№ 56
гр. Разград, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223300600190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 23/21.04.2022 г. по нох дело № 106/2022 г. РС - Разград признал
подсъдимия С. Т. Т. от гр. Разград за виновен в това, че на 03.10.2021 год. в землището на
гр. Разград, обл. Разград, на километър 28+630, на път II - 49 /гр. Търговище - гр. Разград/,
при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил “Фолксваген Кади“ с
рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в:
Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: “Всеки участник в
движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да създава опасност и пречки
за движение, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“;
Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“;,
Чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и чл. 85, ал. 4 от ППЗДвП: “При недостатъчна широчина
завиването в обратна посока може да започне от друга част на платното за движение,
но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства“, и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на С. Е. А. от село ***, обл. Търговище, изразяваща
се в травматична ампутация на левия тестис /оперативно отстранен/, довела до трайно
затруднение в половата функция без причиняване на детеродна неспособност на
пострадалия -престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
На основание чл. 343г от НК, съдът лишил подсъдимия С. Т. Т. от право да управлява
1
МПС за срок от шест месеца.
С оглед изхода на делото съдът осъдил подсъдимия Т. да заплати: на частния
обвинител С. Е. А. сумата 600 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение;
на ОДМВР-Разград сумата 898.50 лева, представляваща разноски на досъдебното
производство и на РС-Разград сумата 150 лева представляваща разноски в съдебното
производство.
Недоволен от присъдата останал подсъдимия С. Т., който я обжалва с бланкетна
въззивна жалба чрез защитника си адв. К. К., като неправилна и незаконосъобразна.
От въззивната инстанция се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава,
с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение,
с всички произтичащи от това последици.
В жалбата е посочено, че допълнителни съображения ще бъдат изложени след
запознаване на мотивите към присъдата.
След уведомяване на жалбоподателя за изготвените мотиви, допълнителни
съображения не са постъпили.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.
Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия на същите
основания. По искане на защитата подсъдимият даде допълнителни обяснения. По искане на
защитата и във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото, съдът назначи тройна
АТЕ. Съобразявайки и заключението на тройната АТЕ, защитата твърди, че обвинението
против подсъдимия Т. не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която той да бъде признат за невиновен и
оправдан по възведеното му обвинение. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП носи
единствено пострадалия А., който управлявал мотоциклета. Последният имал достатъчна
видимост за да забележи възникналата опасност на пътя (товарният автомобил, управляван
от подсъдимия), да реагира като намали скоростта или спре преди мястото на удара. Твърди
се също, че за мотоциклетиста излизането на товарния автомобил на пътното платно не е
внезапно възникнало препятствие, а погрешно предприетата от него маневра се дължи на
неопитност, тъй като от няколко месеца притежавал СУМПС с тази категория.
В условията на алтернативност, в случай, че съдът не сподели тезата на защитата се
иска изменение на присъдата с намаляване размера на наказанието глоба до възможния
минимум и намаляване на наказанието лишаване от право да управлява МПС от шест на три
месеца.
В лично изявление подсъдимия Т. заявява, че подържа становището на защитника си и
смята, че не е виновен.
Представителят на ОП-Разград намира жалбата за частично основателна. Счита, че
обвинението против подсъдимия Т. е доказано по несъмнен и безспорен начин. Приема, че
по делото е установено, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, поради което
намира за основателно искането на защитата за намаляване размера на наказанията.
Поверениците на частния обвинител намират жалбата за неоснователна с искане за
потвърждаване на присъдата.
В лично изявление частния обвинител заявява, че подържа становищата на
поверениците си.
В последната си дума подсъдимият Т. заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Разградският окръжен съд, като съобрази доказателствената съвкупност, изложеното
във въззивната жалба, становищата и доводите на страните в съдебно заседание, и след
цялостна проверка правилността на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
При законосъобразно проведено по делото производство по реда на глава ХХVII-ма от
НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, след извършен задълбочен, обективен и
всестранен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното и съдебното производство,
Районен съд – Разград приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия С. Т. Т. е *** година в гр. Разград, ***, ЕГН **********, поС.ен адрес ***.
Подсъдимият Т. бил правоспособен водач на МПС от 21.01.2000 г. и притежавал СУМПС №
*** от 26.11.2019г., категории А,М, В, С, АМ, ТКТ.
На 03.10.21 г. около 10:00 ч. със служебен автомобил – “Фолксваген Кади“ с рег. № ***,
собственост на дружеството в което работел, подсъдимият Т. отишъл до нива, обработвана
от фирмата, където започнала жътвата на царевица. Нивата се намирала в непосредствена
близост до пътя Разград - Търговище /вдясно в посока гр.Търговище/, срещу полигона за
товарни автомобили и мотористи, намиращ се в покрайнините на гр. Разград. Той паркирал
автомобила, в дясно от пътното платно в посока Разград - Търговище, на път 11-49, на км.
28+630, в уширение на банкета, с предна част насочена към гр. Търговище.
Този пътен участък бил прав, с ширина на платното за движение 10.50 метра, пътя бил
сух, времето слънчево, видимостта много добра. Пътната настилка в тази зона била от
дребнозърнест асфалтобетон, неравномерно износен, без неравности и повреди и следи от
ремонт. Пътното платно, странично от което подсъдимия паркирал автомобила било
двупосочно, разделено на две пътни ленти от по 3.5м. и между тях имало пътна маркировка -
M 15 с ширина в най-широката си част 3.5м. Същата била разделена с непрекъснати пътни
ленти с единична непрекъсната линия. Десния край на пътното платно било ограничено с
непрекъсната линия - M 1. От двете страни на пътя имало банкет с ширина 0.6м. и след него
бетонен отводнителен канал. В края на земния път преди излизане на път II-49 имало пътен
знак „Стоп" и пътен знак Г2 -„ Движение само надясно след знака".
Около 15:10 часа, на 03.10.2021 г. подсъдимият Т. се качил в автомобила с намерението
да се прибере в гр. Разград. За тази цел, въпреки наличието на знака Г2 – “Движение само
надясно след знака", той предприел изпълнение на маневра „Завиване в обратна посока",
към гр. Разград, като трябвало да пресече платното за движение в участък, където това било
забранено с пътен знак и маркировка. Подсъдимият Т., започнал изпълнение на маневра
“Завиване в обратна посока", в момент, когато зад автомобила, в посока към гр. Търговище
със скорост около 100 км/ч. се е движил мотоциклет “Дукати Монстер 620“ с per. № ***,
управляван от свидетеля С. Е. А..
При така създалата се ситуация и параметри на движение на МПС, възникнал удар
между тях. Ударът настъпил в място с параметри на първоначалния контакт: - на около
13.50 метра след ориентир 1 - по дължина на пътя и на около 7.50 метра от левия край на
платното за движение, по широчина на пътя /в лентата за движение към гр. Разград/.
Ударът между товарния автомобил “Фолксваген Кади“ и мотоциклета “Дукати
Монстер“, бил кос, при страничен сблъсък - при контакт на предното колело на
мотоциклета, със странична лява част на купето на товарния автомобил, в зоната на левия
праг, на около 15-20 см. преди задно ляво колело. По време на удара предното колело се е
приплъзнало надясно и се заклинило /врязало/ между задния ляв калник и гумата. В този
момент настъпило деформиране на задната лява джанта на автомобила и откъсване на
предната част /колело, телескопична вилка и кормило/ от мотоциклета, а рамата със задната
част се е плъзнала косо по лявата страна на купето на автомобила, паднала на лявата си
страна и след плъзгане по асфалта се е установила в десния край на лявата лента, с предна
част, насочена към гр. Разград. Тялото на мотоциклетиста С. А., политнало напред и
надясно и се е установило в края на лентата за движение към гр. Търговище в
непосредствена близост до банкета.
3
Непосредствено след възникналия удар подсъдимият Т. слязъл от автомобила който
управлявал и приближил до свидетеля С. А., който се намирал на земята, в близост до
увредения мотоциклет. Попитал го как се чувства, но поради силната болка, която изпитал
от падането, свидетелят А. само охкал. Тогава подсъдимият Т. веднага уведомил органите
на полицията и спешен център за възникналото пътнотранспортно произшествие. На
мястото на инцидента пристигнали полицейски служители - свидетелите Т. Т. и С. Ц., които
тествали и двамата водачи с технически уред “Алкотест дрегер“, като електронната скала на
техническото средство, отчело отрицателни проби и за двамата.
Веднага след това свидетеля С. А. бил отведен с линейка в МБАЛ – Разград за оказване
на спешна медицинска помощ, тъй като изпитвал силни болки по тялото си от падането.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП автотехническа
експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, е установено, че:
Мястото на удара е на около 7.50 метра от левия край на платното за движение /БЛ/ - по
широчина на пътя /в лентата за движение към гр. Разград/, на около 13.50 метра след
ориентира /ОР1/ - по дължина на пътя.
Скоростта на движение на товарния автомобил “Фолксваген Кади“ с рег. N ***,
непосредствено преди възникване на ПТП, е била около 20 км./ч. и равна на скоростта в
момента на удара.
Скоростта на движение на мотоциклета “Дукати Монстер“ с рег. № ***,
непосредствено преди възникване на ПТП, е била около 110 км/ч, а скоростта му в момента
на удара — около 74 км/ч.
Превишаването на скоростта на движение от водача на мотоциклета е в причинна
връзка с настъпилото ПТП.
Водачът на товарния автомобил “Фолксваген кади“ е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като при изпълнението на маневра “Завиване в обратна посока“,
пропусне попътно движещите се от лявата му страна мотоциклет.
При конкретната пътна обстановка, водачът на мотоциклета е нямал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като автомобила попада в
опасната зона за спиране на мотоциклета.
В случай, че водачът на мотоциклета се е движил с разрешената скорост /80 м/ч/ той е
имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като в този
случай автомобила не попада в опасната зона за спиране на мотоциклета.
От техническа гледна точка, основната причина за настъпилото ПТП са неправилните
действия на водача на товарния автомобил “Фолксваген Кади“ при изпълнение на маневра
“Завиване в обратна посока“, който е имал възможност да види приближаващия зад него
мотоциклет и да изчака преминаването му по пътя.
Превишаването на скоростта на движение от водача на мотоциклета “Дукати Монстер“
е в косвена причинна връзка с настъпилото ПТП.
Същевременно свидетеля С. А. престоял в болницата в гр.Разград до 07.10.21 г., след
което бил изписан. Поради силни болки в слабините, на 08.10.2021 г. той постъпил на
лечение в МБАЛ - Търговище, където бил настанен в отделение по “Урология“.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно медицинска
експертиза, за което подсъдимият и защитника дават съгласие да не се разпитва вещото
лице, се установява, че от данните по досъдебното производство и приложената медицинска
документация на името на свидетеля А. се констатира, че при ПТП от 03.10.2021 г.
пострадалият е получил: повърхностни охлузвания по цялото тяло; неубедителни данни за
счупване на левия напречен израстък на трети поясен прешлен; травматична ампутация на
левия тестис със олиготератозооспермия /намалена концентрация и нарушена морфология
4
на сперматозоидите, средностепенна олигозооспепермия /намален брой/ и
левкоцитоспермия /наличие на левкоцити в еякулата/.
По своята медико-биологична характеристика:
-неубедителните данни за счупване на напречния израстък на трети поясен прешлен и
охлузванията по цялото тяло обуславят временно разстройство на здравето неопасно за
живота на пострадалия;
-травматичната ампутация на левия тестис /оперативно отстранен/ и отклоненията в
спермограмата - трайно затруднение в половата функция без причиняване на детеродна
неспособност.
Установените увреждания и последиците от тях са характерни наранявания при
мотоциклетисти и могат да бъдат получени при възникналото ПТП.
Затруднението в половата функция може да се дължи на ранния посттравматичен
период, но не се изключва да е и завинаги. В този смисъл е необходимо периодично
проследяване на параметрите на еякулата.
При така установените травматични наранявания вследствие на претърпяното ПТП е
прието наличието на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, по
отношение на пострадалия С. А..
Данните за личността на подсъдимия Т. се установяват от приложените по делото
Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение, и имотно
съС.ие, Справка за нарушител/водач, Справка за съдимост.
Очертаната фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото, макар да
не са посочени доказателствата, въз основа на които е приета фактическата обстановка,
както и не е извършено обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд не констатирал и съществени противоречия между различните
доказателствени източници, поради което не изложил отделни съображения в този смисъл.
По искане на защитата въззивната инстанция назначи повторна тройна автотехническа
експертиза, вещите лица по които дават следното заключение:
Във връзка с въпроса къде е мястото на началото на удава, вещите лица посочват, че
мястото на началото на удара е както следва:
по дължина на пътя: на около 14 м - 15 м след приетия при огледа ориентир;
по ширина на платното за движение: на около 6 м – 6.2 м вдясно от левия, по посока
към Разград край на платното за движение.
Самият удар е бил челно-страничен, започнал между предна част на мотоциклета и
лявата страна на т.а. Фолксваген (в областта на задно ляво колело и прилежащата част на
калника), като за мотоциклета ударът е бил блокиращ.
От разположението на двете МПС след произшествието, уврежданията по тях и
механоматематичното изследване на удара вещите лица стигат до извода, че към началото
на сблъсъка т.а. Фолксваген е бил в движение. Ударът е бил изцяло в частта от пътя,
покрита с пътна маркировка M 15.
Във връзка със скоростта на движение на двете МПС вещите лица сочат, че:
Товарният автомобил Фолксваген Кади се е движил със скорост до около 20 км/ч, по
време на маневрата завиване в обратна посока.
Скоростта на движение на масовия център на мотоциклета Дукати Монстер, към
началото на спирачната следа, намерена при огледа на мястото на произшествието е била
около 79,6 км/ч.
Скоростта на движение на мотоциклета Дукати Монстер, непосредствено преди
произшествието, вещите лица определят около 90 км/ч.
5
Във връзка с възможностите за предотвратяване на произшествието вещите лица
сочат, че към момента, когато е мотоциклетиста и забелязал опасност за движение от
технически характер, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието
чрез спиране както при движение със скорост 90 км/ч, така и с всяка по-ниска. От своя
страна водачът на товарния автомобил Фолксваген е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако е изчакал мотоциклета да премине и след това да започне
маневрата за завиване в обратна посока.
По отношение механизма на произшествието вещите лица сочат следното: На
03.10.2021 г. около 15 ч. мотоциклет Дукати Монстер с per. № ***, управляван от С. Е. А.
със скорост около 90 км/ч се е движил по път П-49 (между Разград и Търговище), по посока
+630
към Търговище. По същото време, в района на км 28, товарен автомобил Фолксваген
Кади с per. № ***, управляван от С. Т. Т. се насочил наляво, за да завие в обратна посока.
Преди началото на маневрата т.а. Фолксваген е бил спрян изцяло извън платното, вдясно по
посоката на движение на мотоциклета, с предна част, насочена към Търговище. Двете
превозни средства продължили да се движат по описаните траектории. Когато мотоциклетът
бил на около 90 м преди мястото на началото на удара (около 4,1 сек. преди началото на
сблъсъка) С. А. реагирал на опасност за движението, насочил превозното средство наляво и
започнал спиране. Въпреки тези негови действия възникнал челно-страничен удар между
предна част на мотоциклета и лявата страна на т.а. Фолксваген (в областта на задно ляво
колело и прилежащата част на калника). С. А., с действията с органите за управление
насочил мотоциклета Дукати Монстер наляво към лентата за насрещно движение и след
като напуснал своята лента, преминал върху маркировката Ml5, където настъпил удара с
товарния автомобил Фолксваген. От изследването и анализа на доказателствата в делото
следва извода, че действията на водача на мотоциклета в конкретната пътнотранспортна
ситуация са били технически неправилни. След удара двете превозни средства се
преместили до местата, където са намерени при огледа.
Във връзка с отС.ията и опасната зона вещите лица сочат, че при сравняването на
отС.ието на мотоциклета от мястото на удара (90 м) с опасната му зона за спиране при
движение с 90 км/ч - 82,2 м., следва извод, че към момента, когато е забелязал опасност за
движение от технически гледна точка пострадалия А. е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране както при движение със скорост 90 км/ч, така и с
всяка по-ниска. От своя страна подсъдимия като водач на товарния автомобил Фолксваген е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е изчакал мотоциклета да
премине и след това да започне маневрата за завиване в обратна посока.
Като причина за настъпване на произшествието от технически характер, в
конкретната пътно-транспортна ситуация, вещите лица посочват закъснението на водача
на мотоциклета да започне спиране.
вещите лица посочват, че пътя в района на произшествието е равен, плавна лява, по
посока към гр. Търговище хоризонтална крива, с надлъжен наклон при изкачване (посоката
на движение на мотоциклета). Геометричната видимост напред, по посока на движение към
гр. Търговище е около и над 200 м. Произшествието е станало през светлата част на
денонощието, при ясно време. Метеорологичната видимост е била нормална. В делото няма
данни за препятствия или други участници в движението, които да са ограничавали
видимостта между двамата водачи. Следователно двамата водачи са имали възможност да се
възприемат от разС.ието на геометричната видимост. Водачът на товарния автомобил
Фолксваген преди да започне маневрата е имал възможност през огледалата за обратно
виждане или чрез завъртане на главата назад да види и възприеме приближаващият зад него
мотоциклет. След като започне да завива наляво, водачът на Фолксвагена е няма
възможност през огледалата за обратно виждане да възприема пътя зад себе си.
От сравняване на разС.ието 90 м., на което се е намирал мотоциклета преди мястото на
6
удара към момента в който водачът му е забелязал опасност за движението, с разС.ието 53 м,
което би изминал мотоциклета, ако е продължил да се движи направо (към същия момент,
вместо да завива наляво) е направен извода, че в конкретната пътно-транспортна ситуация
пострадалия А. е имал възможност да предотврати ПТП, ако не е насочил мотоциклета
наляво, а е продължил да го управлява направо в лентата за движение към Търговище.
Заключението на тройната експертиза не променя съществено очертаната по-горе
фактическа обстановка.
Съобразявайки горното, въззивната инстанция споделя изводите на първия съд относно
доказанността на очертаната фактическа обстановка, въз основа на която се извежда
правният извод, че от обективна и от субективна страна подсъдимият С. Т. Т. е осъществил
състава на престъплението по чл. чл. 343, ал. 1, б. “б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 03.10.2021 год. в землището на гр. Разград, обл. Разград, на
километър 28+630, на път II - 49 /гр. Търговище - гр. Разград/, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил “Фолксваген Кади“ с рег. № ***, подсъдимият Т.
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и чл. 85, ал. 4
от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Е. А. от село ***,
обл. Търговище, изразяваща се в травматична ампутация на левия тестис /оперативно
отстранен/, довела до трайно затруднение в половата функция без причиняване на детеродна
неспособност на пострадалия.
От субективна страна подсъдимия Т. е действал по непредпазливост – не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
при което правилно е възприета форма на вината по чл. 11, ал. 3 от НК.
Безспорно е установено авторството на престъплението, време, място, механизма на
ПТП и причинените на пострадалия А. увреждания съставляващи средна телесна повреда.
Заключението на тройната АТЕ експертиза е пълно и ясно и не възникват съмнения за
неговата правилност. Безспорно е изяснен механизма на произшествието. В с. з. на
24.02.2023 г. заключението на тройната АТЕ не е оспорено и е прието. Безспорно е и
заключението на съдебно-медицинската експертиза относно причинените увреждания и
резултата до които са довели те, а именно причинена средна телесна повреда на пострадалия
А..
Разпоредбата норма на чл. 343 от НК е бланкетна, като същата се допълва от конкретни
правила за движение посочени в ЗДвП и ППЗДвП.
С обвинителният акт и по - късно с присъдата е прието, че подсъдимия С. Т. Т. е
извършил престъплението в нарушение на чл. 5, ал. 1 т. 1, 20, ал. 1, чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и
чл. 85, ал. 4 от ППЗДвП.
Въззивният съд не споделя изцяло този извод на първоинстанционния съд, като счита,
че са налице само нарушения на правилата на чл. 38, ал.3 от ЗДвП и чл. 85, ал. 4 от
ППЗДвП.
Не са в пряка причинна връзка с ПТП и настъпилият противоправен резултат,
нарушенията на чл. 5, ал. 1 т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Чл. 5, ал. 1 т. 1от ЗДвП е общо правило за поведение на участниците в движението,
невъвеждащо конкретно задължение, от което да се търси причинна връзка с настъпил
противоправен резултат. При наличие на обвинение за конкретни нарушения, общите
разпоредби не следва да бъдат прилагани и така отпада възможността едновременно със
специална, да се инкриминира и нарушаване на обща разпоредба.
По делото не са събрани доказателства от които да се установява, че подсъдимият не е
контролирал непрекъснато управлявания от него товарен автомобил, съответно няма
нарушение и на чл. 20, ал.1 от ЗДвП.
7
В пряка причинна връзка за настъпилото ПТП и противоправните последици са
нарушенията на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и чл. 85, ал. 4 от ППЗДвП. Тези разпоредби въвеждат
задължение за подсъдимия, в качеството му на водач на МПС, при завиване в обратна
посока да пропусне попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
Подсъдимият не е изпълнил това си задължение, въпреки, че е имал достатъчно разС.ие за
да види приближаващия към него мотоциклет.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд приел, че в случая е налице
съпричиняване от страна на пострадалия. Този извод е съобразен и със заключенията на
назначените по делото АТЕ.
Пострадалият заявява, че е предприел спасителна маневра, отклонявайки управлявания
от него мотоциклета вляво от платното по което се е движел. Възможностите, които законът
в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП дава на водача при възникване на опасност за
движението са две – намаляване на скоростта и спиране. Отклоняването в различна посока
от тази на появата на опасността е житейски разбираемо, но несъобразено със законовите
изисквания. Неслучайно такава маневра не е предвидена от законодателя, тъй като
обикновено води до нарушаване на правилата за движение /навлизане в насрещна лента за
движение, в разделителен остров/ и обикновено е предпоставка за създаване на опасност от
настъпване на ПТП или води до настъпването на такова, какъвто е настоящият случай.
Експертите са категорични, че, ако водачът на мотоциклета е продължил да се движи
направо в неговата лента за движение би преминал безпрепятствено покрай товарния
автомобил.
Незаконосъобразното поведение на подсъдимия като водач на товарния автомобил е
основната предпоставка за настъпилото ПТП. Същото нямаше да настъпи ако подсъдимият
беше предприел маневрата обратен завой съобразно изискванията на закона да изчака и да
пропусне попътно движещият се от лявата му страна мотоциклетист.
Съобразявайки горното въззивният съд намери, че подсъдимият Т. следва да бъде
признат за невиновна и оправдана по обвинението да е извършил горното деяние вследствие
нарушаване правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 20, ал. 1
от ЗДВП.
За извършеното от подсъдимия Т. непредпазливо престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б”,
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, законодателя е предвидила наказание “лишаване от свобода” до 3
година или пробация. Подсъдимият е неосъждан съобразно представената справка за
съдимост и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава 8
от НК.
Първоинстанционния съд не е обсъждал въобще въпроса с имуществените вреди в
контекста на приложението на чл. 78а от НК. Изискването за възстановява на
имуществените вреди от деянието, дори и когато не са съставомерни е предпоставка за
прилагане на чл. 78а от НК. Видно от доказателствата по делото такива не се били
установявани и заявени в хода на ДП. По този начин и прокурора е бил лишен от
възможност да ги съобрази, независимо, че е изготвен обвинителен акт, а не предложение за
процедура по глава 28 от НПК. Съответно и подсъдимия, при разглеждане на делото по
общия ред, за да прецени дали да ги възстанови и използва възможността да му бъде
наложено административно на наказание. Освен това е бил лишен и съда от възможността
за преценка по чл. 248, ал.2, т.4 от НПК.
Съобразно ППлВС № 7/85 г., при неуточнени имуществени претенции като пряка и
непосредствена последица от престъпно деяние, без да са елемент от наказателно правната
норма, то следва да се заявят в отделно исково производство, без да се отнема възможността
деецът да бъде наказан за престъплението с административно наказание на основание чл.
78а ал.1 от НК.
8
Съобразявайки горното, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд приел,
че в случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл.78а, ал. 1 от НК,
даващи основание на съда, след като признае подсъдимия за виновен по възведеното му
обвинение, да го освободи от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление
и да му наложи административно наказание “Глоба” в границите от 1000 до 5000 лева.
Съобразявайки се с имащите значение за индивидуализацията на наказанието
обстоятелства: много добрите характеристични данни за подсъдимият, за трудовата му
дейност, процесуалното му поведение, съпричиняването от страна на пострадалия и
обстоятелството, че подсъдимият е признат за невиновен и оправдан да е нарушил част от
посочените в обвинителния акт правила за движение по пътищата, въззивната инстанция
прие, че размера на определеното от първоинстанционния съд наказание глоба следва да
бъде намален до законоустановения минимум от 1000 лева.
Съобразявайки се с всички обстоятелства по делото правилно и законосъобразно,
първоинстанционния съд, на основание чл. чл. 78а, ал. 4 вр. с чл. 34г от НК, наложил на
подсъдимия Т. и наказание лишаване от право да управлява МПС. От друга страна,
съобразявайки се също с горните обстоятелства, въззивната инстанция прие, че размера и на
това наказание следва да бъде намален от шест месеца на три месеца.
По жалбата:
На първо място в жалбата се изтъква, че обвинението против подсъдимия не е
доказано по несъмнен и безспорен начин, както и че единствено вина за настъпилото ПТП
има пострадалия. Въззивният съд не споделя тези възражения и твърдения. По делото са
събрани достатъчно доказателства от които може да се направи извод, че обвинението е
доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази връзка по делото са отчетени гласните и
писмени доказателства, както и заключенията на назначените експертизи. Съобразно
същите е изведен извода, че в основата на настъпилото ПТП е противоправното поведение
на подсъдимия, описано по-горе. Тези доказателства сочат и на съществено съпричиняване
от страна на пострадалия, което е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство при
индивидуализация на наказанието на подсъдимия.
Защитата твърди също, че управлявания от пострадалия мотоциклет се движел без
включени светлини и това попречило на подсъдимия да го забележи. Съдът намери, че по
делото липсват безспорни доказателства от които да се установи, че това е така. От друга
страна, дори и да се приеме, че това е вярно, то това не води до отпадане отговорността на
подсъдимия, предвид данните за атмосферното време, отС.ието и др.
При тези обстоятелства искането на защитата за отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му
обвинение е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Налице са обаче основания, описани по-горе, за уважаване на алтернативното искане
на защитата и на прокурора за изменение на присъдата и намаляване размерите на
наложените на подсъдимия наказания.
В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.
С изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Т. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Разград сумата 2 942.29 лева, представляваща
разноски по тройната авто-техническа експертиза.
При извършената цялостна проверка, въззивният съд не намира да са допуснати
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, във вр. с чл. 337, ал. 1,
т. 1 и т. 5 вр. с чл. 338 от НПК Разградския окръжен съд
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 23/21.04.2022 г. по нох дело № 106/2022 г по описа на РС-Разград,
като я ОТМЕНЯ в ЧАСТТА, с която С. Т. Т., ЕГН ********** е признат за виновен да е
извършил престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК при
нарушение на чл. 5, ал. 1 т. 1 и чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като го ОПРАВДАВА в тази част на
обвинението.
ИЗМЕНЯ присъдата и в ЧАСТТА досежно наложените на подсъдимия Т. наказания,
като:
- намалява размера на наложеното административно наказание “глоба“ от 1500 лева на
1000 /хиляда/ лева
- намалява размера на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС“ от
шест месеца на ТРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС-Разград сумата
2 942.29 / две хиляди деветстотин четиридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща разноски по тройната авто-техническа експертиза
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10