Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Д., 13.04.2020 година
Д.
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви състав в публично съдебно заседание
на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
При
участието на секретаря С.Б.
сложи
за разглеждане гр. д. №2177 по описа на
съда за 2019г., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на
управление: гр.В., район В. В., В. Т.-Г, бул. „В. В.” №**, вписано в Регистъра
на търговските дружества към АВ с ЕИК **,
представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********, П.С.С., ЕГН **********
и Я. М. Д., чрез юрисконсулт Я.Н. срещу С.А.М.,
ЕГН **********,***. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В ИМ се твърди, С. М. е клиент на
ищцовото дружество с кл. №** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление с аб. №**, находящ се на адрес: село К., област Д., ул. „Г. Д.” №**.
Тези отношения между страните се регулирали от ОУ на ищцовото дружество, приети
от КЕВР. Ответницата не е заплащала консумираната от нея ел. енергия за периода
от: 20.02.2018г. до 19.10.2018г., поради което срещу нея ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 от ГПК в ДРС за издаване на заповед за парично
изпълнение на 29.03.2019г., въз основа на което е било образувано ч. гр. д.
№1190/2019г., по което е налице заповед за изпълнение и съдът е постановил С.А.
да заплати на заявителя сумите от: 473.73 лв. за обект на потребление, заведен
с абонатен номер №**, находящ се на адрес: село К., област Д., ул. „Г. Д.” №**,
представлява главница за консумирана ел. енергия по 9 бр. фактури за периода от
20.02.2018г. до 22.10.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в размер
на 33.93 лв., от падежа на всяка една от фактурите /подробно визирани в
заявлението по чл.410 от ГПК/ до 20.03.2019г., посочени подробно в извлечение
от сметката на С. А. по клиентски №**, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане от 15.05.2019г. съдът по ч. гр. д. №1190/2019 г. е дал
указания на заявителя да предяви искове срещу С.М. в 1-мес. срок от получаване
на съобщението. В дадения срок, ищцовото дружество е подало настоящата искова
молба, като моли съдът да приеме за установено, че ответницата му дължи
горепосочените суми на визираното основание в исковата молба. Претендират се и
сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 25.06.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от назначения от съда особен представител на А.,
а именно: адв. А.М. от ДАК на 17.10.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани, оспорват
се освен по основание, но и по размер. Сочи се, че ищцовото дружество не може
да черпи права от собственото си виновно поведение, тъй-като не е изпълнило
задълженията си по ОЕПЕЕ /в частност - чл.20, ал.1 и 2, чл.21, чл.14, ал.2 и
чл.15, ал.2/, че ответникът не е бил уведомен, че ще му бъде прекъснато
електроподаването, а за да се възстанови пък последното, означава, че е
последвало плащане от страна на потребителя на консумираната ел. енергия по
процесните фактури, вкл. и на таксата за възстановяване, но в тази връзка няма
представени доказателства от ищеца. Ответникът моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С молба вх. №3988/19.02.2020г. ищецът заявява,
че след подаване на исковата молба на 17.06.2019г., ответникът е заплатил /на 23.07.2019г./
дължимите суми по главния и акцесорните искове и в този аспект сочи, че не
поддържа исковете /същевременно прави оттегляне на доказателственото искане за
допускане и назначаване на ССчЕ/, като моли да му бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски в заповедното и в установителното производство.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител моли да се отхвърлят исковете,
предвид извършеното плащане на задълженията от длъжника.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е от представените писмени доказателства,
че ответникът е клиент на ищеца
„Енерго-Про Продажби“ АД гр. В. и ползва
услугите му за обект, находящ се в село К., област Д., ул. „Г. Д.” №** с кл. №**
и аб. №**. Видно от представените фактури, извлечения за фактури и плащания, както
и извлечение от сметка към 20.03.2019г. /л.8/, задълженията на ответника по
фактури са в размер на 473.73 лв. –
главница, представляваща незаплатена ел. енергия по 9 броя фактури, издадени за
периода от 20.02.2018г. до 19.10.2018г.
и сумата от 33.93 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура за ел. енергия от падежа и до 20.03.2019г. По силата на чл.27 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, клиентът заплаща
ежемесечно на „Енерго-Про Продажби“ АД стойността на фактурираната електрическа
енергия, като сроковете за плащане се обявяват по реда на чл.20 от същите
ОУПЕЕ, както и във фактурит. С обявяването на сроковете по реда на предходното
изречение клиентът се счита надлежно уведомен, че дължи плащане за доставената
електрическа енергия. Съгласно чл.32 от ОУПЕЕ, в случай на забавено плащане,
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за
всеки ден забава, считано от първия ден на забава до пълното погасяване
на задължението.
Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК от 29.03.2019г.
/дата на пощенското клеймо/, подадено от Енерго-Про Продажби“ АД гр. В. е
издадена заповед №650/03.04.2019г. по ч.
гр. д. №1190/2019г. по описа на РС-Д. е
разпоредено на длъжника С.А.М. да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД
гр. В. сумата от сумата от 473.73 лв. – главница, представляваща незаплатена
ел. енергия по 9 бр. фактури /визирани в заявлението/, издадени за периода от 20.02.2018г.
до 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 29.03.2019г. до окончателното изплащане
на задълженията, както и сумата от 33.93
лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа и до 20.03.2019г., а също и направените по делото разноски в
размер на 75.00 лв., от които: 25.00 лв. – държавна такса по делото и 50.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 411, ал.3 и във вр. с чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК и чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.26 НЗПП. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 15.05.2019г. е указано по реда на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК на заявителя/кредитор да предяви искове за установяване на
вземането, както в дадения му месечен срок ищецът е подал настоящата искова
молба срещу длъжника С. М..
Няма спор между страните по делото в исковото
производство и ищецът признава обстоятелството, че след подаване на заявлението
за издаване на заповед по чл.410 ГПК /29.03.2019г./ и след подаване на исковата
молба /17.06.2019г./, ответникът е платил задължението си по главния и
акцесорния иск, като плащането е станало на 23.07.2019г., поради което и не се
налага назначаване на ССчЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ответникът като потребител на електрическа енергия не
е изпълнил своите парични задължения да заплати стойността на консумираната ел.
енергия и услугата за възстановяване на ел. захранването, както и обезщетение
за забава към момента на подаване на заявление от кредитора на 29.03.2019г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Фингираното връчване на
заповедта по чл.410 ГПК, извършено по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК в заповедното производство предпоставя предявяването
на 17.06.2019г. /в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК/ на искове от
кредитора за установяване на вземането му към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съществуване
на вземането се установява по реда на чл.422 от ГПК към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, т.е. счита
се, че към него момент кредиторът
предявява претенциите си.
По силата на чл.235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. Съобразявайки разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК, с оглед случилите се факти след предявяване на заявлението на 29.03.2019г.
по ч. гр. д. №1190/2019г. по описа на РС-Д. и след предявяване на исковете по
чл.422 от ГПК – на 17.06.2019г., а именно погасяване чрез плащане на вземането
за главница и мораторна лихва в пълен
размер, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК., съдът счита, че към момента на приключване на устните състезания в исковото
производство и постановяване на решението, предявените положителни установителни
искове по чл.422 от ГПК са неоснователни, тъй като вземането им е погасено чрез
плащане и не съществува.
Но доколкото с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на исковете и е съществувало вземане към ищеца към момента на
подаване на заявлението му по ч. гр. д. №1190/2019г. и то е погасено чрез
плащане, но след завеждане на исковото производство по настоящото гр. д. №2177/2019г., следва ответникът да заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на общо 75.00
лв. /25.00 лв. – държавна такса и 50.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение/, както и в исковото производство в размер
на общо 475.00 лв., от които: 75.00 лв. – довнесена държавна такса /л.5/,
депозит за назначаване на особен представител на ответника – 300.00 лв. /л.62/
и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, дължимо на осн. чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и във вр. чл. 25 ал.1 от НЗПП.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление: гр.В., район В. В., В. Т.-Г, бул. „В. В.” №**,
вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********,
П.С.С., ЕГН ********** и Я. М. Д. срещу С.А.М.,
ЕГН **********,*** искове за установяване съществуване на вземането по реда на
чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК, а именно за сумите от: 473.73
лв. – главница, представляваща незаплатена ел. енергия по 9 броя фактури,
издадени за периода от 20.02.2018г. до 19.10.2018г. и
сумата от 33.93 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура за ел. енергия от падежа и до 20.03.2019г., за които суми е издадена Заповед №650/03.04.2019г. по ч. гр. д. №1190/2019г.
по описа на Районен съд - Д., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
С.А.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление: гр.В., район В. В., В. Т.-Г, бул. „В. В.” №**,
вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********,
П.С.С., ЕГН ********** и Я. М. Д., сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, от които: 25.00 лв. /двадесет и
пет лева/ – държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ – юрисконсултско
възнаграждение, представляващи направени
в заповедното производство разноски по ч. гр. д. №1190/2019г. по описа на ДРС,
на осн. чл.78, ал.1 и вр. ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление: гр.В., район В. В., В. Т.-Г, бул. „В. В.” №**,
вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********,
П.С.С., ЕГН ********** и Я. М. Д., сумата от 475.00 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева/, от която: 75.00 лв. – довнесена държавна
такса по гр. д. №3435/2019г., депозит за назначаване на особен представител на
ответника – 300.00 лв. и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляващи
направени в настоящото исково
производство разноски, на осн. чл.
78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и във вр. чл. 25, ал.1
от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Д..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :