Р Е Ш Е Н И Е
№ 335/5.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –VІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на осми април, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия МАРИЯ
ХУБЧЕВА административно дело № 535 по описа на съда за 2021 год., взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Д.Я.К.с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Р. Славчев И. срещу заповед № 662 от 12.04.2021 год. на кмета
на Община Пазарджик, с която е наредено спиране изпълнението на незаконен
строеж „Жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор:
77061.501.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР),
съставляващ в УПИ II-69, в квартал 6, по плана на с.*** и с административен адрес: с.***, пета
категория, собственост на Д.Я.К. и извършван от Д.Я.К. и е забранен достъпа до
незаконен строеж „жилищна сграда“, находящ се в ПИ с идентификатор:
77061.501.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри, съставляващ в УПИ
II-69, в квартал 6, по плана на с.***.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. По същество се твърди, че жалбоподателят през 2016 год. е
закупил поземления имот от Община Пазарджик и в него е съществувал процесния
строеж. Не са налице данни обектът да е изпълнен през 2020 год. Твърди се, че с
оспорената заповед не се констатира строителство към момента на проверката, което
да е довело до издаване на заповед за спиране изпълнението на незаконния строеж.
Сочи се, че към момента на извършване на проверката от страна на контролните
органи в поземления имот не са извършвани строително-монтажни дейности, а са
открили второстепенна сграда, имаща обслужващ характер към основната сграда, а
не твърдяната „жилищна сграда“.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р.И., който
поддържа жалбата и моли за отмяната й като незаконосъобразна. Разноски не се
претендират. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – кметът на Община Пазарджик, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт П.В., която моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед
депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено следното:
С акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 62 от 10.12.2002 год., утвърден
от кмета на Община Пазарджик, вписан в дв. вх. рег. № 148 от 23.01.2003 год.,
том. I, Акт № 59 при Агенция по вписванията-Служба по вписванията – гр.
Пазарджик, недвижим имот УПИ II-69, в кв. 6, по
плана на с. Хаджиево, състоящ се от 785, 00 лв. м., на стойност 1157, 50 лева,
е актуван като държавна собственост. В него е посочено, че в имота има
построени: едноетажна паянтова жилищна сграда, върху 40 кв.м. и стопанска
сграда – паянтова върху 18 кв.м. от Д.Р.Н. без необходимите строителни книжа и
без отстъпено право на строеж.
Със заповед № 326 от 25.07.2002 год. областният управител на област
Пазарджик е наредил да се отпише от актовите книги на недвижими имоти държавна
собственост: недвижим имот: УПИ II-69, в квартал 6, по
действащия план на с.*** с посочени граници на имота.
Съгласно договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване
на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) с
рег. № 671 от 22.06.2016 год. в Община Пазарджик, вписан в дв. вх. рег. № 5821
от 22.06.2016 год., Акт № 174, том 19 при Агенция по вписвания-Служба по
вписванията – гр. Пазарджик, Община Пазарджик е продала на Д.Я.К. недвижим имот
– частна общинска собственост, актуван с АЧОС № 62 от
10.12.2002 год., УПИ II-69, в квартал 6, по
действащия план на с.*** с посочени граници на имота.
Със заповед № 1579 от 30.06.2016 год. кметът на Община Пазарджик е наредил
да се отпише от актовите и счетоводните книги за недвижими имоти общинска
собственост недвижим имот – частна общинска собственост, актуван с АЧОС № 62 от
10.12.2002 год., УПИ II-69, в квартал 6,
по действащия план на с.*** с посочени граници на имота.
С оглед жалба с вх. № ПЗ-1952-10-762 от 10.03.2020 год., подадена до кмета
на Община Пазарджик от Д.Р. В., чрез адв. Н.В. и с изложени твърдения за
извършване на строителство без необходимите строителни книжа в УПИ II-69, в квартал 6, по действащия план на с.***, е приложено писмо от кмета
на Община Пазарджик, от съдържанието, на което се установява, че уведомява
същото лице за извършване на проверка на място от служители на Община Пазарджик
на 28.10.2020 год. в 10.00 часа
С констативен акт № 23 от 26.03.2021 год. работна група от длъжности лица
от отдел „Строителен контрол“, дирекция „Архитектура и териториално устройство“
към Община Пазарджик, при извършена проверка на място, са установили, че:
„строежът е изпълнен в груб вид и покрит. Размери в плана са: 16,30 м./7, 90м.,
с височина S до кота стряха 3, 80м., от прилежащия терен. Носещата конструкция е
монолитна. Ограждащите зидове са тухлени (тухла „четворка“) – 25 см., обрамчени
вертикално със стоманобетонови колони и хоризонтално с бетонови щурцове над
отворите за врати и прозорци. Над жилищния етаж от север на юг е изпълнена
стоманобетоновата плоча – 10 см., а нас вписаната в средата на новия строеж
съществуваща жилищна сграда е запазен таванския дървен гредоред. Без дограма и
мазилки. До кота стреха на по контура на цялата сграда, над стоманобетоновата
плоча и съществуващия тавански гредоред е изпълнен тухлен надзид – 60 см.
Изпълнената нова покривна конструкция е дървена, четирискатна, покрита с
керемиди“. От проверката е установено, че собственик и извършител на незаконния
строеж е Д.Я.К.. Строителството е изпълнено без одобрен проект и без разрешение
за строеж в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и при неспазване на задължителния
сервитут към съседен имот, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Строежът е от
пета категория, съгласно чл. 137,ал. 1, .т 5 от ЗУТ и е изпълнен през 2020 год.
Видно от изричното отбелязване, констативен акт №
23 от 26.03.2021 год. е съобщен на заинтересованите страни по реда на параграф
4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на обекта и на определеното за съобщения табло в
сградата на кметство с.*** на 26.03.2021 год. В законоустановения 14-дневен срок
не е постъпило възражение срещу констативния акт, видно от констативен протокол
от 09.04.2021 год.
Издадена е и оспорената заповед № 662 от 12.04.2021 год. от кмета на Община
Пазарджик, с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ и чл. 224а,
ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е
наредено спиране на изпълнението на незаконен строеж „жилищна сграда“, находящ
се в ПИ с идентификатор: 77061.501.69 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, съставляващ в УПИ II-69, в квартал 6,
по плана на с.*** и с административен адрес: с.***, пета категория, собственост
на Д.Я.К. и извършван от Д.Я.К. и е забранен достъпа до незаконен строеж
„жилищна сграда“, находящ се в ПИ с идентификатор: 77061.501.69 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, съставляващ в УПИ II-69, в квартал 6, по плана на с.***. В заповедта, при преповтаряне на
констатациите от акта по чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ е прието, че строежът е
изпълнен без одобрен проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148
от ЗУТ и при неспазване на задължителния сервитут към съседен имот, съгласно
чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство са представени цветни снимки на незаконния
строеж; скица с № 15-1051774 от 27.09.2021 год. на ПИ с идентификатор:
77061.501.69, с.***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-281 от 27.10.2020 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот от 04.12.2020 год., с
адрес: ***, с площ 818, 00 кв.м. и с отбелязана сграда, която попада върху
имота със застроена площ 52, 00 кв.м., брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна.
По делото е разпитан свидетеля Г. Г. Д., в качеството й на главен експерт в
отдел „Строителен контрол“, дирекция „Архитектура и териториално устройство“
към Община Пазарджик. При извършена проверка на място през месец март, април 2021
год. е установила, че към съществуваща къща, построена във времето има
изградени две нови пристройки отляво и отдясно на същата, които нямат
необходимите отстояния. Премахнат е старият покрив и е изграден нов общ покрив
съществуващата сграда и изградените пристройки. От юг едната пристройка е
изградена на вътрешната регулационна линия и по оградата на съседа, а от
другата страна – от север. Установено е ново строителство, представляващо нови
пристройки към съществуваща сграда. Изградени са в завършен в груб вид –
тухлена зидария, без дограма и нов покрив. Сградата, описана в констативния акт
е основна сграда – жилищно строителство. На територията на поземления имот има малка
едноетажна стопанска постройка, която свидетелката я определя като външна
тоалетна или някакъв склад, без положени външни мазилки. Заявява, че тази
съществуваща малка сграда е нанесена по скици и също е на намалено отстояние и
сервитут. Съществуващата сграда я определя като изградена преди 2020 год., а
пристройките са построени през месец февруари 2019 год. или през месец март
2020 год. Не знае как е протекъл строежът. Старата жилищна сграда е вписана в
размерите, посочени в акта, към които са вписани и пристройките и е измазана
външно, с положени дограми, поставен и включен климатик на външната фасада,
видимо обитаема. Заявява, че тази сграда съществува по плановете на Община
Пазарджик, но без необходимата проектна документация и търпимостта на тази
сграда следва да се разгледа, след като се заяви такава в общината.
От разпита на свидетеля Я. Я. П., съсед на жалбоподателя, се установява, че
познава жалбоподателя и семейството му. Повече от двадесет годни знае имота им,
където живеят в с. Хаджиево. Не е виждал строеж в имота. Преди това там е живял
друг човек - Д., който през 2001 год. е бил изгонен от селото. Заявява, че
когато жалбоподателят е закупил имота там е имало сграда, изградена от тухли и
има вилен покрив. Един-два пъти е ходил на гости в къщата на Д.К. и там имало
две или три стаи. В стаята, където живеят има поставена дограма, другаде няма. Покривът
покрива цялата сграда. След като е закупена жилищната сграда не е правен
ремонт. В стаята, която обитава жалбоподателят е направил сам ремонт, за да я
пригоди за живеене. Измазал я, сложил е врати и прозорци.
Съдът изцяло кредитира изцяло свидетелските показания.
Предвид така установеното от фактическата страна, съдът обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – адресат на
заповедта и в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Разгледана по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на
основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Предмет на настоящия съдебно-административен спор е заповед № 662 от
12.04.2021 год. на кмета на Община Пазарджик, издаден по реда на чл. 224а от ЗУТ за спиране на изпълнението и забрана достъпа до строеж от пета категория.
По делото не е налице спор, че процесният строеж е пета категория. Съгласно
разпоредбата на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за строежи от четвърта до шеста
категория компетентността е на кмета на общината или на упълномощено от него
длъжностно лице. В изложения смисъл процесната заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма, мотивирана е
съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - съдържа фактическите
констатации и правни квалификации, поради което не страда от порок във формата,
обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. От фактическа
страна заповедта е мотивирана с установеното извършване на незаконно
строителство, а именно: в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Спазена е
процедурата по чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, касаеща издаването на процесния акт.
Извършена е проверка, съставен е констативен акт от длъжностни лица по чл. 223,
ал. 2 от ЗУТ, съгласно изискванията на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ. Срещу
констативния акт не е депозирано възражение, видно от констативен протокол от
09.04.2021 год.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ,
във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от ЗУТ. Нормата на чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ сочи, че при
констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ се
съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които в
указания срок могат да подадат възражение. Заповедта за спиране на незаконния
строеж се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице
в тридневен срок от изтичането на срока за възраженията. Когато нарушителят е
неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и
на определението за това места в сградата на общината, района или кметството.
Със заповедта по ал. 5 на чл. 224а от ЗУТ се забранява достъпът до строежа.
Административното производство е започнало със съставянето на констативен акт №
23 от 26.03.2021 год. от длъжностни лица при Община Пазарджик, в който е
обективирано установеното при извършена проверка на място, послужил за издаване
на оспорената заповед за спиране на незаконен строеж „Жилищна сграда“, находящ
се в с.*** , с ***, в поземлен имот с идентификатор 77061.501.69 по КК и КР,
съставляващ УПИ II-69, в квартал 6, по действащия
подробен устройствен план. Констативният акт е съставен на 26.03.2021 год. в
отсъствието на адресата на заповедта и е съобщен по реда на параграф 4, ал. 2
от ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщение на входа за имота, на процесната
жилищна сграда на 26.03.2021 год., изготвено от двама служители на Община
Пазарджик. Същото е постановено на определенията за съобщения табло в сградата
на кметство Хаджиево и Община Пазарджик. На 12.04.2021 год. същите служители,
изготвили съобщението по реда на параграф 24, ал. 2 от ДР на ЗУТ са съставили
констативен протокол, в който сочат, че констативният акт е съобщен на
собствениците на имота по реда на параграф 4 от ДР на ЗУТ на 26.03.2021 год. и
в законоустановения 14-дневен срок не е постъпило възражение от
заинтересованите лица. Не се твърди по делото и не са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е възразил срещу установенията, отразени в констативен акт №
23 от 26.03.2021 год.
Основавайки се на установеното в констативен акт № 23 от 26.03.2021 год. и
във връзка с ***-00-155 от 12.10.2020 год. от ДНСК- гр. София, с приложена към
него жалба от Д.Р.Н., чрез адв. В.с изложени твърдения за извършване на
строителство в поземлен имот ПИ с идентификатор 77061.501.69 по КК и КР,
съставляващ УПИ II-69, в квартал 6, по действащия
подробен устройствен план и посочен административен адрес, административният
орган е издал оспорената заповед № 662 от 12.04.2021 год. на кмета на Община
Пазарджик, с която е наредено спиране изпълнението на незаконен строеж „Жилищна
сграда“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор: 77061.501.69 по
кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР), съставляващ в УПИ II-69, в квартал 6, по плана на с.***, пета категория, собственост на Д.Я.К.
и извършван от Д.Я.К. и е забранен достъпа до процесния незаконен строеж.
По съответствието на заповедта с материалния закон съдът съобрази следното:
Спирането на изпълнението на строеж по своята същност представлява
принудителна административна мярка и целта е да се преустанови извършването на
едно незаконно строителство, като в хипотезата на чл. 224а, ал.1 от ЗУТ -
спирането е до отстраняване на нарушенията, а в хипотезата на чл. 224а, ал.5 от ЗУТ, както е в случая - спирането е до издаване на заповед за премахване на
строежа.
Следователно, издаването на заповедта за спиране изпълнението на строеж би
било оправдано и законосъобразно само, когато реално се изпълнява строеж, за
който не са налице строителни книжа, включително без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж. Липсата на строителни книжа безспорно
определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и същият може да бъде спрян при условията на чл. 224, ал. 5 от ЗУТ. Мярката
е с временен характер като в хипотезата на чл. 224а, ал. 5от ЗУТ продължава до
издаване на заповед за премахването му.
В разглеждания случай, не е спорно между страните, както и от оспорената
заповед и констативния акт, че към момента на извършената проверка в ПИ с
идентификатор: 77061.501.69 по КК и КР на с.***, се изпълнява без одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж, а както е посочено и в оспорения
административен акт и при неспазване на сервитути към съседни имоти.
Жалбоподателят не оспорва и факта, че в посочения поземлен имот е изградена
описаната в констативния акт и в оспорената заповед „жилищна сграда“. Съгласно
параграф 5, т. 29 от ДР на ЗУТ „жилищна сграда“ е сграда, предназначена за
постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. В т. 30 от параграф 5
на ДР на ЗУТ е посочено, че „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди.
Видно от установеното в констативния акт и обжалваната заповед старата сграда
и новите пристройки от двете й страни – от север и юг са с общ нов четирискатен
покрив и заедно представляват покрити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Също така от
приетите и неоспорени гласни и писмени доказателства по делото се установява,
че жалбоподателят обитава процесната сграда, определена като груб стоеж, с
оглед дефиницията на параграф 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Констатирано е, че
довършителните работи по строежа са изпълнени в различна степен, а именно: ограждащите
зидове са тухлени, обрамчени вертикално със стоманобетонови колони и
хоризонтално с бетонови щурцове над отворите за врати и прозорци, както и е
изпълнена нова покривна конструкция четирискатна, покрита с керемиди. Строителството
не е напълно завършено. Сградата е една цяла постройка с нов общ покрив и включва
старата сграда и новите две пристройки, обединени в функционално и
пространствено. В акт за частна общинска собственост № 62 от 10.12.2002 год. е
посочено, че в имота има построени: едноетажна паянтова жилищна сграда, върху
40 кв.м. и стопанска сграда – паянтова върху 18 кв.м. от Д.Р.Н. без
необходимите строителни книжа и без отстъпено право на строеж, т.е. същите са
незаконни, а и не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки не може
да бъде определен като търпим строеж, съгласно параграф 16 от ПРЗ на ЗИД на
ЗУТ.
Възраженията на жалбоподателя, че не е налице нов строеж, изпълнен през
2020 год., а съществуващ такъв още при закупуването на имота, ведно с
пристройките в него, са неоснователни. В акта за частна общинска собственост са
описани: едноетажна паянтова жилищна сграда, върху 40 кв.м. и стопанска сграда
– паянтова върху 18 кв.м. и същите не съответстват по както по квадратура, така
и по вида на посочената конструкция. В констативния акт и в оспорената заповед е
описан строеж в груб вид за жилищна сграда с размери 16,30м/7, 90м., с височина
до кота стреха 3, 80м от прилежащия терен, с носеща стоманенобетонови колони и
хоризонтално с бетонови щурцове над отворите за врати и прозорци. Над
съществуващата жилищна сграда е запазен таванския градоред, а от север и юг над
жилищния етаж е изпълнена стоманобетонова плоча с размер от 10, 00 см., над
които е изпълнен тухлен надзид от 60 см., с нова покривна конструкция, която е
дървена, четирискатна и покрита с керемиди. Всичко това описва една нова
по-голяма сграда, изградена от конструкция със стени и покрив и конструктивно
различна от описаните постройки в акта за частна държавна собственост. От
представената по делото скица с № 15-1051774 от 27.09.2021 год. на ПИ с
идентификатор: 77061.501.69, с.***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри се установява, че процесната сграда е с площ 52 кв.м. и е различна от
описаната в констативния акт с размери 16, 30 м на 7, 90 м. или 128, 77 кв.м. Следователно
описаните сгради в акта за общинска собственост са различни от тези установени
с констативния акт и нанесени в окомерната скица в него.
При изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че жалбата на Д.К.
срещу заповед № 662 от 12.04.2021 год. на кмета на Община Пазарджик е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващият
следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100, 00 (сто) лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и при съобразяване на възражението за
прекомерност, направено от жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
-Пазарджик, в настоящия съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Я.К.с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу заповед № 662 от 12.04.2021 год. на кмета на Община
Пазарджик.
ОСЪЖДА Д.Я.К.с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Община Пазарджик разноски в размер на 100, 00 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от уведомяване от съобщаването му.
На
основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)