Решение по дело №2200/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 979

 

гр.***,25.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2200 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, бл. 17, вх.А, ет.1, ап. 1, чрез управителя – Х.Х., срещу Наказателно постановление № 376582-F383620/19.10.2018г., издадено от Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. На първо място се посочва, че липсва състав на административно нарушение, доколкото в действителност касов бон е бил издаден. На следващо място се застъпва, че в хода на производството са допуснати нарушения на процесуалните правила, като се развиват подробни доводи, защо в случая описанието на вмененото нарушение е неясно и пречи на организиране на защитата на дружеството. Твърди се разминаване между словесното описание и цифровото изражение на вмененото нарушение, като в крайна сметка за санкционираното дружество остава неясно за какво точно е наказано. В заключение се развиват подробни съображения защо нарушението следва да се окачестви като „маловажно“ и да се приложи чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, чрез управителя си по реда на чл. 178, ал.8 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, не изпраща представител.

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Стоилова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, като не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че касов бон е бил издаден. Счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Подчертава, че в случая санкцията е определена в минималния възможен размер и се явява справедлива. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6, НП е връчено на представител на жалбоподателя на 27.04.2019г., а жалбата срещу него е депозирана на 07.05.2019г. – седемдневният срок изтича в неприсъствен ден, респективно първият присъствен ден след него е именно 07.05.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 01.05.2018г., в 11.50 часа св. М.В. – инспектор по приходите в НАП-***, съвместно с колегата си – Теодор Маринов, посетил търговки обект – магазин за домашни потреби от т.нар. „***“, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, стопанисван от „***” ООД. Свидетелят си закупила един артикул – чифт чехли на стойност 4,70 лева, като бил обслужен от управителя, изпълняващ и длъжността продавач-консултант – Х.Х., който приел плащането и предал на свидетеля закупената от него стока, но не му издал и предал фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Служителите на НАП напуснали магазина, изчакали няколко минути, след което влезли обратно, легитимирали се и започнали проверка. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Daisy Micro C-01KL” с номер на фискалната памет - № 36371235, свързано към НАП.

За горните констатации св. В. съставил протокол за извършена проверка (л.9-12) и поканил представител на търговеца да се яви на 09.05.2018г. в ТД на НАП-гр. ***, за представяне на допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП управителят на дружеството се явил лично и в негово присъствие бил съставен АУАН с №F383620/09.05.2018г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Управителят подписал акта и получил препис от него, като не направил възражения. Такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 19.10.2018г. НП, като АНО също счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Жалбоподателят въвежда твърдения, че фискална бележка е била издадена, но реално не ангажира нито едно доказателство в подкрепа на твърдението си, поради което и настоящият състав счита, че се касае за защитна позиция, която обаче се оборва по категоричен начин от показанията на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства (Дневен финансов „Х“ отчет на л. 15).

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, а АУАН съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Противно на становището на дружеството - жалбоподател, настоящият състав счита, че вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, като съдът не констатира разминаване между цифровото и словесно посочване на нарушението или несъответствие на тези реквизити в АУАН и в НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По същество следва да се посочи следното:

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която (в редакцията към датата на нарушението) - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; 2.  по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършено плащане на стоки или доставка на услуги, което в настоящия случай е факт.

Следва да се отбележи, че терминът "плащане" не съвпада по смисъл с термина "продажба", доколкото вторият касае реализиране на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство. Под плащането следва да се приема фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка издаването на касовия бон е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент.

Настоящият съдебен състав приема за установено от показанията на актосъставителя, че след като е направена контролната покупка и е извършено плащане в брой, за което клиентът не е получили касов бон, той се е отдалечил, изчакал е няколко минути, след което се е легитимирал и пристъпил към проверка. Законът изисква фискалният касов бон да се издаде и предостави на клиента – т.е. да се отпечата от фискалното устройство и хартиеният носител да се връчи във фактическата власт на купувача в момента на получаване на плащането. В случая такъв резултат не е налице. Каква е причината за липсата на това правно-дължимо поведение е ирелевантна. Законът не се интересува дали това се дължи на разсейване, дали на неволен пропуск или на незнание. Именно поради това съдът не възприема доводите на търговеца за несъставомерност на извършеното.

В заключение съдът следва да посочи, че в случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 4,70 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2466/2017г.  

Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017г. на АдмС-*** по  к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на дружеството-търговец е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона и не е обвързана с реализирането на отговорността на това лице. Дружеството е длъжно по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от служителите му нарушение – в предвидените от закона случай (сред които безспорно е и настоящия) да понесе отговорността за това.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.       Нормата на  чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Действително няма доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, но това очевидно е било взето предвид от АНО, който е определи санкцията в минималния възможен размер, поради което и допълнителното й намаляване от съда е невъзможно.

С оглед горното съдът счита, че издаденото постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция е справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 376582-F383620/19.10.2018г., издадено от Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „***” ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.