на храна,
чистене, всичко. Аз вече казах, че горе-долу един месец той се нуждаеше от
чужда помощ, за да става, за да си вземе лекарствата, да се измие. След този
месец започна бавно сам, но сам започна.
Аз имам баба, с която живеят в едно домакинство и съвсем в началото
започна да използва нейния бастун, за да отиде до тоалетна, да се раздвижи по
двора, те имат равен двор, но имат две-три стъпала, докато слезе от спалнята
си, докато слезе до двора, за да си направи това раздвижване.
Имаше само лепенки по тялото, аз вече споменах за т.н. „дупчене“. Ако
6
ме питате дали тича или работи, той нито тича, нито работи. В началото се
придвижваше бавно, аз говоря за това да се самообслужва, да отиде сам до
тоалетна или сам да си налее чаша вода затова говоря, ако и вие затова ме
питате, може би след този месец вече започна да го прави и сам.
Това, което казах, че е работил преди инцидента не е бил на трудов
договор. Има ограничение в движенията си и към момента от това, че не може
да вдига тежко, не може да си позволи да работи някаква физическа работа,
той е млад човек, той е на 63 години. Както споменах вече, че работеше той
пренасяше касетки с гъби, сега вече не може да го прави това. Често го питам:
„Как се чувства?“, а той ми казва: „Чувствам я като паяжина тази част от
страната си, толкова е крехка, толкова нежна, че ме е страх да се напъна или
дори да се затичам“, „Чувствам като паяжина тази страна, толкова слаба и
особено като стане по-студено времето и завали“. Той се навлича с повече
дрехи, защото започва да го боли по-силно.
Съжалявам, че не взех медикаментите му, не знам какви точно, но
взима.
Малко преди инцидента с баща ми аз загубих майка си, а той загуби
съпругата си и това нещо плюс загубата на майка ми се отрази страшно много,
той дълго беше на антидепресанти. Консултирахме с психиатър д-р Д., той
беше изключително тревожен, депресивен на моменти, беше на
антидепресанти, дори често все още ги взима.
Майка ми почина на 12-ти Ноември, 2021 г. Потърсихме психиатър не
по повод смъртта на майка ми, а след пътния инцидент, тъй като той още
повече започна да преживява това, че и той ще си отиде и по указание на
психиатъра взима антидепресанти.
АДВ. А.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
Моля да ми се издаде съдебно удостоверение по силата, на което да се
снабдя със справка от НЗОК относно здравното досие за извършени
медицински прегледи на ищеца М. М. Г. след 22.12.2023 г.
АДВ. З.: Не възразявам по искането считам, че ще бъде от полза.
7
Моля да ми се даде възможност в случай, че ако има документи във
връзка с рехабилитацията на ищеца след завеждане на делото да ги представя
на съда, с оглед показанията на свидетеля.
АДВ. А.: Не възразявам по направеното искане.
СЪДЪТ с оглед становищата на страните счита, че няма пречки да се
уважат направените искания в днешното с.з., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на адв. Р А. по силата, на което
да се снабди със справка от НЗОК относно здравното досие за извършени
медицински прегледи на ищеца М. М. Г. след 22.12.2023 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок, считано от днес
да представи документация във връзка с рехабилитация на ищеца.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 21.11.2024 г. от 14:00 часа, за която
дата страните уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Д. А. и и. Н..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 14:50 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
8