РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 15.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на трети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3421 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
По делото е постановено Решение № 923 от 26.06.2019
г., с което ответникът „Гален Фарма“ ООД е осъден да заплати на ищцата А.Е.П. сумата
от 10 690,38 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по договор за възлагане на управление от 20.02.1999 г. за 125 работни
дни за периода от 2012 г. до 2017 г., както и сумата от 746,85 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.12.2017
г. до 20.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на
подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С Определение № 723 от 30.12.2019 г., постановено по в.ч.гр.д.
№ 835/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е отменено протоколно
определение от 07.06.2019 г., с което съдът е отказал
да се допусне изменение на предявените от ищцата искове и вместо това е
допуснато увеличение на иска, предявен от А.Е.П. против „Гален Фарма“ ООД по
чл. 141, ал. 7 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 130 дни по договор за управление,
от сумата от 10 690,38 лв. на
сумата от 16 663,34 лв. и на иска по чл. 86 от ЗЗД за
обезщетение за мораторна лихва за забава върху главницата от сумата 746,85
лв. на сумата от
1 161,90 лв.
С молба от 20.01.2020 г. пълномощникът на
ищцата е направил искане за постановяване на допълнително решение във връзка с
увеличението на иска.
В съдебно заседание ищцата А.Е.П. чрез пълномощника си
моли за постановяване на допълнително решение, с което да бъдат уважени
предявените искове и за присъждане на разноските по делото. Ответникът „Гален
Фарма“ ООД чрез пълномощника си моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се
установява от данните по делото, че дружеството „Гален Фарма“ ООД е вписано в
търговския регистър с решение по ф.д. № 2686/1994 г. на Окръжен съд –
Пазарджик. С договор за продажба на
дружествени дялове от „Гален Фарма“ ЕООД, с. К., обл. П., сключен на 28.07.1998
г., продавачът Република България, представляван от Министъра на промишлеността
в качеството на орган по чл. 3 от ЗППДОП, е прехвърлил на купувача „Гален Фарма
Продакшън“ АД собствеността върху 2 450 дружествени дяла по 1 000 лв.
всеки, представляващи 80 % от регистрирания капитал на дружеството „Гален
Фарма“ ЕООД, с всички произтичащи от тях права и задължения по реда и при
условията на договора.
С Решение № 2696 от 03.11.1998 г.,
постановено по ф.д. № 2686/1994 г. на Окръжен съд – Пазарджик, по партидата на
„Гален Фарма“ ЕООД са вписани следните промени: приемане на нов съдружник
„Гален Фарма Продакшън“ АД, регистрирано по ф.д. № 420/1998 г. на Окръжен съд –
Пазарджик; промяна в наименованието на дружеството от еднолично търговско
дружество с държавно участие „Гален Фарма“ ЕООД в дружество с ограничена
отговорност „Гален Фарма“ ООД; увеличение на капитала от 3 062 000
лв. на 5 000 000 лв., избиране на нов управител – А.Е. Гилева, която
да управлява и представлява дружеството.
С Решение № 424 от 16.02.1999 г., постановено по ф.д.
№ 420/1998 г. на Окръжен съд – Пазарджик, са вписани следните промени по
партидата на „Гален Фарма Продакшън“ АД: заличен е като член на съвета на
директорите Т. Т. Б.; вписан е нов член на съвета на директорите Л. Г. В.;
вписан е нов изпълнителен директор на дружеството М. Д. П.
С договор за възлагане на управление на дружество с
ограничена отговорност „Гален фарма“ ООД – с. К., П. област, сключен на 20.02.1999 г. между М. Д. П. –
изпълнителен директор на „Гален Фарма Продакшън“ АД и А.Е. Г. – представител на
общия преференциален 20 % дял от една страна, наричан по-надолу доверител и А.Е.
Г. от друга страна, наричана управител, доверителят е възложил, а управителят е
приел да управлява търговското дружество „Гален Фарма“ ООД. Съгласно т. 7.5 от
договора управителят ползва платена годишна отпуска в размер на 30 работни дни
годишно, които може да ползва за целия период на договора, като сам определя
времето на ползването им. Съгласно т. 20 от договора при прекратяване на
договора на управителя се изплаща в едномесечен срок обезщетение съответстващо
на неизползвания от него платен годишен отпуск. Управителят има право в
случаите на неизползван платен годишен отпуск за предходни години да получи
възнаграждение за период, който той си избере, като в такъв случай се погасява
правото му да ползва реално този отпуск. Съгласно т. 10 от договора размерът на
месечното възнаграждение на управителя съгласно решение на общото събрание на
съдружниците от 03.11.1998 г. е 3,5 средни работни заплати в дружеството. Съгласно
т. 14 от договора за времето на ползване на платен годишен отпуск по този
договор на управителя се дължи възнаграждение, изчислено от изплатеното му
среднодневно възнаграждение по т. 10 за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска.
С протокол от Общото събрание на съдружниците на
„Гален Фарма“ ООД, проведено на 31.10.2017 г., е взето решение за избор на нов управител
на дружеството И. В. Ш. и за освобождаване на досегашния управител А.Е.П..
С Трудов договор № 10 от 14.11.2017 г. А.Е.П. е
назначена в ответното дружество на длъжността „директор, производство“.
Съгласно заключението на вещото лице К. по
съдебно-техническата експертиза, страниците на процесния договор за възлагане
на управление са съставени и отпечатани с еднакъв шрифт от типа серифен,
семейството е „Таймс Ню Роман“ с големина 12 рt. Оформлението на първа страница се различава от това
на останалите страници от договора. Първа страница е форматирана с подравняване
в ляво и липса на подравняване в дясно. Бялото поле в ляво е 30,87 мм.
Останалите страници са форматирани с подравняване в ляво и в дясно. Бялото поле
в ляво е 30,07 мм, а в дясно – 27,38 мм. От историческа гледна точка експертът не
може да даде становище за това дали първата и останалите страници от договора
са съставени едновременно и кога е станало това. При провеждане на изследването
е установено, че първата страница е отпечатана по технология – лазерен печат,
докато останалите страници са отпечатани по технология – мастиленоструен печат.
Съгласно основното и допълнително заключение на вещото
лице Ц. по допуснатата по делото съдебно-икономическата експертиза за периода
от 01.01.2012 г. до 14.11.2017 г. ищцата А.Е.П. е ползвала платен годишен
отпуск, както следва: за 2012 г. няма ползван платен годишен отпуск, за 2013 г.
– 10 дни, ползвани през месеците юли и август, за 2014 г. – 13 дни, ползвани
през месеците август и септември, за 2015 г. – 8 дни, ползвани през месеците
юли, август и септември, за 2016 г. – няма ползван платен годишен отпуск, за
2017 г. – 16 дни, ползвани през месеците август, октомври и ноември. За същия
период общият размер на неизползвания платен годишен отпуск е 130 работни дни,
разпределени по години, както следва: за 2012 г. – 30 дни, за 2013 г. – 20 дни,
за 2014 г. – 17 дни, за 2015 г. – 22 дни, за 2016 г. – 30 дни, за 2017 г. (до
14.11.2017 г.) – 11 дни. Среднодневното трудово възнаграждение на ищцата за
последния календарен месец с отработени не по-малко от 10 работни дни, а именно
месец октомври 2017 г., е в размер на 128,18 лв. Размерът на обезщетението за
неизползван отпуск за 130 работни дни е 16 663,34 лв., а размерът на
законната лихва за периода от 13.12.2017 г. до 20.08.2018 г. е 1 161,90
лв.
Установява се от показанията на разпитаната по делото свидетелка
М. Д. П., че работи като отговорник по човешките ресурси в „Гален Фарма“ ООД от
1996 г. Отговаря за служителите, назначени по трудов договор, но не и за тези,
чийто правоотношения са по ТЗ. Заявява, че за периода от 2012 г. до 2017 г.
ищцата е отсъствала от работа, но не е подавала молба за отпуск при
свидетелката, а е уведомявала собственика.
При така установените правнорелевантни факти съдът
намира следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК за допълване
на постановеното по делото решение по отношение на иска по чл. 141, ал. 7 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по договор за управление за разликата над 10 690,38 лв. до
предявения размер от 16 663,34
лв., а по отношение на иска по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от 13.12.2017 г.
до 20.08.2018 г. – за разликата над 746,85 лв. до предявения размер от 1 161,90 лв.
За
основателността на исковете в тежест на ищцата е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между нея и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за управление, съдържащ уговорки за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, прекратяването
на договора и размера на дължимото обезщетение.
Между
страните не съществува спор за това, че през процесния период ищцата е била
управител на ответното дружество.
Основният спорен по делото въпрос е за валидността на
договора за възлагане на управление, на който ищцата основава претенцията си за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
За доказване на възражението си за недействителност на
процесния договор за възлагане на управление ответникът поиска на основание чл.
182 от ГПК договорът да бъде представен в оригинал и ангажира съдебно-техническа
експертиза със задача да установи еднакви ли са по шрифт и оформление всички
страници на договора и дали съставянето технически на първата страница е
едновременно и еднакво с останалите страници на договора.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено,
се установява, че първата страница на договора е оформена със същия шрифт като
останалите, но е форматирана по различен начин – без подравняване в дясно и с
различно по размер бяло поле в ляво. Първата страница е отпечатана на лазерен
принтер, а останалите – на мастиленоструен.
Така ангажираните от ответника доказателства не
обосновават категоричен извод за недействителност на договора – същият беше
представен по делото в оригинал, а от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява единствено, че документът има
различно оформление и е разпечатан на различен принтер. Тези обстоятелства сами
по себе си не са достатъчни, за да се приеме с необходимата категоричност, че
волята на страните не е била насочена към сключване на договора и настъпване на
правните му последици.
В тази връзка договорът и експертното заключение не следва
да се разглеждат изолирано, а съвкупно с останалите доказателства по делото, а
именно ведомостите за възнаграждения на ищцата за част от исковия период, които
изхождат от ответното дружество, заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, изготвена въз основа на сведения, намиращи
се при ответника, а до известна степен и показанията на свидетелката М. Д. П., според
които ищцата е ползвала отпуск, може да се направи извод, че през процесния
период на ищцата е начислявано освен възнаграждение за отработените дни, също
така възнаграждение за дните в отпуск, дните в болнични и други. Така например
във ведомостта за месец септември 2015 г. на ищцата е начислено възнаграждение
в размер на 127,35 лв. за един ден платен отпуск, а според заключението по
съдебно-икономическата експертиза на ищцата е начислено възнаграждение за три
дни платен годишен отпуск през месец юли 2013 г. в размер на 306,52 лв., за седем
дни през месец август 2013 г. в размер на 747,71 лв., за пет дни през месец
август 2014 г. в размер на 185,71 лв. и т.н.
Тази съвкупност от писмени и гласни доказателства,
включително изхождащи от ответника, установява, че през процесния период на
ищцата е начислявано възнаграждение за дните, в които е ползвала отпуск, което прави
достоверно твърдението й за съществуване на процесния договор за възлагане на
управлението, регламентиращ правото й да ползва платен годишен отпуск, както и
да получи обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на
правоотношението по управление на ответното дружество.
Договорът за възлагане на управление е подписан за
възложителя „Гален Фарма“ ООД от съдружниците в него – „Гален Фарма Продакшън“
АД, представляван от изпълнителния директор М. Д. П., и останалите съдружници –
лица по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОП, представлявани от А.Е. Г. (понастоящем П.). За
управителя договорът е подписан от ищцата. Доколкото страни по процесния
договор за възлагане на управление са търговското дружество и управителя, то
сключването му от съдружниците в дружеството от една страна и от управителя от
друга страна, го прави сключен от името на дружеството и поражда действие за
него. Обстоятелството, че върху договора е поставен печат на „Гален Фарма
Продакшън“ АД не се отразява на валидността на договора, тъй като печатът не е
необходим реквизит на договора, а и печатът не е на трето лице, а на един от
съдружниците в дружеството, страна по договора за възлагане на управление.
Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ,
предвиждаща сключване на писмен договор за възлагане на управлението, е влязла
в сила през 2003 г., т.е. след сключване на процесния договор, не означава, че
преди тази дата страните не са могли да уреждат отношенията по управление на
дружеството с писмен договор. Договорната свобода, прокламирана в чл. 9 от ЗЗД,
дава право на дружеството и управителя свободно да договорят условията на
съществуващото помежду им правоотношение по управление на търговското
дружество, включително да сключат писмен договор за това и да уговорят ползване
на платен годишен отпуск, обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на
договора и всякакви други клаузи, имащи отношение към управлението на
търговското дружество.
Сключването на договора четири месеца след провеждане
на общото събрание, на което ищцата е избрана за управител на дружеството,
липсата на решение за упълномощаване на лице, което да сключи договора за
възлагане на управление и смисловите противоречия в договора са без правно
значение за валидността на договора и пораждането на правните му последици.
По изложените съображения съдът намира, че представеният
по делото договор за възлагане на управление е валидно сключен, породил е желаните
правни последици и обвързва страните по него със силата на закон.
Страните са уговорили ползване на платен годишен
отпуск от управителя в размер на 30 дни годишно, по време на който на
управителя се дължи възнаграждение в размер на среднодневното му възнаграждение
за последния календарен месец преди ползване на отпуска, както и обезщетение за
неизползваните дни отпуск при прекратяване на договора. Размерът на обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск следва да се определи по аналогия с
разпоредбата на чл. 177 от КТ като се съобрази с размера на брутното
възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на договора – в този
смисъл Решение № 159 от 09.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1127/2019 г. на
ВКС, І т.о., съгласно което когато в договора за възлагане на управление не е
уговорено друго, при определяне размера на обезщетението за неизползван отпуск
е допустимо прилагането на чл. 177 от КТ. При установените по делото
посредством експертно заключение 130 работни дни неизползван платен годишен
отпуск за периода от 01.01.2012 г. до 14.11.2017 г. в полза на ищцата следва да
се признае правото да получи обезщетение при прекратяване на договора за
управление в размера, установен от вещото лице, а именно 16 663,34 лв. От
тази сума с постановеното по делото Решение № 923 от 26.06.2019 г. съдът е
присъдил в полза на ищцата обезщетение в размер на 10 690,38 лв. Следователно с
настоящото решение следва да бъде присъдена допълнително разликата в размер на
5 972,96 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
при прекратяване на договора за управление.
Като основателен следва да бъде уважен и акцесорният
иск за лихва за забава, считано от 13.12.2017 г. (един месец след прекратяване
на договора за възлагане на управление съгласно т. 20 от същия) до 20.08.2018
г. (датата на предявяване на исковата молба в съда) в претендирания от ищцата и
установен от вещото лице размер от 1 161,90 лв. От тази сума с постановеното по
делото решение е присъдил в полза на ищцата лихва за забава в размер на 746,85
лв. Следва да бъде присъдена разликата над тази сума до предявения размер от
1 161,90 лв., а именно лихва за забава в размер на 415,05 лв.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят допълнително направените разноски
по делото съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно: довнесена
държавна такса в размер на 188,92 лв. и депозит за вещо лице за допълнително
заключение в размер на 50 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 250, ал.
3 от ГПК Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Гален Фарма“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. К., общ. Л., п.к. 4462, представлявано от управителя И. В. Ш., да
заплати на А.Е.П., ЕГН ********** *** сумата от 5 972,96 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по договор за възлагане на управление
от 20.02.1999 г., както и сумата от 415,05 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 13.12.2017 г. до 20.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба –
20.08.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Гален Фарма“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. К., общ. Л., п.к. 4462, представлявано от управителя И. В. Ш.,
да заплати на А.Е.П., ЕГН ********** *** разноски в производството за довнесена
държавна такса в размер на 188,92 лв. и депозит за вещо лице за допълнително
заключение в размер на 50 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: