МОТИВИ към Присъда
от 03.10.2018г. на КРС
по
НЧХД № 645/ 2018г.
С тъжба е повдигнато обвинение срещу М.А.Е. за това, че
на 10.12.2017г. в с.***, общ.Кърджали като извършител причинил леки телесни повреди
на повече от едно лице, а именно на майка си Н.М.Е. *** с ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания в главата и в дясната
част на ребрата без разстройство на здравето, и на сестра си Г.А.С. *** с ЕГН **********,
изразяваща се в оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на главата и дясната
мишница, довели до болка и страдание без разстройство на здравето- престъпление
по чл.131 ал.1 т.3 и т.4 предл.3 вр.чл.130 ал.2 от НК.
Съвместно в наказателното производство е предявен и приет
за разглеждане граждански иск от Г.А.С. срещу подсъдимия М.А.Е. за сумата от 2000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 10.12.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Съвместно в наказателното производство е предявен и приет
за разглеждане и втори граждански иск от Н.М.Е. срещу подсъдимия М.А.Е. за сумата
от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 10.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Адвокатът на тъжителите моли съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимия за виновен в извършено престъпление на 10.12.2017г.
в с.***, обл.Кърджали. Всички обстоятелства в тъжбата били доказани по един
безспорен и несъмнен начин от разпитаните по делото свидетели. Поради това и
предявените граждански искове били основателни и доказани до пълния им предявен
размер. Настоява на подсъдимия да му се наложи наказание „пробация“ при
приложение на първите две мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 18 месеца, който размер
бил справедлив и в съответствие със закона. Моли да им се присъдят и
направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание като
заявява, че не се признава за виновен. Дава подробни обяснения за случилото се,
в които разказва, че на 10.12.2017г. не бил удрял майка си и сестра си.
Тъжителката Г.С. връхлетяла върху него и той я бутнал настрани. Твърди, че
последната дошла насинена от Пловдив. В своя защита и при последна дума
заявява, че е невинен. Назначеният му служебен защитник пледира в ход по
същество, че единственото доказано по безспорен начин били лошите отношения
между тъжителите и подсъдимия. Обвинението не почивало на реалната ситуация
около случката. Подсъдимият отричал да е нанасял удари на майка си и сестра си,
поради което липсвали основания той да бъде признат за виновен и осъден.
Алтернативно настоява, ако бъде признат за виновен, то това да стане само по
отношение на тъжителката Г.С. и да му се присъди обезщетение с оглед практиката
на съда.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият М.А.Е., роден на ***г. в гр.Кърджали, живущ ***,
български гражданин, женен, със завършен 6 клас, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Е. е брат на тъжителката Г.С. и син на
тъжителката Н.Е.. Той и майка му живеели в къща на различни етажи в ***. От
дълги години двете страни били в лоши отношения. На датата 10.12.2017г. сутринта
в *** между тъжителките и подсъдимия отново възникнал битов спор, при който последният
направил забележка на майка си да не цепи дърва пред входната врата в двора,
защото може да я удари. Чувайки това тъжителката Г.С., която по това време се
намирала в къщата, излязла на двора, за да види какво става. Тя се опитала да
спре кавгата между майка и син, при което се скарала на брат си и помолила тъжителката Н.Е. да влезе вътре в
дома си. В този момент подсъдимият М.Е. започнал да нанася удари с юмруци по
главата на сестра си Г.С.. В това време се намесила майката Н.Е., която опитала
да възпре сина си да бие сестра си. Тогава подсъдимият М.Е. се насочил към
тъжителката Н.Е. и я ударил по главата, при което тя паднала на земята. В този
момент боят от дееца бил прекратен, а тъжителката Г.С. вдигнала майка си от
земята и двете се прибрали в къщата. Същият ден около 11- 12ч. в къщата на
тъжителката Н.Е. дошли другите й две дъщери- свидетелките Г.С. и Н.Ю., които
видели майка си и сестра си Г.С. разстроени. Те им разказали какво се случило
сутринта, както и им показали нараняванията си. Видели по дясната ръка на сестра
си Г.С. синини и рани по главата, а майка им споделила, че я болят гърба и
главата от падането на земята.
На следващият ден 11.12.2017г. двете тъжителки посетили
кварталния инспектор, на който се оплакали за случилото се предния ден. След
това тъжителката Г.С. посетила и Съдебен лекар, който след преглед й издал
Съдебномедицинско удостоверение № 297/ 2017г., чието заключение е, че имала
оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на главата и дясната мишница, които
увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин
било възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната.
Тъжителката Н.Е. не посетила съдебен лекар, тъй като се срамувала от случилото
се.
На 11.12.2017г. двете тъжителки Н.Е. и Г.С. подали молба
до съда по Закона за защита от домашно насилие срещу подсъдимия М.Е. за
насилие, което претърпели на 10.12.2017г. Било образувано гражданско дело №
1654/ 2017г., което приключило с решение за налагане мярка за защита от домашно
насилие в полза на двете тъжителки Н.Е. и Г.С. срещу подсъдимия М.А.Е.. По
делото била издадена и Заповед за защита, с която дееца М.Е. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо двете тъжителки Н.Е. и Г.С..
От назначената по делото Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 60/ 2018г. се установява, че на Г.С. е било причинено оток,
кръвонасядания и охлузване на кожата на главата и дясната мишница, което е
причинило болка и страдание при възстановителен период от около 10 дни.
Фактът на причинената телесна повреда на тъжителката Г.С. от подсъдимия М.Е.
се доказа от следните доказателства: от обясненията на самия деец, от
свидетелските показания Г.С. и Н.Ю., които са последователни и кореспондиращи
си, от представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № 297/ 2017г. за
извършен на Г.А.С. преглед на 11.10.2017г., т.е. на следващият ден след
извършване на инкриминираното деяние, от Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 60/ 2018г., както и от
гражданско дело № 1654/ 2017г. по описа на КРС.
По делото не бяха представени писмени документи, които да
сочат на причинени увреждания на тъжителката Н.Е., но са налице гласни
доказателства дадени от Г.С. и Н.Ю., които свидетелстват, че тяхната майка е
имала синини и болки в гърба в областта на ребрата и главата причинени от
падането й на земята след удара от нейния син М.Е..
В крайна сметка се установи по делото, че именно от ударите
с ръка нанесен от подсъдимия С. на двете тъжителки, последните са получили леки
телесни повреди. Като между двете- удара и увреждането- е налице и причинно
следствената връзка, защото безспорно бе установено по делото, че подсъдимият е
ударил детето по левия крак, където е установено и кръвонасядането, което е
видял и свидетелят Т.Х..
Версията на подсъдимия М.Е., че тъжителката Г.С. ***
посинена се опровергава от свидетелските показания на Е.Х., която пътувала
заедно с нея при идването й при майка й в с.***.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.131 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК. Изпълнителното
деяние, с което е засегнал обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността,
деецът е осъществил чрез действие, а именно нанасяйки удари с ръка по главите и
на двете тъжителки. Деянието е осъществено от дееца спрямо майка му, тъй като пострадалата
Н.Е. е негов родител. Престъплението е съставомерно и по т.4 на чл.131 от НК,
тъй като е извършено спрямо две лица. Деянието е извършено при форма на вината евентуален
умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено
опасните му последици и е допускал тяхното настъпване. От гледна точка на въздействието
върху обекта това посегателство против здравето на пострадалия е типично резултатно
увреждащо престъпление, като в настоящият казус резултатът е оток, кръвонасядания
и охлузване на кожата на главата и дясната мишница на Г.С., както и синини и
болки в областта на гърба и ребрата. Причините за извършване на деянието се коренят
в незачитане на физическата неприкосновеност на личността и ниско правосъзнание.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът
като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.131 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.130
ал.2
от НК- лишаване от свобода до една година
или пробация, като същото е извършено при
пряк умисъл, а също и че подсъдимият към датата на извършване на престъплението- 10.12.2017г. не
е бил осъждан предвид настъпилата реабилитация по право и
не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК,
както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да
бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно
наказание. Настоящата
инстанция взе предвид типичната степен на
обществена опасност на деянието,
ниската степен на засягане на организма на пострадалите лица и наличието
на смекчаващи обстоятелства на дееца-
чистото съдебно минало, добри
характеристични данни и влошеното му здравословно състояние, намира,
че едно административно наказание към средния размер на предвиденото, а именно глоба
в размер на 2000
лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
По
гражданският иск: Настоящата
инстанция предвид изхода на
делото намира, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което
приема, че подсъдимият М.Е. е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на
пострадалата Н.М.Е. в резултат на виновно и противоправно престъпно поведение
извършено на 10.12.2017г. по чл.131 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК.
Претендираното обезщетението за претърпени болки и страдания трябва да
съответства на тежестта на причинените телесни увреждания, характера и
продължителността на лечение и трайните последици за здравето на увредения. В
настоящият казус е налице засягане в най- ниска степен на организма чрез
нанасяне на един удар по главата на тъжителката, при което тя е паднала на
земята и е почувствала болки в главата и в гърба. Тези увреждания са причинили болка
и страдание, което преживяване и неприятно усещане представлява в малка степен
посегателство против физическата цялост на личността. Предвид на изразеното и
отчитане на неудобствата от увреждането; при съобразяване на практиката на
съдилищата и на критерият за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният граждански
иск от пострадалата Н.Е.,
която
е
конституирана
като граждански ищец, е доказан и основателен в размер от 100,00 лв.,
представляваща причинени от престъплението извършено на 10.12.2017г.
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от тази дата до окончателното й изплащане. Поради това
бе отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 2000лв. като неоснователен и
недоказан.
Настоящата инстанция предвид изхода на делото намира, че са
налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимият М.Е.
е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на пострадалата Г.С. в резултат на
виновно и противоправно престъпно поведение извършено на 10.12.2017г. по чл.131
ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК. Претендираното обезщетението за претърпени
болки и страдания трябва да съответства на тежестта на причинените телесни увреждания,
характера и продължителността на лечение и трайните последици за здравето на увредения.
В настоящият казус е налице засягане в най- ниска степен на организма чрез нанасяне
на удари по главата на тъжителката, при което й е причинено оток, кръвонасядания
и охлузване на кожата на главата и дясната мишница, което е причинило болка и страдание
при възстановителен период от около 10 дни. Предвид на изразеното и отчитане на
неудобствата от увреждането; при съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият
за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният
граждански иск от пострадалата Г.С., която е конституирана като граждански ищец,
е доказан и основателен в размер от 800,00лв., представляваща причинени от престъплението
извършено на 10.12.2017г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от тази дата до окончателното й изплащане. Поради това бе отхвърлен иска до пълния
му предявен размер от 2000лв. като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, който предвижда, че
когато подсъдимият бъде признат за виновен следва да възстанови направените по
делото разноски на тъжителя, съдът му ги възложи- 807,61лв. на Н.М.Е.,
997,61лв. на Г.С., както и 100лв. по сметка на КРС за две държавни такса върху
уважения размер на двата граждански иска.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество и по вътрешно убеждение,
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: