Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 26.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав в закрито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Г.като разгледа
докладваното от съдията Г.т. дело № 2220
по описа на съда за.........................................
2019 година, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
125, ал. 3 Търговския закон ТЗ) и чл.
86, ал. 1 Закон аза задълженията и договорите (ЗЗД).
С
исковата молба П. В.Н. твърди против „Ф.-С.В.“ ЕООД с ЕИК ******, че е
единствен наследник по закон на С.Ц.Г.с ЕГН **********, която видно от
Препис-извлечение от 25.02.2019 г., издаден въз основа на Акт за смърт №
0108/23.02.2019 г. от Столична община - район Средец е починала на 23.02.2019 г. Към тази дата
починалото физическо лице е било съдружник в ответното дружество „Ф.-С.В.“
ЕООД, като е притежавало 50 (петдесет)
дружествени дяла от капитала му, равняващи се на 50 % (петдесет процента) от
същия. Смъртта на съдружник в дружество с ограничена отговорност е обективно
прекратително основание на членственото му правоотношение. Имуществените
последици от прекратяването на членството не са уредени към датата на
предявяване на иска. С оглед на горното твърди, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответното дружество по чл.125, ал.3 от ТЗ в
хипотезата на чл.125, ал.1, т.1, предл. 1 от ТЗ.
Към
момента на прекратяване на членственото правоотношение дружественият
договор на „Ф.-С.В.“ ЕООД урежда
последиците от прекратяването му в съответствие с разпоредбите на чл. 125,
ал.1, т.1 предл. първо от ТЗ, както следва: чл. 9, буква „а“ от дружествения
договор предвижда, че участието на съдружника в дружеството се прекратява с настъпването на
смъртта му. В
случая членственото правоотношение е прекратено считано от 23.02.2019 г., а в
съответствие с раздел II,
чл.2 от дружествения договор дружествените дялове от имуществото на дружеството
за всеки съдружник е съобразно дела му в капитала на дружеството.
Въпреки
взетото решение с Протокол от общо събрание на 10.06.2019 г. заявен за вписване
със заявление с вх.№ 20190621123154, имуществените отношения с единствения
наследник на починалия съдружник Г.не са уредени. С нотариална покана,
отправена от ищцата на 26.07.2019 г. до дружеството е поискала заплащане на
паричната равностойност на притежавания от С.Г.дружествен дял, но в 7 дневния
срок (изтекъл на 30.08.2019 г. ) липсва доброволно плащане.
Твърди,
че определянето на размера на исковата претенция следва да се извърши след
изчисления на паричната равностойност на дружествения дял. Тъй като липсва изрична уредба в
Търговския закон, от константната съдебна практика се възприема, че при смърт
на съдружник в дружество с ограничена отговорност единствено имуществените
права върху неговия дружествен дял се наследяват от наследниците му, тъй като
чрез смъртта настъпва универсално правоприемство според Закона за наследството.
Това правоприемство обаче не се разпростира върху членственото правоотношение
като съвкупност, защото то включва и лични права на съдружника, като например
такива, свързани с право да бъде избиран в управителни и контролни органи,
които в това си качество са ненаследими. Предмет на наследяване са имуществени
права, свързани с притежаваните от наследодателя дружествени дялове,
представляващи вземане за част от стойността на имуществото на дружеството,
определена въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на членственото правоотношение поради смърт на
съдружника. Имуществената последица на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ се
състои в правото на наследниците на починал съдружник да претендират паричната
равностойност на дружествения дял на техния наследодател, като размерът на дружествения дял се определя съобразно дела
му в капитала, ако не е уговорено друго. Именно такава е предявената претенция
от ищеца . Изчислението на основа на
т.нар. чист актив на дружеството (разлика между активи и пасиви без собствен
капитал, в т.ч.резерви и финансов резултат) . За да се определи стойността
дяловете на прекратилият участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност
актива по счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение, да бъде извадена тази част от
пасива, която формира задълженията на дружеството (без собствения капитал) в
случай, че сумата на активите надвишава сумата на пасивите при съпоставяне на
двете величини, т.е. собственият капитал е положителна величина, се формира
т.нар.чист актив, чиято стойност се разделя на броя на дяловете, формиращи
капитала на дружеството. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия се
равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената
стойност на един дружествен дял.
Сочи се, че в процесния случай следва да съобрази,
че дружеството представлява предприятие – майка по см. на §1, т.18 от ДР на
ЗСЧ. Остойностяването на дела в хипотезата на чл.125 ал.3 от ТЗ тогава следва
да се извърши след включване на балансовата стойност на притежаваните в
дъщерното дружество финансов актив под формата на акции. Ищецът следва да
получи дял от имуществото на групата, в чиито капитал той е участвал, тъй като
имуществото на дружеството –майка се е увеличило и с помощта на частта от
капитала, съответстваща на дружествения дял на напускащия (починал) съдружник.
Също така сочи, че дъщерното дружество „А.**“АД притежава инвестиционни
недвижими имоти. Паричната равностойност на
дружествения дял на С.Ц.Г.следва да се определи въз основа на счетоводен баланс
към 28.02.2019 г. Доколкото дружеството-ответник не е представило такъв на
ищеца, размерът на претенцията е определен въз основа на счетоводната
информация, публикувана в ТРРЮЛНЦ, както и справка относно притежаваните от дружествата
недвижими имоти, които са оценени въз основа на метода на справедливата пазарна
цена.
Счетоводна
информация е налице единствено относно дъщерното дружество на ответника - „А.**“
АД, в чийто капитал ответникът „Ф.-С.В.“ ЕООД притежава 98% от акциите. Тъй
като последният публикуван годишен финансов отчет на дружеството (за 2015г.)
съдържа изявление, че дружеството не е осъществявало дейност за съответната
отчетна година, при определянето на размера на претенцията следва да се вземат предвид
единствено притежаваните от дружеството недвижими имоти, които според справка в
Имотния регистър към датата на подаване на исковата молба са следните: Поземлен
имот, площ по док. - 3581.000 кв. м., гр.Варна, ул. Зл. пясъци, пл. № III кв.
25 с площ по док. 3582 кв м, обл. БАРНА, общ. ВАРНА, гр.Варна ул. Зл. пясъци,
п.к.9000; Сграда, предназначение - Административна, делова сграда, площ по док.
- 464.000 кв. м., гр.Варна, ул. кк Зл.пясъци Изч. център, СГРАДА КАБЕЛНА
ТЕЛЕВИЗИЯ със ЗП от 448 КВ.М. ВПИ№ 10135.513.165 с площ 3581 КВ М,пл. № III
кв.25 с площ по док. 3582 кв м, обл. ВАРНА, общ. ВАРНА, гр.Варна ул. ул. кк
Зл.пясъци Изч. център,п.к.9000. Справедливата пазарна цена на описаните
недвижим имоти се определя съгласно метода на пазарните аналози, като конкретна
средна цена на квадратен метър съгласно приложение №17 към исковата молба, като
относимата част е стойността на имотите съответстваща на дела на „Ф. – С.В.“
ЕООД. От нея следва да се извадят натрупаните задължения на дружеството към
28.02.2019 г.
От крайната формирана стойност, на ищеца се дължи
размер съобразно притежавания от наследодателя му капитал на дружеството (50
%), като общия размер на вземането му възлиза на 2 131 752, 41 лв.,
от който настоящия иск съставлява част за сумата от 37 500 лв.
ИСКАНЕТО е да бъде осъдено
„Ф. С.В.“ЕООД да заплати на ищеца, 1)на
правно основание чл. 125, ал. 3 от Търговския закон ТЗ) във вр. с чл.
127 от ТЗ, сумата от 37 500 лв. (тридесет и седем хиляди и петстотин лева),
представляващо част от цялото парично вземане на ищеца в размер на 2 131 752,41
лв.; (два милиона сто тридесет и една хиляди седемстотин петдесет и два лева и
41 стотинки), дължимата парична равностойност на дружествен дял на С.Ц.Г., към
датата 28.02.2019 г. 2)на правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 572,92 лв. (петстотин седемдесет и два
лева и 92 стотинки), представляваща законна лихва за забава върху частично
претендираната сума, считано от 31.08.2019 г. до датата на предявяване на иска
(24.10.2019 г.), както и законната лихва за забава върху частично
претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
й плащане. Претендира присъждане на всички направени в настоящето производство
разноски, вкл. ДТ и адвокатски хонорар.
Ответникът, уведомен по реда на чл.50,
ал.2 от ГПК, в срока за писмен отговор не е депозирал отговор на исковата молба
и не взема становище по иска.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение прие
за установено следното:
Безспорно е, а това се установява и от
приетото по делото удостоверение за наследници и след справка в ТРРЮЛНЦ, че
ищцата е наследник на лице, което до
смъртта си настъпила на 23.02.2019 г. е било съдружник в ответното дружество и съответно
наследява имущественото право на своя наследодател - чл. 5,
ал. 1 от Закона за наследството. Съгласно чл.125, ал.1 т.1 от ТЗ и чл.9,
б.“а“ от дружествения договор членството правоотношение се прекратява считано
от датата на смъртта на съдружника. Съгласно
раздел III чл.2 от дружествения договор, дружествения дял от
имуществото на дружеството за всеки съдружник е съобразно дела му в капитала на
дружеството – в случая 50 %. Несъмнено се установи от представените писмени
доказателства, че ищцата е отправила покана до „Ф. – С.В.“ЕООД, връчена с
нотариална покана № 141, том IV Б от 26.07.2019
г. на Нотариус с рег. № 302 на НК ирайон
на действие СРС, по реда на чл.47, ал.5 вр. с чл.50 от ГПК на 23.08.2019 г., с която е даден 7
дневен срок за доброволно плащане на равностойността на дела.
От справка в ТР по партидата на
ответника, както и от представените с писмо с изх.№ 0324-00-1056 от 26.06.2020
г. писмени доказателства е видно, че търговското дружество - ответник не е
обявявало ГФО, подало е ГДД за периода от 2009 – 2016 г. за предприятие без
дейност. За периода от 2017 – 2019 г. не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО. Ответникът
не е изпълнил задължението си съгласно чл.190 от ГПК да представи счетоводен баланс, изготвен съобразно нормативните
изисквания към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение със С.Ц.Г., починала на 23.02.2019 г., както и
счетоводни и търговски документи, удостоверяващи информацията отразена в него,
включително, но не изчерпателно първични и вторични счетоводни документи, както
и счетоводни регистри, посочени в исковата молба „Доказателствени искания“ т.1
с оглед определяне на паричната равностойност на дружествения дял съгласно
чл.125, ал.3 ТЗ.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза, което
съдът възприе като обективно и компетентно, се установи, че Съгласно дефинициите в Национален
счетоводен стандарт /НСС/ № 27 „Консолидирани финансови отчети и отчитане на
инвестициите в дъщерни предприятия”:
"Дъщерно предприятие е юридическо лице, контролирано от друго
юридическо лице (предприятие майка) ”,
,, Контрол - властта, която едно
предприятие (контролиращо) има над финансовата и оперативната политика на друго
предприятие (контролирано), произтичаща от упражняването на правата по т. 4.2
от този стандарт от контролиращото над контролираното предприятие ”.
- Точка 4.2 а)
„притежава мнозинство от гласовете на акционерите или съдружниците в друго
предприятие (дъщерно предприятие) и
тъй като „Ф. - С.В.” ЕООД притежава 98% от
гласовете на акционерите в „А.**” АД „А.**” АД е дъщерно дружество на „Ф. -
С.В.” ЕООД по смисъла на параграф 1, точка 4 от Допълнителните разпоредби на
Закона за счетоводство.
Съгласно
чл. 125. ал. 3 от Търговският закон, имуществените последици от
прекратяването на участието на съдружник се уреждат въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В настоящия
случай паричната равностойност на дружествения дял на починалия съдружник
трябва да се определи въз основа на междинния счетоводен баланс на „Ф. - С.В.”
ЕООД към 28.02.2019 г., но такъв не е съставен. Вещото лице в заключението си
посочва, че притежаваните от „Ф. - С.В.” ЕООД акции от капитала на дъщерното
дружество „А.**” АД трябва да са отразени в актива на междинния баланс на „Ф. -
С.В.” ЕООД в раздел „Нетекущи активи”, група „Дългосрочни финансови активи”,
статия „Акции и дялове в предприятия от група” по балансова стойност. Затова пояснява,
че при определяне на стойността
на дружествения дял на починалия съдружник, не е необходимо да бъде изготвен
междинен баланс на „А.**” АД към 28.02.2019г.
Вещото лице е определило стойността на
акциите като финансови активи, при липсата на данни относно установените от предприятието
счетоводни политики и като е съобразило, че с Писмо на НАП, ТД на НАП, офис
„Надежда“, с изх.№ 13-44-00-1039#3/26.06.2020г. са предоставени заверени копия
на подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО на „А.**”АД само за периодите 2010 г. - 2016г.
„А.**”АД е учредено с уставен капитал 50 000 бр. обикновени акции с номинални
стойност 1 лев всяка. Капиталът е формиран от парична вноска в размер на 1000
лв. и непарична вноска от „Ф. - С.В.” ЕООД в размер на 49 000 лв.,
представляваща апорт на 16 бр. цветни монитори и 1 бр. компютърно устройство.
Въпросните недвижими имоти - земя и сграда са придобити от „А.**” АД в хода на
икономическата дейност на дружеството.
По делото е допусната и изслушана съдебно
оценителна експертиза за оценка на
пазарната стойност на недвижимите имоти: Поземлен имот, площ по
док. - 3581.000 кв. м., гр.Варна, ул. Зл. пясъци, пл. № III кв. 25 с площ по
док. 3582 кв м, обл. ВАРНА, общ. ВАРНА, гр.Варна ул. Зл. пясъци, п.к.9000;
Сграда, предназначение - Административна, делова сграда, площ по док. - 464.000
кв. м., гр.Варна, ул. кк Зл.пясъци Изч. център, СГРАДА КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ със ЗП
от 448 КВ.М. УПИ№ 10135.513.165 с площ 3581 КВ М,пл. № III кв.25 с площ по док.
3582 кв м, обл. ВАРНА, общ. ВАРНА, гр.Варна ул. ул. кк Зл.пясъци Изч.
център,п.к.9000, като при липсата на данни
купувачът да е реализирал приходи от преотдаване на сградата на трети лица и приложимите
методи на оценка, вещото лице е оценило сграда с площ от 464 кв.м. в к.к Златни
пясъци, гр.Варна - на 76059 лв., а терена – на 1 442 165 лв.
От заключението на съдебно икономическа
експертиза се изяснява, че видно от счетоводните баланси на „А.**” АД за 2012г.
— 2015г., процесните недвижими имоти са включени в актива на баланса, група „Дълготрайни материални активи
“ - „ земи “
и „ сгради
“.Процесните ДМА при първоначалното им придобиване за оценени по „ цена на придобиване “.
Последващо оценяване не е извършвано. Балансовата стойност на акциите се
определя като разлика между активите и пасивите на дружеството, отразени в
счетоводния баланс към определена дата, а такъв не е представен или обявен. Вещото лице пояснява, че няма нормативно изискване,
съгласно което при преустановяване на дейността на дружество, притежаваните от
него недвижими имоти да се прекласифицират от дълготрайни материални активи,
отчитани по реда на НСС 16 „Дълготрайни
материални активи”, в инвестиционни имоти, отчитани по реда на
НСС 40 „ Отчитане на
инвестиционни имоти “ или в стоки за продажба, отчитани по реда
на НСС 2 ,, Отчитане на
Стоково-материалните запаси ”. В публикуваните в Търговския
регистър по партида на дружеството счетоводни баланси към 31.12.2012г., 31.12.2013г.,
31.12.2014г. и 31.12.2015г. недвижимите имоти са представени като ползвани в
дейността имоти и са отчитани като дълготрайни материални активи по реда на НСС
16 „Дълготрайни
материални активи”. В т. 2.7 „Действащо предприятие” на Приложението към Годишния
финансов отчет за 2015г. е оповестено, че „А.**” АД не е извършвало дейност
през 2015г. Недвижимите имоти, притежавани от дружеството след 01.01.2015г. не
се използват от дружеството, защото то не извършва икономическа дейност.
Поради липса на информация за периода след
01.01.2015г. дали недвижимите имоти са използвани в дейността на предприятието,
вещото лице не може да установи и недвижимите
имоти представляват ли „ инвестиционен
имот ” или „ имот за
продажба ” по смисъла на т. 2 от НСС 40 „ Отчитане на инвестиционни имоти “. Съгласно
т. 4 а) от НСС 40 „ Отчитане на
инвестиционни имоти “ , „ инвестиционният имот ” се признава,
когато има вероятност предприятието да получава икономически изгоди от
инвестиционния имот, т.е. извършва се оценка на степента на сигурност, свързана
с потока на бъдещите икономически изгоди на основата на наличните данни в
момента на първоначалното признаване. По поставената му задача №8 изяснява, че „Инвестиционен имот” е имот (земя или сграда, или част
от сграда, или и двете), държан по-скоро за получаване на приходи от наем или
за увеличаване на стойността на капитала. Счетоводно се отразява като
Дългосрочен финансов актив. Съгласно т. 5.1 и 5.2 от НСС 40 „Отчитане на инвестиционни имоти“
първоначалното оценяване на „ инвестиционните имоти ” се извършва по цена на
придобиване, като в цената на придобиване на закупените инвестиционни имоти се
включва покупната цена и всички разходи, които са пряко свързани със сделката.
Съгласно т. 5.6 от НСС 40 ,, Отчитане на инвестиционни имоти“
при прехвърлянето на друг вид имот в инвестиционен имот той се завежда със
стойност, равна на балансовата стойност на имота, по която се е отчитал до
момента.
„Имот за продажба” пък е имот, държан за продажба в рамките на
икономическата дейност на предприятието. Счетоводно се отразява като
Стоково-материален запас.
Съгласно т.3.2, а) от НСС 40 „Отчитане на инвестиционни имоти“
предприятието класифицира имотите според предполагаемото им предназначение като
стоки, когато са закупени с цел последваща продажба и се отчитат по реда на НСС
2 „Стоково-материални
запаси“. Първоначално стоково-материалните запаси се отчитат по
доставна стойност /историческа цена/ и съгласно т. 4 от НСС 2 „ Стоково-материални запаси ”
доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването,
както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на
стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние. В
отговор на задача № 9 относно това как се отразяват измененията в пазарната цена
на инвестиционните имоти и имотите за продажба в баланса след първоначалното им
класифициране като такива, вещото лице депозира заключение, че съгласно т.7 от
НСС 40 „Отчитане на
инвестиционни имоти“ след първоначалното им признаване като
инвестиционни имоти, предприятието трябва да избере за последваща оценка на инвестиционните имоти или модела на
справедливата стойност, или модела на цената на придобиване като своя
счетоводна политика. Тъй като по делото обаче не е предоставена счетоводна
политика на „А.**”АД вещото лице не може да определи кой подход е избран от
дружеството. След първоначалното признаване, предприятието, което избира модела
на справедливата стойност, трябва да измерва всички свои инвестиционни имоти по
тяхната справедлива стойност, съгласно т. 8.1 от НСС 40 „Отчитане на инвестиционни имоти“. Справедливата
стойност на инвестиционен имот е неговата пазарна стойност. Печалбата или
загубата, възникваща от промяна в справедливата стойност на инвестиционния имот
трябва да бъде включена в текущите приходи или разходи за периода, през който
възниква.
На основание т.9.1 от НСС 40 „Отчитане на инвестиционни имоти“
след първоначалното признаване, предприятието, което избира модела на цената на
придобиване, трябва да оценява всички свои инвестиционни имоти, съгласно НСС 16
„Дълготрайни материални активи’’.
Съгласно т.9.2 от НСС 40 ,,Отчитане на
инвестиционни имоти“, когато предприятието използва модела на
цена на придобиване, прехвърлянията между инвестиционни имоти, имоти, ползвани
от собственика, и стоково-материални запаси, не се променя балансовата стойност
на прехвърляния имот и не се променя стойността на този имот за целите на
оценяването.
Съгласно т.7 „Оценка след първоначалното признаване” на НСС 16 „Дълготрайни материални активи”,
предприятието може да избере или препоръчителен подход, или допустимия
алтернативен подход като своя счетоводна политика. Не е предоставена счетоводна
политика на „А.**” АД, поради което вещото лице може да предполага кой подход е
избран от дружеството.
След първоначалното признаване,
предприятието, което избира препоръчителен подход, инвестиционните имоти следва
да се отчитат по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и
натрупаната загуба от обезценка. След първоначалното признаване, предприятието,
което избира допустимия алтернативен подход, преоценките трябва да се правят
достатъчно редовно, така че балансовата стойност на инвестиционните имоти да не
се различава съществено от тази, която би била определена при използването на
справедливата стойност към датата на финансовия отчет.
Затова
вещото лице е депозирало заключение, че не може да определи паричната равностойност на дружествения дял на С.Ц.Г.към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото й
правоотношение (28.02.2019г.) във „Ф.-С.В.“ЕООД, защото не е предоставен
междинен счетоводен баланс на „Ф.-С.В.“ЕООД към 28.02.2019г. Сочи още, че ако в
счетоводната политика на „А.**”АД е приет модела на справедливата стойност и
земята и сградата са трансформирани от дълготрайни материални активи и
инвестиционни имоти, увеличението на балансовата стойност на недвижимите имоти
ще се отрази като текущ приход в „А.**” АД, който има отражение върху
финансовия резултат, респективно - в увеличение на неразпределената печалба,
съответно и на собствения капитал на „А.**” АД.
С оглед на горното вещото лице е дало
заключение, че при определяне на паричната равностойност на база междинен
счетоводен баланс на „Ф.-С.В.“ЕООД към 28.02.2019г. няма как да се приложи НСС
40 за недвижимите имоти, собственост на друго юридическо лице „А.**”АД и
увеличението в балансовата стойност на недвижимите имоти да се отрази като
текущ приход във „Ф.- С.В.“ЕООД, който има отражение върху финансовия резултат,
респективно - в увеличение на неразпределената печалба, съответно и на
собствения капитал на „Ф.-С.В.“ЕООД. Затова вещото лице е депозирало
заключение, че не може да определи паричната
равностойност на дружествения дял на С.Ц.Г.към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на членственото й правоотношение (28.02.2019г.) във „Ф.-С.В.“ЕООД,
защото не е предоставен междинен счетоводен баланс на „Ф.-С.В.“ЕООД към
28.02.2019г.
Неоснователни са доводите на ищцата,
че от създаването на пречки от ответника за събирането на доказателствата
съобразно чл.161 от ГПК следва да бъде прието за доказано настъпването на твърдяните
от ищеца факти относно увеличаване на стойността на имуществото на дружеството,
респ. на стойността на дружествения дял на съдружника наследодател. С оглед на обстоятелствата
по делото, установени и от заключението на вещото лице по СИЕ няма основание и
данни разликата между цената на
придобиване и справедливата стойност на процесните недвижим имоти да бъдат
включени в текущите приходи на „А.**“ АД , респ. да има отражение върху
финансовия резултат на дружеството. При
съобразяване на чл. 161 и чл.162 ГПК, които изискват при доказване на
основанието на предявения иск по отношение на неговия размер, съдът следва да вземе
предвид всички събрани по делото доказателства, когато няма преки такива, като
съобрази и поведението на насрещната страна. С оглед на посочените правила, в
този случай стойността на т. нар. чист актив следва да бъде определена въз
основа на последния най-близък до релевантния момент счетоводен баланс,
изготвен от ответника, в която да бъдат отразени и балансовата стойност на
акциите в А.** АД, но данни за такива няма (дружеството не е подало и ГДД).
В съдебно заседание вещото лице икономист
изяснява, че изготвянето на междинен счетоводен баланс става на базата на
счетоводния баланс към 31.12.2018 г., но такъв липсва. Такъв не е изготвян за
периода на цялото съществуване на ответното дружество. В актива на дружеството
обаче следва да се включват акции в „А.**“ АД, на стойност всяка от един лев,
поради което съобразно притежаваните от наследодателката права – тя притежава
акции на стойност 24 500 лв.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира предявеният главен иск за частично основателен. Правото по чл.
125, ал. 3 ТЗ е имуществено право, което е наследимо, следователно при
същото съотношение наследниците на съдружника С.Ц.Г.са придобили и правото на
последния да получи равностойността на дяловете поради прекратяване на
участието му. Последното съответно е прекратено чрез смъртта й на основание чл.
125, ал. 1, т. 1 ТЗ, с оглед на което ищцата като единствена нейна
наследница се легитимира като лице, правоимащо да получи равностойността на
дела на починалия съдружник, по силата на наследяване. Що се отнася до
действителната стойност на дела, същата следва да бъде определена по счетоводен
баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството – в
случая към 23.02.2019 г. По отношение изчисляването на посочената стойност е
формирана трайна съдебна практика, според която същата следва да се определи
въз основа на т. нар. чист актив, а такъв е налице когато има превишаване на
сумата на активите над тази на пасивите. В компонентите за формиране на
равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на
собствения капитал, резервите и финансовия резултат – Решение № 100/07.02.2013
г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, I т. о. и много други.
Относно спорния по делото въпрос за
стойността на дружествения дял, съдът съобрази от правна страна следното: Съгласно
установената практика на ВКС ( решение № 206 от 06.08.2018 г. по т. д. №
1108/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и посочените решения на ВКС) при определяне на
равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в
дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се
отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност,
справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти.
Също така, приема се, че дяловата вноска на съдружника, която намира счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела "Собствен капитал", не се включва в чистия актив и при формиране на равностойността на дружествения дял на съдружника, прекратил участието си. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска. Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала - чл. 127 ТЗ. В този смисъл, под "имуществени последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник.
Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието (т. е без собствения капитал, резервите и финансовия резултат - решение № 100 от 07.02.2013 г., по т. д. № 665/2011 г. на І ТО на ВКС). В случай, че сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да се изплати делът му.
По отношение на оценката на стойността на дружествен дял в ООД, в практиката на ВКС /напр. решение № 224/10.09.2010 г. на ІІ ТО, по т. д. № 765/2008 г. и определение № 536/08.07.2011 г. на І ТО, по т. д. № 233/2011 г. / се приема, че нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивна и в нея е посочено изрично, че уреждането на имуществените последици се извършва въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството. Законодателят не визира пазарна стойност на активите /което предполага оценител/, а балансова стойност, която се подчинява на счетоводните изисквания за съставяне на междинен баланс, в това число и за методологията на оценка на имуществото на дружеството, а последните подлежат на проверка посредством експертно заключение, преценяващо съобразяването със законовите изисквания за изчисляване на дружествения дял /а не ликвидационен дял/. Затова балансът, съставен по правилата на счетоводните стандарти, които дружеството е възприело, се приема като обективна база за изчисляване равностойността на дължимия при прекратяване на членственото правоотношение дружествен дял, с което се гарантират, както интересите на съдружниците, така и интересите на кредиторите на дружеството. В този смисъл оценката и възможните корекции в стойността на дълготрайните материални активи са предварително разписани в приложимите от дружеството счетоводни стандарти, като намират отражение в съставяните годишни счетоводни отчети, които търговецът има задължение да обявява в Търговския регистър.
Правилата за процеса на доказване, уреден в глава ХIV ГПК, поставят доказателствената тежест върху страните в производството (чл. 154, ал. 1 ГПК); те трябва да посочат и представят доказателства за правнорелевантните факти, на които основават своите искания или възражения. Страната може да бездейства, въпреки указанията на съда, че фактът е правнорелевантен и доказателствената тежест е нейна. Поради бездействието на страната фактът може да остане недоказан и съдът ще приложи последиците от недоказването, но тези последици не са от възпрепятстване, а от непровеждане на доказването (решение № 195/29.06.2016 г. по гр. д. № 665/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о.) Когато правнорелевантният факт има значение за основанието на иска или на възражението, след като приеме, че фактът не се е осъществил, съдът ще отхвърли иска или възражението; но ако фактът има значение за размера на предявения иск, съдът е длъжен да определи размера съгласно чл. 162 ГПК, който възлага доказателствената тежест за фактите, обуславящи размера на иска, върху двете страни. Разпоредбата е приложима за установяване именно и само на факти, но не и на самото съществуването на спорното по делото, субективно материално право на ищеца, нито пък на конкретният му, именно заявен от ищеца по делото, негов размер, който на собствено основание подлежи на установяване в процеса, чрез доказване с допустими и относими доказателства на обуславящите го факти. Ето защо неоснователно ищцовата страна поддържа, че неизпълнението на задължението на ответника да представи доказатества по делото следва да има за последица уважаване на иска в предявения размер, с оглед на твърденията в исковата молба относно определяне на равностойността на дружествения дял в хипотезата на дружество- майка притежаващо недвижими имоти и съобразно тяхната стойност.
В настоящия случай ответното дружество
не е представило необходимите първични и вторични счетоводни документи,
хронологичните и аналитични счетоводни регистри за изготвяне на заключението на
съдебно-икономическата /счетоводна/ експертиза, поради което и с оглед факта на
недостатъчната информация за стопанските операции от 2015 г. до смъртта на
наследодателя на ищцата, вещото лице не може да състави междинен баланс на
дружеството към релевантния момент. При
това положение съдът определи размера на стойността на дружествения дял на
починалия съдружник съобразно останалите събрани по делото доказателства и в
съответствие с разпоредбата на чл. 162 ГПК.
В конкретния случай, видно от данните по делото и заключение на СИЕ следва да се приеме, че към момента, в който е настъпило основание за прекратяване на членството на съдружника Георгиева, размерът на дружествения дял на напусналия съдружник възлиза на 24500 лв., колкото е стойността на акциите в търговоското дружество „А.**“. Тъй като не се установи каква е балансова им стойност и не е съставен междинния счетоводен баланс на дружеството към края на месеца в който е прекратено правоотношението с напускащия съдружник, стойността на притежавани от същото акции в друго дружество /мажоритарен дял/, следва да бъдат оценени по номинална стойност и това следва да бъде съобразено при остойностяването и изплащането на дела на ищцата от ответното дружество. В допълнение следва да се посочи само, че релевантен за определяне на стойността на дела на прекратилия участието си съдружник в дружество майка е индивидуалният му счетоводен баланс, а не консолидираният счетоводен баланс на икономическата група - Решение № 80 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 620/2019 г., II т. о., ТК.
С оглед на горното, искът е основателен и доказан до размера на 24 500 лв., като в останалата му част следва да се отхвърли
Акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира за частично основателен. Задължението за уреждане на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ не е с определен в закона или в договора срок за изпълнение – разпоредбата определя момента, към който следва да се извърши баланса, релевантен за определяне на задължението, но не определя срок за изпълнение. Тъй като вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ е безсрочно – в този смисъл Определение № 386/07.07.2009 г. по т. д. № 765/2008 г. на ВКС, II т. о., Определение № 437/03.07.2014 г. по т. д. № 81/2014 г. на ВКС, II т. о. Следователно падежът на вземането настъпва след покана, респективно обезщетение за забава се дължи, само ако длъжникът е поканен да изпълни. Законът не предписва особена форма на поканата, но от нейното съдържание трябва да е ясно, че се иска изпълнение на конкретна по размер парична престация –така напр. Решение № 45/18.05.2010 г. по т. д. № 532/2009 г. на ВКС, I т. о. В тази връзка по делото е представена нотариална покана, с която ответникът е поканен да изпълни задължението си и същата е връчена на 23.08.2019 г., откогато тече 7 дневен срок за доброволно изпълнение и считано от изтичането му ответникът е в забава и за него възниква задължение да заплати обезщетение за забавено плащане, в размер определен от съда с оглед чл.162 от ГПК на 387, 92 лв.
При този изход на спора ищцата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от исковете в размер на 2189, 86 лв. за деловодни разноски и в размер на 4935, 37 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед чл.78, ал.2 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на и на ответника, но такива не са сторени и липсва искане поради което и съдът не се произнася в този смисъл.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф. С.В.“ЕООД с ЕИК ****** да заплати на П. В.Н. с ЕГН **********,
на правно основание чл.125,
ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл. 127 от ТЗ, сумата от 24 500
лева, дължимата парична равностойност на дружествен дял на С.Ц.Г., към датата
28.02.2019 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 25.10.2019 година
до окончателното й изплащане и на правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 387, 92 лева, представляваща законна
лихва за забава върху тази сума, считано от от 31.08.2019 г. до 24.10.2019 г.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.125, ал.3 вр. с
чл.127 от Търговския закон в останалата му част – над уважения размер, до
размера от 37 500 лв. (тридесет и седем хиляди и петстотин лева),
представляващо част от цялото парично вземане на ищеца в размер на 2 131 752,41
лв., както и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в останалата му част –
над уважения размер, до размера от 572, 92 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Ф. С.В.“ЕООД с ЕИК ****** да заплати на П. В.Н. с ЕГН ********** сумата от 2189, 86 лв. за деловодни разноски и 4935, 37 лв. за адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка *** ***: FINVBGSF в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр П. В.Н..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: