№ 68
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000467 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищците по делото Й. В. Ч. ЕГН:********** и
Р. В. Ч. ЕГН: **********, представлявани от пълномощника си по делото адвокат Б.М.,
вписан в АК –С. против Решение № 21013 от 15.02.2021 г.,постановено от Смолянският
окръжен съд по търг.дело№ 56/2019 г.
По силата на обжалваното решение съдът е уважил предявеният от „ П.и.б. „АД,
вписана в ТР с ЕИК ********* против ответниците Й. В. Ч. ЕГН:********** и Р. В. Ч.
ЕГН: ********** иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.417 от ГПК, като е признал за
установено, че Б. има вземане срещу ответниците, възникнало по договор за банков
кредит № *** от 19.03.2012 г. за следните суми: неиздължена главница в размер на
10 763.32 евро; просрочена договорна лихва в размер на 2 652.98 евро,дължима за времето
на просрочието от 27.04.2013 г. до 19.05.2014 г., както и законна лихва върху уважения
размер на главницата от 10 763.32 евро, считано от 14.06.2019 г. до окончателното
заплащане на дължимата сума. Искът за присъждане на главницата е отхвърлен за
разликата над 10 763.32 евро до 14 197.95 евро, както е отхвърлен иска за сумата от 139.77
евро, претендирана като дължима наказателна лихва.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването за неправилно приложение на
материалния закон – чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.11,ал.2 от същия
закон. В случая жалбоподателят като нарушение сочи, че Общите условия на Б. за
1
предоставяне на кредити на физически лица не са били подписани от заемателя, съгласно
изискването на чл.11,ал.2 от ЗПК, в който случай договорът за потребителски кредит е
недействителен - чл.22 от ЗПК.
Според жалбоподателя съдът не е съобразил факта, че договорът за потребителски
кредит е уговорен в евро и след като кредита е усвоен в друга валута е налице
неравноправна клауза, водеща до невъзможност по –слабата страна да предвиди
икономическите последици от оскъпяването на цената на предоставената в заем сума.
Поддържа се оплакването ,че решението по отношение на втория ответник Р. В. Ч.,
който е поръчител по основния договор за потребителски кредит е постановено в
нарушение на чл.147,ал.1 от ЗЗД. Отговорността на поръчителя следва да се определи като
началният момент за предявяването на иска следва да се счита от падежа на всяка една
падежирала вноска. Съдът е следвало да конкретизира кои са падежиралите погасителни
вноски и по отношение на кои точно от тях е изтекъл преклузивният срок по чл.147 от ЗЗД.
Въззиваемата страна“ П.и.б. „АД ЕИК *********, представлявана от изпълнителните
директори на Б. чрез юриск. И.Х. поддържа писмен отговор , съгласно който въззивната
жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е установителен по чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.417 ГПК- за
установяване съществуване на вземане ,възникнало по договор за банков кредит.
По делото е безспорно установено, че спорното вземане е възникнало по договор №
***/ 19.03.2012 г.,по силата на който „П.и.б. „АД е предоставила на кредитополучателя Й.
В. Ч. банков кредит в размер на 14 800 евро за рефинансиране на съществуващи
задължения по предходни два договора за кредитни карти от 28.03.2007 г. Вземането по
договора е обезпечено чрез сключен договор за поръчителство от 19.03.2012 г., като
поръчител е лицето Р. В. Ч., който се задължава пред Б. –кредитор да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на главното задължение. Последното включва дължима
главница в размер на 14 800 евро, договорни лихви, такси, комисионни и разноски,
произтичащи от сключения договор за банков кредит.
Първото оплакване, изложено във въззивната жалба е , че договорът за потребителски
банков кредит е недействителен, тъй като Общите условия на Б. за предоставяне на
кредити на физически лица не са подписани от кредитополучателя на всяка страница. Това
е изискване на чл.11,ал.2 от Закона за потребителските кредити.
Действително съгласно цитираната разпоредба Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Следва да се отбележи, че договорът за банков кредит е сключен на 19.03.2012 г. към
който момент законът не е изисквал да бъдат подписани от страните Общите условия, при
това всяка страница от тях.
2
Това изискване е регламентирано с изменението на закона с разпоредбата на чл.12,ал.2 /
нова/, обн.ДВ, бр.35 от 2014 г, в сила от 23.07.2014 г. На това основание не може договора
за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен още повече, че смисъла на
поставянето на подписите е в това кредитополучателят да се е запознал с Общите условия
на Б. –кредитор. В случая кредитополучателят Й.Ч. изрично е декларирал, че се е запознал с
Общите условия и приема последните да се приложат при изпълнението на договора.
Според жалбоподателя липсата на връчените Общи условия по този вид кредити –
потребителските кредити, предоставени на физически лица, както кредитополучателят, така
и поръчителят не са били наясно с последиците от сключването на договора в евро. Първо ,
вече стана ясно , че кредитополучателят се е запознал с Общите условия и второ: не е ясно
как може да се защити тезата, че след като договорът за потребителски кредит е уговорен
в евро,а не в националната валута- това води до недействителност на договора поради
наличието на неравноправни клаузи. Процесният договор е сключен през 2012 г., а както е
добре известно режима на валутен борд е въведен в Б. през далечната 1996 г., от когато
еврото е резервна валута. От този момент и до сега еврото е / все още / най-стабилната
европейска валута,а колебанията във валутните курсове са характерни за валутите на
държавите, които са извън Европейския съюз , например швейцарския франк . Дали
предложената от „П.и.б. „ договорна лихвата е била изгодна за кредитополучателя или не –
изобщо не е било необходимо страната да разполага със специални знания за да прецени коя
банкова институция му предлага по-добри условия за отпускане на кредит. В град с
големината на С. , където банките, имащи офис в центъра на града всеки един гражданин
може да получи необходимата информация за лихвената политика на всяка банка за не
повече от два часа. А след това вече с помощта на финансов експерт да прецени коя банкова
институция предлага най- добрите условия. Повече от ясно е , че кредитополучателят си е
спестил тези усилия и тъй като е имал стари задължения към същата банкова институция е
приел варианта за потребителски банков кредит за рефинансиране, т.е. погасяване на стари
задължения, които не са обслужвани. Сам по себе си факта, че кредита е усвоен в евро не
може да се приеме като индикация , че в същия има неравноправни клаузи. Вярно е че
българските граждани получават доходите си преимуществено в лева, но курса евро / лев е
фиксиран и не търпи колебания.
По отношение на оплакването за постановяване на решението в нарушение на
чл.147,ал.1 от ЗЗД следва да се съобрази следното:
В случая договорът за потребителски кредит от 19.03.2012 г е сключен за период от
10 години, като е предвидено задължението да се изплати на отделни – общо 120
погасителни вноски, които са с различен падеж.
Следва да намери приложение Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС ,
постановено по т.д. № 5/2019 г., на ОСГТК. Съгласно диспозитива на цитираното решение
при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, шестмесечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД започве да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотезата на предсрочна изискуемост.
3
В конкретния случай е установено, че предсрочната изискуемост не е настъпила
преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, което е депозирано в РС- Смолян на
22.05.2014 г. В извлечението от счетоводните книги на Б. по чл.417,ал.2 от ГПК е посочено ,
че счетоводно кредитът е изцяло предсрочно изискуем на 19.05.2014 г., т.е.три дни преди
заявлението. Следва да се отбележи, че самото заявление за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на
целия кредит. Нито заявлението, нито счетоводната справка не се връчват на длъжника –
заповедното производство е едностранно. Няма как да се приеме ,че предсрочната
изискуемост е настъпила на 19.05.2014 г., тъй като към тази дата Б. не е изпълнила
задължението си да обяви на длъжника за предсрочната изискуемост . Това тя е трябвало да
направи безспорно преди 19.05.2014 г. Едва в края на първоинстанционното производство
Б. е депозирала уточняваща молба от 08.07.2020 г.а/ л.138/, с която уточнява, че при
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не са били налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то да се счита, че предсрочната изискуемост
е настъпила на 06.07.2020 г.
Не е много ясно защо Б. е посочила точно тази дата , но уточнението е лишено от
правна логика. Следва да се приеме, че уведомяването на длъжника / и неговия поръчител
в случая/ , че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем следва да се счита с
връчването на препис от исковата молба . Това е така, тъй като исковата молба по същество
има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с
връчването на преписа от ИМ той обявява този факт на длъжника си.
По делото е безспорно установено ,че ответниците са получили преписи от исковата
молба по чл.422,ал.1 от ГПК на 12.08.2019 г. и от този момент кредита е обявен за
предсрочно и изцяло изискуем. От заключението на ССЕ се установява, че последната сума,
която е платена по кредита е от 27.04.2013 г.,от който момент длъжника е в забава
продължила повече от 160 дни.
Следователно към момента на обявяването на кредита за предсрочно изискуем на
били налице и обективните предпоставки за предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 10,ал.1 от договора Б. има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем при наличие на просрочени плащания, а в случая забавата е продължила повече
от 5 месеца .
В случая не е налице бездействие на кредитора, тъй като последният е предявил иска
по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване на вземането си, исковата молба е връчена на
12.08.2019 г., на която дата ответниците са били вече уведомени и кредита е обявен за
предсрочно изискуем.
Следователно в случая не е налице бездействие от страна на Б. –кредитор и няма
основание последната да загуби обезпечението си чрез сключения договор за
поръчителство.
Неоснователно е в този смисъл оплакването във въззивната жалба, че преклузивният
4
срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД тече отделно за всяка погасителна вноска с настъпил падеж,
съгласно договорения между страните погасителен план. С Тълкувателно решение № 5 от
21.01.2022 г.на ВКС по т.дело№ 5/2019 г. ВКС прие обратното, че срокът започва да тече от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотезата на предсрочна изискуемост,
която в случая е налице.
В писмената защита на пълномощника на жалбоподателите се развива довод за
неравноправност на клаузата в раздел Втори ,т.4,поради липса на обявена методика. Този
факт, а именно методологията,която се ползва за определяне на БЛП или по точно липсата
на такава е отчетен от първия съд, който в мотивите си изрично приема, че тази клауза е
неравноправна.
Следва да се потвърди обжалваното решение като постановено в съответствие с
материалния закон – чл.147,ал.1 от ЗЗД.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 150 лева.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21013 от 15.02.2021 г., постановено от Смолянският окръжен
съд по търговско дело № 56/2019 г.
ОСЪЖДА Й. В. Ч. ЕГН: ********** и Р. В. Ч. ЕГН:********** да заплатят солидарно на
„ П.и.б. „АД ,вписана в ТР ЕИК ********* сумата от 150 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5